Влияние на стреса върху репродуктивната система

През последните десетилетия науката и медицината в частност постигнаха огромен напредък в познанието за редица здравословни проблеми и тяхното лечение, което е страхотно! Това положително развитие обаче води след себе си и една негативна тенденция, а именно – очакването даден медицински проблем да се реши само с няколко хапчета и процедури.

Това сякаш ни освобождава от личната отговорност за възникването и третирането на съответното състояние, като в същото време се надяваме, че можем да го контролираме и лекуваме единствено с медикаменти (което също донякъде ни освобождава от активна отговорност). Тя – отговорността – е поверена на лекаря, който трябва да открие и премахне проблема (с помощта на таблетки/ процедури / своята компетентност), ако е „добър доктор“. И, въпреки че все по-често около нас се говори за влиянието на психичното ни благополучие върху телесното здраве, като че ли този феномен непрекъснато се подценява!

Какво е психичен стрес?

Психичният стрес представлява различен по интензитет емоционален дискомфорт, в който могат да доминират усещания за напрежение, тревожност, гняв, силна тъга. За да се прави с тези неприятни емоции, психиката ни понякога „изобретява“ симптоми, чиято цел изначално е да постигнем успокоение, контрол над ситуацията или пък представляват компромис между две или повече противоречиви наши желания. В последствие обаче самият симптом започва да причинява страдание, води до дезадаптация на личността към обстоятелствата в реалността. Такива симптоми могат да бъдат: натрапливите мисли, които постепенно започват да чертаят все по-мрачни сценарии; обсесивните действия, които предприемаме, уж, за да успокоим мислите, но се оказваме техни пленници; поведенческите реакции като промяна в навиците, злоупотреба с вещества, рискови действия; психосоматичните реакции, и др.

Причините за възникването на емоционален стрес могат да бъдат например:

• Внезапно настъпило травматично събитие;
• Продължителен стрес, свързан с работата, партньорските взаимоотношения, ежедневните трудности и умора;
• Финансови затруднения.
• Заболяване, което създава дискомфорт, буди тревога или изисква продължително лечение;
• Липсата на социална подкрепа;
• Вътрешно-личностови психични конфликти.

Хората реагират различно на всички тези фактори и оценяват индивидуално дадено събитие като стресогенно или не. Това зависи от генетични предиспозиции, културния контекст, в който живеем, модели на поведение и възпитание, усвоени в ранното детство, от фамилната и личната история на всеки човек, от неговите вярвания, убеждения, ценности, изисквания и очаквания към света, към другите и към себе си. Ето защо при някои хора стресът може да доведе до зависимо поведение например, при други – до положителна промяна, а при трети – до психотелесна симптоматика като проблеми с кръвното налягане, болки в корема, алергии, новообразувания, автоимунни реакции, полови и репродуктивни дисфункции.

Как психичният стрес влияе върху репродуктивните функции?

Все повече изследвания, проведени през последните десетилетия, показват категорично, че за отключването, развитието и прогресирането на множество заболявания, включително и инфертилитет, влияние оказва един неоспорим фактор – психичният стрес. С други думи – дори когато има установено заболяване или дисфункция, е възможно неговата първопричина да се корени в непреработени травматични преживявания, хроничен стрес или вътрешни психични конфликти, които остават несъзнавани, но в същото време имат енергията да провокират психосоматични симптоми (да разболяват тялото ни).

Не на последно място, дори когато възникването на репродуктивен проблем не може да бъде директно свързан със стрес, а е следствие на други заболявания, тяхното отключване би могло също да бъде свързано с дълговременни или силно стресиращи обстоятелства в живота и начина, по който личността ги отразява!

Ето някои примери, които показват как стресът може да повлияе на репродуктивната система:

При жените:

• Менструален цикъл: Стресът може да доведе до нередовен менструален цикъл или дори до аменорея (липса на менструация). Това се дължи на хормоналния дисбаланс, който стресът предизвиква в организма.
• Овулация: Високите нива на стрес могат да нарушат овулацията, което затруднява зачеването. Хормони като кортизол, които се освобождават при стрес, могат да потиснат производството на други важни хормони като естроген и прогестерон.
•  Фертилитет: Продължителният стрес може да намали фертилността, като влияе негативно на качеството на яйцеклетките и намалява шансовете за успешна имплантация на ембриона.
• Асистирана репродукция: Изследване, публикувано в “Fertility and Sterility” през 2014 г., установява, че жените с високи нива на стрес имат по-ниски шансове за успешно забременяване чрез ин витро процедури.
• ПМС и менопауза: Стресът може да влоши симптомите на предменструалния синдром (ПМС) и да ускори настъпването на менопаузата.

При мъжете:

• Качество на спермата: Стресът може да намали броя на сперматозоидите и да влоши тяхната подвижност и морфология. Това може да затрудни процеса на оплождане.
• Хормонален баланс: Повишените нива на кортизол могат да доведат до намаляване на тестостерона, което също влияе негативно на производството на сперматозоиди.
• Еректилна дисфункция: Хроничният стрес може да доведе до еректилна дисфункция, което затруднява сексуалното функциониране и възпроизводството.

Общи ефекти:

Психологически фактори: Стресът може да доведе до психологически проблеми като: свръх тревожност, обсесивни мисли, натрапливи действия, панически състояния, депресия. Тези усещания обикновено повлияват негативно желанието за интимност и сексуална активност между партньорите.

Стресът може да доведе до рискови или зловредни поведения като тютюнопушене, промяна в хранителните навици, злоупотреба с алкохол и други психоактивни вещества, безразборни и необезопасени полови контакти.

Имунна система: Хроничният стрес може да отслаби имунната система, да увеличи риска от инфекции и заболявания, които също могат да повлияят на репродуктивното здраве.

Как точно стресът влияе, когато вече е налице проблем с фертилността?

1. Ако изследваме обстойно проблема назад във времето, може да се окаже, че именно емоционалният стрес е бил онзи отключващ или допринасящ фактор за настъпването на здравословен проблем, който е довел до репродуктивна дисфункция (описано е по-горе).

2. Причините за безплодие при двойки без установен медицински проблем често се откриват в чисто психологически фактори, каквито могат да бъдат: реални травматични събития; опит в личната история, възприет индивидуално от личността като психотравмен; ниска стресоустойчивост и трудност за адаптация към промените и средата; вътрешно-личностови психични конфликти и противоречия и др. Ще разгледаме подробно всички тези аспекти в отделна статия.

3. Самата диагноза за наличие на здравословен проблем и последващото лечение, процедури, трансфер, очакване на резултати почти винаги предизвикват силен стрес у партньорите. Най-често той се изразява в:

• Първоначален шок/ отрицание на диагнозата, обърканост;
• Поява на смесени чувства като гняв, тъга, разочарование, понякога облекчение, че проблемът е открит, надежда, че има все още шанс „бебето да се случи“;
• Мисли, блуждаещи в различни посоки и опитващи се да приемат случващото се;
• Нова динамика във взаимоотношенията в двойката, която може да бъде положителна – усещане за доверие, сплотеност и единност в решаването на това житейско предизвикателство или обратното – зараждащи се конфликти, взаимни обвинения, липса на подкрепа, неразбирателство и влошаване на взаимоотношенията в двойката.
• Физически и емоционален стрес свързан с постоянни изследвания, процедури, очакване,че нещо ще се случи и евентуално последващо разочарование.

4. Влияние на стреса при окончателна диагноза за невъзможно зачеване и раждане на собствено биологично дете. Това е ситуацията, която никой човек,  мечтаещ да бъде родител, не може и не иска да си представи. За жалост обаче има двойки, които още в самото начало или след дългогодишни опити, чуват това лекарско становище. Поради огромната инвестиция във фантазията и желанието за раждане на собствено дете, тази диагноза обикновено се чува като присъда. В определен етап от своя живот хората често осмислят съществуването си занапред през детето. Ето защо тежката новина за липсата на такова води до реакция на траур по фантазираното дете, до усещане за безсмислие на собственото съществуване, загуба на опорни точки да се продължи напред, чувство за огромна несправедливост и понякога озлобление към света и другите хора.

Преодоляването на тази тежка житейска ситуация изисква активна работа от страна на двойката, както и на всеки един от партньорите по отделно, в посока по приемане (колкото и трудно да изглежда това) на реалността такава, каквато тя е. Това обикновено включва:

• Преосмисляне на взаимоотношенията в самата двойка и как партньорите ще продължат занапред заедно (или как ще продължат по отделно).
• Промяна в нагласата към ситуацията и евентуални други опции за реализиране на желанието да „бъдем родители“: използване на донорска яйцеклетка/ сперматозоиди; сурогатно майчинство; осиновяване на дете.
• Продължаване на живота без деца и откриване на нов смисъл в него.

Независимо от причините за безплодие и етапите, през които двойката преминава, всеки един от партньорите преживява това житейско предизвикателство като лична криза, от която може да „излезе по-силен“ или в която да се изгуби, погълнат от самосъжаление и депресивна симптоматика. Затова е важно хората с репродуктивни трудности да търсят подкрепа:

• От партньора си.
• От хора, минали през подобни проблеми.
• От близки и приятели, които имат вродения усет да ги подкрепят.
• От изкуството, спорта, хобитата, професията си.
• От професионалистите, които имат опита, знанията и емпатията да ги подпомогнат в справянето с негативните симптоми и откриването на нови житейски ориентири!

Автор: Димитрина Младенова
/Клиничен психолог и психотерапевт/