Понякога всичко изглежда наред – хормоните са в норма, овулацията е налице, ембрионите след ин витро са с отлично качество, а и партньорът няма отклонения в спермалния анализ. И въпреки това, месец след месец, бременност не настъпва. В такива случаи лекарите все по-често насочват вниманието си към нещо, което не се вижда лесно, но може да се окаже решаващо: хроничен ендометрит – нискостепенно, скрито възпаление на лигавицата на матката, което може да пречи на имплантацията на ембриона.
Хроничният ендометрит (ХЕ) е продължително възпаление на ендометриума – вътрешната обвивка на матката, в която всеки месец се подготвя мястото за имплантация. За разлика от острите инфекции, които протичат с болка, температура или силно течение, хроничният ендометрит обикновено няма явни симптоми. Това го прави трудно разпознаваем и често остава незабелязан при стандартни прегледи.
Причината най-често е бактериална инфекция, предизвикана от микроорганизми, които нормално обитават вагината или шийката на матката. Сред тях са Escherichia coli, Enterococcus, Streptococcus, Mycoplasma и други. Тези бактерии могат да навлязат в маточната кухина след раждане, аборт, поставяне на вътрематочна спирала или други вътрематочни процедури. В някои случаи дори няма ясно изразен отключващ момент.
Наличието на хроничен ендометрит може сериозно да наруши процеса на имплантация. Възпалената тъкан променя имунната среда в матката, което пречи на нормалното взаимодействие между ембриона и ендометриума. Множество научни изследвания сочат, че при хронично възпаление намалява броят на полезните имунни клетки, необходими за правилна имплантация, а същевременно се повишават възпалителните молекули, които създават неблагоприятна среда за задържане на ембриона.
Освен това възпалението може да наруши процеса на децидуализация – специална трансформация на ендометриума, която се случва след овулация и подготвя лигавицата да приеме ембриона. Ако тази трансформация не е пълноценна, дори ембрион с отлично качество може да не се имплантира.
При жени с повтарящи се неуспешни опити за ин витро или с повтарящи се спонтанни аборти, хроничният ендометрит е значително по-често срещан. В някои случаи това е единствената установима причина за неуспешни имплантации.
Най-често – не. Това е едно от големите предизвикателства при диагностицирането на ХЕ. Възпалението може да протича напълно безсимптомно, особено ако не е придружено от остри бактериални инфекции. При някои жени обаче се наблюдават лека болка в таза, междуменструално зацапване, кафеникаво течение преди или след цикъл, или дискомфорт при полов контакт. Но дори при липса на тези оплаквания, ХЕ може да е налице и да оказва влияние върху фертилитета.
Тъй като стандартен гинекологичен преглед или ехография не могат да установят наличие на хроничен ендометрит, се изискват специализирани изследвания. Най-сигурният метод е ендометриална биопсия, при която се взема малко парченце от лигавицата на матката за микроскопски анализ. При наличие на хроничен ендометрит се откриват плазматични клетки, които са маркер за хронично възпаление. За по-точна диагноза тези клетки често се оцветяват с помощта на имунохистохимичен маркер CD138.
Друг метод е хистероскопията, при която лекарят визуално оглежда вътрешността на матката чрез миниатюрна камера. При ХЕ ендометриумът често изглежда грануларен, леко зачервен, с фини полипоподобни структури.
В някои случаи се правят и микробиологични посявки или PCR анализи, за да се открият конкретни бактерии, които може да са причинител.
Добрата новина е, че хроничният ендометрит обикновено се лекува успешно с антибиотична терапия. Най-често се предписва комбинация от широкоспектърни антибиотици, които покриват най-честите бактерии, свързани с това състояние. Продължителността на лечението е обикновено 10 до 14 дни.
След приключване на антибиотичния курс, лекарите често препоръчват контролна биопсия или хистероскопия, за да се потвърди, че възпалението е овладяно. Ако е необходимо, може да се назначи втори курс на лечение.
В някои случаи, особено при продължително възпаление, се използват и пробиотици, както вагинално, така и орално, за да се възстанови здравословният микробиом на половите пътища.
Проучванията показват, че след успешно лечение на хроничен ендометрит, успешната имплантация и честотата на бременност значително се увеличават. При жени, преминали през ин витро процедури, лечението на ХЕ е довело до подобрение в резултатите – по-често настъпване на бременност, по-малко спонтанни аборти и по-висока честота на живо раждане.
Важно е да се подчертае, че хроничният ендометрит може да е единственият скрит фактор, който пречи на една иначе напълно здрава жена да забременее. Откриването и третирането му често се оказва липсващото звено в пъзела.
Ако имате зад гърба си няколко неуспешни опита за ин витро, няколко спонтанни аборта без установена причина или просто усещането, че „нещо не е наред“, обсъдете с вашия лекар възможността за провеждане на ендометриална биопсия или хистероскопия. Това е особено важно, ако преди това сте имали вътрематочни интервенции, като аборт, кюртаж, поставяне на спирала или инфекции.
Не се страхувайте да поискате по-задълбочена диагностика. Хроничният ендометрит не винаги се открива от първия път, но неговото откриване и лечение може да бъде решаващо за успеха на следващия ви опит.
В света на репродуктивната медицина, не всички проблеми са очевидни. Някои – като хроничният ендометрит – действат тихо, но имат силно въздействие. Добрата новина е, че това състояние не само може да бъде диагностицирано, но и много ефективно лекувано. С навременно внимание и подходящо лечение, много жени успяват да заченат именно след справяне с този невидим възпалителен процес.
