Д-р Юрий Бъчваров е уролог-андролог, практикуващ в Медицински комплекс „Д-р Щерев“. Завършва урология в Медицинския университет в София през 1992 г., след което специализира в България, Белгия и Франция.
Богатият му професионален опит в урологията, обхваща различни нейни области като Брахитерапия, Бъбречна трансплантация, Детска урология и Андрология и др.
Срещнахме се с него, за да ни разкаже малко повече за себе си и спецификата на работата си като уролог-андролог.
Д-р Бъчваров, как се насочихте към урологията?
Имаше провокация за желанието ми да изучавам урология, макар и тогава по-скоро несъзнателна. Тя беше неприятна – когато бях в четвърти курс, баща ми отведнъж се разболя. Изключително здрав човек, но един-единствен път се разболя, и то фатално.
Две години по-късно, завърших медицинското си образование и реших, че трябва да специализирам. Когато влязох в Деканата, за да проверя какви възможности имам, видях много, много обяви. Между тях имаше и една за урология – за 2 бройки. Вътрешен импулс… бях намразил урологията и нямах желание да стъпвам повече там, но все пак реших да се явя на конкурса. Явих се на определената дата след месец и половина. Бях класиран на четвърто място.
Медицински комплекс „Д-р Щерев”
Въпреки това, държах да се уверя, че съм наясно с всички възможности и затова отидох при доц. Панчев (Днес: проф. Панчев, директор на Отделение „Онкоурология“ в Александровска болница), за да го попитам има ли и други варианти.
Оказа се, че предстои отпускане на две бройки места за платена специализация. Платена означава, че не ти плащат нищо и ти трябва сам да се издържаш. Съгласих се, като прецених, че мога да си го позволя. Доц. Панчев ми каза, че отново ще се проведе конкурс, но нямаше информация колко човека ще се явят. В крайна сметка, по списък бяхме 12 души. Спечелихме аз и един мой колега и така тръгна всичко.
На втората година, си уредих специализация в Белгия. Бяха отпуснати две бройки за цяла България за 10-месечна специализация. Аз успях да взема едната, макар като специализант да нямах право да оперирам. Впоследствие, получих лично разрешение от краля на Белгия да влизам в операции и самият аз да оперирам в белгийската болница.
Месец и половина по-рано имаше и конкурс за обявена бройка в Лозана, Швейцария. За съжаление, макар че бях попълнил всички документи и получих потвърждение от секретарката, не успях да ги подам. Трябваше да получа покана и от швейцарския професор, който в онзи момент отсъстваше. Провеждаше обучения другаде и се връщаше на същия ден, в който се проведе конкурсът.
Каква беше следващата стъпка от обучението Ви?
Кандидатствах за специализация във Франция през Френското посолство. Когато интервюиращите видяха, че вече съм бил в Белгия, всичко мина много леко. Още на интервюто по френски ми разписаха документите и ме допуснаха. Завършил съм Френска гимназия и оттам научих перфектно езика.
Във Франция специализирах на три пъти по три месеца – в Париж. На втория и третия път беше необходимо единствено да си подам документите, тъй като вече ме познаваха.
Каква е разликата между френското образование по медицина и това у нас?
Във Франция специализацията продължава шест години. Още след втория-третия месец, ти предоставят възможността да оперираш. Професорът винаги стои до теб, но все пак самият ти извършваш всичко. Когато завършиш, в дипломата ти е записано, че по време на своята специализация, си извършил съответен брой операции с определена специфика. Всичко е записано реално, така, както се е случило.
Поставяйки подписа си отдолу, професорът в съответното отделение на дадена болница, потвърждава знанията ти. Благодарение на този документ, веднага имаш възможността да започнеш работа някъде. Ако се окаже, че не притежаваш неообходимите знания, професорът ще бъде потърсен от здравна комисия, която ще му поиска обяснение.
Във Франция ставаш отличен професионалист от-до. Дори и да учиш в някоя малка и не толкова модерна френска болница, медицинската специализация е на ниво. За мен това е най-добрата школа за образование на лекари.
В България, в 80% от случаите нещата не се случват така и младите не получават възможността да оперират самостоятелно. Като специализант, ти нямаш свои пациенти и не работиш в свой собствен кабинет. По-скоро асистираш на доцентите и професорите.
Какъв е профилът на пациентите Ви?
Имам всякакви пациенти и възрастта им варира. От малки деца, дори бебета, до 75-80 годишни мъже. При децата има случаи на срастване или проблеми с тестисите и тяхното т.нар. „излизане“. При такъв тип случаи се налага тестисът да бъде „свален“ оперативно. Именно поради тази причина е много важно момчетата да се наблюдават между 3 и 6-годишна възраст. Ако до тази възраст не се вземат мерки, е възможно проблемът да остане за цял живот.
Кои са най-често срещаните проблеми на Вашите пациенти?
Напоследък, сред пациентите ми има много момчета с еректилни смущения. И стават все повече. Дори на спортуващи момчета, с добро физическо телосложение, се случва да имат проблем.
Какви операции Ви се налага да правите най-често?
Най-често извършвам операции, свързани с простатата. Докато работех в Първа градска болница, правех и онкологични операции, но в един момент ми се наложи да избирам между двете. Причината за това беше, че времето ми не достигаше и за двата типа пациенти. Тогава взех решение да се посветя изцяло на Андрологията.
Наистина е невъзможно да се занимаваш с всичко в урологията. В Западна Европа случаите са разделени – има уролог, който се занимава с Онкоурология, такъв, който се занимава с Детска урология, друг, който се занимава, например, само с Андрология, четвърти, който преглежда мъже с проблеми на простатата. Дори в Онкоурологията има такива, които правят операции само на бъбреците и само на простатата.
Каква е тенденцията сред двойките с репродуктивни проблеми?
Тенденцията е към много рязко увеличаване на случаите, в които е налице репродуктивен проблем. Той би могъл да бъде както при мъжа, така и при жената, а често – и при двамата партньори. Средностатистически, по-голям е проблемът при мъжете. На всеки 10 двойки, най-много в два или три случая жената има проблем. Съотношението е 1:3. В около 70% от случаите се налага лечение при мъжа.
Напоследък се увеличава и броят на репродуктивните центрове в страната. Моята прогноза, ако тенденцията се запази и занапред, е, че в близките 20 години в България ще има най-много на брой инвитро клиники.
При каква част от двойките с репродуктивни проблеми се налага извършването на инвитро процедура?
Навсякъде, където спермограмата при мъжа е увредена, при жената има гинекологичен проблем или той е налице и при двамата партньори. Инвитрото се превръща в задължително решение – когато партньорите правят активни опити за зачеване по естествен път в рамките на половин до една година и няма резултат, е ясно, че има проблем. След консултация със специалист, започва лечение. Аз се занимавам със случаите при мъжа. Забелязал съм, че при голяма част от двойките се получава естествена бременност след края на лечението.
Самите инвитро процедури се проследяват по-скоро от гинеколозите. Когато се стигне до инвитро, изпращам мъжете за даване на сперма. След това, те попадат в ръцете на гинеколозите и ембриолозите. Мъжът дава еякулат, а оттам нататък по-скоро жената попада в центъра на вниманието на специалистите. Нещата се въртят около нея – стимулация и спукване на фоликулите, пункция и ембриотрансфер.
Какъв е средният брой успешни инвитро процедури?
Средностатистически, успеваемостта на инвитро процедурите е около 35%. Но все пак е добре да се обърнете към гинеколог, тъй като те посещават конгреси, извършват инвитро процедурите и заради това са по-наясно. Според мен, са не повече от 40%.
* Статията предстои да бъде допълнена със статистически данни относно успеваемостта на инвитро процедурите в Медицински комплекс „Д-р Щерев“, предоставени от Любослава Вълкова – ембриолог.
Какви са наблюденията Ви – как мъжете със съмнение за репродуктивен проблем вземат решение да се прегледат при уролог?
В по-голямата част от случаите, преди да се обърне към специалист, двойката прави неуспешни опити за зачеване в рамките на около година-година и малко. Ако няма резултат и опитите не се увенчаят с успех, най-често жената започва да търси информация и възможни решения в Интернет. След това, тя отива на гинекологичен преглед. В голяма част от случаите обаче, проблемът за неуспешните опити изобщо не е в нея, а в нейния партньор.
Въпреки че жената настоява мъжът да се прегледа при уролог, минава известно време, докато той сам вземе това решение. Чакайки пред кабинета, мъжете са напрегнати и притеснени. Често, самите те са изненадани, когато дойдат в кабинета ми и видят не добри показатели в резултатите от направената спермограма. Смятат, че трябва да усещат нещо по-необичайно, за да разберат, че нещо не е наред, но истината е, че се чувстват напълно нормално. Няма как и какво по-дискомфортно да почувстват.
Какво лечение назначавате на своите пациенти?
Назначаването на лечение много зависи от степента на увреждане във всеки отделен случай. Ако то е по-леко, предписвам таблетки. Ако обаче е по-тежко, се налага прибягването до хормони. От значение са нивата на хормонален дисбаланс и редица други фактори.
Често ли се случва лечението на двойките да включва хормони?
В около 25-30% от случаите изписвам хормони – когато спермограмите на мъжете са много силно увредени. В останалите случаи, предписвам таблетки от типа на FH PRO, Orthomol, PROfertil.
Аз съм привърженик на съставянето на комплекс от добавки, който включва около десет различни таблетки. На това се научих от французите – те ме бяха посъветвали, че най-добрата комбинация е прием на добавките поотделно.
Изписвам L-карнитин, L-аргинин, Коензим Q10, Цинк, Витамин C, Витамин E, Топ фолат и още няколко добавки. Когато таблетките се приемат поотделно в тази комбинация, са много по-ефективни в сравнение с готовите хранителни добавки. Най-добре се получава лечението по този начин. Може би причината е, че там концентрацията е по-висока.
До момента не съм намерил продукт на пазара, който да съчетава всички необходими съставки с такава висока концентрация, каквато аз изписвам. Така, например, добавката със съдоразширяващо действие, която аз изписвам, отсъства в състава на останалите таблетки. На старите андролози също им е познато това лечение. Във Франция уролозите също действат така.
Опитал съм всички добавки, които в момента са на пазара. Винаги тествам действието им върху 50-100 души. По този начин разбирам доколко ефективни са те. Най-добрата схема за лечение обаче си остава тази, която включва многото добавки, приемани поотделно.
След тази дълга схема, постепенно започвам да включвам FH PRO или комбинацията FertilAid за мъже с CountBoost или MotilityBoost, която също подобрява спермалните показатели при мъжа. PROfertil и Orthomol също не действат лошо, но от останалите продукти на пазара не съм впечатлен, тъй като действието им е много по-слабо и не води до значителни подобрения.
Смятате ли, че редовната профилактика при мъжете би могла да предотврати или поне да облекчи репродуктивните им проблеми?
Редовната профилактика при мъжете е много силно препоръчителна още от ранна детска възраст.
Важно е да се знае как се развива всяко момче от малко и особено по време на пубертета. Тогава е много по-лесно да се предприемат своевременни мерки, ако се налага. В противен случай, когато мъж на 30 години дойде на преглед в кабинета ми, вече може да е късно. Често по-сериозен проблем при малките момчета, може да се разреши в периода между 12 и 18 години, но не по-късно.
Няма нищо страшно в редовните профилактични прегледи при андролог – аз също съм ходил на задължителни такива. Във Франция има система за скрийнинг и профилактика на младите момчета в големите училища. Лекари ги преглеждат обстойно след навършването на 12 години.
Преди няколко години, самият аз внесох предложение в Българското министерство по здравеопазването за пренасяне на френския модел у нас. Той се е доказал като ефективен във времето. Затова идеята ми беше да наложим задължителен скрийнинг и профилактика при момчетата до 18 и след 18 години. Това означава да се ангажират лекари и да се въведе пълен пакет от изследвания – хормони, микробиология, спермограма. По-рано в българските училища също имаше такива задължителни прегледи за момчетата.
Какво смятате, че трябва да се направи, за да се избегнат репродуктивните проблеми при мъжете, в допълнение към профилактиката?
На първо място, смятам, че трябва напълно да се смени политиката на държавата в посока подобряване качеството на храната. Необходимо е да се премахнат всички храни, пълни с естрогени и с други вредни вещества. Приемани още от ранна детска възраст, те променят ДНК-то. Объркват както спермалните показатели на момчетата, така и хормоните им. Когато пораснат, половата им система е разбита, намаляват количествата на тестостерон, а оттам – мъжете са неспособни да задържат ерекцията си.
Младите момчета не бива да прибягват до прием на вредните хранителни добавки, предпочитани успоредно с физически тренировки. Напоследък, през последните 6-7 години имам страшно много такива пациенти. Общите характеристики между всички тях са две – млади, здрави момчета, които приемат хранителни добавки. Всички те твърдят, че не приемат допълнително анаболни стероиди, а единствено протеини и аминокиселини. Въпреки това, имат еректилни смущения. Оказва се, че в голяма част от добавките има добавени ГМО, хормони, анаболи и стероиди на прах, макар да не са описани в състава.
Спортът е много важен за мъжкото репродуктивно здраве още от ранна възраст. Когато мъжът е физически активен, това е напълно достатъчно, за да поддържа добра форма. Не е необходимо да приема добавки в допълнение, които излишно могат да му навредят.
Мъжете не бива да носят мобилни телефони в джобовете си, нито близо до сърцето. Когато са вкъщи, на фотьойла или на дивана, не бива да поставят лаптопа в скута си. В противен случай, се излагат на директно облъчване от устройството. То се получава от няколко страни – от нагряването на самия компютър, радиацията, идваща от екрана, кабела на зарядното. Това важи и за жените – макар репродуктивните органи да се намират вътре в тялото, облъчването и при тях би могло да има негативни последици – ендометриоза, проблеми с яйчниците, поликистозни яйчници и други състояния.
В интерес на истината, през последните 3-4 години казвам това на всички свои пациенти. Някои са прочели този съвет и в Интернет, други се вслушват в това, което им казвам. Постепенно, голяма част от тях свикват с тази мисъл и премахват тези вредни навици от ежедневието си.
Препоръчвам мъжете да не носят нито слипове, нито боксери, а единствено широки шорти, подобно на спортистите. По този начин допълнително се намалява вероятността от поява на репродуктивен проблем.
В заключение, съветвам родителите – и настоящи, и бъдещи, да са изключително внимателни в отглеждането на децата си. Те са отговорни за храната, която избират, физическата активност, която практикуват, и останалите здравословни избори, които правят всеки ден!
