Фрагментация на ембриона – какъв е шансът за имплантация?

Фрагментацията е често срещан процес при развитието на ембрионите – както при естествено зачеване, така и при тези при изкуствено оплождане. Той има особено значение за това ще има ли имплантация при опитите за забременяване.

Човешките ембриони увеличават броя на клетките си през първите няколко дни от своя живот. Всяка се разделя на 2 нови идентични клетки. Понякога, когато това става, част от съдържанието на клетките (цитоплазмата) не се превръща в нова клетка, а остава свободно в ембриона. Именно тези клетъчни остатъци се наричат фрагментация.

Фрагментация на ембриона – същност

Има ли наличие на фрегментация в един ембрион, това означава, че има и хромозомни аномалии. Най-вече мозаицизъм, макар за анеуплоидиите да не е известно, че предизвикват фрагментация.

Някои видове фрагментация са свързани с програмирана клетъчна смърт. Затова, при получени ембриони при изкуствено оплождане с под 40% фрагментация, се препоръчва механично отстраняване на фрагментите. Основната причина е, че те може да са генетично нормални. Когато се премахнат фрагменти при ембриони с лека фрагментация, това повишава шансовете за имплантация. Това е така, защото се създава възможност за установяване на директна връзка между отделните клетки, особено след премахване на фрагменти, разположени между съседни бластомери.

Какви са причините за възникване на фрагментацията?

За съжаление те все още не са ясни. Някои изследователи предлагат различни механизми през годините, но трябват още изследвания и доказателства, за да дадат категоричен отговор на въпроса какво води до фрагментацията на някои ембриони.
Данните до момента показват, че при един човек може да има няколко фрагментирани ембриона, както и други, които не са. И това може да варира от цикъл на цикъл.

Единственото, което знаят с точност учените е, че резултатите с фрагментирани човешки ембриони са много трудни за прогнозиране. В зависимост от степента на фрагментация все още могат да се постигнат добри нива на бременност с такива ембриони. Но понякога успеваемостта е по-ниска в сравнение с подобен стадий на ембрион, който е без фрагментация. Все още не е открит и точен тип фрагментация, който да е по-успешен от друг. Зависи кои части от цитоплазмата „ще избягат“ от ембриона и ще завършат като фрагменти.

Как фрагментацията влияе на развитието на ембриона и имплантацията?

В ембриона има много ключови клетъчни структури и хромозоми. Те съдържат генетичната информация, която е жизненоважна за неговото нормално развитие. Ако един от тези ключови компоненти бъде изхвърлен от клетките и се окаже част от фрагмент, той не може да участва в развитието на ембриона. В този случай вероятността за успешна имплантация се понижава. Ако фрагментите са съставени само от цитоплазма без никакви ключови структури, тогава фрагментирането може да не повлияе или да намали шансовете за зачеване.

Хромозомите и клетъчните структури в ембриона са толкова малки, че не могат да се видят с помощта на стандартен микроскоп. Ето защо е трудно да се определи в лабораторни условия от какво са съставени фрагментите. Много често, при препоръка на репродуктивните специалисти, се предприема трансфер и резултатът след него е положителен.

Фрагментираните ембриони могат да продължат да произвеждат генетично нормални бластоцисти. А те са по-надеждни за имплантация, отколкото ембриони, стигнали развитие до трети ден. Ако цяла кохорта от ембриони е фрагментирана, е преппоръчително да се прехвърли най-добрият наличен ембрион, тъй като процентът на успеваемост е по-голям.

Съвет от екипа на FertilAid.bg:

Високият процент на ДНК фрагментация (≥ 30% от сперматозоидите) се асоциира с по-лошо качество на ембрионите и спонтанни аборти. Вашият лекар може да ви препоръча тест за ДНК фрагментация, дори и при мъже с нормална спермограма. Обикновено това изследване се налага при пациенти с 3 или повече неуспешни ин витро процедури или няколко спонтанни аборта.

При откриване на повишен процент на сперматозоиди с фрагментирана ДНК, е наложителна промяна в начина на живот при мъжа, включващ здравословно хранене, избягване на употребата на химикали в работна среда и други.

Този текст има информативен характер и не замества консултацията със специалист.