Д-р Мариела Даскалова е лекар с над 30 години опит в медицината и повече от 20 години отдаденост на репродуктивното здраве. Завършва медицина в Медицински университет – Пловдив, има 25 години академичен стаж като асистент и преподавател в Катедрата по анатомия, хистология и ембриология към същия университет. Притежава специалност по анатомия, хистология и цитология и е работила като репродуктивен специалист в няколко специализирани клиники. От 2012 г. е част от екипа на Център по репродуктивно здраве „Д-р Васил Даскалов“ и медицински консултант по мъжко репродуктивно здраве в УМБАЛ „Селена“ – Пловдив.
Тя е съосновател, дългогодишен заместник-председател и постоянен медицински консултант на сдружение „Зачатие“ – първата неправителствена организация у нас, посветена на правата на пациентите с безплодие. Д-р Даскалова има многобройни участия като лектор в курсове и семинари по клинична ембриология и репродуктивна медицина, автор е и съавтор на множество статии, активно участва в продължаващо медицинско обучение и в образователни и благотворителни инициативи.
Иска ми се да вярвам, че след две десетилетия работа сме премахнали стигмата, създали сме огромна и достоверна база данни и сме разширили финансовата подкрепа. Спомням си как преди 20 години една журналистка се осмели да направи телевизионно предаване и покани хора с репродуктивни проблеми да говорят открито, да се появят с имената и лицата си пред всички. Това беше наистина събитие – както за пациентите, така и за медицинските специалисти. А малко преди това един политик беше казал, че лечението на безплодие е лайфстайл…
Сега може би звучи странно и това е добре, защото показва колко голям напредък сме постигнали като общество в приемането, разбирането и грижата за хората с инфертилитет. В този смисъл увеличение на двойките с репродуктивни проблеми няма, има само повече публичност и по-достъпни източници на информация.
Профилактиката е в основата на медицината. Все още, както беше и преди повече от 20 години, мъжете трудно ходят на лекар и късно търсят помощ. Това отлагане на диагнозата забавя лечението, удължава го и го прави го по-малко ефективно. Тук основно обвинявам държавата в това, че за 20 години не пожела да направи програма за профилактика и ранна диагностика на мъжкия инфертилитет. Въпреки че през годините сме отправяли многобройни предложения за подобряване на тази част от здравната грижа.
Все пак е редно да спомена и нещо позитивно и това е, че съвременните млади хора са проактивни. Те сами търсят информация, задават въпроси и стигат до правилни изводи за тяхното здраве. Особено ме радва, че има мъже, които си правят профилактично спермограми и изследвания за здравето.
Профилактиката при жените също не е на почит. Например всички жени в репродуктивна възраст и желаещи бременност трябва да бъдат информирани за ползите от приема на фолиева киселина като профилактика на дефектите на невралната тръба на бебето. Приемът трябва да стартира преди забременяване и да продължи по време на бременност. Фолиевата киселина може да се приема в течение на години без никаква вреда. Това са общоприети международни препоръки от водещи здравни организации. Наскоро ми се наложи да потърся официални български документи, в които тази препоръка е разписана, и се оказа, че няма такива. Това е нелепо. Още повече, че в България няма програма за обогатяване на храните с фолат, а такава има от много години в 84 държави.
Все още най-голямата трудност е да убедим мъжа да посети кабинета на лекаря. Един път преодолян този праг на търпимост към неразрешения проблем, следва по-лесната част. Макар да отнема време, при добронамерено обяснение защо и какви изследвания се налагат и какво предстои като лечение, мъжете обичайно следват начертания план за действие.
Освен това хората са нетърпеливи, искат вълшебно хапче, не им се ще много да променят начина си на живот, искат бързи резултати, ако може и без усилия. Мантрата “Успокой се и ще стане” още си битува, понякога хората си обменят диагнозите и леченията, а всеки човек е индивидуална и неповторима вселена и подходът към него трябва да е също такъв.
Тук е мястото да спомена, че имаме международни и национални нормативни документи (стандарти, указания и правила за добра медицинска практика), които е добре да се познават от здравните специалисти. В тези указания е заложена медицина на доказателствата и това дава сигурност на пациента, че насоките са правилни и не зависят от квалификацията и възгледите на неговия лекар. За жалост, тези нормативни документи у нас са недостатъчни, но е добре поне да се научим да спазваме и малкото, което имаме.
Според тези правила трябва да направим оценка на рискови фактори, свързани с начина на живот и околната среда, които имат отношение към безплодието. Разбира се, нужна е спермограма и минимални изследвания за инфекциозни причинители, хормонален статус и физикален преглед от уролог. Без този абсолютен минимум няма как да продължим с допълнителни и по-сложни изследвания.
Да добавя отново за спермограмата – това е изследване, което трябва да се направи в лицензирано за целта лечебно заведение и при спазени условия. В противен случай резултатите могат и да не бъдат достоверни. Списък на тези лечебни заведения, които са известни в обществото като ин витро центрове или центрове за асистирана репродукция, може да бъде намерен на сайтовете на Изпълнителната агенция медицински надзор, Центъра за асистирана репродукция, както и на сдружение Зачатие.
Донорство на сперматозоиди се предлага изключително рядко при мъже с тежки и нелечими заболявания. Например ако няма сперматозоиди в резултат на генетични дефекти или ако има риск мутацията да се предаде в поколението и това да доведе до тежки последици за здравето на детето. Трябва да отбележа, че в България донорството на сперматозоиди е разрешено. Това в някои случаи е лошо за пациента, защото специалистите бързо насочват към донорски сперматозоиди дори в ситуации, при които съвременната медицина може да предложи решение с използване на собствени такива.
Лечението при мъжа е в различен период от време, в зависимост от това дали лекуваме инфекция, варикоцеле или хормонални проблеми например. Понякога можем да получим подобрение на показателите дори и в ситуации, в които първоначално не е имало никакви сперматозоиди. И това е добре да се знае, за да не изпадат мъжете в отчаяние при първа лоша спермограма.
Качеството на яйцеклетките е фактор за успешна бременност. Тук могат да имат проблеми и млади жени с отличен яйчников резерв, тъй като този показател зависи не само от възрастта на жената, но също така и от нейното общо здраве. Например жени с диабет и други разстройства в обмяната на кръвната захар, с наднормено тегло, автоимунни заболявания или с носителство на генетични дефекти също могат да срещнат проблеми с работата на техните яйчници. В голяма част от тези случаи можем да помогнем с препоръки за начин на хранене, двигателна активност, лечение на основните заболявания, поддържане на здравословно тегло, добавяне на витамини и т.н.
Колкото до яйчниковия резерв, който намалява и се изчерпва с годините – ако искаме да сме честни към пациентите, а трябва да сме, то не бива да обещаваме чудеса, вечна младост или вълшебно хапче. Не можем да вървим срещу биологичната възраст на жената и това е добре да се осъзнава в ранна фертилна възраст. Тук е нашата роля като здравни специалисти да поднасяме достоверна информация.
До ин витро оплождане стигат не повече от 5 до 10% от хората с репродуктивни проблеми. На останалите можем да помогнем с лечение много преди да се наложи асистирана репродукция. Моите лични впечатления са, че жените по-трудно приемат идеята за донорски яйцеклетки, отколкото мъжете – за донорски сперматозоиди. Трябва да се отчита и финансовата страна на въпроса, защото използването на яйцеклетки от донор силно оскъпява и без това скъпата процедура по ин витро оплождане.
Ембриологията е фундаментална наука, тя дава отговори на сложните въпроси за норма и патология, а ембрионалното развитие е толкова сложно, че можем само да кажем – ето това е чудото на живота. Благодарна съм, че имам сериозни познания по ембриология и се стремя да ги предам на студентите и на младите колеги. За жалост, ролята на лекаря ембриолог е силно подценена у нас и не се използва потенциала на колегите ембриолози в неговия пълен обем. А това би било много полезно за част от колегите, ако успеят да работят в екип с ембриолози, както е заложено в някои медицински стандарти. И пациентите биха имали голяма полза от такова сътрудничество.
Винаги съм била “За” по отношение на новите технологии и съм се радвала на напредъка в науката. В рутината все още не, но помощта от страна на изкуствения интелект е огромна и тепърва ще се радваме на това приложение в практиката. Няма как да останем динозаври в свят на грандиозни научни постижения и огромен скок в технологиите. От няколко години имам практически опит с приложения на изкуствен интелект и съм очарована от бързината и прецизността, с която работи. Нашият изкуствен интелект, впрочем, е от женски пол и се нарича HERA. Разбира се, наличието на изкуствен интелект не може да компенсира липсата на естествен такъв, както и няма опасност той да измести лекаря в неговата ежедневна работа с пациента.
О, това е доста трудно, защо само три съвета? Ще опитам, макар да ми се иска да дам много повече съвети.
За жената – не забравяйте да приемате ежедневно по 400 микрограма фолиева киселина.
За мъжа – не се страхувайте да посетите лекар и да потърсите помощ, това ще е само във ваша полза.
За двойката – спазвайте медийна хигиена и се информирайте само от достоверни източници. И не преставайте да се обичате – защото тогава и медицината е безсилна.
