Пандемията от COVID-19, причинена SARS-CoV-2, доведе до неочаквана световна здравна криза. Това се отрази неблагоприятно върху системите на здравеопазване в различни страни и обновяването на медицинските процедури и протоколи за ограничаване на последиците от нея.
Ефектът от инфекцията със SARS-CoV-2 върху качеството на семенната течност и показателите на спермограмата е от голямо значение за доставчиците на здравни услуги и изследователите по целия свят. Към днешна дата в базите данни PubMed и Scopus са публикувани повече от 50 статии, които свързват инфекцията със SARS-CoV-2 с качеството на семенната течност.
Нова обзорна статия, публикувана в Andrologia, имаше за цел да извлече, прегледа и обобщи тези статии от споменатите бази данни, за да определи връзката между инфекцията със SARS-CoV-2 и качеството на семенната течност.
Наличие на SARS-CoV-2 в човешката семенна течност
Рецепторът на ангиотензин-конвертиращия ензим 2 (ACE-2) е отговорен за навлизането на вируса вътре в клетката и инфекцията. Освен в белите дробове, АСЕ-2 е открит и в тестисите. Следователно тестисите могат да бъдат потенциални цели за SARS-CoV-2.
Наличието на SARS-CoV-2 в семенната течност може да повлияе негативно на параметрите ѝ и да доведе до мъжко безплодие.
Последните проучвания, проведени в различни страни, показват, че SARS-CoV-2 не се открива в семенната течност и не е наблюдавано предаване на SARS-CoV-2 по време на асистирани репродуктивни технологии.
Ефекти от инфекцията върху спермалните показатели
Понастоящем са проведени седем проучвания за определяне на ефекта на инфекцията със SARS-CoV-2 върху спермалните показатели. Повечето от тях са проучвания за наблюдение. В повечето случаи качеството на семенната течност е анализирано в етапа на възстановяване след инфекцията, потвърдено с помощта на RT-PCR.
Резултатите показват, че от седемте проучвания, шест разкриват отрицателно въздействие на инфекцията със SARS-CoV-2 върху спермалните параметри. Установено е, че броят на сперматозоидите е най-засегнатият параметър от инфекцията със SARS-CoV-2. Необходимо е обаче да се направят допълнителни изследвания, за да се осигури по-колективна и надеждна информация.
Влияние на инфекцията върху половите хормони
Сперматогенезата при мъже се контролира от половите хормони като тестостерон, фоликулостимулиращ хормон и лутеинизиращ хормон. Установено е, че лутеинизиращият хормон и фоликулостимулиращият хормон контролират броя на клетките на Лайдиг в тестисите. Клетките на Лайдиг от своя страна са отговорни за синтеза на тестостерон.
Наблюдавано е, че пациентите, заразени с COVID-19, имат по-ниски нива на лутеинизиращ хормон и тестостерон в сравнение със здрави хора. Освен това е установено, че пациентите имат по-високи нива на лутеинизиращ и пролактин и по-ниски нива на общ тестостерон в сравнение с контролата. Освен това, сериозните случаи на COVID-19 са свързани с по-голямо намаляване на общите нива на тестостерон.
Повишаването на нивата на лутеинизиращия хормон и пониженото съотношение тестостерон/лутеинизиращ хормон може да доведе до дисфункция на тестисите, която може да повлияе на сперматогенезата.
Влияние на SARS-CoV-2 върху функцията на тестисите
Доказано е, че навлизането на SARS-CoV-2 вътре в клетките зависи от ACE-2 рецепторите и трансмембранната серинова протеаза 2. Наблюдавано е обаче, че трансмембранната серинова протеаза 2 се експресира само в субпопулация от зародишни клетки, докато ACE-2 рецепторите се експресират в клетките на Sertoli. Освен това, както ACE-2, така и трансмембранната серинова протеаза 2 имат ограничена експресия в тъканите на тестисите. Това доказателство потвърждава, че навлизането на вируса в тестисите е малко вероятно да се случи.
Въпреки това, температура от 39 градуса по Целзий или повече за повече от три дни може да доведе до сериозно влошаване на качеството на семенната течност и дори да доведе до азооспермия. Установено е, че високата температура, дори за ограничена продължителност, може значително да влоши показателите на сперматозоидите (например, брой, подвижност и/или жизненост) и да промени целостта на ДНК на сперматозоидите.
Влияние на инфекцията върху тестисите
Въпреки че тестисите обикновено остават незасегнати от отговора на гостоприемника към антигени, беше установено от аутопсионни проби на пациенти с COVID-19, че няколко експресирани протеина са били понижени в тъканите на тестисите. Установено е, че експресията на инсулин-фактор-3, най-експресираният протеин в тъканта на тестисите, особено в клетките на Лайдиг, е намалена при пациенти с COVID-19. Това може да доведе до увреждане на функцията и/или популацията в клетките на Лайдиг. Установено е, че друг ензим, E3 убиквитин-протеиновата лигаза, който е важен за сперматогенезата и подвижността на сперматозоидите, е намален при пациенти с COVID-19.
Освен това е установено, че аутопсираните тестикуларни проби на пациенти с COVID-19 имат няколко хистологични/физиологични нарушения, като ексудация на еритроцити в епидидимиса и тестисите и изтъняване в семенните тубули. Освен това е установено, че семенните тубули при пациенти с COVID-19 имат по-високи апоптотични клетки от контролата.
Освен това, проучване, проведено върху тестикуларни проби след смъртта от единадесет фатални случая на COVID-19, показва няколко хистологични промени на тестисите, като съдови промени, удебеляване на базалната мембрана, орхит, недостиг на клетки на Сертоли и Лайдиг и намалена сперматогенеза. Ултразвукът с цветен доплер се използва за диагностициране на аномалии на тестисите при мъже с леки до умерени симптоми на COVID-19. Резултатите от диагнозата показват, че приблизително 42% от мъжете имат епидидимит, 19,2% имат двустранност, а 54,5% имат уголемена глава на епидидима.
Влияние на инфекцията, предизвикана от имунен отговор, SARS-CoV-2 върху качеството на спермата
Имунохистохимията на аутопсираните проби, получени от пациенти с COVID-19, показва наличие на IgG в семенните тубули и повишени макрофаги и Т-лимфоцити в интерстициалните клетки. Освен това в спермата са открити и по-високи концентрации на имунни фактори като интерлевкин-6 и тумор некрозис фактор-α.
Установено е също, че инфекцията със SARS-CoV-2 увеличава клетките Т хелпер тип 2, които нарушават нивото на интерлевкин-4 и активират няколко сигнални транскрипционни пътя. Смущаващото ниво на интерлевкин-4 в крайна сметка намалява нивото на ACE-2 с възпаление, което влияе отрицателно върху мъжката плодовитост при пациенти с COVID-19.
Освен това, многоорганната недостатъчност и увреждането на тъканите, които са свързани с тежки случаи на COVID-19, се дължат на появата на цитокинови бури. Друга причина за увреждане на тъканите и мултиорганна дисфункция може да се дължи на хемофагоцитна лимфохистиоцитоза (HLH). Тези многоорганни увреждания могат да доведат до увреждане на тестисите, което може да повлияе негативно на сперматогенезата и качеството на произведената сперма.
Заключение
Настоящото проучване стига до заключението, че SARS-CoV-2 не се открива в семенната течност на етапите на симптоматика и възстановяване. Установено е обаче, че инфекцията със SARS-CoV-2 има неблагоприятни ефекти върху спермалните показатели, сперматогенезата и качеството на семенната течност. Инфекция със SARS-CoV-2 може също да доведе до увреждане и нараняване на тестисите и да промени нивата на половите хормони. Все пак е желателно да бъдат проведени допълнителни потвърждаващи проучвания с по-големи популации, за да се получи точната представа за въздействието на инфекцията със SARS-CoV-2 върху качеството на семенната течност и сперматогенезата.
Референции:
Banihani, S.A. (2021). Human semen quality as affected by SARS-CoV-2 infection: An up-to-date review. Andrologia. doi: https://doi.org/10.1111/and.14295.
