Д-р Мария Калинкова е специалист по ендокринология с фокус върху диагностика и лечение на заболявания на щитовидната жлеза, захарен диабет тип 1 и тип 2, метаболитен синдром и нарушения в обмяната. Сертифицирана е от European Association for the Study of Obesity (EASO) като специалист в лечението на затлъстяването. Т Работи с пациенти с наднормено тегло и хормонален дисбаланс, комбинирайки диагностични методи и ясно разяснение на терапевтичните стъпки. Вярва в активното участие на пациента и промяната в начина на живот като ключ към добър контрол на заболяването. Д-р Калинкова има публикации и взима участия в редица български и чуждестранни списания и конгреси по тематики, свързани със затлъстяването, захарния диабет, метаболитната хирургия и болестите на щитовидната жлеза и репродуктивната медицина.
Израснах в семейство на лекари, а голямата ми страст е математиката. Ендокринологията ми позволи да съчетая аналитичното мислене с работата с пациенти и комплексните медицински казуси. Реално така тя се превърна в логична посока за мен.
Самата същност на изкуствения интелект е да помага и да бъде в подкрепа на един лекар, но не може да го замени. Що се отнася за ендокринология – това е многокомпонентна специалност. И тук не става въпрос само за хормони и хормонален баланс, но и за контрол на диабет, за контрол на телесно тегло, тъй като имаме голям процент хора, страдащи от наднормено тегло и затлъстяване. Тоест имаме много фронтове, на които се борим. Естествено, новите технологии, както и фармаиндустрията, все повече ни подпомагат с цел да менажираме добре нашите пациенти и да постигаме добри резултати.
Да, това е сред водещите причини, но не само при тях, а и при мъжете. Общо взето тенденциите в световен мащаб са нарастващи по отношение на наднорменото тегло и затлъстяването. Прогнозите са до 2030 година половината от света да страда от наднормено тегло и затлъстяване.
Наднорменото тегло се дефинира като индекс на телесна маса (ИТМ) между 25 и 30.
Той се изчислява на базата на килограмите, разделени на височината в метри на квадрат. По този начин всеки един човек може да изчисли своя ИТМ и да прецени дали спада към категорията на наднормено тегло (между 25 и 30) или на затлъстяване (от 30 нагоре).
Но тук трябва да сложим една скоба, тъй като самият ИТМ не е достатъчно достоверен. Може да имаме една „слаба“ жена, която при измерване на телесния състав да излезе с по-голям процент мазнини и също така да страда от репродуктивни проблеми, от поликистоза, въпреки че ИТМ е в нормални стойности.
Затова ИТМ е ориентир, но не ни показва в детайли какъв е съставът на тялото. Затова тук на помощ идват по-точни уреди за анализ на тялото – Tanita, InBody, Bodystat. Това са уреди, които измерват висцерални мазнини, вода, метаболитна („биологична“) възраст и на база тези резултати лекарят може да предприеме съответните стъпки.
Да. Затова балансът е ключов. Докато при затлъстяване се развива метаболитен синдром, при поднормено организмът „преминава в режим на оцеляване“, потиска се оста хипоталамус–хипофиза–яйчник/тестис и се нарушава репродуктивната функция. Истината е, че поднорменото тегло е проблем не само при жените, но и при мъжете, а това влияе неминуемо на репродуктивните им способности.
Хубаво е човек да има мускулна маса – тя е метаболитен „орган“, който усвоява енергията от храната. Но не е добре да се прекалява. Прекомерната физическа активност нанася стрес на тялото и може да доведе до аменорея, т.е. липса на менструация следствие на натоварването. Аменореята не е само заради поднормено тегло, както се смяташе досега, а и по други причини. Има жени, които нямат цикъл по една година – от претрениране. Те се вманиачават върху това колко и какво ядат, колко тренират, а в един момент това прераства в хранително разстройство.
При мъже злоупотребата с анаболни стероиди потиска собствения тестостерон и сперматогенезата – временно, а понякога и трайно. За щастие, в повечето случаи това е обратим процес. При мъжете възстановяването отнема около 3 месеца ако няма усложнения, докато при жените между 6 и 9 месеца. Разбира се, говорим в идеалния случай, понякога може да се наложи и по-продължително лечение.
Да, мъжете все по-често търсят консултация с ендокринолог. Преди бяха по-консервативни и търсеха уролог или андролог. Всъщност ендокринолози и уролози работим заедно в андрологията – науката за мъжките полови хормони.
Когато дойдат в кабинета най-често мъжете искат да видят кръвна захар, холестерол и тестостерона. Но тестостеронът е само един от множеството хормони. Трябва да проверим и хормоните, които се отделят от хипофизата и всъщност контролират нивото на тестостерона, както и хормоните, които определят дали сперматогенезата протича нормално. Тоест има голям арсенал – не е само един тестостерон. Просто това е най-разпространеното като представа в немедицинското пространство.
Най-често наблюдавам качване на килограми, метаболитен синдром, високо кръвно налягане, инсулинова резистентност. Имам и пациенти с намалено либидо, еректилна дисфункция. Това са най-честите проблеми, които ги притесняват тях. Когато говорим за репродуктивни проблеми при двойката, тогава оценяваме „от-до“: щитовидна жлеза, хипофизни хормони (LH/FSH), общ и свободен тестостерон и др. Например понякога едно скрито нарушение в щитовидната жлеза може също да бъде причина за невъзможно зачеване.
В ендокринологията много голяма част от заболяванията са „имитатори“. Това ще рече, че можем да се чувстваме уморени, сънливи, отпаднали и в същото време да не се замислим, че това не е естествена умора или burnout, а всъщност проблем с щитовидната жлеза. Симптомите са много дискретни и понякога остават замаскирани от забързаното ни ежедневие.
Ако една жена планира забременяване, изобщо е в репродуктивна възраст, винаги съветвам поне веднъж в годината да се проверяват хормоните. Първо – по нашите географски ширини имаме много висока честота на заболявания на щитовидната жлеза. Второ – метаболитният синдром – заседналият начин на живот, стресът и всички тези фактори оказват влияние върху хормоните.
По отношение на заболяванията на щитовидната жлеза – географското ни разположение е изключително богато на планини, а почвите са бедни на йод. До 1994 година страната беше с йоден дефицит, а това оказва огромно влияние. Йодът влиза в състава на хормоните на щитовидната жлеза – Т3 и Т4. Когато нямаме достатъчно йод в храната и във водата, която пием, развиваме състояние на недостатъчен синтез на хормони на щитовидната жлеза. Оттам, когато жлезата не работи добре, цялото тяло работи „по погрешен начин“ – т.е. по-бавно. Може да нямаме овулация, може да нямаме менструация, менструацията може да е по-продължителна. Щитовидната жлеза е като „двигател“ на тялото: с каквато скорост работи тя, с такава скорост работи и нашият организъм.
При хипертиреоидизъм (хиперфункция на щитовидната жлеза) всичко се ускорява: може да има преждевременна овулация, пропускане на цикъла, по-кратък цикъл…Истината е, че около 10% от населението на страната има някакво нарушение във функцията на щитовидната жлеза.
Инсулинът е като ключ – при инсулинова резистентност имаме много „ключове“, но не можем да „отключим“ вратата към клетката. Така в кръвта има много инсулин, а клетките нямат достатъчно „храна“ за енергия. Чувстваме се уморени, отпаднали, сънливи. Едновременно с това инсулинът, когато е в голямо количество, води до складиране на мазнини и вода в организма: задържаме вода, имаме отоци по лицето и крайниците, и напълняваме предимно в коремната област. На въпроса „заради мазнини ли е или заради вода?“ – по-скоро заради мазнини. Водата също се задържа, но оформянето на „коремче“ е основно от мазнини; по този начин се увеличават висцералните мазнини. Освен това инсулинът складира мазнини и в черния дроб, развива се метаболитно асоциирана стеатозна болест на черния дроб (т.нар. „мазен“ черен дроб). Така инсулиновата резистентност променя целия метаболизъм и се получава порочен кръг: колкото повече инсулин имаме, толкова повече пълнеем; колкото повече пълнеем, толкова повече се повишава инсулинът, за да „преодолее“ тази резистентност.
Контролът започва от навиците. Инсулиновата резистентност възниква най-вече заради лоши хранителни и двигателни навици. Човек, който се храни неправилно, пропуска хранения и „хапва сладко на крак“, е много по-предразположен да развие инсулинова резистентност. Второ – човек с фамилна обремененост за диабет и наднормено тегло е по-застрашен от човек без близки със захарен диабет. Трето – ако не спим достатъчно, за да си набавим енергия, наваксваме с храна и също сме предразположени към инсулинова резистентност. И още – при силен стрес в ежедневието се отделят повече кортизол и адреналин – стресови хормони, които са „противоположни“ на инсулина. За да постигне баланс, организмът отделя още инсулин, за да е в равновесие с нивата на кортизол и адреналин.
С две думи, да – обратимо състояние е – с корекции в храненето, движение и, при нужда, медикаменти.
Автоимунните щитовидни заболявания, без значение дали говорим за тиреоидит на Хашимото или Базедова болест, веднъж отключени, можем само да ги поддържаме и контролираме. За щастие те не да противопоказание за бременност.
За мъжете препоръчвам метаболитен профил: кръвна захар, инсулин, липиди, пикочна киселина. Метаболитните отклонения засягат най-рано малките съдове (вкл. на пениса и тестисите) и са индикатор за сърдечно-съдов риск. След това хормони като TSH, свободни Т4/Т3, LH/FSH, общ и свободен тестостерон (активната фракция).
За жените – метаболитни: кръвна захар, инсулин, липиден профил, ПКК, желязо. Хубаво е да проверят витамин D, витамин B12. Витамин D подпомага и имплантацията. Задължително щитовидна жлеза: TSH (+ при нужда Т4/Т3, антитела). И, разбира се, половите хормони – в ден 3–5 на цикъла FSH, LH, естрадиол, пролактин, както и АМН (антимюлеров хормон) за яйчников резерв, прогестерон в ден 19–21 (лутеална фаза) за оценка на лигавицата на матката и овулация.
Понякога са необходими само малко промени в начина на живот – пълноценно хранене (предпочитано средиземноморски модел), редовна, но умерена физическа активност, по-малко стрес по възможност и достатъчно сън. Това са реалистичните лостове за влияние.
