
Д-р Антония Джерова е специалист акушер-гинеколог в София с над 25 години клиничен опит. Завършва медицина в Медицински университет – София и по-късно придобива специалност по акушерство и гинекология. Професионалният ѝ фокус е върху проследяване на нормална и рискова бременност, амбулаторни онкопрофилактични гинекологични прегледи, ултразвукова диагностика и съвременно лечение на гинекологични заболявания. Развива самостоятелна практика в София и е член на Българската асоциация по ултразвук в акушерството и гинекологията.
Определено има положителна промяна! Жените все повече се интересуват от продукти за интимна хигиена – гелове за измиване, вагинални пробиотици, продукти с лактобацили. Преди 10-15 години това беше немислимо. Сега пазарът се разраства и хората са много по-информирани.
Що се отнася до профилактичните прегледи – зависи от поколението. По-възрастните жени, особено тези над 50-60 години, рядко идват на преглед. Много зависи и къде живеят – дали имат удобна възможност за достъп до гинеколог. Но жените под 50 години вече си идват всяка година. Знаят, че трябва да правят цитонамазки, знаят за човешкия папиломен вирус (HPV).
Последните наблюдения показват, че взимането на HPV тест е по-смислен от цитонамазката. По статистика цитонамазката пропуска всяка втора патология, просто не „хваща“ проблема.
Що се отнася до него, това е полово предаван вирус. Презервативът задържа само до 70% от вируса. Останалите 30% няма какво да ги задържи. Затова е важно да се правят изследвания редовно.
Има планирана програма на Министерството на здравеопазването за самовземане на проба у дома за HPV, но засега не е стартирала ефективно.
Да! Има безплатни ваксини от Министерството – и за момичета, и за момчета. Тази година за първи път се включват момчетата. Ваксината се казва Гардазил 9 и защитава срещу 9 високорискови щама.
Момчетата и момичетата се ваксинират до 13-14 години с 2 дози. Обаждате се на личния си лекар или педиатър, той поръчва ваксините и те са напълно безплатни. Ваксината не боли, няма странични ефекти.
При тях също има 5 вида рак от HPV – на пениса, ануса, гърлото. Те също боледуват от рак, причинен от този вирус. Не е случайно искаме хората да се ваксинират.
Искам да подчертая, че ваксината срещу HPV не е експериментална, както беше тази за COVID. Това е утвърдена ваксина с доказана ефикасност.
Да, и това ме впечатлява! Много млади момичета на 19-20 години искат да им се вземат цитонамазки, макар че „по учебник“ все още е рано. Но истината е, че възрастта, в която се диагностицират раковите заболявания, намалява. Говоря както за рак на гърдата, така и рак на маточната шийка. По-млади жени вече се явяват с напреднали ракови заболявания, затова ранната диагностика е критична.
Много зависи кога момичето започне полов живот. В България има определени групи от населението, при които това става много рано – понякога на 12-13 години. Но средно българката започва активен полов живот около 16-17 години.
Забележително е, че момичетата сега активно търсят прегледи – отчасти от страх да не са хванали нещо, но и просто за да се погледнат. Майките явно им говорят по-рано за тези теми.
Да, почти няма. Има различни програми – за трети пол, четвърти пол и подобни теми, но здравословните въпроси отстъпват на второ място, което е тъжно.
Да, има известно намаление на възрастта на първата менструация. Средната възраст е 11-12 години, но вече има случаи на 9-10 години. Това най-вероятно се дължи на храната – хормоните в пилешкото месо, млякото и различните добавки. Тези случаи се наблюдават предимно в кабинетите за детско-юношеска гинекология.
Нямаме такива наблюдения. Но изчерпването на яйчниковия резерв е реален проблем, който хващаме, благодарение на съвременните лабораторни методи. Имам пациентки, които започват да изчерпват резерва си към 27-30 години. Много млади жени се сблъскват с този проблем. От друга страна, има жени с менструация до 55-56 години, които са напълно здрави.
Най-често е липсата на овулация. Това води до нередовен цикъл или менструация няколко пъти в месеца. Причините могат да бъдат много – от хормонален дисбаланс до затлъстяване. Разбира се, правим изследвания, наблюдаваме овулацията. Но когато се наложи медикаментозна стимулация, сме компетентни до определена степен. По-сериозните хормонални инжекционни курсове вече са работа на репродуктивните специалисти.
Когато установим, че една жена започва да изчерпва яйчниковия си резерв и иска дете, хранителните добавки помагат. Колегите от репродуктивните центрове постигат добри успехи с витамини и добавки, които действат на клетъчно ниво – както при жени, така и при мъже. Моят съвет е в този случай е, жените да се обърнат към специализирани репродуктивни центрове.
Да. В момента имам само една пациентка на 23 години. Всички останали са на 35 и нагоре. Говорим за образованите жени. Първо гледат да завършат, да започнат да работят, и тогава се насочват към деца. Средно това е около 30-35 години.
Като завършвах медицина през 1997 година, в учебника пишеше “възрастна първескиня” за жена над 30 години. Сега на нито една жена не казваме “възрастна първескиня”, защото се обиждат! Всички раждат около и над 30 години. Имаме и жени на 40, които се справят много добре.
Имам пациентки на 51-52 години, но те са с донорски програми. Ходят в чужбина – обикновено в Украйна, където това е легално. Истината е, че те са изключително мотивирани, въпреки трудностите и настоящата ситуация в страната. Плащат огромни пари, минават през куп трудности, но са толкова щастливи.
В България също има донорски програми, но докато те допуснат, се минава през много изследвания и процедури и може да бъде доста демотивиращо.
Да, има такива! Сега е изключително модерно всички да имат инсулинова резистентност. Но истината е, че повечето жени имат инсулинова резистентност, защото са с наднормено тегло. Изключително малък процент имат генетична предразположеност и са слаби.
Първо, съществува риск да не забременеят. Второ, страдат от липса на овулация, която носи опасности за организма – бъдещ диабет тип 2. Инсулиновата резистентност означава, че клетката не може да получи глюкозата, защото инсулинът не се свързва добре със своя рецептор. Глюкозата остава в кръвообращението и имаме висока кръвна захар.
С времето панкреасът изчерпва възможностите си и от диабет тип 2 може да се премине към тип 1, който изисква инсулин отвън. Затова се борим с инсулиновата резистентност.
Често имам жени, които нямат овулация или те е много нередовна. Сред причините за това могат да бъдат здравето на щитовидната жлеза и пролактина. В тези случаи правим малък пакет излседвания от 5 хормона и се изяснява картината. Ендометриозата също засяга овулацията, защото яйчниците изглеждат физически различно.
Ендометриозата е лапароскопска диагноза – може да се докаже само с операция. Ние виждаме промени в кисти и ендометриозни огнища, пишем “състояние съмнително за ендометриоза”. Следва лапароскопия и се поставя диагнозата.
Определено! Жени, които не се хранят правилно – булимия, анорексия – нямат менструация. Трябва да качат определен процент мазнини, за да се възстанови цикълът.
Стресът също нарушава менструацията. Ако не намираме други причини, питаме дали са имали стресиращи събития в живота. Прекаленото спортуване и много тежките тренировки също спират менструацията – това се вижда често при професионални спортистки.
Да! Прекалените силови тренировки са стрес за организма. Първо, могат да спрат менструацията. Второ, водят до проблеми с инконтиненцията и смъкване на органите. Жените не сме създадени, за да вдигаме по 30 кг постоянно! Особено в по-напреднала възраст, след едно-две раждания, нещата се натрупват.
Парадоксът е, че когато жената навлезе в менопауза, трябва да спортува, за да се предпази от остеопороза. В момента има бум на силови тренировки, дори се отричат кардиотренировките. Но жените прекаляват – стават като мъже, губят женското си тяло.
Не, смъкването не е обратимо. Ако няма смъкване, но има инконтиненция, някои случаи са обратими – с хранителни добавки и лекарства. Но физическото смъкване се оправя само с операция.
На първи етап правим базови изследвания. Зависи от възрастта. За жени в репродуктивна възраст, които са сексуално активни, най-добре е да се вземе микробиология и цитонамазка. Микробиологията дава информация за микроби и гъбички, за общото състояние на влагалището.
Ако открием обаче проблем или има неуспешни опити за забременяване повече от половин година, ги насочваме към специализирани центрове за репродуктивно здраве. За щастие в последните години има голям напредък в това отношение, имаме прекрасни специалисти и те могат да бъдат в помощ на тези двойки.