Мио-инозитол, Д-хиро инозитол и забременяване

Използвани самостоятелно или в комбинация с други витамини и минерали, инозитолите могат да бъдат изключително полезни за подобряване на репродуктивния статус на жената.

Какво е инозитол?

Инозитол (наричан още витамин Б8) е водоразтворимо вещество, подобно на витамин, органична част от структурата на всяка клетъчна мембрана.

То функционира по начин, съвсем сходен с холина, наричан още витамин Б4. Човешкото тяло произвежда по няколко грама инозитол всеки ден. Той присъства в по-големи количества в сърцето, черния дроб и скелетните мускули.

Едновременно с това би могъл да се създаде и по изкуствен път, в лабораторна среда. Открива се още в структурата на редица растения и в организма на немалко животни. Някои го наричат още витамин Б8, а други – „псевдо витамин“. Смята се, че щом организмът може да си го набави сам в определено количество, това го прави по-различен от витамините.

Със сигурност обаче инозитолът би могъл да се определи като много важен нутриент, силно необходим за подпомагане на някои функции на човешкото тяло.

Функция на инозитола в човешкото тяло

Основните роли, които инозитолът изпълнява в организма, са:

• Подпомагане на транспортирането и разграждането на мазнините – особено в мозъчната и сърдечната област, където прекаленото количество мазнини би могло да навреди на здравето
• Подпомагане на поддържането на функциите на нервната система и психичното здраве
• Поддържане на когнитивната фунция.

Инозитол и инсулинови рецептори

Инозитолът е много важен за инсулиновите рецептори във всяка клетка на човешкото тяло. Те се намират върху клетъчната стена и работят като отключващ и заключващ механизъм. Инсулинът трябва да бъде пропуснат от рецептора, за да въздейства върху клетката и да стимулира усвояването на кръвната захар от нейна страна.

В случай, че рецепторът не действа ефективно и инсулинът не бъде пропуснат, се изпраща сигнал до мозъка, който настоява за производството на по-големи количества инсулин. Тяхна задача е да компенсират установения „недостиг“. Това води до инсулинова резистентност.

Прием на инозитол

Приемът на инозитол помага на рецепторите да работят по-ефективно, за да може да не се достига до такова нездравословно състояние и инсулинът в тялото да бъде в необходимите здравословни количества.

След като инсулинът достигне до клетъчната стена и се прикрепи към нея, той провокира редица необходими изменения в клетката. Инозитолът участва в тези процеси, като повишава степента на ефективност на действието на инсулина вътре в клетката. Приемът на инозитол спомага и за преустановяване на инсулиновия ефект върху клетката.

Други ползи от приема на инозитол

Обичайно инозитолът се приема орално за лечение на метаболитен синдром и състояния, свързани със Синдрома на поликистозните яйчници (ПКЯС).

Инозитолът е ефективен включително при невъзможно предизвикване на овулацията, високо кръвно налягане, повишени стойности на триглицериди и високи нива на тестостерон. Използва се още в случаи на депресия, шизофрения, нервни разстройства и предизвикване на тревожност. Все още обаче са малко на брой научните доказателства за ползотворното му действие в тези случаи.

Къде се съдържа инозитолът?

Инозитол се съдържа в храната, която често избираме в своето ежедневие:

• Семена,
• Зърнени култури,
• Ядки,
• Мая,
• Зеленолистни зеленчуци,
• Кафяв ориз,
• Соево брашно,
• Портокали и други цитрусови плодове,
• Пъпеш.

Форми на инозитол

Инозитолът съществува в девет форми, наречени изомери, най-често срещаните сред които са Мио-инозитол и D-хиро-инозитол.

Съставът и разположението на молекулите при всички тях е еднакъв, а това, което ги различава, е разположението на отделните атоми. В случай, че в тялото има недостиг на една от формите на инозитола, то може само да преобразува необходимото количество от някоя от останалите, за да запълни тази липса.

Мио-инозитол

Мио-инозитолът е единствената активна форма на инозитола. За разлика от него, D-хиро-инозитолът не е така често срещан в храната, тъй като се произвежда в тялото посредством прием на мио-инозитол и последващия процес на епимераза (ензимно действие).

Мио-инозитолът се синтезира от тялото чрез фосфорилирана глюкоза . Той се използва като канал за предаване на нервни импулси до мозъка. Заедно с останалите вторични канали, той е много важен, тъй като първичните невротрансмитери не могат да навлизат вътре в клетките до тяхното ядро.

Мио-инозитол и Синдром на поликистозните яйчници (ПКЯС)

У жените, страдащи от ПКЯС, се наблюдава проблем в начина, по който тялото приема необходимите му количества глюкоза и инсулин, което води и до инсулинова резистентност. 

Синдромът на поликистозните яйчници е едно от най-честите състояния на нарушено здраве на ендокринната система. Проведени изследвания установяват, че от недо страдат до 15% от жените в детеродна възраст в световен мащаб. По-голямата част от жените с поликистозни яйчници (74%) не овулират, почти половината от тях (42%) страдат от инсулинова резистентност, а другата почти половина (48%) страдат от хиперандрогенизъм.

Инсулиновата резистентност води до повишаване на нивата на инсулин в тялото, в резултат на което яйчниците започват да произвеждат твърде голямо количество тестостерон. Хормоналният баланс в организма се нарушава, което води до уголемяване на яйчници, пълни с фоликуларни кисти.

Противодействие на ПКЯС

Мио-инозитолът има изключително ефективно действие върху Синдрома на поликистозните яйчници:

• Повишава нивата на прогестерон
• Повишава хормона на свързващия полов хормон глобулин (SHBG), елемент на тестостерона
• Понижава нивата на тестостерон
• Подобрява инсулиновата чувствителност
• Намалява нивата на лутеинизиращ хормон
• Подпомага свалянето на килограми

Подобряване на репродуктивното здраве

Когато става въпрос за фертилитет и желана бременност, мио-инозитолът:

• Възстановява редовната овулация
• Подобрява общото женско репродуктивно здраве при жени с ПКЯС
• Подобрява качеството на яйцеклетката и повишава шансовете за зачеване при жени, преминали през неуспешна процедура за ин-витро фертилизация
• Намалява риска от спонтанен аборт при жени с ПКЯС 

Д-хиро-инозитол

Д-хиро-инозитолът се преобразува в тялото от мио-инозитол и не присъства в толкова големи количества, колкото е висока концентрацията на мио-инозитол. Съотношението между двете в тялото обичайно е 40:1.

При повечето жени, страдащи от ПКЯС, е установен недостиг на Д-хиро-инозитол. Той обаче е необходим, тъй като повишава ефективността на инсулина, а оттам – и въздействието му върху клетките в тялото. Д-хиро-инозитолът подпомага здравословните нива на кръвно налягане, холестерол и тестостерон и подобрява функцията на яйчниците.

Мио-инозитол и Д-хиро-инозитол

Комбинираният прием на мио-инозитол и Д-хиро-инозитол е доказано дори по-ефективен от самостоятелния прием на една от двете форми на витамин B8.

Мио-инозитолът е най-ефективен, що се отнася до подобряване на качеството на яйцеклетката и функцията на яйчниците, което е от най-голямо значение за жените, опитващи да заченат. В допълнение, Д-хиро-инозитолът противодейства на инсулиновата резистентност при жени, страдащи от ПКЯС.

Мио-инозитол, Д-хиро-инозитол и фолиева киселина

Фолиевата киселина играе важна подпомагаща роля в хода на производство, делене и развитие на клетките, носители на генетичен материал – яйцеклетките, при жените, и сперматозоидите – при мъжете. Тя насърчава редовната овулация и мъжката сперматогенеза. След зачеване, фолиевата киселина допринася за здравословното развитие на плода в утробата на майката и намалява значително рисковете от възникване на нежелани дефекти и изменения.

Множество изследвания доказват по-ефективното действие на комбинирания прием на фолиева киселина и мио-инозитол, както и подобрения в степента на регулиране на менструалните цикли, в сравнение със самостоятелния прием на всяка една от добавките.

Немско наблюдателно проучване (2016 г.)

Съгласно немско наблюдателно проучване (2016 г.), мио-инозитолът е безопасен и алтернативен подход за лечението на безплодие у жени с репродуктивни проблеми, страдащи от ПКЯС. Проучването е проведено в периода юни, 2014 г. – март, 2015 г. сред 3602 жени с поликистозни яйчници.

Те приемат дневна доза от 2 х 2000 мг мио-инозитол/ метформин и 2 х 200 мкг фолиева киселина в продължение на първите 2-3 месеца. Основната цел на изследването е да установи доколко се възстановява редовността на овулацията и се повишават шансовете за зачеване след назначеното лечение.

• Подобрение в състоянието се наблюдава у 2520 жени, сред които 545 (15,1%) забременяват. Настъпилите бременности се проследяват от гинеколози, участващи в проучването.
• При 70% от жените се възстановява редовната овулация след края на лечението. Основната заслуга за резултатите на изследването е приписана на действието на мио-инозитола. Благодарение на него, кръвната захар се усвоява от тъканите и организмът успява да се пребори с инсулиновата резистентност на жените с поликистозни яйчници. Те успяват да възстановят хормоналния си баланс.
• На част от пациентките е назначено лечение с метформин, на мястото на мио-инозитол. При тях се наблюдават странични ефекти, нарушения на стомашно-чревния тракт, като болки в корема, гадене и диария. Мио-инозитолът, от друга страна, се оказва безопасен алтернативен подход, даващ напълно сходни на метформина показатели, от гледна точка на клинична ефективност.

Проучване на САГБАЛ „Д-р Щерев“

САГБАЛ „Д-р Щерев“ също провежда проучване, което цели да изследва доколко мио-инозитолът представлява по-ефективна алтернатива на метформина.

Резултатите потвърждават, че комбинацията от мио-инозитол и фолиева киселина подобрява в по-голяма степен качеството на женските яйцеклетки и по-нататък – развитието на ембриона. В допълнение, повишава процента на настъпили бременности.

Участници в проучването са 157 жени, страдащи от Синдрома на поликистозните яйчници, които, в допълнение, по същото време провеждат и контролирана процедура по ин-витро стимулация. Те са разделени в две групи – първата приема 4 гр. мио-инозитол и 400 мкг фолиева киселина, а втората – единствено 400 мкг фолиева киселина.

Преглед върху рандомизирани проучвания (2012 г.)

Систематичен преглед на рандомизирани контролирани проучвания, публикувани в Gynecological Endocrinology, извършен през 2012 г., изследва ефектите на мио-инозитол спрямо тези на метформин, който често се изписва за лечение на Синдрома на поликистозните яйчници.

Съгласно резултатите, 18% повече бременности са регистрирани при жени, приемали мио-инозитол. За сравнение, налице са едва 11% успешни случаи на зачеване при онези участници, приемали метформин.

В същото проучване, една група от 60 жени приемали 1500 мг метформин дневно, а друга група от същия брой лица – 4 гр. мио-инозитол + 400 мкг фолиева киселина дневно. Редовната овулация се възстановила при 65% от жените във втората група и едва у 50% от жените в първата група.

Проучване за Gynecological Endocrinology (2014 г.)

През 2014 г. е направено проучване, публикувано в сп. Gynecological Endocrinology, проведено с цел изследване на степента на ефективност на приема на мио-инозитол и Д-хиро-инозитол върху жени, страдащи от Синдрома на полистозните яйчници. Участници са 50 жени, диагностицирани със състоянието, разделени на две групи, от гледна точка на назначеното лечение:

• 25 от тях приемали по 4 гр. мио-инозитол + 400 мкг фолиева киселина всеки ден в продължение на 6 месеца,
• Останалите 25 – 1 гр. Д-хиро-инозитол + 400 мкг фолиева киселина дневно, отново за същия период от време.

Първа група участници

В резултат, при жените от първата група (Мио-инозитол + Фолиева киселина) се наблюдава значително понижаване на диастолично и систолично кръвно налягане, както и на лутеинизиращия хормон. В допълнение, налице е понижаване на общото съотношение между лутеинизиращ и фоликулостимулиращ хормон, намаляване на общия и свободния тестостерон и на нивата на андростенедион и пролактин.

Всички тези фактори противодействат на инсулиновата резистентност. У всички пациентки от групата се наблюдава и повишаване на половия хормон свързващ глобулин.

Втора група участници

Жените във втората група (Д-хиро-инозитол + Фолиева киселина) значително понижават систоличното, но не и дистоличното кръвно налягане, което е и основната разлика в резултатите. И при тях чувствително се понижават лутеинизиращият хормон и общото съотношение между лутеинизиращ и фоликулостимулиращ хормон. Намалява се общият и свободният тестостерон и още – нивата на андростенедион и пролактин.

Заключение

• Мио-инозитолът може да повлияе върху метаболитния профил, свалянето на килограми и нивата на тестостерон, докато
• Д-хиро-инозитолът засяга в по-голяма степен циркулиращите андрогени (мъжките полови хормони).

И двете вещества:

• Подпомагат редовната овулация
• Намаляват систоличното кръвно налягане, нивата на триглицериди в кръвта, лутеинизиращия хормон и неговото съотношение с фоликулостимулиращия хормон, циркулиращите андрогени и нивата на пролактин
• Противодействат на инсулиновата резистентност и помагат на тялото да произвежда и използва здравословно количество инсулин в хода на протичащите процеси. Балансираните нива на инсулин насърчават общото репродуктивно женско здраве, общия хормонален баланс, функцията на яйчниците, качеството на яйцеклетката и редовния менструален цикъл.

Подобряване на спермалните показатели

Действието на мио-инозитола върху мъжкото репродуктивно здраве се изразява в регулиране на здравословния осмоларитет и обем на семенната течност, както и на спермалните показатели – мобилност и морфология. 

Подвижността на сперматозоидите е онази тяхна характеристика, която им помага да достигнат до женската яйцеклетка и да я оплодят. Когато обаче скоростта, с която се придвижват, бъде забавена, това може да доведе до затруднения в опитите за зачеване.

Клинично проучване (2016 г.)

Проучване, публикувано в International Journal of Endocrinology, доказва, че приемът на мио-инозитол от жени в детеродна възраст подобрява значително подвижността на половите клетки на техните мъжки половинки. По този начин, повишава шансовете за зачеване, без да променя структурата и характеристиките на цервикалния мукус – нито го подобрява, нито го влошава.

След назначаване на прием на мио-инозитол се наблюдава намаляване на броя слабоподвижни и неподвижни сперматозоиди.

Резултати

Успешно забременяване е налице при 5 от участващите в изследването общо 50 двойки. Участниците в проучването са правили неуспешни опити за зачеване през последната година преди включването си в него. През този период от време, са извършвали единствено незащитен полов акт единствено един с друг.

Всички жени са в отлично репродуктивно здраве, а мъжете не страдат от азооспермия или сериозна форма на олигозооспермия.

Въпреки силната ограниченост на проучването – малък брой участници, получената от проучването информация насърчава употребата на мио-инозитол в клинична среда. Целта е подобряване на мобилността на мъжките сперматозоиди и противодействие на мъжкото безплодие.

Контролирано проучване (2015 г.)

Целта на това двойно сляпо, плацебо-контролирано, рандомизирано проучване, публикувано в сп. „American Society of Andrology“ през 2015 г., е да установи степента на ефективност и безопасност от назначаването на лечение с мио-инозитол на мъже, страдащи от безплодие по неопределена причина (идиопатично безплодие).

За тази цел, се изследва влиянието на добавката върху спермалните параметри и репродуктивните хормони в началото и 3 месеца след назначаването на лечението. Мио-инозитолът значително повишава броя, концентрацията и мобилността на сперматозоидите. В същото време, балансира лутеинизиращия и фоликулостимулиращия хормон.

Участници

194 мъже участват в осъщественото проучване след двугодишни неуспешни опити за зачеване. Всички те са на възраст под 45 години и са разделени в две групи:

• Първата приема 4 гр. мио-инозитол и 400 мкг фолиева киселина дневно,
• Втората – идентична плацебо добавка.

Двете групи не се различават чувствително по характеристиките възраст и спермални параметри. Назначеното лечение не повлиява върху концентрацията на тестостерон и обема на еякулат. Въпреки това, приемът на мио-инозитол води до повишаване на концентрацията на инхибин B, броя и концентрацията на сперматозоидите, както и броя на прогресивно-подвижните сперматозоиди, в сравнение с плацебо добавката.

В допъление, мио-инозитолът значително повишава нивата на лутеинизиращ и фоликулостимулиращ хормон.

Заключение

В заключение, бихме могли да обобщим, че мио-инозитолът, в качеството си на най-широко разпространения изомер на инозитола, оказва ефективно въздействие както върху мъжкото, така и върху женското репродуктивно здраве.

Насърчава хормоналния баланс и противодейства на инсулиновата резистентност. В комбинация с фолиева киселина, повишава качеството на яйцеклетката и подобрява функционирането на яйчниците при жените. Същевременно, въздейства благоприятно и върху спермалните параметри при мъжете – брой, концентрация, мобилност.

Заедно с Д-хиро-инозитол има силно благоприятен ефект в хода на лечение на Синдрома на поликистозните яйчници.