Сурогатно майчинство – какво представлява и позволено ли е у нас? Нека дадем повече яснота по темата, която касае все повече българки. Когато една двойка не може да има дете по естествен път, прибягва до асистирана репродукция. В много случаи, ако жената не е заченала нормално, се стига до ин витро. Ако и това не доведе до успех, тя може да се обърне към майка, която да износи нейното бебе. Но този вариант е свързан с някои важни условия. И според българското законодателство не е възможен в пределите на страната ни. За щастие, има много държави, в които този вид “дейност” е разрешена.
Въпросният термин, който ползваме за така нареченото заместващо майчинство, произлиза от латинската дума “surrogātus”. Тя означава заместник/заместител.
Да имаш дете от друга жена, която 9 месеца да износи твоя ембрион получен чрез изкуствено оплождане, е сложен процес. Затова двойките, които са готови на тази стъпка, трябва да са добре информирани. Има и вариант да ползват донорски материал, при който детето няма да е генетично свързано с тях.
Заместващото майчинство е, когато жена се съгласи да износи бременността на друго лице/лица. В много страни това е възможно, когато има взаимна уговорка, която се документира пред закона. След раждането на бебето, биологичният родител дава попечителството и настойничеството на предвидения родител/родители. За целта е необходимо изпълнението на няколко основни стъпки. Те са както чисто медицински, така и правни.
Сурогатна или заместваща се нарича майката, която се съгласява да носи бременността за сметката на друга. Поръчител/възложител може да бъде самотна жена, която няма партньор; бездетна двойка от мъж и жена или пък двама мъже/две жени… След като сурогантаната майка роди, гореизброените, например, стават законни родители на бебето.
Не само изборът на майката, в чиято утроба ще расте бебето, е от значение. Има други хора, които трябва да бъдат взети под внимание преди подписването на договора. Те са:
Всяко заместващо майчинство позволява на жени да имат дете, ако не могат да заченат или не искат да забременеят поради ред причини. Например кариера, липса на време, промяна във фигурата и други. В повечето страни по света този вид майчинство е достъпно само за хора, които не могат да имат потомство по естествен път. Останалите причини са чисти егоистични и стават за отделна тема.
Жена може да ползва услугите на сурогатна майка, ако:
Основната теория, занимаваща се със заместващото майчинство, разграничава два основни подвида. Това са:
Тук сурогатната майка зачева със собствена яйцеклетка, а не такава, предоставена от възложителя. Тя се опложда със сперматозоидите на предвидения родител – чрез инсеминация или ин витро оплождане (IVF). Понякога инсеминацията може да стане и по естествен път. И в двата случая бебето е биологично свързано със сурогата.
Традиционното сурогатно майчинство е законно в много страни по света, съответно забранено в други. Предпочитано е най-вече от хетеросексуалните двойки, които по ред здравословни причини не могат да имат дете по естествен път. Когато за зачеването се използват сперматозоиди на определен мъж (бащата), детето е генетично свързано с него. Ако се взема семенна течност на донор, детето не е генетично свързано с никого от определените родители. Ала остава генетично свързано със заместващата майка.
Тук до бременност се стига след като в матката на сурогатната майка (“генетична носачка”) се прехвърля ембрион/ни. Той/те са получен/и чрез яйцеклетката и семенната течност на възложителя (бъдещите родители). Това става чрез методите на асистирана репродукция.
Тъй като яйцеклетката не идва от сурогатната майка, тя няма генетична връзка с бебето. Този вариант допада на много двойки, които искат детето им да носи техните гени. И е най-разпространеният в много държави в чужбина.
В зависимост от начина на получаване на ембриона, има няколко вида на получаване на ембриона, който да се постави на жената, която ще го износи. Общото между тях е това, че детето не е генетично свързано със сурогатната майка.
Тук детето ще е генетично свързано с бъдещите родители. Ембрионът е с генетичния материал на биологичните родители – сперматозоидите на бащата и яйцеклетката на майката.
Тук бебето ще има само гените на бащата. Ембрионът, използван за заместващо майчинство, се получава чрез сперматозоидите на бащата и донорска яйцеклетка. Тоест не се ползва тази на сурогатната майка.
Детето бива заченато чрез генетичния материал на майката и сперматозоидите на донор. Само майката има генетична връзка с бебето.
При този вариант се стига до имплантирането на донорски ембрион. Той се получава след ин витро процедура, при която се ползва материал от донор. Детето не е генетично свързано с бъдещите родители.
Независимо дали ще има традиционно или гестационно сурогатство, едната страна се съгласява да плати на другата за извършената “услуга”. Във всяка държава има различни регулации и закони за това.
Това означава, че на сурогатната майка не се плаща за износване на бременността. Бъдещият/те родител/родители, които са така наречените възложители, трябва да платят разходите на сурогатната майка, свързани с бременността. Тази дейност е законна в много страни. В други пък финансовата част е далеч по-голяма и отива към другия подвид. Свързана е с фирма-посредник на услугата, адвокати и други, които помагат за извършването й.
Комерсиално се нарича това, при което на сурогат се плаща определена сума за услугата. Това става в допълнение към възстановяването на всички разходи, свързани с бременността. Този вид заместващо майчинство е забранено на някои места и позволено в други.
И при двата вида се сключва официално споразумение за сурогатство, обикновено преди започване на процеса.
Преди няколко години известна певица призна, че е ползвала сурогатна майка, за да се сдобие с дете. Тогава се заговори, че най-вероятно е заплатила на майка от Украйна да износи детето й. Причината е, че у нас заместващото майчинство е забранено. А в съседната ни държава има специални центрове, където украинки “предлагат утробите си под наем” срещу заплащане. В страни като Германия, Франция, Австрия, например, сурогатството също е незаконно.
Въпреки някои предложения за поправки в Семейния кодекс, страната ни е твърде далеч от въвеждането на услугата, при която майка може да износи дете на друга напълно легално. Това принуждава някои българки да се ориентират към Гърция. Кипър, Русия, Украйна и други. Ако властите у нас докажат договорка за сурогатно майчинство, то заместващата майка я грозят определени санкции. Например лишаване от свобода за период от 1 до 6 години, както и глоба в размер от 5000 лева до 15 000 лева. Посредниците на хората, които искат дете могат да се сдобият с глоба от 3 000 лева, както и да влязат в затвора за поне 2 години. При извършване на деянието повторно наказанието може да бъде лишаване от свобода до 3 години и глоба в размер от 4 000 лева.
Все още няма единен регистър на децата, родени чрез сурогатство в чужбина. В много публикации в чуждестранни медии обаче се говори за големи суми пари, които някои двойки са готови да дадат, за да може друга жена да износи бъдещото им дете. Това се превръща в печеливш бизнес за много хора.
Ето няколко любопитни данни за сурогатството извън пределите на България:
Заместващото майчинство е забранено в съседна Турция, Испания, Португалия, Норвегия, Швеция, Германия, Австрия, Франция, Швейцария, Италия и Унгария.
В страни като Великобритания, Дания, Ирландия, Белгия, Гърция и Израел, е разрешено да не се заплаща за сурогатно майчинство. Но това зависи от договорката между двете страни.
В държави като Тайланд, Индия, Грузия, Беларус, Полша, Южна Африка, Казахстан, Русия, Украйна и други, жени директно предлагат онлайн или чрез агенция-посредник, да станат заместващи. В повечето случаи желаят определена сума пари, както и заплащане на разноските по бременността отделно.
Интересно е, че във всеки щат на САЩ има различни закони за сурогатството, а не единен. В Украйна пък една жена може да припечели 20 000 долара, ако износи и роди дете на друга.
Този текст има информативен характер и не замества консултацията със специалист.
