В случаите, в които активните опити за зачеване на една двойка, остават без успех в рамките на около и над една година, е добре да бъде направена консултация със специалист по репродуктивна медицина. Именно по този начин, чрез няколко различни изследвания, ще бъде установена и конкретната причина за неуспех. Не винаги обаче, причината се крие в ниско качество на яйцеклетките при жената, влошена спермограма при мъжа или други репродуктивни проблеми при някой от партньорите. Понякога причината за безплодие може да бъде открита в гените и генетичния статус на двойката. В тези случаи, можем да говорим за т.нар. генетична несъвместимост между партньорите.
Вярвате или не, генетична несъвместимост се наблюдава при около 20% от двойките с неизяснен стерилитет. Съвременната медицина и до днес продължава да изследва причините и факторите за поява на този проблем, и едновременно с това, да търси методи за неговото ефективно преодоляване.
Въпреки огромните усилия, положени от изследователите през последните няколко десетилетия, до момента не е налице общо разбиране за начина, по който се развива генетичната несъвместимост между партньорите.
Можем обаче да твърдим, че повтарящите се спонтанни аборти и необяснимите неуспехи на ин витро процедурите са сред факторите, които подсказват за генетични или имунологични нарушения при един от двамата партньори, или за генетична несъвместимост. Между партньорите могат да съществуват генетични различия или в някои случаи сходство между гените. На какво обаче се дължи това?
Вероятно всеки един от вас е чувал за хромозите X и Y, които носим в себе си. Те представляват полови хромозоми, детерминиращи пола на всеки един от нас. На генетично ниво, именно наборът на X и Y хромозомите определя разликата между двата пола. Жените притежават две еднакви полови хромозоми (XX), докато при мъжете – те са две различни (XY). Всяко едно нарушение или аномалния в тях, може да доведе до проблеми със зачеването, независимо при кой от двата пола се наблюдава.
При някои от жените, страдащи от безплодие, се наблюдават известни хромозомни нарушения или аномалии. Това би могло да доведе до проблеми със забременяването, както и до риск от спонтанен аборт.
Пример за такъв тип състояние е т.нар. Синдром на Търнър. Той се характеризира с безплодие, нисък ръст, а понякога и с диабет и сърдечно-съдови заболявания. Причината за Синдрома на Търнър се корени в липсата или аномалия на една от двете X хромозоми в женските клетки. Това генетично нарушение е възможно да доведе както до различни здравословни проблеми, така и до генетична несъвместимост с партньора. Обикновено момичетата, страдащи от това заболяване са подложени на хормонална терапия още в детско-юношеските си години.
Друг съществен фактор, който може да доведе до безплодие и генетична несъвместимост с партньора, е наличието на три хромозоми, вместо две, при някои жени. Тази аномалия може да бъде причина за появата и на други типове хромозомни нарушения.
Факт е, че генетичните нарушения при жената могат да бъдат причина за безплодие в двойката, усложнения по време на бременността или дори до увреждане на плода. Това обаче в никакъв случай не означава, че трябва да подценяваме мъжкия фактор.
До безплодие при мъжа и генетична несъвместимост с неговата партньорка, могат да доведат състояния като Синдром на Клайнфелтър. Това е състоние, при което мъжът притежава допълнителна Х хромозома в една или във всички свои клетки. Именно тази допълнителна хромозома би могла да доведе до недостатъчност на сперматогенезата. Хромозомната аномалия би могла до доведе и до състоянието олигозооспермия, или образуването на твърде малък брой сперматозоиди.
При около 7% от мъжете се среща т.нар. микроделеция на Y хромозомата. Тя може да е причина за недостатъчно количество сперматозоиди или за аномалии в техните форма и движение. Съществува риск от предаване на състоянието върху плода, ако при мъже с такъв тип дефект се направи процедура ICSI.
Разбира се, съществуват и други причини за генетична несъвместимост в двойката. При до 4% от двойките с два или повече спонтанни аборта, поне един от партньорите има неправилно разположени хромозоми, т.е. транслокация.
Освен половите X и Y хромозоми, всеки един от нас носи в себе си два броя DQ гени, наследени съответно от всеки един от двамата родители. Те също оказват влияние върху имплантационния процес, задържането на плода и генетичната несъвместимост.
DQ гените се унаследяват от родителите ни. Всеки един от нас има 2 бр. DQ гени, съответно един от майката и един от бащата.
Смята се, че над 90% от случаите на загуба на плода, особено след ин витро процедура, се дължат именно на някои генетични подобия, които ембриона споделя с матката. Тези генетични подобия се дължат именно на DQ-alpha гените на или други HLA гени на сперматозоидите.
Това подобие предизвиква реакция от страна на имунните NK клетки, обитаващи маточната лигавица. Започвайки да произвеждат токсини, те се активират и атакуват ембриона, непозволявайки неговата имплантация. Този процес се нарича алоимунна имплантационна дисфункция.
Макар и по-рядко срещана, алоимунната имплантационна дисфункция е обект на изследвания от страна на много специалисти в областта. Процесът на практика представлява реакция на матката срещу попадналия в нея ембрион. Това се дължи на факта, че той притежава известно имуногенетично сходство с това на жената. То бива придобито от ДНК-то на сперматозоидите, оплодили яйцеклетката. На пръв поглед тази генетична несъвместимост прави зачеването почти невъзможно.
Това обаче не е вярно.
Фактът, че съществува голям брой индивиди, носители на идентични DQ гени, означава че техните родители са има сходство между своите DQ гени. Причината за това е, че определящо за успешно износената бременност е не подобието на тези гени, а „гостоприемното посрещане“ на образувалия се вече ембрион, от страна на активираните ендометриални NK клетки (NKа+) в матката.
Активирането на тези NKa+ клетки се случва единствено след повторна среща с ембрион, носител на DQ сходство. Това обяснява и защо ембрионите, достигащи матката преди активирането на NK клетки (NKa+) могат и често успяват да се развият до успешна бременност, въпреки че са носители на DQ сходство.
При повторна поява на такива ембриони, рискът от спонтанен аборт в първия триместър на бременността, е значително по-висок. Той продължава да расте при всяка следваща среща на матката с ембриони, носители на DQ сходство. Тази генетична несъвместимост най-често „осуетява“ имплантацията на ембрион при ин витро или друга АРТ процедура.
Важно е да знаем, че генетичната несъвместимост между партньорите е в пъти по-обвързана с DQ сходството, отколкото със сходството между сперматозоида и яйцеклетката. Защо?
В процеса си на узряване, сперматозоидите се делят, образувайки два зрели сперматозоида, всеки от които съдържа 23 хромозоми, включващи само един DQ ген. Ако този DQ ген „съвпада“ с един от двата DQ гена на майката, то това е предпоставка за активиране на NK клетките, след оплождане.
Колкото по-висока е вяроятността от сходство между DQ гените на двамата партньори, толкова по-голяма е вероятността от генетична несъвместимост, увеличаване на NK клетъчната активност и съответно – загуба на плода.
Човешкият левкоцитен антиген (HLA) са всъщност група протеини, открити на повърхността на белите кръвни клетки и други клетки, които играят важна роля в имунната реакция на организма към чужди вещества. Тези антигени се различават от човек на човек, и HLA тест се прави преди трансплантацията, за да се разбере дали има достатъчно съвпадение между донор и реципиент.
Парадоксално, но е факт, че за успешното оплождане е необходимо, не да има сходство в HLA гените между мъжа и жената, а точно обратното – те да са различни. Това вероятно е механизъм, по който природата възпрепятства създаването на потомство между близкородствени индивиди, което би било по-болно и неприспособено.
Учените са установили, че при наличие на сходство в HLA гените на мъжа и жената, шансовете сперматозоидите да оцелеят и да се придвижат успешно през цервикалния мукус намаляват.
След продължителен период, в който опитите за зачеване остават неуспеши, преди да прибегне към АРТ процедура, е добре двойката да направи консултация с генетик. По този начин, партньорите ще добият ясна представа за причината за неуспех и могат да предприемат навременни мерки при установяване на генетична несъвместимост помежду им. Генетичната консултация включва събиране на информация за индивидуалната и семейна история на всеки един от двамата партньори, както и генетична диагностика.
При двойките с два или повече спонтанни аборта се прави хромозомен анализ и на двамата партньори. Хромозомен анализ се прави и на мъже с отклонения в спермограмата, страдащи от азооспермия или по-тежка олигоспермия. На хромозомен анализ е добре да се подложат и жените с ранен климакс.
При мъжете с нормални резултати от извършен физикален преглед, е необходима диагностика за микроделеция на Y хромозомата. При мъжете с вродено едностранно или двустранно отсъствие на семепровод се прави диагностика за носителство на ген за кистозна фиброза.
Освен хромозомните изследвания, разглеждащи факторите за генетична несъвместимост, съществуват и тестове за биологична съвместимост между сперматозоидите и цервикалната слуз. Към тях се отнасят:
Целта на теста е да установи наличието или отсъствието на сперматозоиди с прогресивни движения в цервикалния мукус на жената след полов контакт. Той се извършва в периода около очакваната овулация, между 6 и 8 часа след полов акт. Изследването се извършва като с помощта на стерилна пипета се взема съдържание от цервикалния канал и задния влагалищен свод на жената. След наблюдение под микроскоп, пробата се оценява по няколко критерии. Възможните резултати са:
Този тест за биологична и генетична несъвместимост също се провежда в дните около овулация. За целта се вземат проби от канала на маточната шийка на жената и от семенната течност на партньора. При това изследване е препоръчително да има поне два дни полово въздържание.
Пенетрационният тест се извършва като цервикалната слуз се нанася върху предметно стъкло и с помощта на микропипета се покрива с тънко покривно стъкло. Върху четирите края на предметното стъкло се поставя и пробата, взета от партньора. Между семенната течност и цервикалния мукус се образува „граница на съприкосновение“. До 15 минути след това се наблюдава количеството на сперматозоидите, достигнали до цервикалната слуз.
Този тест се използва като допълнение към посткоиталния тест или към пенетрационния тест. Неговата цел е изясняване на причините за отрицателни резултати при един от двата теста и установяване на причината за биологичната и генетична несъвместмост между двамата партньори.
Техниката на кръстосания пенетрационен тест е аналогична с тази на пенетрационния, с тази разлика, че се използват семенна течност и цервикална слуз от друга двойка, наречена донорска. В първия етап на изследването върху цервикална слуз от жена без репродуктивни проблеми се „покапва“ сперма от партньора в изследваната двойка. Във втория етап върху цервикалната слуз на изследваната жена се „покапва“ семенна течност от донор с доказана оплодителна способност.
В зависимост от това в кой от двата етапа сперматозоидите проникнат в цервикалната слуз, се определя при кой от двамата партньори се наблюдава проблем. При отрицателен резултат и в двата варианта се предполага наличието на мъжки и женски фактор като причина за неуспех и причината за генетичната несъвместимост продължава да бъде търсена и изследвана.
Независимо какви са резултатите от тестовете и изследванията, и дали е установена генетична несъвместимост между партньорите, съвременната медицина предлага решение и за този тип затруднения при зачеване. Съществуват различни асистирани репродуктивни технологии, прилагани от специалисти в областта на репродуктивната медицина, чиято успеваемост непрекъснато расте. Всяка една от тях е съобразена с индивидуалното състояние на двойката.
Затова дори резултатите от изследванията да подсказват за генетична несъвместимост, това по никакъв начин не означава, че с партньора Ви не сте един за друг и нямате шансове за успех. Напротив! J
