Синдром на празния фоликул (СПФ) е рядко състояние, при което по време на ин витро процедура не се извличат яйцеклетки. Това обрича опита за изкуствено оплождане и зачеване след трансфер. И налага допълнително лечение, което е поредния препъни камък пред мечтата за зачеване.
Всяка жена, стартираща стимулация, се надява да има повече антрални фоликули след приема на специални медикаменти за това. От тях гинекологът може да извади определен брой яйцеклетки. Те се оплождат с материал на мъжа или донор. Това става на момента или след време. Получените бъдещи ембриони могат да се поставят при така наречения свеж или замразен трансфер. След това се чака две седмици, за да се направи кръвен тест за бременност. Но какво се случва, когато всеки фоликул е празен?
СПФ се смята за значителен неуспех по време на един цикъл от процедурата по асистирана репродукция. Въпреки овариалната стимулация според нуждите на организма и инжекцията за задействане на узряването на овоцитите (незрелите яйцеклетки), не винаги се изваждат такива. Всъщност нито един фоликул е празен, просто не винаги овоцитът в него може да се „отлепи“ от неговата стена.
По време на фоликулното развитие овоцитът е заобиколен от кумулусни клетки. Те са свързани със стенописните гранулозни клетки чрез връзки клетка-към-клетка, закрепвайки яйцеклетката във фоликула. Естественият скок на лутенизиращия хормон (ЛХ) в средата на менструалния цикъл предизвиква разпадането на междуклетъчните връзки. Той може да бъде репликиран чрез прилагане на ЧХГ или ганадотропин агонисти (GnRH). Това позволява на комплекса кумулус-овоцит да се движи свободно във фоликулната течност. По този начин яйцеклетките се извличат по-лесно по време на аспирация. Последната стъпка на овариална стимулация, известна като задействане на ЧХГ, е от решаващо значение. Понякога тя е заменена с GRH-аналог за стимулиране на пика на ендогенния ЛХ. Без този тригер яйцеклетката не може да се отдели от стената на фоликула и да се извлече при пункция. Което се нарича Синдром на празния фоликул.
Проблемът с празен фоликул се среща в 1% от случаите. Понякога лекарите изписват допълнителна доза човешки хорионгонадотропин. След това пробват да съберат отново яйцеклетки – 24 часа по-късно. Този подход може да спаси ин витро цикъла.
Състоянието с празен фоликул се категоризира в два основни типа въз основа на нивата на ЧХГ:
Проблемът с празен фоликул се среща в 1% от случаите. Понякога лекарите изписват допълнителна доза човешки хорионгонадотропин. След това пробват да съберат отново яйцеклетки – 24 часа по-късно. Този подход може да спаси ин витро цикъла.
Състоянието с празен фоликул се категоризира в два основни типа въз основа на нивата на ЧХГ:
Той възниква, когато не се извличат овоцити въпреки наличието на подходящи нива на серумен β-hCG по време на пункция. Този тип предполага проблем, различен от приложението на hCG, като грешки във фоликулогенезата, преждевременна апоптоза на овоцити или аномалии в узряването наяйцеклетките. Случаите на този вид СПФ са склонни да се повтарят. В някои случаи може да имат генетична основа.
Той се появява, когато не са извлечени овоцити и има неоткриваеми нива на серумен β-hCG в деня на пункцията. Това може да е резултат от грешна стимулация. Например при даване на неподходящи дози с човешки хорионгонадотропин. Или при други технически проблеми по време на ин витро процедурата. Като събиране на яйцеклетки 36 часа след инжектирането на HCG.
Както стана ясно, случаите на жени с този проблем са редки. Въпреки това той не бива да се омаловажава. Проучване, проведено от май 2012 г. до септември 2013 г., установява, че от 3356 цикъла, 58 жени са имали празен фоликул, с разпространение от 1,7%. Според данните факторите, водещи до тази статистика, са намален яйчников резерв, ниски нива на анти-Мюлеровия хормон (АМХ) и по-малко от четири зрели фоликула.
Друго проучване, проведено от Youssef et al. (2004), изследва данните от 202 IVF процедури за извличане на овоцити, извършени на 35 пациенти. При тях СПФ се появява при нисък процент от циклите (1,8%). Въпреки това, рискът от появата му нараства значително с напредването на възрастта на майката. Жените над 40 години са имали най-висок процент на рецидив (57%). Това е доказателство, че възрастта е потенциален фактор, допринасящ за липсата на извлечени яйцеклетки от фоликулите. Това проучване също така признава, че основните причини за проблема са неясни. Констатациите обаче предполагат възможна връзка между стареенето на яйчниците и повишения риск от Синдром на празен фоликул.
Проучване от 2017 г. също идентифицира СПФ в 0,9% от циклите, подчертавайки неговата необичайна поява. Тези данни доказват, че разпространението на синдрома се пада между 0,9% и 1,8% в проучванията. Възрастта и намаленият яйчников резерв се явяват потенциални рискови фактори въз основа на тези открития.
За да се установят напълно причините за появата на проблема са необходими повече изследвания. Но досегашните проучвания изтъкват някои рискови фактори, свързани с него в циклите на IVF. Това са:
Тук фоликулите узряват твърде бързо, причинявайки преждевременна лутеинизация на тека клетките. Това нарушава овулаторните сигнали към овоцитите и пречи на освобождаването на овоцитите по време на планираната процедура.
Човешкият хорионгонадотропин играе решаваща роля в узряването на яйцеклетките. Неправилното време или дозировка на приложението на ЧХГ инжекцията може потенциално да допринесе за Синдром на празния фоликул.
В някои случаи техническите затруднения по време на самия процес на извличане на яйцеклетки може да доведат до аспирация на празни фоликули.
Тази рядка форма на проблема се характеризира с истинска липса на овоцити във фоликулите. За съжаление, често остава неоткрита до действителния опит за извличане на яйцеклетки.
Проучване от 2007 г., което анализира данни от над 200 цикъла, открива по-висок риск от СПФ при жени над 40 години. Това предполага връзка със стареенето на яйчниците. По този начин основните механизми на проблема по време на пункция остават неясни. Необходими са допълнителни изследвания за установяване на окончателните причини и подобряване на превантивните мерки.
Проучване от 2007 г., което анализира данни от над 200 цикъла, открива по-висок риск от СПФ при жени над 40 години. Това предполага връзка със стареенето на яйчниците. По този начин основните механизми на проблема по време на пункция остават неясни. Необходими са допълнителни изследвания за установяване на окончателните причини и подобряване на превантивните мерки.
Лечението на пациенти с този проблем е сложно поради неизвестната причина за възникването му. Прекъсването на ин витро цикъла заради провалена пункция внася допълнително напрежение при жената, подложила се на процедурата. Това само утежнява нейното положение, в много случаи тя чака с месеци до години, за да стане майка.
Въпреки рядкостта си, разбирането на Синдром на празния фоликул е от значение за успеваемостта от IVF. Тук е много важен изборът на клиника и репродуктивен специалист, който да назначи адекватно лечение. По този начин може да минимизира до минимум риска от невъзможността за отделяне на зрелите яйцеклетки по време на пункция.
Най-често репродуктивният специалист пренасочва пациентката си за извличане на овоцити след нова доза с ЧХГ. Това може да стане до 24 часа. Има и случаи, в които се използва рекомбинантен ЧХГ. Въпреки това, тези методи не винаги могат да бъдат ефективни, особено в случаите, когато има ниска бионаличност на администрирания ЧХГ или присъщи дефекти в биологичната активност на партидата ЧХГ.
Най-доброто решение при Синдром на празния фоликул е пресонализирания подход според случая на жената, на която не са извлечени яйцеклетки в дена на пункцията. Това включва разработването на индивидуален план за лечение – според специфичните изисквания и медицинската история на пациента. Друго нещо, което се практикува, е монитори на развитието на фоликулите и нивата на хормоните. Така могат да се предвидят всички потенциални проблеми. Не на последно място е от значение и опитът на човека, който трябва да извлече яйцеклетките. От неговата прецизност зависи и намаляване на риска от появата на празен фоликул/ли след стимулацията.
Диагностицирането може да бъде предизвикателство. Причината е, че това става в самия ден на пункцията, което проваля инвитро цикъла. Въпреки това някои неща преди извличане могат да насочат към СПФ.
Въпросните оценки не са окончателни за диагностициране на Синдром на празен фоликул, но могат да предизвикат съмнения и накарат лекаря да промени някои неща преди пункция. И така да спаси самия ин витро цикъл от провал.
Проучване оценява риска от рецидив на синдрома на приблизително 20%. Като има тенденция да се увеличава с напредването на възрастта на жената. Поради това е изключително важно пациентите, които са преминали през цикъл със синдрома, да бъдат консултирани относно потенциала за рецидив в следващите.
Рискът от рецидив също се увеличава с възрастта. Той е приблизително 24% сред пациентите на възраст от 35 до 39 години и значително по-висок от около 57% за тези, които са над 40 години.
Чудите се дали СПКЯ може да причини празни фоликули? Едно проучване показва, че Синдромът на поликистозните яйчници (СПКЯ) е по-често при пациенти със Синдром на празния фоликул (P = 0,041). Това предполага, че поликистозата може да доведе до невъзможност за извличане на яйцеклетка от фоликул. Обаче не означава директно, че причинява проблема, появяващ се при пункция.
Ако сте стигнали до ин витро процедура, при която има поява на празен фоликул, със сигурност сте разочаровани от резултата. Важното е да не се поредавате и доверите на вашия лекар. Той ще намери най-доброто решение на случая. Може да се касае за преждевременна лутеинизация на фоликулите или проблеми при прилагането на инжекцията с ЧХГ, които изискват друг подход. Препоръчваме ви да не сменяте лекаря, което ще ви забави още повече.
Този текст има информативен характер и не замества консултацията със специалист.
