ЛУФ Синдром

Възможно ли е синдромът на лутеинизирания неспукан фоликул (ЛУФ) и употребата на НСПВС да са причина за необяснимо безплодие?

Смята се, но няма научни доказателства, че жените, които страдат от „необяснимо” безплодие могат да имат ЛУФ синдром малко по-често от жените, които не страдат от проблеми, свързани с фертилитета. Освен това мнозина се притесняват, че болкоуспокояващите НСПВС като аспирин и ибупрофен се намесват в процеса на овулация, тъй като те възпрепятстват активността на простагландините.

Лутеинизиращият хормон е основен в контрола на овулацията.

Овулацията е свързана със значителни хормонални промени и процесът е предимно под контрола на лутеинизиращия хормон (LH). Това е хормонът, който се повишава в средата на месечния цикъл – около 36 часа преди овулацията и е в основата на домашните комплекти за прогнозиране на овулация. Овулацията е процес, който се случва за определен период от време – това не е моментна експлозия, както много хора мислят.

По време на овулацията определени вещества, наречени простагландини и протеолитични ензими, отслабват стената на фоликула, която съдържа яйцеклетката, което води до разкъсване, при което яйцеклетката се освобождава. След това яйцеклетката навлиза във фалопиевата тръба, където чака оплождане от сперматозоидите.

Клетките, останали във фоликула на яйцеклетката, претърпяват хормонална промяна, наречена лутеинизация и започват да произвеждат прогестерон – хормонът, който подготвя и поддържа маточната лигавица за имплантиране. Тази структура вече се нарича жълто тяло. Ако не настъпи бременност, активността на жълтото тяло намалява. Тъй като нивата на естроген и прогестерон също намаляват, следва менструация.

Правите опити за зачеване?

Продуктовата гама на FertilAid® е насочена към увеличаване на шансовете за забременяване по естествен път или чрез асистирана репродукция. Изберете една от опциите отдолу, за да разгледате продуктите.

ЛУФ синдромът се появява, когато доминантният фоликул не се спука.

Когато жената има редовен цикъл, в повече от 95% от случаите това е знак за редовна овулация. Повечето тестове, които се използват за потвърждаване на овулацията, документират само хормоналните промени. Серийните ултразвукови изследвания могат да се използват за проследяване на растежа на фоликула и неговия колапс след овулация. При малък процент от здравите жени доминантният фоликул от време на време преминава през процес на лутеинизация без разкъсване след скок в средата на цикъла. В резултат на повишената секреция на прогестерон, маточната лигавица развива нормалните си характерни промени след овулация, но не се освобождава яйцеклетка и не може да настъпи зачеване. Това явление се нарича лутеинизиран неразкъсан фоликул (ЛУФ).

Смята се, но не е доказано, че жените с „необяснимо” безплодие страдат от ЛУФ синдром малко по-често от жените, които нямат проблеми с фертилитета. Истинската честота на този проблем както при фертилното, така и при безплодното население е неизвестна, но се смята, че е доста ниска. По-голямата част от проучванията по тази тема са публикувани преди 25-35 години, но тези проучвания са с много лошо качество, често провеждани с много малко пациенти или без наличието на сравнителна група.

Много проучвания, опитващи се да опишат синдрома на ЛУФ, вместо това описват това, което сега разпознаваме като овулационна дисфункция. Нормалното жълто тяло понякога може да изглежда като предовулационен фоликул в началните си етапи, така че улавянето на фоликуларния колапс понякога е било трудно да се различи, особено с оборудването, налично по това време. Това означава, че разпространението на проблема може да е надценено. Следователно истинската величина и обхват на ЛУФ остава загадка.

За щастие, този проблем се решава лесно с лекарства за индуциране на овулация и чрез „предизвикване“ на овулация чрез подходяща доза инжекционен HCG или агонист на гонадотропин-освобождаващ хормон. Тъй като това са основни методи в много форми на базова терапия за фертилитет, възможността за ЛУФ е покрита и не е необходимо ултразвуково наблюдение след започване на терапията. Трябва да се отбележи, че ин витро оплождането, разбира се, може да преодолее и този проблем.

Употребата на НСПВС вероятно не е причина за ЛУФ синдром.

Както бе споменато по-горе, процесът на овулация обикновено включва активността на простагландин във фоликула. Има много различни видове простагландини: няколко са включени в процеси в тялото, които генерират болка и възпаление. Облекчаващите болката средства, които принадлежат към класа, наречен нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), действат чрез забавяне на активността на простагландин.

Постоянен източник на безпокойство сред населението, което страда от проблеми с безплодието, е, дали употребата на НСПВС може да причини безплодие, поради синдрома на лутеинизирания неразкъсан фоликул. За някои жени това наистина може да бъде малък фактор. Въпреки това не е основна причина за безплодие, особено след като процентът на безплодие изглежда непроменен при прекратяване на употребата на НСПВС. Обратно, НСПВС сами по себе си очевидно не са ефективно средство за контрацепция. Въпреки това, тъй като теоретичният риск съществува, има смисъл да се избягва употребата на НСПВС, ако е възможно, около момента на овулация.

Тази тема изглежда се появява и става „популярна“ на всеки няколко години. В интернет, обаче, има много подвеждаща информация, най-честопубликувана от самите пациенти, въз основа на техните собствени проблеми с безплодието. Критиката, която често се налага от такива пациенти, е, че те са „тласкани“ към ин витро оплождане, когато проблемът всъщност е „само“ ЛУФ. Всъщност повечето от пациентите, които успешно забременяват, докато посещават клиники за плодовитост, успяват да заченат чрез прости терапевтични подходи, без да се изисква инвитро.

Референции:
H. Qublan, Z. Amarin, M. Nawasreh, F. Diab, S. Malkawi, N. Al-Ahmad, M. Balawneh, Luteinized unruptured follicle syndrome: incidence and recurrence rate in infertile women with unexplained infertility undergoing intrauterine insemination, Human Reproduction, Volume 21, Issue 8, Aug 2006, Pages 2110–2113, https://doi.org/10.1093/humrep/del113

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Кошница
Scroll to Top