Когато говорим за зачеване, разговорите обикновено се въртят около яйцеклетки, сперматозоиди и овулация. Но има още един основен играч в процеса – такъв, който често остава в сянка: ендометриумът.
Вътрешната лигавица на матката е не просто мястото, където ембрионът се “прикрепя” – тя е изключително активна и динамична тъкан, която се подготвя всеки месец, за да посрещне нов живот. За жените, които се опитват да заченат, разбирането на ролята и здравето на ендометриума може да бъде както полезно, така и решаващо.
В тази статия ще разгледаме ключовата роля на ендометриума в процеса на зачеване, кои фактори могат да нарушат нормалната му функция и защо все още търсим по-добри начини за диагностика и терапия.
Ендометриумът е вътрешната обвивка на матката, която всеки месец се сгъстява и съзрява в очакване на потенциална бременност. Това е тъкан, изключително чувствителна към хормоните естроген и прогестерон, които я подготвят за имплантация на ембриона.
След овулацията, под влияние на прогестерона, ендометриумът преминава през процес, наречен децидуализация – специализирана трансформация, която го прави “рецептивен”, т.е. готов да приеме ембрион. Този кратък период се нарича прозорец на имплантацията. Ако в този момент ембрион не се прикрепи, нивата на хормоните спадат, а лигавицата се изхвърля чрез менструация.
Дори най-здравият ембрион не може да се имплантира успешно, ако ендометриумът не е в точната си фаза.
Имплантацията не е просто механично „залепяне“ – това е сложна комуникация между две живи системи.
Още преди прикрепването, ембрионът (в стадий на бластоцист) и ендометриумът започват да си “говорят” чрез хормони, протеини, микроРНК и малки везикули, които предават сигнали. Така се определя дали ембрионът е качествен и къде точно да се прикрепи.
Клетки от външния слой на ембриона проникват в ендометриума и започват формирането на плацентата. Същевременно клетките на лигавицата също се трансформират, за да поддържат бременността и да ограничат прекомерното навлизане на ембриона в маточната стена.
Всичко това се случва с помощта на имунната система, която трябва едновременно да защити майката и да не отхвърли ембриона като чуждо тяло. Ако този баланс се наруши – имплантацията може да се провали.
Има няколко фактора, които могат да нарушат нормалната рецептивност на ендометриума:
Нарушена овулация, дефицит на прогестерон или неподходяща хормонална терапия при ин витро могат да доведат до неправилно “узряване” на ендометриума.
Затлъстяването променя състава на маточната среда. Натрупват се токсични съединения като крайни продукти на гликиране (AGEs), които могат да увредят както ембриона, така и способността на ендометриума да го приеме.
Докато яйцеклетките остаряват и намаляват, ендометриумът също преминава през възрастови промени. При по-възрастни жени се наблюдава по-висока склонност към възпаление на лигавицата, което може да попречи на имплантацията и да повиши риска от усложнения.
Имплантацията зависи от добре балансирана имунна реакция. Ако този баланс е нарушен (например при автоимунни състояния или прекомерна активност на NK-клетки), може да възникнат проблеми с прикрепването на ембриона.
Дебелина под 7 мм често се свързва с ниски нива на прогестерон, намалено кръвоснабдяване или предходни хирургични интервенции. Това значително намалява шанса за успешна имплантация.
Въпреки значението на ендометриума, към момента няма напълно надежден и неинвазивен тест, който да покаже дали той е готов да приеме ембрион. Най-популярният търговски тест – Endometrial Receptivity Array (ERA) – анализира изразяването на гени от биопсия, но резултатите са противоречиви, а процедурата е скъпа и инвазивна.
Има нови разработки, като EndoTime, които се опитват да определят по-точно фазата на лутеалната фаза, но те не доказват реална рецептивност.
При неуспешни имплантации много жени опитват така наречените “добавки” към ин витро протоколите. Но действат ли те наистина?
Въпреки ограниченията в клиничната практика, науката напредва с бързи темпове:
Ако се опитвате да заченете и се тревожите за ендометриалната си здравина, ето няколко съвета:
Ендометриумът може да е невидим за окото, но в историята на зачеването той е сцената, на която всичко се случва. Без здравословен и навреме рецептивен ендометриум дори най-добрият ембрион не може да успее.
В бъдещи статии ще разгледаме конкретни състояния като хронично възпаление, тънък ендометриум и проблеми с рецептивността по-подробно.