Skip to content
Начало » Безплодие » Безплодие при жената » Ендометриоза – какво е важно да знаем за нея?

Ендометриоза – какво е важно да знаем за нея?

ендометриоза

 

Съществуват много и различни причини, водещи до трудности в хода на опитите за зачеване. В днешната статия, на фокус е едно от по-малко познатите такива състояния на женското репродуктивно здраве – Ендометриоза. Тя е по-специфично състояние, което не се характеризира с поликистозни яйчници или изчерпан яйчников резерв.

В последните години обаче, ендометриозата все по-често се оказва препятствие пред двойки в активна репродуктивна възраст, които от сърце желаят да се превърнат в родители.

Важното е, че състоянието е наистина само едно препятствие, което е преодолимо. Ако темата за ендометриозата представлява интерес за Вас, на долните редове ще откриете детайлна информация за нейната същност, проявления а, съвсем скоро - и по отношение на възможностите за лечение и забременяване.  

Структура на маточната стена на матката

Маточната стена на матката се състои от три слоя клетки. Разглеждани отвън навътре, това са перитонеум, миометриум и ендометриум.

  • Перитонеумът е най-външният слой на матката, който я покрива цялостно от външната страна. Това е нейната серозна обвивка.
  • Миометриумът е средният слой от обвивката на матката, който е с най-голяма дебелина. Състои се от гладка мускулатура.
  • Ендометриумът е най-вътрешният слой от обвивката на матката, който се намира откъм маточната кухина. Изграден е от епителни клетки и търпи постоянни изменения през отделните фази на месечния цикъл. Нарича се още маточна лигавица.

Какво е ендометриоза?

Както става ясно от самото наименование на състоянието ендометриоза, то е свързано с най-вътрешния слой на маточната стена – ендометриума. Названието му произтича от латинските понятия endo (вътре) и  metra (матка).  

Задачата на маточната лигавица е да подпомага имплантацията на ембриона след успешното оплождане на яйцеклетката от един от мъжките сперматозоиди. Нейното място е само и единствено вътре в матката. В случай, че оплождане в рамките на месечния цикъл не е налице, чрез менструацията се изхвърлят отлющените частици от маточната лигавица.

Ендометриоза е налице тогава, когато тъкан, подобна на лигавицата на матката, започва да се развива и да нараства извън самата матка. Тази тъкан, макар и извън маточната кухина, се изменя досущ като самия ендометриум. Тъй като естественото ѝ място не е там, разбира се, присъствието ѝ води до усложнения, които се отразяват на женското репродуктивно здраве. Те биха могли да се отразят и върху шансовете за скорошно забременяване.

Прояви на ендометриоза

В зависимост от разпространението на ендометриозата, тя бива два вида – генитална и екстрагенитална.

  • Гениталната ендометриоза обхваща областта на малкия таз. Би могла да бъде вътрешна, ако засяга матката и маточните тръби, и външна, ако обхваща яйчниците и перитонеума. Когато ендометриозата обхваща дебелия, мускулен слой от обвивката на матката – миометриума, състоянието се нарича Аденомиоза
  • Екстрагениталната ендометриоза засяга органите извън коремната кухина.

Следователно, от една страна, ендометриозата би могла да се появи върху Фалопиевите тръби, яйчниците, върху външната страна на матката. Това са и най-честите нейни проявления. Значително по-рядко, е възможно маточната лигавица да се разпространи и развие върху червата, в бъбреците или пикочния мехур, както и извън коремната кухина – например, в мозъка, белите дробове и др. Всички тези ендометриоми – места, на които се развива ендометриоза, се наричат още ендометриозни огнища.

Запомнете, че:

  • Макар ендометриозата да се разпространява в отделни части на тялото (най-вече, в коремната кухина), тя не е раково заболяване.
  • Не всяка проява на ендометриоза създава проблеми в хода на опитите за забременяване.
  • Не винаги състоянието се свързва с някакви разпознаваеми симптоми. Появата на симптоми обаче, е възможно да е знак за по-напреднала фаза на заболяването.

Как възниква ендометриозата?

Причината за възникването на състоянието остава неясна и до днес. Тъкмо затова, постоянно се провеждат нови проучвания по темата, с цел те да внесат повече яснота и да подпомогнат дефинирането на възможности за евентуална превенция на състоянието.

Разбира се, много е вероятно е причината за възникването на състоянието да не е една-единствена, а тъкмо напротив. Същото важи и за последиците от състоянието (болка, безплодие при жената, сраствания). Много е вероятно причините за появата на ендометриоза да включват едновременно ендометриума, имунната система, перитонеума и Фалопиевите тръби.

Съществуват множество теории за произхода на ендометриозата. Всички те обаче са хипотези, които не са подкрепени с достатъчно доказателства в медицинската общност. Въпреки това, макар и като хипотези, теориите биха могли да са от полза за разбиране на възможните причини.

Теория за ретроградната менструация

Една от най-старите теории за произхода на ендометриозата принадлежи на изследователя John Sampson и датира от 20-те години на миналия век. Тя се свързва с ретроградната менструация.   

Според тази теория, е напълно възможно в някои случаи, по време на менструалния цикъл, част от менструалната кръв да не напусне женското тяло, а да премине през Фалопиевите тръби и да нахлуе в тазовата област. Струпванията на ендометриални клетки биха могли да се получат и в самите маточни тръби. Тъй като менструалната кръв включва и частици от маточната лигавица, тези ендометриални клетки биха могли да се имплантират извън матката. По този начин, става възможно те да създадат т. нар. ендометриозно огнище, което да продължи да се развива и да нараства докато бъде забелязано и не се предприемат мерки за премахването му.

Фалопиевите тръби са най-често засегнатите от ендометриоза, което със сигурност се явява в подкрепа на тази теория.

Теория на преобразуването на клетки

Теорията за преобразуването на клетки се основава на твърдението, че перитонеумът и ендометриумът, като слоеве на маточната стена, притежават общ ембрионален произход.

Тъкмо поради тази причина, в резултат от хормоналните изменения, които настъпват в маточната кухина и, като цяло, в женското тяло през отделните фази на месечния цикъл, е възможно клетките на перитонеума да се преобразуват в ендометриум. По този начин, маточната лигавица може да се развие и извъна самата матка.

Имунологична теория

Според някои изследователи, ендометриалните клетки естествено присъстват в женското тяло. По тяхно мнение обаче, специфично разстройство, причинено от рязък спад на имунната система, би могло да попречи на организма да ги разпознава по досегашния начин и да наруши баланса в организма. В тези случаи, ендометриалните клетки започват да вредят на тялото и, по-конкретно на репродуктивното здраве на жената.

Тъкмо поради тази причина, поддържането на здравето на имунната система се оказва изключително важно.

Теория на емболията

Съгласно Теорията на емболията, ендометриалните клетки могат да се разпространяват в тялото чрез кръвния поток. Те навлизат в кръвта като емболи, благодарение на нея се придвижват на място, различно от областта на малкия таз, и достигат до по-отдалечени места в тялото. По този начин, се получават струпвания на ендометриални клетки и извън коремната кухина.

Това е и единствената теория, която би могла да обясни появата на ендометриоза в мозъка, белия дроб и други, по-отдалечени части на тялото.   

Генетична теория

Ролята на генетиката неминуемо се обсъжда активно в хода на дебата за произхода на състоянието ендометриоза. В случаите, в които ендометриоза е налице, от определена перспектива се разглежда поведението на гена, за да се установи дали евентуална фамилна обремененост би могла да стане причина за поява на състоянието.

Практиката показва известна достоверност и на тази теория.

Симптоми на ендометриоза

Както стана ясно, не всички прояви на ендометриоза са свързани с ясно забележими симптоми, от самото начало на тяхната поява. Въпреки това, съществуват и някои вече установени състояния, превърнали се във възможни утвърдени симптоми на състоянието.

Поява на болка

Усещането за болка обикновено е провокирано от местата, на които се е развила маточната лигавица, извън матката. Тъй като най-често ендометриомите възникват в коремната област, болката се чувства най-силно в долната част на корема, в самото влагалище, а понякога в ректума или в кръста. Възможно е да усещате болката по време на менструация, овулация, при полов акт или при напълване на пикочния мехур.

Разбира се, всеки случай е много индивидуален. Възможно е всички тези или само някои от изброените симптоми да Ви причиняват дискомфорт. Напълно възможно е и първоизточникът на болката да е съвсем друг, а не ендометриоза. Все пак, болката в коремната област би могла да бъде причинена и от много други фактори. Въпреки това, Ви препоръчваме да обсъдите и тази възможност със своя лекар.

Необичайно кръвотечение

Наличието на ендометриоза би могло да предизвика спонтанни и ненавременни кръвотечения. Такива биха могли да са налице, например: между отделните менструации, при уриниране или непосредствено след полов акт. Както казахме и по отношение на болката, не бъдете напълно сигурни, че причината за тези кръвотечения е ендометриоза, а потърсете лекарско мнение!

Синдром на неспукания фоликул

Синдромът на неспукания фоликул, наречен още ЛУФ Синдром (заради английското си наименование), се свързва с липсата на спукани фоликули и, съответно, с отсъствие на освободени зрели яйцеклетки след настъпване на овулацията. С други думи, макар и фоликулът да се развива нормално, а, заедно с него – да се развива и яйцеклетката вътре, когато дойде моментът той да се спука и да я освободи, това не се случва. Често, фоликулът се спуква с настъпването на следващата менструация, но тогава яйцеклетката вече не съществува.

Обърнете внимание, че ако това се случва регулярно, вероятно е налице проблем. Възможно е той да не се повлияе и от проведено лечение на ендометриоза. Въпреки това, всеки случай е различен! Ако липсата на спукан фоликул се случи само еднократно, това не бива да Ви безпокои, тъй като това се случва често и при жени, без наличие на някакъв репродуктивен проблем.

Трудности при опити за забременяване

В голяма част от случаите на жени, страдащи от ендометриоза, това се отразява и на репродуктивното им здраве. Поради тази причина, състоянието би могло да се разглежда и като една от причините за безплодие при жената.

Срещането на трудности в хода на опитите за зачеване са друг симптом или мотив, който би могъл да Ви насочи към консултация с лекар.

Последици от появата на ендометриоза върху опитите за зачеване

Ендометриомите се появяват на места, на които обичайно не би трябвало да присъстват. Съвсем логично, те имат негативно въздействие върху сложната система, която представлява женското тяло. Ето и кои са най-често срещаните последици от ендометриоза, които биха могли да затруднят опитите за забременяване.

Сраствания

В резултат от появата на тъкан, подобна на маточната лигавица, извън матката, е възможно да се образуват сраствания, които да започнат да пречат на работата на яйчниците и функционирането на маточните тръби. Стигайки се дотам, неминуемо се нарушава нормалното функциониране и на женската репродуктивна система въобще. Възможно е да се наруши и посоката на придвижване на сперматозоидите и те да бъдат отклонени.

Влошено качество на яйцеклетката

В резултат от появата на ендометриоза, в тялото биха могли да се образуват или не шоколадови кисти. Дори и да не се стигне дотам, ендометриомите нарушават действието на яйчниците. Резултатът е по-малко на брой произведени женски полови клетки с по-лошо качество.

Неспукване на фоликулите

Ако е налице ЛУФ Синдром, дори и менструалният цикъл да протича нормално, фоликулът да се развива, а, заедно с него – и яйцеклетката да зрее, тя не се освобождава навреме, с настъпването на овулация. Когато неспукването на фоликула се повтаря, неминуемо се намаляват шансовете за скорошно забременяване.

Възпаление в и около матката

След възникването на ендометриоми, се отключва едно стерилно възпаление в самата матка и около нея – там, където са засегнатите органи. Реално няма външно тяло или вирус, който да причини възпалението, но въпреки това клетките на имунната система преминават в защитен режим, за да се справят с него.

Честота на разпространение

Случаи на ендометриоза се наблюдават при относително малък процент от жените в репродуктивна възраст. Някои източници посочват 4-5%, други – средно 5-10%. Разбира се, много зависи какъв е териториалният обхват на изследванията.

Най-скорошното проучване, което открихме, обобщава резултатите към месец април, 2019 г. – съгласно тях, над 11% от жените в САЩ, на възраст между 15 и 44 години страдат от ендометриоза. Най-често, състоянието се среща сред жените между 30-те и 40-те години и създава трудности при опити за забременяване. По-подробни данни за проучване, проведено на територията на Италия в периода 2011-2013 г. ще откриете тук.

Състоянието почти не се наблюдава при момичета, които все още нямат менструален цикъл.

Диагностициране на ендометриоза

Както можете да се убедите и сами, симптомите на ендометриоза не са толкова специфични и ясно разпознаваеми, че, сами по себе си, да са достатъчни, за да насочват директно към диагностициране на тъкмо това състояние.

Когато се срещнете със своя лекар поради някои от гореспоменатите оплаквания, той неминуемо ще Ви зададе множество въпроси, чиито отговори ще му помогнат да изясни своята хипотеза за състоянието Ви. Обърнете внимание, че прегледът с ултразвук не е гаранция, че ендометриомите биха могли да бъдат забелязани.

Преглед с ултразвук

Ендометриозните огнища са видими при преглед с ултразвук единствено в случаите, в които са разположени дълбоко в яйчниците. Тогава е възможно да се наблюдават т. нар. шоколадови кисти. Всъщност, те са пълни със съсиреци кръв, която дълго време е стояла вътре – оттам е и причината за нейната гъстота и тъмния ѝ цвят.

Шоколадовите кисти са видими при ултразвуков преглед и това прави поставянето на диагнозата ендометриоза много по-лесно, за медицинския специалист. Самите кисти се отстраняват тогава, когато размерът им е над 4 см, за да не пречат на работата на яйчниците.

Лапароскопски преглед

Най-сигурният начин за поставяне на диагнозата ендометриоза е чрез лапароскопия. При този метод, се прави малък отвор в областта на пъпа, през който лекарят извършва преглед на всички органи, разположени в малкия таз и коремната кухина. Инструментът, с който се извършва прегледът, се нарича лапароскоп и комбинира оптична система и осветително тяло. Самата операция е минимално инвазивна.

Етапи (стадии) на развитие на ендометриоза

Към момента, са познати четири стадия на ендометриозата, в зависимост от това до каква степен на развитие е достигнало състоянието.

  • Първи стадий – Характеризира се с минимално разпространение на ендометриоми, с големина до няколко милиметра и съвсем леки сраствания.
  • Втори стадий – Свързва се с ендометриозни огнища с размер по няколко сантиметра, които обаче не са така повърхностни. Те навлизат през клетъчната стена на засегнатия орган, но въпреки това причиняват само леки сраствания.
  • Трети стадий – Характеризива се едновременно с повърхностна и дълбока ендометриоза, като срастванията биха могли да бъдат от леки до тежки. Случаите, в които се образува шоколадова киста на яйчника, независимо от нейния диаметър, попадат в тази група.
  • Четвърти стадий – Освен повърхностна и дълбока ендометриоза, той се свързва и с тежки сраствания, които затрудняват извършването на преглед. Тази група включва шоколадови кисти с диаметър, по-голям от 4 см, и ендометриозни огнища извън коремната кухина.

Ендометриозата е естроген-зависимо заболяване, което означава, че колкото по-големи са количествата на естрадиол в тялото, толкова повече се подхранва нейното развитие.

В продължението на статията ще откриете информация за възможните начини за лечение, а, съвсем скоро и за възможностите за забременяване с ендометриоза!

Call Now Button
Scroll To Top
0

Вашата количка