След двете чертички на теста за бременност започва голямата промяна. С всеки изминал ден тялото на жената се пригодява към ембриона. Но за да се стигне до раждането на здраво бебе, то трябва да премине успешно през няколко различни етапа.
Няколко дни след полов акт сперматозоид на мъжа достига до яйцеклетката и прониква в нея. Случва се чудото, наречено оплождане. Получената зигота започва да се дели. Така постепенно се превръща в бластоциста. Той достига до матката и се имплантира в ендометриума. Развитието продължава, за да дойде време, в което се преобразува в ембрион, а по-късно и в плод.
Във всеки момент могат да възникнат проблеми, които да попречат на нормалното протичане на бременността.
Ето кои са отделните фази на ембрионално развитие и какво се случва по време на тях:
Оплождане
За такова се смята свързването между женската (яйцеклетка) и мъжката гамета (сперматозоид). Независимо дали това става по естествен път в репродуктивна система на жената или с помощта на асистирана репродукция извън тялото, се получава зигота.
По време на овулация жената освобождава една яйцеклетка във фалопиевите тръби. В случаите на двуяйчни близнаци са повече. Междувременно цервикалната слуз се разрежда, за да може по-лесно да премине сперматозоидът на мъжа и се извърши оплождане.
Има широк спектър от проблеми, които могат да попречат на сперматозоида да достигне до яйцеклетката. Например, когато жената има ановулаторен цикъл (при него не се отделя яйцеклетка). Или в случаите, при които нито един сперматозоид не достига до яйцеклетката поради азооспермия или нисък брой сперматозоиди при мъжа.
В много случаи има проблем при подвижността на сперматозоидите. Понякога става дума за лош хемотаксис (способността на сперматозоидите да се движат към яйцеклетката), който също пречи на оплождането. По същия начин, ако цервикалната слуз на жената не се разреди достатъчно по време на овулация, сперматозоидът на мъжа не може да достигне яйцеклетката, нито да я оплоди.
Лошата морфология (необичайната форма на сперматозоидите), е друга честа причина, затрудняваща проникването им в яйцеклетката. Семенната течност разчита на химическа реакция, наречена акрозомна. Чрез нея сперматозоидите създават дупка в яйцеклетката, през която да преминат. Лошата или непълна акрозомна реакция пречи на оплождането.
Правите опити за зачеване?
Продуктовата гама на FertilAid® е насочена към увеличаване на шансовете за забременяване по естествен път или чрез асистирана репродукция. Изберете една от опциите отдолу, за да разгледате продуктите.
Бластоциста
Непосредствено след оплождането ембрионът представлява съвкупност от малка група клетки, които непрекъснато се делят, за да образуват сложна структура. Тя се нарича бластоциста и съдържа две групи клетки (вътрешни и външни) и течности. По време на узряването бластоцистът остава покрит от защитна обвивка, наричана още „zona pellucida“. Тя представлява нещо като черупка на яйце. Външните клетки са разположени точно под това покритие, от което ще се образуват бъдещата плацента и околните тъкани. Това ще подпомогне развитието на плода в матката. А вътрешните клетки на бластоциста ще се превърнат в различни тъкани и органи на човешкото тяло. Например кости, мускули, кожа, черен дроб и сърце.
Клетките в бластоциста растат с бързи темпове. Те преминават през множество промени, за да се получат по-специализирани клетки. Всички тези промени се случват през първите няколко дни от развитието, малко преди имплантирането в матката. На този етап защитната обвивка се разрушава и освобождава бластоциста. Той започва своя път към фалопиевите тръби, за да достигне успешно до матката. Имплантацията става около десетия ден след оплождането на яйцеклетката.
Когато клетките не успеят да се разделят, бластоцистът спира развитие. Макар причините за това да не са напълно ясни, те обикновено са свързани с генетични аномалии, открити в сперматозоида или яйцеклетката.
Имплантиране на бластоциста
Достигайки до матката, бластоцистът се имплантира в ендометриума – лигавичната мембрана, която покрива матката. Външните му клетки и вътрешната обвивка оформят бъдещата плацента. Чрез нея организмът на бременната пренася хранителни вещества към бебето и премахва неговите отпадъци.
Както стана ясно, при всяка една от фазите ембрионът може да спре развитие. Дори оплодената яйцеклетка да се имплантира в матката, нейното развитие може да бъде нарушено. И при първи преглед при гинеколога да се види празен гестационен сак или увреден ембрион. Това се случва заради наличието на аномалии в хромозомите на сперматозоида или яйцеклетката, при неправилно оплождане или клетъчно делене. Това обикновено става през първите седмици от бременността.
Понякога оплодената яйцеклетка не се имплантира в матката. Според някои изследвания, ендометриумът е отговорен за селекцията на ембриона преди имплантирането. Ако всичко е наред, се имплантират здрави ембриони, а анормалните (некачествени) биват отхвърлени.
Заради генетични мутации при жената или мъжа нормалното развитие на ембриона може да бъде възпрепятствано. Те пречат на естественото имплантиране, да забавят растежа на ембриона по-късно или да повишат риска от спонтанен аборт.
Развитие на ембриона
Имплантирал се във вътрешната обвивка на матката, бластоцистът се развива в структура, която вече се нарича ембрион. По това време вече започват да се развиват неговите вътрешни органи и външни структури. Формират се устата, долната челюст, гърлото. Започва и образуването на кръвообращението на бъдещия плод. И се създава сърдечна тръба. Повдигат се ушите и се оформят ръцете, краката, пръстите на ръцете, краката и очите. Главният и гръбначният мозък вече са налице, докато храносмилателният тракт и сетивните органи тепърва ще се развиват. Първите кости заменят хрущяла.
След десет до дванадесет седмици от бременността ембрионът преминава в поредния етап на развитие – плод. И той не винаги протича гладко. Още през първите три седмици могат да възникнат сериозни проблеми, които понякога не се откриват при преглед в 6-7-ма седмица. През този период развиващият се организъм е особено чувствителен към увреждания, причинени от генетични аномалии и фактори на околната среда. Може да има и неправилно подреждане на хромозомите, което да повлияе негативно на особено важни структури като сърце или мозък.
От друга страна недохранване, инфекции, болести и живот в токсична среда, могат да имат отрицателен ефект върху генетичната експресия. Освен генетичните аномалии, тези фактори на околната среда също могат да доведат до забавяне в развитието на ембриона и спонтанен аборт.
Развитие на плода
До дванадесетата седмица след оплождането ембрионът преминава в следващия етап, наречен фетален стадий. Той вече е плод с ясно оформени органи и структури, необходими за бебето. Те продължават да растат и се развиват в следващите седмици от бременността.
Горните и долните крайници на плода са напълно развити в третия месец от бременността. Той има уши, зъби и репродуктивни органи. В края на този месец плодът завършва разширяването на неговите кръвоносна и пикочна система. Дължината му е около 12 см и половина.
Шест месеца от началото на бременността плодът реагира на звуци. И е дълъг около 29 см и половина.
Едва в осмия месец плодът достига фазата на развитие, в която се нарича бебе. Неговият мозък е добре развит. Тъй като мозъкът му е вече оформен, то вижда и чува. Но дихателната му система продължава да се развива. Може да тежи около 5 килограма. До края на 9-ия месец реагира по-често на стимули, може да движи цялото тяло, но има все по-малко пространство в утробата на майката.
Ако бебето не е променило позицията си в матката, краят на бременността (около 37-ма седмица), е момент то да се спусне надолу към таза. И така да се подготви за излизане през родовия канал.
Тъй като всички основни структури вече са формирани в плода, по време на тази фаза на развитието той е особено уязвим в сравнение с ембриона и факторите на околната среда. Затова след първия триместър вероятността от спонтанен аборт е много по-малка. Въпреки това, излагането на замърсявания от околната среда, най-вече токсични съставки, могат да допринесат за физиологични аномалии или леки вродени малформации.
Този текст има информативен характер. Той не замества консултацията със специалист.
Референции:
Стадии в развитието на човешките ембриони Jirásek JE. Developmental stages of human embryos. Czech Med. 1978;1(3):156-161.