Д-р Васил Бранков е специалист по акушерство, гинекология и репродуктивна медицина с над 5 години опит. Практикува в МЦ Неовитро София, където консултира двойки с репродуктивни проблеми, извършва гинекологични прегледи и проследява бременности. Завършил е Медицински университет София, със специализация в ПСАГБАЛ „Св. София“. Преминал е множество квалификационни курсове в областта на ултразвуковата диагностика, лапароскопията, хистероскопията и асистираната репродукция. Владее английски език.
Причините са много и са се натрупвали с времето. Още в началото на специализацията си започнах да консултирам пациенти, които имаха затруднения със забременяването. В повечето случаи това бяха двойки, преминали през неуспешни опити за зачеване, инсеминации или ин витро процедури. Това предизвика у мен интерес – какви са причините зад тези проблеми, какви са механизмите, които водят до репродуктивни проблеми. След това се присъдених към екипа на ин витро клиника в София, където започна развитието ми в тази посока.
Това, което наистина ме впечатли, е, че в репродуктивната медицина си като детектив – търсиш липсващите части от пъзела, за да постигнеш целта. А тя често не е лесна –здраво бебе след дълъг и труден път. Именно това аналитично, комплексно мислене ме привлече.
От около пет години, ако включим периода от началото на специализацията. Още след първата година се насочих към задълбочено обучение в тази област и оттогава съм ангажиран изцяло с нея.
По мои наблюдения броят на пациентите с репродуктивни затруднения се увеличава. Това е световна тенденция и се дължи на множество фактори. Основната причина е, че все повече хора решават да създадат семейство в по-късна възраст. А медицината ясно показва, че след 35 години при жените качеството на яйцеклетките започва да се влошава. Не става дума само за липса на овулация или проблеми със сперматозоидите – проблемите са на клетъчно и генетично ниво.
Освен това при по-млади пациенти все по-често наблюдаваме негативни ефекти от начина на живот – стрес, слаба двигателна активност, некачествено хранене, злоупотреба със стимуланти. При жените се проявява като инсулинова резистентност, наднормено тегло, нередовен цикъл. При мъжете – влошени спермални параметри. За съжаление това не е само български феномен – виждаме го навсякъде по света.
Повечето пациентки са на възраст над 25 години. Ако дойде жена на 25, тя обикновено вече има установен репродуктивен проблем – било то от нейна страна или от партньора. Наблюдавам, че проблемите все по-често не са само „женски“ – мъжкият фактор присъства в много случаи. И причината за това е липсата на профилактика при мъжете в зряла възраст.
Честно казано – не. Ако не става дума за профилактика по програма или чрез фонд, мъжете рядко се обръщат към специалисти. Дори когато дойдат, ако чуят от лекаря, че „всичко е наред“, се успокояват и не предприемат нищо повече. При жените профилактиката трябва да стане част от здравната култура още от първия полов акт. При мъжете е нужно сериозно повишаване на информираността. Спермограма, преглед за разширени вени, хормонални изследвания – всичко това е важно за навременна диагностика.
Не може да се постави диагноза само с поглед. При жените индикации могат да бъдат нередовният цикъл, липсата на овулация, наднормено тегло. Един от първите ми случаи беше пациентка с нередовна овулация – след точна диагностика и внимателно проследяване тя успя да забременее още същия месец.
Понякога дори само промени в начина на живот – движение, храна, намаляване на стреса – дават резултат. Затова винаги провеждаме подробен разговор с пациентите – за навици, хранене, сън, работа. Ако резултатите от изследванията са нормални, търсим причината на друго ниво – емоционално, метаболитно или хормонално.
За съжаление все по-често консултираме млади жени – около 30-годишни – с изчерпан яйчников резерв. Имам пациентки, които вече са в менопауза на тази възраст. Една от тях, на 29, премина през донорска програма.
Причините са много – разширени вени на тестисите и занижени показатели на спермата – концентрация, подвижност, морфология. Това е следствие на лошо хранене, стрес, излагане на радиочестотни вълни от телефони, лаптопи, трафопостове. Често тези фактори се пренебрегват, но реално оказват влияние. Сравнявам с миналото – хората са работели физически, хранели са се чисто, не са били изложени на толкова електронни устройства. Днес прекарваме часове седнали и консумираме храна с ниско качество – това има своята цена.
Трудно. Все още е силно вкоренено разбирането, че ако има проблем – той е при жената. Това е грешна нагласа, която постепенно се променя, но бавно. Много мъже не искат да се изследват, смятайки, че „не е нужно“. Затова настоявам и двамата партньори да присъстват на първата консултация. Интересуваме се от всичко – какво работят, как се хранят, какъв е начинът им на живот. Всичко има значение.
Ако в рамките на година – година и половина опитите за забременяване не дават резултат, трябва да се потърси консултация със специалист. Оценяваме овулациите при жената, правим разширена спермограма на мъжа. Ако установим проблем, пристъпваме към съответното лечение. Ин витро е решение, но не трябва да бъде първата и единствена стъпка.
Физически зависи от организма на пациентката. Имам случай на пациентка с над 15 години опити. Но според мен е важно човек сам да си постави граница – колко опита е готов да направи и кога е моментът да приеме, че трябва да премине към друга стратегия. Ин витро не бива да се превръща в фикс идея.
Реакциите са смесени . Всеки човек е различен, възприемането е различно. Като общество все още не сме напълно отворени към тази тема, но се работи в посока по-широка информираност.
И двата подхода имат своите предимства. Свежият трансфер се прави без допълнителна подготовка – жената е готова веднага след стимулацията. Често при него има положителен резултат още от първия опит.
Замразеният трансфер позволява по-прецизна подготовка. Ако ембрионите показват дефекти, има време за допълнителна селекция и анализ. Не бих казал, че единият е по-добър от другия – всичко зависи от конкретния случай.
При тях влиянието е по-слабо, но все пак съществува. Вярно е, че мъжете могат да станат бащи и на 80, но качеството на спермата намалява с възрастта. Отново – важна е общата картина: здраве, начин на живот, генетика.
Да, особено в сферата на генетиката. В момента се правят проучвания за извличане на качествени яйцеклетки дори при ранна менопауза. Изкуственият интелект ще подпомогне диагностиката, селекцията на ембриони и персонализирането на терапиите.
Бих казал, че сме много добро ниво. Имаме отлични специалисти, модерна апаратура, достъп до иновативни изследвания. Въпреки че някои двойки избират клиники в чужбина, у нас качеството на услугите не отстъпва. За съжаление, обществото често се влияе от негативни нагласи, които рушатдоверието към медицинските специалисти.
Да, категорично. Много често самите лекари влизаме в ролята на психолози. Пациентите идват, търсейки надежда. Понякога проблемът не е медицински – просто двойката е под стрес, фиксирана е в желанието за дете, което парализира процеса. Подходът трябва да е холистичен. Всеки човек и всеки случай са уникални – резултатите идват, когато има доверие и разбиране между лекар и пациент.
