Психологическа причинност за безплодие при двойките без установен медицински проблем

Аудио версия на статията:

Според Световната здравна организация (СЗО), около 15% от двойките по света се сблъскват с трудности при зачеването.  Приблизително 85-90% от тези случаи могат да бъдат обяснени с конкретни медицински причини като заболявания и дисфункции в репродуктивната система както при жената, така и при мъжа.  Изследванията показват категорично, че дори и в тези случаи психичният стрес е сериозен фактор, който може да допринесе за отключването на здравословния проблем, а също така – да влияе върху неговото развитие и лечение. Въпреки това, реалното въздействие на нашия индивидуален психичен свят и на емоционалния стрес в частност, непрекъснато се подценява.

Останалите 10-15% случаи на репродуктивни несполуки нямат конкретно медицинско обяснение или поне такова не може да бъде открито. В тези ситуации се смята, че проблемът е на „нервна почва“, което трябва да означава, че се дължи на силен или на хроничен стрес, или на психологически предпоставки, които двойките обикновено не желаят да изследват. Какво точно представляват тези толкова загадъчни емоционални фактори, които ни възпрепятстват във важен за нас момент?

Психологически причини за репродуктивни проблеми

Естеството на съвременния начин живот е забързано, динамично и силно конкурентно (както за мъжете, така и за жените). Ето защо обикновено всички лесно приемаме идеята, че фактори от средата като прекомерно натоварване в работата, ежедневни конфликти на различни фронтове и последващата хронична умора, са обстоятелства, които могат да влияят негативно на нашето функциониране, включително и на репродуктивните ни способности. Когато обаче се докоснем до съкровения интимен свят на всеки един от нас, до вътрешните, индивидуални, психични конфликти, противоречиви желания и понякога парадоксални мисли и действия – които безспорно също влияят на начина, по който живеем и случващото се в живота ни – тогава сякаш личността започва да се съпротивлява, не може или не желае да приеме части от себе си, които дълго са стояли изтласкани/ потиснати/ отхвърлени. В психотерапевтичния кабинет, когато поведем клиента в тази посока, обикновено първо изниква съпротивата:

“Не желая да се задълбавам в това!”,
 “Защо трябва да мисля за тези неща, искам просто да имам бебе?!”,
 “Това ме натъжава или ме показва в неблагоприятна светлина, затова не искам да мисля по въпроса!”.

В следващите редове ще прочетете теми, за които ние, хората, често не желаем да мислим, защото ни натъжават, разгневяват, карат ни да се чувстваме безсилни или пък да изпитваме срам и вина, но които в същото време са едни от най-честите вътрешно психични конфликти, водещи до трудности при забременяване и раждане на собствено биологично дете.

• Преживяно травматично събитие.
• Загуба на много близък човек.
• Спонтанен аборт или серия от такива, загуба на бебе.
• Аборт по желание в миналото, който съзнавано или несъзнавано е оставил силен отпечатък у жената.
• Партньорите съзнателно искат да имат бебе и чувстват нужда връзката им да премине на нов етап, но вътрешно сякаш не са готови за тази огромна крачка в отношенията си.
• Един от партньорите (или и двамата) има съмнения по отношение на другия – дали точно това е човекът, с когото иска да има дете.
• Един от партньорите или всеки от тях се съмнява дали наистина сега е моментът за бебе, дали е готов за това, дали иска да се откаже от начина си на живот до момента (който е напълно удовлетворяващ), но в същото време се чувства притиснат –  от обкръжението, от близки и роднини, от възрастта си,  от сравнението с приятели и колеги, които вече са родители –  да има това желание, защото „биологичният часовник тик-така“ и „всички наоколо имат деца“.
  
  Сиреч, наличието или липсата на дете се възприема първо като:
  • Дълг пред роднините да се продължи рода и да се задоволи тяхното желание да станат баби и дядовци;Задължение към партньора, който иска деца;Ограничение от физиолията и времето, което ни остава да свършим дадена житейска „задача“;
  •  Признак, по който се конкурираме с хората в нашето обкръжение (приятели, колеги, съседи, познати) по успешност или изостаналост в развитието, а не като лична потребност да предадем своя опит, познания и грижа нататък…
• Страх, че партньорът “ще ме изостави”, ако не се задоволи това негово искане, но личното вътрешно усещане е липса на желание за дете в този момент или изобщо.
• Тревожност, породена от финансови трудности/ битови обстоятелства.
• Страхове, свързани с поемането на отговорност към друго човешко същество (най-често се чувства като тревожност как едновременно ще се опази физическото здраве на детето, как ще се възпита без да му се “причини някаква психична травма”, като същевременно и майката запази своята свобода и се грижи за собствените си желания).
• Страх (най-често у жената), че раждането и отглеждането на дете ще попречи/ забави/ прекрати професионалното развитие.
• Страх, че бременността и раждането на дете могат да се отразят на фигурата: килограми, стрии, промяна във формата на гърдите, шевове/ белези след раждането. Макар на пръв поглед тези опасения да изглеждат егоистични, те са свързани с възприятието/ образа за собственото тяло, който всеки носи в себе си и въз основа на който може да се изгражда приятното усещане, представата за това “Кой съм аз?”. Съответно, когато външният вид съзгражда огромна част от тази представа, неговата промяна може да води до усещане за тъга, гняв, нарцистичен срив и мисли “Кой ще ме харесва сега?”, “Ще ме желае ли партньорът, ако не изглеждам по същия начин?”, „Аз как ще живея със себе си?“.
• Разцепление между майчиния инстинкт и сексуалността: “Или съм майка, или съм любовница, но не и двете едновременно!” Какво означава за психичното този цитат, който не рядко съм чувала в своята практика? – В някои случаи жените сякаш правят едно вътрешно психично разделение между жената-майка и жената-любовница (тази, която предизвиква сексуално влечение у мъжа) до такава степен, че двете роли изглеждат напълно несъвместими – една жена или е майка, или е любовница за мъжа си, но не може да бъде и двете едновременно. Това вътрешно убеждение обикновено се проявява в две посоки:

1.  В своята (често несъзнавана) представа за се себе си жената се идентифицира със съблазнителката, която изпитва и доставя удоволствие, като в същото време идентификацията с „майчината грижа“ изглежда несъвместима с тази роля и затова се отхвърля частично или изцяло. В този случай, за да стане майка, жената сякаш трябва да се откаже от своята сексуалност, а нейните органи – символ на женствеността да бъдат използвани само във функцията им “за разплод” и „за хранене“, което съвсем естествено води до негативни преживявания.

2. Жената се тревожи от убеждението, че ако забременее и роди дете, бащата ще загуби сексуалното си желание към нея и ще я вижда единствено като „майка на децата си“.  Обикновено жените се чувстват така, сякаш другият, собственият им мъж, когото обичат и който също ги обича, всъщност ги използва само като “обект за задоволяване на своите желания”. Обективно погледнато, тези страхове не са без основание, защото подобно разцепление в представите съществува и при някои мъже (не при всички!): от момента, в който жената забременее и роди дете, те наистина изпитват трудност да я привидят отново като любимата – обекта на сексуалното си желание, а я възприемат като жената-майка на децата им. 

Преодоляването на този проблем включва индивидуална работа по анализиране и откриване на причините за настъпването на подобно разцепление и интегрирането на двете роли като такива, които могат напълно естествено да съществуват заедно в един и същи човек, в един и същи момент.

• Колкото и невероятно да звучи в днешно време – на съвместното съжителство без брак – някои жени носят своето вярване (често без да го съзнават съвсем), че „първо е бракът – после идват децата“. Понякога този фантазъм е толкова здраво закотвен в несъзнаваните представи за моралност, възпитавани от хората, които са се грижили за нас, че е възможно жената да не може да забременее единствено по тази причина, въпреки че съзнателно има желание и сякаш това обстоятелство не й тежи.
• Препредаване на сложни междупоколенчески модели и травми като например безплодие при някоя обичана баба, която се е грижила за нас, изоставяне/ осиновяване на дете, загуба на дете, която е останала и се предава като психотравмено събитие в рода, дете с малформации, разстройство в развитието или друго стигматизиращо по „онова“ време заболяване.
• Влошени взаимоотношения с майката (от страна на момичето) или с бащата (при момчето), които в процеса на израстване са довели до трудност в идентификацията с майчината или бащината роля. Това означава, че жената може дълго време да е смятала, че не желае да стане на свой ред майка, заради негативните чувства към собствената си майка или защото се тревожи да „не се превърне в майка си“. Момчето пък не знае как да бъде „добър баща“.

Защо двойките без ясен медицински проблем не желаят да потърсят психологическа помощ?

Чувство за вина – ако е ясно, че има здравословна причина, това сякаш е нещо, което не зависи от нас, следователно – не носим непременно лична отговорност. Ако обаче такава причина не се открива, партньорите започват да се чувстват виновни пред себе си и спрямо другия в двойката – сякаш нарочно са направили нещо, с което са стопили шансовете си за зачеване и дори не знаят какво точно е това „нещо“, как и къде да го търсят. Обикновено хората в тази ситуация чуват израза „психологически проблем“ като обвинение към себе си: „Ти не искаш всъщност да имаш дете!“, и това, разбира се, ги кара да настръхват и да затварят врата за психологията.

Подценяване и неразбиране на начина, по който работи нашата психика и същността на психологическата подкрепа.

–               Лекарското предположение, че проблемът може да е свързан със „стрес“, обикновено се чува като: „Трябва да си почивам повече, да не се натоварвам и да се грижа за себе си!“, а не като: „Поговорете с някого относно обстоятелствата в живота Ви и изследвайте какво точно може да Ви тревожи.“;

–             Все още у някои хора битува схващането, че на психолог ходят само „лудите“ или пък „глупавите“, които не могат сами да разберат какво им е, докато умният човек може сам да се анализира и да си помогне.

Чувство на срам – много хора смятат, че:

–  Проблемите с фертилността са прекалено интимни (свързани със сексуалността),  следователно за тях не бива да се говори извън двойката, камо ли пък публично.

– Да заявиш проблема пред някого означава да признаеш, че: 1. Изобщо имаш някакъв проблем – че не се справяш с толкова важна житейска задача, което се приема като нарцистичен срив/ провал.; 2. Не можеш да се справиш сам и ти трябва професионална помощ.

Усещане за липса на контрол –  вместо да „се ровят в неясни психологически основания“ за проблема си, все повече двойки, които на практика нямат медицински показания за това, избират да се обърнат към асистираната репродукция. Науката често дава конкретни заключения „защо нещо се случва“, а когато не може да отговори съвсем, предлага решение в определени стъпки, които евентуално ще доведат до желания резултат. Точно това дават ин витро технологиите – ясни предложения в точно определени стъпки и обозрими срокове, които вдъхват на съвременния човек усещането за контрол над ситуацията (до определен момент). От друга страна, изследването на собствения психичен свят и ученето как да се справяме с емоционалния стрес могат да бъдат продължителни процеси с несигурни и понякога неудобни за нас самите резултати!

Комбинацията на всички тези фактори създава убеждението, че психологът не е професионалистът, който може да помогне на двойките с репродуктивни трудности. Когато обаче здравословен проблем не се открива, често личното „откритие“ (на един по-зрял етап от нашия живот) за това „Кой всъщност съм аз?“, „Защо съм такъв?“ и „Как да се променя в желаната посока?“ се оказва онзи ключов, невидим аспект, който помага да преосмислим живота си и наистина да отворим в него място за нашата бъдеща рожба. Защото то – детето – се ражда посредством нашето тяло, но фантазията за него се зачева в нашата психика.

Ако Ви е трудно да се ориентирате сами в дебрите на психичния си свят, обърнете се към специалист, който е обучен да Ви подкрепи в това начинание!