висок амх при ПКЯС и безплодие

Антимюлеровият хормон при поликистоза допринася за безплодие

Високото ниво на антимюлеров хормон (AMХ) се наблюдава при поликистозни яйчници. Според ново проучване, той има активна роля при проблеми с овулацията и безплодие. Това установява екип от Weill Cornell Medicine.

Антимюлеровият хормон причинява твърде бързо узряване на фоликулите. Това сочат резултатите, публикувани в Science Advances.

„Антимюлеровият хормон се измерва рутинно в клиниката, за да даде индикация за това колко фоликула нарастват в яйчниците на една жена. Тази стойност често е висока при жени със Синдром на поликистозни яйчници (СПКЯ). Но никой никога не е определил дали високото ниво на AMХ само по себе си , може да има отрицателно влияние“. Това казвад-р Дейлън Джеймс, специалист по репродуктивна медицина.

По-доброто разбиране на основните причини за поликистозата е от решаващо значение за смекчаване на многото здравни последици от състоянието, допълва лекарят от Weill Cornell Medicine.

Фоликулът расте с времето. И яйцеклетката, намираща се в него, постепенно узрява. Тя се освобождава по време на овулация., След това бива оплодена. Но при пациентки с поликистоза , яйчниците съдържат множество по-малки фоликули, които произвеждат антимюлеров хормон. Те не успяват да се развият до по-късен етап. И не отделят якцеклетки.

„Докато лечението на фертилитета може да помогне при зачеването, жените със Синдром на поликистозните яйчници се борят с различни други симптоми“, каза д-р Джеймс. Хормоналният проблем е съпроводен с хиперандрогенизъм – високи нива на тестостерон. Излишъкът на този хормон води до вторични усложнения, включително нежелано окосмяване по тялото и лицето. Жените с поликистоза са предразположени към диабет и метаболитни заболявания. Те са и по-податливи на рак на ендометриума.

FH PRO™ за жени

Подготовка на жената към успешно зачеване чрез инвитро или по естествен път.
*Опаковка 180 капсули, едномесечен курс

Антимюлеровият хормон пряко допринася за някои от усложненията при хормоналния проблем. За да изолират ефектите на AMХ, изследователите са използвали система от ксенотрансплант. При него тъкани от яйчниците на донори на човешки органи се присаждат върху хълбока на имунокомпрометирани мишки. На част от тях се поставят клетки, които непрекъснато доставят въпросния хормон към присадената тъкан. Докато при другата група са трансплантирани контролни клетки без АМХ.

“Това, което имаме тук, е уникална възможност да вземем тъкан от едни и същи човешки донори и да я разпределим на двете експериментални групи – групата с AMHХ и тази без”, казва д-р Лимур Ман, друг от ръководния екип на проучването.

Рискови фактори като генетични предразположения и различни нива на някои репродуктивни хормони, също трябва да се имат предвид при сравняването на пациенти със СПКЯ и тези без, допълва специалистът.

Изследователите откриват, че тъканта на яйчниците, изложена на висок антимюлеров хормон, съдържа фоликули, които показват характеристики, очевидни на много по-късен етап на развитие. Те са били подложени на лутеинизация – процес, който се случва непосредствено преди овулация, преди някой от овоцитите да е готов.

„AMH кара координирания процес на растеж между фоликула и неговия резидентен овоцит да изпадне в синхрон“, каза д-р Джеймс. Той сравнява процеса с „печене в прекалено гореща фурна“. Тоест клетъчният компонент (външната страна) на фоликула е препечен. А вътрешната страна, или яйцеклетката, не е готова.

„Възоснова на ултразвук, показващ постоянно присъствие на множество малки фоликули в яйчника, безплодието при жени със СПКЯ се дължи на забавяне на растежа.. И има неуспешно узряването на яйцеклетките“, посочва д-р Ман. При тези пациенти задържаните фоликули са постоянен поток от новорастящи, но неуспешни.

Постоянният набор от малки фоликули в яйчниците при поликистоза представлява непрекъсната последователност. Те са подложени на бързо узряване и не могат да овулират.

Синдромът на поликистозни яйчници е широко разпространен. Но факторите, които допринасят за появата му, остават слабо разбрани. Макар да има лечение за отделни аспекти от заболяването, то рядко отстъпва, докато жените не достигнат края на репродуктивния си живот.

„С по-нататъшни изследвания се надяваме да разработим лекарствени лечения, насочени към ефектите на AMH, които биха могли да помогнат за възстановяване на менструалния цикъл при жени с поликистоза и управляване на симптомите на състоянието“, заключва д-р Джеймс.

Този текст има информативен характер. Той не замества консултацията със специалист.

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Кошница
Scroll to Top