антимюлеров-хормон

Антимюлеров хормон – показател за репродуктивния потенциал на жената

Антимюлеров хормон (АМХ) – един от хормоните, които придобиват все по-голяма важност за оценка на репродуктивния потенциал на жената. В практиката това е най-често използвания показател за определяне на яйчниковия резерв.

Какво е антимюлеров хормон (АМХ)?

Антимюлеров хормон (АМХ) е димерен гликопротеин, който се среща естествено, както в женското, така и в мъжкото тяло. Кръвните му нива могат да се измерят лесно чрез лабораторно изследване. В практиката, нивата на този хормон се използва от специалистите по репродуктивна медицина като индикатор за фертилния потенциал на жената (т.нар. яйчников резерв).

Антимюлеровият хормон има няколко ключови функции в човешкия организъм. Той е от изключително важно значение за половата диференциация на мъжкия ембрион.

В женското тяло 

Физиологичната роля на антимюлеровия хормон в процесите на овулация все още не е напълно изяснена. Предполага се, че основните му функции са свързани с “подбора” на това кой фоликул ще се превърне в доминантен (във взаимодействие с ФСХ), както и потискането на развититето на допълнителни примордиални фоликули в пре-антрални.

При жената, антимюлеровият хормон се секретира от фоликулите в яйчниците (по-точно от гранулозните клетки на фоликулите). Секрецията му започва още преди раждането на момичето, в деветия месец (около 36-та гестационна седмица).

От този момент, до края на менопаузата, специализираните клетки в яйчниците на жената не спират да го произвеждат.

Гранулозни клетки и антимюлеров хормон (АМХ)
Гранулозните клетки са част от обвивката на фоликула и са отговорни за синтезата на антимюлеров хормон

В отделните етапи на зреенето си, фоликулите не секретират еднакво количество антимюлеров хормон. Секрецията на АМХ е най-силно във фазата на примордиален, преантрален и малък антрален фоликул. Големите антрални фоликули спират да произвеждат АМХ.

В мъжкото тяло

При мъжа, хормонът се произвежда от сертолиевите клетки на тестисите. Секрецията му започва рано в ембрионалното развитие на мъжкия плод – около 8-ма гестационна седмица. Основната му функция в този етап на развитието на плода е потискането на формирането на Мюлеровите канали (оттам носи названието си “анти-Мюлеров”), които са предшественик на женската полова система. По този начин мъжкият ембрион тръгва по посока на правилно развитие на мъжка полова система.

Секрецията продължава и след раждането на момчето, като през първата година нивата му са най-високи. През цялото детство, концентрацията на хормона остава стабилна, а от началото на пубертета започва да се понижава. Макар и в много по-ниски, той се открива и в тялото на мъже на зряла възраст.

Изследването на АМХ при мъже има малка диагностична стойност и ограничено приложение при много специфични проблеми с мъжкото репродуктивно здраве.

OvaBoost®

Подобрява качеството на яйцеклетката.

Нивата на АМХ закономерно се променят с възрастта на жената

Нивата на произвеждания антимюлеров хормон в женското тяло се променят с развитието, израстването и съзряването на всяка жена.

Период до 24-25 години

Още при самото раждане, нивата на АМХ са по-високи при момичетата, сравнени с момчетата. Той продължава да се произвежда в нарастващи количества до достигането на 24-25-годишна възраст.

Последващ период

Постепенното му намаляване след този момент (24-25 години) се асоциира с понижаването на количеството налични яйцеклетки.

Антимюлеровият хормон се произвежда в тялото на жената дори и през периода на настъпващата менопауза. Това го превръща в единственият възможен измерител на яйчников резерв и при младите жени под 35 години, и при по-зрелите дами, над 45 години.

Когато менопаузата приключи, нивата на антимюлеров намаляват напълно и стават едва доловими. През този период, яйчниковият резерв вече е изчерпан и се обезсмисля неговото измерване с помощта на хормона.

Кога се налага изследване на антимюлеров хормон (АМХ)?

Изследването обичайно се назначава от репродуктивен специалист, най-вече при жени, които изпитват трудности при зачеване. Както вече споменахме, нивата на хормона в кръвта на жената могат да служат като непряк индикатор за това какъв е броят на оставащите активни фоликули в яйчниците. Най-общо казано, по-високите нива се свързват с наличието на повече фоликули и по-добри шансове за зачеване, а по-ниските нива, с по-малко оставащи фоликули и по-ниски шансове за забременяване.

Изследване с цел оценка на яйчниковия резерв

Изследване на АМХ вече се налага като част от стандартния набор от изследвания, назначавани при жени с репродуктивни проблеми, особено ако те са в по-напреднала репродуктивна възраст (напр. над 35 г.). Почти винаги изследването се назначава в комбинация с изследване на останалите релевантни хормони – фоликулостимулиращ хормон, естрадиол, инхибин Б и т. н., както и с ехографско изследване на антралните фоликули.

Обърнете внимание обаче, че дори останалите изследвания да са в норма, ниските нива на АМХ свидетелстват за:

  • преждевременна яйчникова недостатъчност (ако жената е под 35)
  • естествено, обусловено от възрастта, намаляване или изчерпване на яйчниковия резерв
  • наближаваща менопауза

Ниските нива на антимюлеровия хормон са напълно нормални след менопаузата, както и в ранна детска възраст.

Преди ин витро процедура или друг асистиран репродуктивен метод

Нивата на антимюлеров хормон се изследват рутинно в центровете по репродуктивна медицина. Те са от полза за предсказване на шансовете за успех при асистирана репродукция, дават насоки избора на най-подходящ метод на лечение, както и подсказват какъв би бил отговорът към евентуална яйчникова стимулация . Когато нивата са ниски, при яйчниковата стимулация се очаква получаването на по-малък брой годни яйцеклетки.

Някои по-специфични случаи

Синдромът на поликистозните яйчници се свързва с повишени нива на антимюлеров хормон в женското тяло. Това е едно от малкото състояния, които са свързани със завишени нива.

Друго (рядко) състояние, при което се назначава изследване на АМХ е съмнението за наличието на гранулозо-клетъмни тумори. В този случай стойностите отново са доста над референтните стойности.

Как се изследва антимюлеров хормон?

Антимюлеровият хормон се изследва посредством кръвен тест. Тъй като нивата на хормона не се различават осезаемо през отделните фази на месечния цикъл, изследването може да бъде направено във всеки един момент.

Имайте предвид, че тестът не е окончателно заключение по отношение на безплодието при жената! Резултатите трябва да се разглеждат от специалист по репродуктивна медицина заедно с всички други релевантни фактори.

Любопитно: Учени разработват и нов метод за изследване на АМХ, който все още е експериментален. Новият метод се състои в измерването на нивата на хормона в проба от коса.

Провеждане не изследването

Изследването на антимюлеров хормон се извършва сутрин на гладно.

Важно условие е да не приемате лекарства или някакви медикаменти поне 12 часа преди вземането на кръв.

Антимюлеров хормон – референтни стойности

Като всеки друг хормон, и този има своите референтни стойности, между които варира, когато всичко е наред. За антимюлеровия хормон общоприетите референтните стойности са 1 – 6.8 ng/ml.

! Обърнете внимание, че нивата на АМХ в отделните периоди на месечния цикъл, както и между отделните цикли, остават относително стабилни.

По-ниски от референтните стойности обичайно говорят за намаление или изчерпване на яйчниковия резерв, както и за преждевременна яйчникова недостатъчност.

По-високи от референтните стойности обикновeно са налице, когато жената страда от Синдрома на поликистозните яйчници.

Трябва да се има предвид, че нивата на АМХ могат, макар и малко, да варират в рамките на цикъла (по-високи през първата половина, по-ниски през втората). Прочетете повече в нашата статия Забременяване с нисък АМХ.

Антимюлеровия хормон като индикатор за репродуктивния потенциал

Макар за антимюлеров хормон да се говори по-малко, отколкото за фоликулостимулиращ и лутеинизиращ хормон, неговата роля е изключително всеобхватна.

Ето и кои са най-важните процеси, показател за които се явява тъкмо той.

Най-ранен индикатор за намаляването на яйчниковия резерв

Антимюлеровият хормон е най-ранният индикатор за намаляването на яйчниковия резерв, а отам – и на шансовете за скорошно забременяване. Измененията в стойностите му предшестват промяната в нивата на Фоликулостимулиращия хормон и Инхибин Б.

Би могъл да се изследва по всяко време на месечния цикъл, тъй като произвежданите от женското тяло количества не варират сериозно между отделните периоди на месечния цикъл и менструациите. В допълнение, приемът на хормонални контрацептиви не влияе на неговата наличност в тялото.

Макар през периода след зачеване в женското тяло да се случват множество хормонални промени, нивата на антимюлеров хормон не се променят осезаемо през бременността.

Антимюлеровият хормон подпомага адекватната преценка за успеваемост на ин витро процедура

Когато след консултация със своя лекар достигнете до решение за ин витро процедура, оказва се, че антимюлеровият хормон би могъл да даде отговор на въпросите ви за нейния успех със значителна точност! Причината е, че той регулира функционирането на Фоликулостимулиращия хомон.

След провеждане на предхождащата методите на асистирана репродукция стимулация на яйчниците, необходимият отговор на фоликулите се свързва с повишаване на нивото на антимюлеров хормон. В случай, че проведената стимулация не доведе до желаните резултати, нивата на АМХ в тялото значително намаляват. 

АМХ и настъпването на менопауза

Освен, че внася яснота за количеството яйцеклетки, присъстващи в женското тяло, антимюлеровият хормон говори ясно и за качественото функциониране на яйчниците. Ако количествата, в които той се открива в организма, бъдат разгледани в съпоставка с нивата на Инхибин Б и възрастта на жената, обект на изследването, всички тези фактори ще са достатъчни за ориентировъчно предвиждане на момента, в който ще настъпи менопаузата при жената.

Инхибин Б

Подобно на антимюлеровия хормон, Инхибин Б също се произвежда от гранулозните клетки на яйчниците. Количествата, в които се секретира обаче, са различни в зависимост от фазата на месечния цикъл.

Най-високи са нивата му по време на фоликуларната фаза, тъй като контролира отделянето на фоликулостимулиращ хормон от хипофизната жлеза. Макар и той да е сред хормоните, използвани за оценка яйчниковия резерв на жената, той не е достатъчно информативен сам по себе си.

Когато произвежданите количества Инхибин Б в кръвта на жената са силно намалени, това е знак за напреднала репродуктивна възраст.

Правите опити за зачеване?

Продуктовата гама на FertilAid® е насочена към увеличаване на шансовете за забременяване по естествен път или чрез асистирана репродукция. Изберете една от опциите отдолу, за да разгледате продуктите.

Резултати от проведени проучвания

Представяме на Вашето внимание резултатите от няколко проучвания, релевантни за гореописаните роли, които изпълнява антимюлеровият хормон. 

Антимюлеров хормон и асистирани репродуктивни технологии (АРТ)

Съгласно проучване, публикувано в сп. Journal of Clinical Endocrinology & Metabolism (JCEM) през 2013 г., жените, при които нивата хормона са по-високи, имат 2,5 пъти по-големи шансове за успех при провеждане на ин витро процедура. Заключението е направено след съпоставянето на тази група с друга, състояща се от жени на сходна възраст, но с по-ниски нива на АМХ в своето тяло.

Най-много на брой бременности са регистрирани при жени с нива на антимюлеровия хормон, надвишаващи 2.94 ng/ml. Въпреки че в рамките на изследването не се открива ситуация, в която е настъпването на бременност е невъзможно, то установява, че коефициентът на успех на ин витро процедурите значително се понижава с намаляване на нивата на антимюлеров хормон.

Резултатите от проучването вдъхват кураж на всички жени, страдащи от Синдрома на поликистозните яйчници, тъй като състоянието се свързва със завишени нива на антимюлеровия хормон. В заключение, проучването заявява, че всички те имат реални шансове за успех при ин витро процедура, тъй като разполагат с достатъчно висок яйчников резерв.

Връзка между антимюлеров хормон и фоликулостимулиращ хормон

Проучване, публикувано в сп. International Journal of Fertility and Sterility през 2015 г., потвърждава, че изследването на антимюлеровия хормон се утвърждава като най-точния измерител на яйчниковия резерв при жената. Резултатите от проучването доказват връзката с нивата на броя антрални фоликули – онези, видими при ултразвуково изследване.

Измерването на нивата на антимюлеров хормон в комбинация с броя на антралните фоликули би могло да подобри оценката на яйчниковия резерв и шансовете за зачеване, но и като част от лечението на безплодието при жената.

Анализи, предхождащи направеното проучване, установяват, че изследването на фоликулостимулиращия хормон не е точен индикатор за предвиждане на успеваемостта на ин витро процедура. Обратно, антимюлеровият хормон и броят на антралните фоликули извеждат сходни стойности при прогнозирането на по-слаби резултати от стимулация на яйчниците.

Референции:
S. L. Broer et al. Anti-Müllerian Hormone Predicts Menopause: A Long-Term Follow-Up Study in Normoovulatory Women, The Journal of Clinical Endocrinology & Metabolism, Volume 96, Issue 8, 1 August 2011, Pages 2532–2539, https://doi.org/10.1210/jc.2010-2776
Sahmay S, Oncul M, Tuten A, Tok A, Acıkgoz AS, Cepni I. Anti-müllerian hormone levels as a predictor of the pregnancy rate in women of advanced reproductive age. J Assist Reprod Genet. 2014;31(11):1469-1474. doi:10.1007/s10815-014-0324-y

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Кошница
Scroll to Top