Българската жена ражда първото си дете средно на 26,9 години, показват данни на Евростат за 2023 г. Това е най-ниската стойност в Европейския съюз и поставя България сред държавите в Европа, където първото майчинство идва най-рано.
Тенденцията в Европа е родителството да се отлага. По данни, цитирани от Euronews, възрастта при първо раждане варира от 24,7 години в Молдова до 31,8 години в Италия. В Европейския съюз средната възраст при първо раждане е 29,8 години, което е приблизително с една година повече спрямо преди десетилетие.
Жените в Източна и Централна Европа по-често стават майки в средата към края на 20-те си години. В Западна и Южна Европа първото дете по-често идва в началото на 30-те.
Сред най-ниските стойности в данните на Евростат за 2023 г. са Молдова 24,7, Грузия 26,6, България 26,9, както и Румъния 27,1 и Турция 27,1. Сред най-високите са Италия 31,8, Ирландия 31,6, Испания 31,5, както и Лихтенщайн 31,5.
Отлагането не означава отказ от деца. Данните показват, че част от страните с по-късно първо раждане са и сред тези с по-висока раждаемост, като Дания, Германия, Ирландия, Кипър, Нидерландия, Португалия, Швеция, Лихтенщайн и Норвегия.
Има няколко фактора, които европейците сочат като „предпоставки“ за отглеждане на деца. Първо искат да завършат образованието си и да станат финансово стабилни и като цяло им отнема повече време, за да формират стабилни романтични партньорства, отколкото в миналото.
Въпреки че желанието за деца по-късно в живота е социална тенденция, отлагането на родителството може да доведе до повишен риск от проблеми с фертилността. Това означава, че когато двойките се почувстват готови, те може да не успеят да имат толкова деца, колкото са искали. Това обяснява и нарастването на процедурите за асистирана репродукция в Европа.
Само през 2021 г. са извършени над 1.1 милиона цикъла на лечение в почти 1400 клиники.
Тези лечения обаче могат да бъдат скъпи, емоционално натоварващи, а в някои държави не са достъпни за неомъжени жени, еднополови двойки или други специфични групи.
