Използвани самостоятелно или в комбинация с други витамини и минерали, инозитолите могат да бъдат изключително полезни за подобряване на репродуктивния статус на жената.
Инозитол (наричан още витамин Б8) е водоразтворимо вещество, подобно на витамин, органична част от структурата на всяка клетъчна мембрана.
То функционира по начин, съвсем сходен с холина, наричан още витамин Б4. Човешкото тяло произвежда по няколко грама инозитол всеки ден. Той присъства в по-големи количества в сърцето, черния дроб и скелетните мускули.
Едновременно с това би могъл да се създаде и по изкуствен път, в лабораторна среда. Открива се още в структурата на редица растения и в организма на немалко животни. Някои го наричат още витамин Б8, а други – „псевдо витамин“. Смята се, че щом организмът може да си го набави сам в определено количество, това го прави по-различен от витамините.
Със сигурност обаче инозитолът би могъл да се определи като много важен нутриент, силно необходим за подпомагане на някои функции на човешкото тяло.
Основните роли, които инозитолът изпълнява в организма, са:
Инозитолът е много важен за инсулиновите рецептори във всяка клетка на човешкото тяло. Те се намират върху клетъчната стена и работят като отключващ и заключващ механизъм. Инсулинът трябва да бъде пропуснат от рецептора, за да въздейства върху клетката и да стимулира усвояването на кръвната захар от нейна страна.
В случай, че рецепторът не действа ефективно и инсулинът не бъде пропуснат, се изпраща сигнал до мозъка, който настоява за производството на по-големи количества инсулин. Тяхна задача е да компенсират установения „недостиг“. Това води до инсулинова резистентност.
Приемът на инозитол помага на рецепторите да работят по-ефективно, за да може да не се достига до такова нездравословно състояние и инсулинът в тялото да бъде в необходимите здравословни количества.
След като инсулинът достигне до клетъчната стена и се прикрепи към нея, той провокира редица необходими изменения в клетката. Инозитолът участва в тези процеси, като повишава степента на ефективност на действието на инсулина вътре в клетката. Приемът на инозитол спомага и за преустановяване на инсулиновия ефект върху клетката.
Обичайно инозитолът се приема орално за лечение на метаболитен синдром и състояния, свързани със Синдрома на поликистозните яйчници (ПКЯС).
Инозитолът е ефективен включително при невъзможно предизвикване на овулацията, високо кръвно налягане, повишени стойности на триглицериди и високи нива на тестостерон. Използва се още в случаи на депресия, шизофрения, нервни разстройства и предизвикване на тревожност. Все още обаче са малко на брой научните доказателства за ползотворното му действие в тези случаи.
Инозитол се съдържа в храната, която често избираме в своето ежедневие:
Инозитолът съществува в девет форми, наречени изомери, най-често срещаните сред които са Мио-инозитол и D-хиро-инозитол.
Съставът и разположението на молекулите при всички тях е еднакъв, а това, което ги различава, е разположението на отделните атоми. В случай, че в тялото има недостиг на една от формите на инозитола, то може само да преобразува необходимото количество от някоя от останалите, за да запълни тази липса.
Мио-инозитолът е единствената активна форма на инозитола. За разлика от него, D-хиро-инозитолът не е така често срещан в храната, тъй като се произвежда в тялото посредством прием на мио-инозитол и последващия процес на епимераза (ензимно действие).
Мио-инозитолът се синтезира от тялото чрез фосфорилирана глюкоза . Той се използва като канал за предаване на нервни импулси до мозъка. Заедно с останалите вторични канали, той е много важен, тъй като първичните невротрансмитери не могат да навлизат вътре в клетките до тяхното ядро.
У жените, страдащи от ПКЯС, се наблюдава проблем в начина, по който тялото приема необходимите му количества глюкоза и инсулин, което води и до инсулинова резистентност.
Синдромът на поликистозните яйчници е едно от най-честите състояния на нарушено здраве на ендокринната система. Проведени изследвания установяват, че от недо страдат до 15% от жените в детеродна възраст в световен мащаб. По-голямата част от жените с поликистозни яйчници (74%) не овулират, почти половината от тях (42%) страдат от инсулинова резистентност, а другата почти половина (48%) страдат от хиперандрогенизъм.
Инсулиновата резистентност води до повишаване на нивата на инсулин в тялото, в резултат на което яйчниците започват да произвеждат твърде голямо количество тестостерон. Хормоналният баланс в организма се нарушава, което води до уголемяване на яйчници, пълни с фоликуларни кисти.
Мио-инозитолът има изключително ефективно действие върху Синдрома на поликистозните яйчници:
Когато става въпрос за фертилитет и желана бременност, мио-инозитолът:
Д-хиро-инозитолът се преобразува в тялото от мио-инозитол и не присъства в толкова големи количества, колкото е висока концентрацията на мио-инозитол. Съотношението между двете в тялото обичайно е 40:1.
При повечето жени, страдащи от ПКЯС, е установен недостиг на Д-хиро-инозитол. Той обаче е необходим, тъй като повишава ефективността на инсулина, а оттам – и въздействието му върху клетките в тялото. Д-хиро-инозитолът подпомага здравословните нива на кръвно налягане, холестерол и тестостерон и подобрява функцията на яйчниците.
Комбинираният прием на мио-инозитол и Д-хиро-инозитол е доказано дори по-ефективен от самостоятелния прием на една от двете форми на витамин B8.
Мио-инозитолът е най-ефективен, що се отнася до подобряване на качеството на яйцеклетката и функцията на яйчниците, което е от най-голямо значение за жените, опитващи да заченат. В допълнение, Д-хиро-инозитолът противодейства на инсулиновата резистентност при жени, страдащи от ПКЯС.
Фолиевата киселина играе важна подпомагаща роля в хода на производство, делене и развитие на клетките, носители на генетичен материал – яйцеклетките, при жените, и сперматозоидите – при мъжете. Тя насърчава редовната овулация и мъжката сперматогенеза. След зачеване, фолиевата киселина допринася за здравословното развитие на плода в утробата на майката и намалява значително рисковете от възникване на нежелани дефекти и изменения.
Множество изследвания доказват по-ефективното действие на комбинирания прием на фолиева киселина и мио-инозитол, както и подобрения в степента на регулиране на менструалните цикли, в сравнение със самостоятелния прием на всяка една от добавките.
Съгласно немско наблюдателно проучване (2016 г.), мио-инозитолът е безопасен и алтернативен подход за лечението на безплодие у жени с репродуктивни проблеми, страдащи от ПКЯС. Проучването е проведено в периода юни, 2014 г. – март, 2015 г. сред 3602 жени с поликистозни яйчници.
Те приемат дневна доза от 2 х 2000 мг мио-инозитол/ метформин и 2 х 200 мкг фолиева киселина в продължение на първите 2-3 месеца. Основната цел на изследването е да установи доколко се възстановява редовността на овулацията и се повишават шансовете за зачеване след назначеното лечение.
САГБАЛ „Д-р Щерев“ също провежда проучване, което цели да изследва доколко мио-инозитолът представлява по-ефективна алтернатива на метформина.
Резултатите потвърждават, че комбинацията от мио-инозитол и фолиева киселина подобрява в по-голяма степен качеството на женските яйцеклетки и по-нататък – развитието на ембриона. В допълнение, повишава процента на настъпили бременности.
Участници в проучването са 157 жени, страдащи от Синдрома на поликистозните яйчници, които, в допълнение, по същото време провеждат и контролирана процедура по ин-витро стимулация. Те са разделени в две групи – първата приема 4 гр. мио-инозитол и 400 мкг фолиева киселина, а втората – единствено 400 мкг фолиева киселина.
Систематичен преглед на рандомизирани контролирани проучвания, публикувани в Gynecological Endocrinology, извършен през 2012 г., изследва ефектите на мио-инозитол спрямо тези на метформин, който често се изписва за лечение на Синдрома на поликистозните яйчници.
Съгласно резултатите, 18% повече бременности са регистрирани при жени, приемали мио-инозитол. За сравнение, налице са едва 11% успешни случаи на зачеване при онези участници, приемали метформин.
В същото проучване, една група от 60 жени приемали 1500 мг метформин дневно, а друга група от същия брой лица – 4 гр. мио-инозитол + 400 мкг фолиева киселина дневно. Редовната овулация се възстановила при 65% от жените във втората група и едва у 50% от жените в първата група.
През 2014 г. е направено проучване, публикувано в сп. Gynecological Endocrinology, проведено с цел изследване на степента на ефективност на приема на мио-инозитол и Д-хиро-инозитол върху жени, страдащи от Синдрома на полистозните яйчници. Участници са 50 жени, диагностицирани със състоянието, разделени на две групи, от гледна точка на назначеното лечение:
В резултат, при жените от първата група (Мио-инозитол + Фолиева киселина) се наблюдава значително понижаване на диастолично и систолично кръвно налягане, както и на лутеинизиращия хормон. В допълнение, налице е понижаване на общото съотношение между лутеинизиращ и фоликулостимулиращ хормон, намаляване на общия и свободния тестостерон и на нивата на андростенедион и пролактин.
Всички тези фактори противодействат на инсулиновата резистентност. У всички пациентки от групата се наблюдава и повишаване на половия хормон свързващ глобулин.
Жените във втората група (Д-хиро-инозитол + Фолиева киселина) значително понижават систоличното, но не и дистоличното кръвно налягане, което е и основната разлика в резултатите. И при тях чувствително се понижават лутеинизиращият хормон и общото съотношение между лутеинизиращ и фоликулостимулиращ хормон. Намалява се общият и свободният тестостерон и още – нивата на андростенедион и пролактин.
И двете вещества:
Действието на мио-инозитола върху мъжкото репродуктивно здраве се изразява в регулиране на здравословния осмоларитет и обем на семенната течност, както и на спермалните показатели – мобилност и морфология.
Подвижността на сперматозоидите е онази тяхна характеристика, която им помага да достигнат до женската яйцеклетка и да я оплодят. Когато обаче скоростта, с която се придвижват, бъде забавена, това може да доведе до затруднения в опитите за зачеване.
Проучване, публикувано в International Journal of Endocrinology, доказва, че приемът на мио-инозитол от жени в детеродна възраст подобрява значително подвижността на половите клетки на техните мъжки половинки. По този начин, повишава шансовете за зачеване, без да променя структурата и характеристиките на цервикалния мукус – нито го подобрява, нито го влошава.
След назначаване на прием на мио-инозитол се наблюдава намаляване на броя слабоподвижни и неподвижни сперматозоиди.
Успешно забременяване е налице при 5 от участващите в изследването общо 50 двойки. Участниците в проучването са правили неуспешни опити за зачеване през последната година преди включването си в него. През този период от време, са извършвали единствено незащитен полов акт единствено един с друг.
Всички жени са в отлично репродуктивно здраве, а мъжете не страдат от азооспермия или сериозна форма на олигозооспермия.
Въпреки силната ограниченост на проучването – малък брой участници, получената от проучването информация насърчава употребата на мио-инозитол в клинична среда. Целта е подобряване на мобилността на мъжките сперматозоиди и противодействие на мъжкото безплодие.
Целта на това двойно сляпо, плацебо-контролирано, рандомизирано проучване, публикувано в сп. “American Society of Andrology” през 2015 г., е да установи степента на ефективност и безопасност от назначаването на лечение с мио-инозитол на мъже, страдащи от безплодие по неопределена причина (идиопатично безплодие).
За тази цел, се изследва влиянието на добавката върху спермалните параметри и репродуктивните хормони в началото и 3 месеца след назначаването на лечението. Мио-инозитолът значително повишава броя, концентрацията и мобилността на сперматозоидите. В същото време, балансира лутеинизиращия и фоликулостимулиращия хормон.
194 мъже участват в осъщественото проучване след двугодишни неуспешни опити за зачеване. Всички те са на възраст под 45 години и са разделени в две групи:
Двете групи не се различават чувствително по характеристиките възраст и спермални параметри. Назначеното лечение не повлиява върху концентрацията на тестостерон и обема на еякулат. Въпреки това, приемът на мио-инозитол води до повишаване на концентрацията на инхибин B, броя и концентрацията на сперматозоидите, както и броя на прогресивно-подвижните сперматозоиди, в сравнение с плацебо добавката.
В допъление, мио-инозитолът значително повишава нивата на лутеинизиращ и фоликулостимулиращ хормон.
В заключение, бихме могли да обобщим, че мио-инозитолът, в качеството си на най-широко разпространения изомер на инозитола, оказва ефективно въздействие както върху мъжкото, така и върху женското репродуктивно здраве.
Насърчава хормоналния баланс и противодейства на инсулиновата резистентност. В комбинация с фолиева киселина, повишава качеството на яйцеклетката и подобрява функционирането на яйчниците при жените. Същевременно, въздейства благоприятно и върху спермалните параметри при мъжете – брой, концентрация, мобилност.
Заедно с Д-хиро-инозитол има силно благоприятен ефект в хода на лечение на Синдрома на поликистозните яйчници.
Доц. д-р Савова, Д., Ефектът на мио-инозитол върху овариалната стимулация и IVF/ICSI оплождане при жени с PCOS, сп. “Medinfo”
American Society of Andrology, 2015, Myoinositol improves sperm parametres and serum reproductive hormones in patients with idiopathic fertility: a prospective double-blind randomized placebo-controlled study
International Journal of Endocrinology 2016, Clinical Study: Treating Woman with Myo-inositol Vaginal Suppositories Improves Partner’s Sperm Motility and Fertility
International Journal of Endocrinology, 2016, Myoinositol as a Safe and Alternative Approach in the Treatment of Infertile PCOS Women: A German Observational Study
Myo-inositol, Can we call it Vitamin B8?, Oxford Vitality
Nootriment, Myo-Inositol Uses, Effects and Safety Review
Willet, E., Studies Show Benefits of Myo-Inositol & D-Chiro-Inositol for Women with PCOS, www.naturalfertility.info
