Когато говорим за репродуктивно здраве, често мислим за него твърде късно — едва когато бременността не настъпва, когато вече има диагноза, когато двойката е минала през години опити, тревожност и разочарования. За Радина Велчева, основател на фондация „Искам бебе“, това е една от големите битки днес: да говорим за фертилитета не като за тема „за после“, а като за част от здравната култура на всеки човек.
Догодина фондацията ще навърши 20 години. За това време през нея са минали хиляди семейства, стотици истории, много битки с институции, лекари, общини, страхове и предразсъдъци. Но ако има една дума, която минава през целия разговор с Радина, тя е превенция. Няма смисъл от паника, страх или натиск. Нужно е знание навреме.
Много се промени самият профил на хората, които търсят помощ. Когато създадохме фондацията, аз бях на 30 и няколко години и вече имах установен репродуктивен проблем. Жените около мен, които тогава се лекувахме, бяха най-често 32- 35 годишни, но с по няколко години стерилитет зад гърба си.
Тогава, при открит проблем и адекватно лечение, нещата в много случаи се случваха по-бързо. Самото разбиране за семейство, бременност и родителство беше по-традиционно.
Днес ситуацията е различна. Особено след COVID все повече жени се обръщат към нас за първи път на 42–43 години и нагоре. На тази възраст те често за първи път търсят репродуктивна помощ – защото тогава са срещнали партньор, тогава са осъзнали желанието си за семейство, тогава са стигнали до решението, че искат да станат майки. Но медицински това вече е много по-трудно.
Не. И това е много важно да се разбере. Жените, които идват при нас, често са много интелигентни, отговорни, активни. Те не са неглижирали здравето си. Ходили са на гинеколог, правили са цитонамазка, микробиология, прегледи. Проблемът е, че общото гинекологично здраве и репродуктивният статус не са едно и също нещо.
Много жени на 45 години идват с проследявано гинекологично здраве, но никога не са изследвали Антимюлеров хормон. Никой не им е говорил за яйчников резерв, за репродуктивен часовник, за това, кога е разумно да се мисли за замразяване на яйцеклетки.
Това определям като социален стерилитет – когато човек няма информацията навреме. Не защото не е образован, не защото не се грижи за себе си, а защото никой не му е казал, че репродуктивното здраве има свои собствени показатели и срокове.
Защото той дава информация за яйчниковия резерв. Когато една жена иска да знае къде се намира репродуктивно, това е едно от ключовите изследвания, които трябва да бъдат обсъдени с акушер-гинеколог.
Ние непрекъснато подчертаваме, че Антимюлеров хормон не само трябва да се изследва, но резултатът да бъде консултиран със специалист по репродуктивно здраве. Важен е контекстът – възраст, ехографска картина, общо здраве, планове за бременност.
За щастие забелязвам, че през последните години изследването на този хормон започва да се превръща почти в „мода“. По-добре така, отколкото жените да го чуят за първи път на 45 години, когато възможностите вече са много по-ограничени.
Това се случи още през 2022 година. В началото беше трудно, защото понятия като превенция, сексуално и репродуктивно здраве звучаха неясно и будеха притеснения. Но с подкрепата на Министерството на младежта и спорта, Столична община и много други общини успяхме да изградим модел, който работи.
Обучили сме над 3500 млади хора. Създадохме екип от млади лекари, работим с доброволци от Младежкия червен кръст, включваме ендокринолог, психолог, юрист. Говорим за репродуктивно здраве, но и за хранителни разстройства, права, отговорност, избори, тяло, живот.
Влизаме основно в 9, 10 и 11 клас. За тях сме разработили кратки анимирани филми, направени така, че да са разбираеми за децата. Те ги гледат с голям интерес и любопитство, задават въпроси, искат да ги видят отново. Това означава, че сме намерили език, който достига до тях.
Не с назидание. Не с лекция „по задължение“. Децата са изключително умни и веднага усещат, когато някой им говори формално. Трябва да им говориш на техния език, но с уважение.
Започваме от нещо много просто и много силно: ти си ценен, защото си роден. Животът ти е ценен. Оттам тръгва разговорът – на колко години са били родителите ти, когато си се родил, какво означава един ден ти да искаш семейство, какво е важно да знаеш за тялото си, за репродуктивния часовник, за превенцията.
Говорим им за това, какви изследвания са важни за жените, какви за мъжете. Раздаваме презервативи, показваме как се използват, но всичко това правим в защитена среда – с лекар, психолог, учители. Когато подходът е нормален, децата реагират нормално.
Виждаме го в реакциите. След срещи получаваме въпроси: „Кое беше това изследване?“, „На кой ден се прави?“, „Към кого да се обърна?“. Това означава, че сме предали нещо важно.
Най-ценното е, че млади хора вече знаят думи, които поколението между 35 и 45 често не е чувало навреме. Когато момичета знаят какво е антимюлеров хормон, а момчета знаят какво е спермограма, това е промяна. Това е истинска превенция.
Най-често виждаме изчерпан яйчников резерв. При много жени проблемът не е, че не са ходили на лекар, а че никой не е проследил репродуктивния им статус навреме.
Друг сериозен проблем са HPV инфекциите и недостатъчно добре проследените цитонамазки. Затова в работата си с младите говорим и за HPV ваксинацията. Това също е част от културата на превенция.
Има и друг капан: някои жени са спокойни, защото в семейството им всички са раждали. Но това не е гаранция. Възможно е една жена да има намален яйчников резерв още на 25 години. Именно затова е важно да има знание и навременна консултация.
Да, мъжкият стерилитет е много сериозна тема. Обикновено мъжът прави спермограма чак когато двойката вече не може да има дете и след като се провери дали жената има проблем. Това е късно.
Нашите лекари съветват младите мъже да направят профилактична спермограма още около 20-годишна възраст, за да знаят какво е състоянието им. Не за да се стресират, а за да имат информация.
При мъжете има рискови фактори, за които трябва да се говори – професии, свързани с продължително седене или нагряване, като шофьори, IT специалисти, готвачи. Говорим и за телефони в джобовете, за начина на живот, за фитнес добавки и стероиди. При младите мъже това е особено важно, защото понякога желанието за бърз физически резултат може да има цена за репродуктивното здраве.
Хранителните разстройства са сериозен проблем. Имаме млади жени на 20–25 години без цикъл. Виждаме анорексия, крайни режими, подражание на модели, които са вредни за тялото.
При мъжете темата често е свързана със стероиди и хормони, приемани за фитнес резултати. В началото човек може да изглежда добре, да се чувства силен, но след това да се появят сериозни последствия, включително по отношение на спермограмата.
Това са неща, които младите трябва да знаят преди да започнат да правят избори, които после трудно се поправят.
Хубаво е това да се мисли между 27 и 30 години, когато организмът е в много добър репродуктивен период. Не на 45 години, когато жената пита дали може да замрази яйцеклетки и колко дълго може да ги пази.
Замразяването на яйцеклетки трябва да се разбира като вид застраховка, особено ако една жена знае, че ще отложи репродуктивните си планове. Това не означава, че всяка жена трябва да го направи. Означава, че трябва да знае, че съществува такава възможност и кога тя има най-голям смисъл.
И тук идва и ролята на родителите. Много често родители се свързват с нас за дъщерите си, които учат или работят в чужбина. Част от хората дори не знаят, че замразяването на яйцеклетки е легална процедура в България. Бъркат го със сурогатно майчинство, което е съвсем различна тема.
Държавата подпомага инвитро процедури със собствен генетичен материал, но не покрива донорските инвитро процедури. А голяма част от жените, които вече са над 43 години или имат изчерпан яйчников резерв, реално са за донорство.
Ние като фондация от години се борим това да се промени. Искаме лекарите да имат възможност да преценят коя жена е за процедура със собствен материал и коя е за донорство, а подкрепата да бъде адекватна и в двата случая.
Проблемът е, че има жени, които дори не могат да стигнат до фонда, защото медицински са в ситуация, в която донорството е по-реалистичният път. Затова нашите средства във фондацията често отиват за диагностика на стерилитета и за донорски процедури, защото именно там има голяма празнина.
За самия опит държавната помощ покрива важна част – стимулация, пункция, трансфер, замразяване на ембриони, ако има такива. Но между опитите често има много изследвания и процедури, които са нужни, за да се разбере защо първият опит не е бил успешен и как следващият да има по-голям шанс.
Тези изследвания са скъпи. Диагностиката на стерилитета е индивидуална и често именно там парите не стигат.
Не мисля, че причината е, че българските специалисти са по-слаби. Напротив – нашите лекари са много добри. Те работят с трудни случаи, често с жени над 40 години, и постигат резултати в много сложен контекст.
Според мен голямата разлика е в цялостното преживяване на пациента. За пациентите е важно да имат по-близък контакт със специалиста, с ембриолога, с генетика, с екипа на клиниката. Търсят усещане, че някой е до тях, че телефонът ще бъде вдигнат, че няма да бъдат оставени сами.
Това е мястото, върху което в България трябва да се работи още много – липсва онзи „посредник“ в цялата верига, който ще е връзката между всички специалисти и пациента, за да спадне нивото на стрес.
Както във всяка професия, има различни хора. Но днешният пациент вече е много информиран. Пациентите мигрират от клиника в клиника, търсят второ мнение, сравняват, питат, говорят помежду си.
Това, което може да задържи един пациент при даден екип днес, не е само отличната медицинска експертиза, а усещането за непрекъсната обратна връзка. Създаването на алгоритъм за т.нар. „път на пациента“ ще подобри контакта с целия екип и ще намали нивото на стрес в двойката. А това ще повиши и успеваемостта на процедурата. Реално, това, което правим ние като доброволци в „Искам бебе“ е точно това – познаваме лекарите, намираме най-прекия път до успеха, споделяме и радостите, и неуспехите, даваме кураж и ставаме едно семейство.
Изключително важна. Стресът често е следствие от неуспехите, от процедурите, от загубите, от усещането, че тялото те предава. И този стрес не може да бъде пренебрегнат.
Още от 2010 година фондация „Искам бебе“ има програма за психологическа подкрепа на двойки с репродуктивни проблеми. Имаме обучени психолози, които работят в сферата на репродуктивната психология. Програмата е безплатна за жените, а моята работа е да намирам средства, за да може психолозите да получават хонорар и пациентите да се чувстват спокойно.
Преди беше трудно да убедим хората да отидат. Сега все повече жени сами търсят групи и питат кога ще има такава в техния град. Това е огромна промяна, макар че все още има хора, които имат нужда, но не се осмеляват да направят тази крачка.
Там процесът често се забавя. Хората се надяват, че ще стане, чакат, отлагат първото обаждане. Има и срам, има и страх някой да не разбере.
Нашият съвет е ясен: ако в рамките на една година желаното дете не се случва, трябва да се потърси специалист. Без да се срамуват и да чакат.
В малките градове работим много с общините. Когато има добро партньорство с местната власт и местните медии, нещата се случват. Съдействаме за разработването на репродуктивни кабинети в градове като Враца, Варна, Ловеч, Горна Оряховица, Царево, Ямбол, Петрич. В тях по график идват репродуктивни специалисти от нашата мрежа.
Примерно в Петрич интересът беше огромен. За два месеца имаше почти 90 прегледани жени. Това показва, че нуждата е там. Просто достъпът трябва да бъде по-близо до хората.
Да, когато видят резултата. Когато покажем снимки, истории, реални ефекти, много общини откликват. Тази година продължаваме да пишем писма и да очакваме подкрепа от местните власти, за да поемат разходи за зали, лекари, организация.
Темата не е партийна. Стерилитетът не пита кой за коя партия гласува. Винаги има хора, които разбират смисъла и застават зад каузата.
Най-точната ни бройка е, че са над 5000. Догодина, за 20-годишнината, ще трябва да кажем по-конкретна цифра.
На 6 юни 2026 година първите ни близнаци станаха на 18 години – Николета и Слави от Хасково. Те искат да учат медицина. Това беше много емоционален момент за нас. На едно наше събиране ги поканихме и когато излязоха пред всички, цялата зала стана на крака.
Те разказаха как майка им е била една от жените, които първи са казали открито: „Имам проблем“. Тогава, когато почти никой не е говорил за това. Такива моменти дават смисъл на всичко.
Много са. Аз съм кръстница на над 150 деца. Няма как да не помниш тези истории.
Помня случаи, в които инвитро опитите не се получават – първи, втори, трети. Хората стигат до тотално изтощение. И после, когато спрат, когато се преместят, когато си вземат куче, когато сменят фокуса, понякога се случва естествена бременност. Не казвам, че това е правило. Казвам, че емоцията и психиката са огромна част от този път.
Помня и жени, които раждат късно и след това животът им се променя изцяло. Една от тях след раждането на детето си направи огромен завой – завърши психология, започна да работи с двойки, посвети живота си на това да помага.
Репродуктивният проблем може да бъде много тежък, но понякога отключва истинската същност на човека. Ако го приемеш не като наказание, а като част от своя път, той може да те направи по-силен и по-смислен.
Аз знам какво означава да извоюваш живот. Омъжих се млада, на 24 години. Започнахме опити. На 27 имах първи спонтанен аборт, после втори. След това се оказа тежка ендометриоза и на 30 и няколко години останах в менопауза.
Този път промени изцяло начина, по който гледам на живота. Затова за мен всяко дете е ценно. Всеки живот е ценен. Знам през какво се минава, знам колко болка има, но знам и колко голяма радост може да има от другата страна.
Днес съм майка на две деца – тийнейджърка на 15 и дете на 10, и те са моят свят. И пътят, по който съм минала ми дава увереността да кажа, биологията не чака – знанието трябва да дойде навреме.
Не чакайте да стане късно, за да започнете да се интересувате от репродуктивното си здраве.
Не е нужно да живеете в страх. Не е нужно на всяка цена да бързате с решения, за които не сте готови. Но трябва да знаете къде се намирате. Трябва да знаете какви са възможностите ви. Трябва да имате разговор с лекар, да направите нужните изследвания, да не приемате, че щом общото ви здраве е добро, репродуктивният ви статус автоматично е добър.
Репродуктивната грижа не започва в клиниката по инвитро. Тя започва много по-рано – с информация, превенция, честен разговор и навременни решения.
