Преди точно 10 години с моя съпруг (тогава все още приятел), решихме че е време да продължим напред, т.е. да сключим брак и да имаме деца. Мисълта за деца ме привличаше и плашеше едновременно. Плашеше ме, защото си давах сметката колко е трудно да отгледаш и възпиташ едно дете. И така, още преди да стигнем до сватбата, спряхме да използваме предпазни средства. Покрай организацията на събитието бях забравила за това и не ми правеше впечатление, че не се получава, но след сватбата започнах да се притеснявам. Започнах да чета в Интернет и така попаднах на сайта на „Зачатие“ и форума. Събирах информация, четях и все повече разбирах, че имаме някакъв проблем. Една вечер с моя мъж проведохме сериозен разговор и двамата решихме, че е време да потърсим специализирана помощ. От форума на „Зачатие“ вече знаех, че не трябва да се доверявам на обикновените акушер-гинеколози и се убедих в това, когато занесох спермограма, правена в клиника по репродуктивна медицина, на една много известна лекарка в родния ми град. Гледаше я и не знаеше какво вижда, реално аз ѝ я разчетох. Тогава записахме час в клиника по стерилитет. И тук започнаха сериозните изследвания, операции, процедури.
През цялото време знаех, че ще стана майка. Четях споделените истории на момичетата и си казвах – „ето, те са успели и аз ще успея, само не трябва да се отказвам“.
От мъжа до мен, от родителите ни, от най-близките ни приятели и от хората от „Зачатие“. Този проблем ми показа на кои хора мога да разчитам, кой ще е до мен, когато имам нужда. Оказа се, че едни непознати момичета бяха готови да вдигнат телефон през нощта, да ме изслушат и да ми дадат съвет, а близки до тогава хора ме игнорираха.
Имало е, разбира се, и мисля, че всяка двойка минава през свой малък, личен Ад. Минаваш през въпросите „Защо аз, защо на мен? Какво лошо съм направила? Толкова лош човек ли съм? Достоен ли съм да имам дете?“ И след това се осъзнаваш и приемаш, че това е просто едно изпитание.
Това е нещо, което не може да се опише с думи. Още се разплаквам при спомена. Целият ми свят се промени, всичко се преобърна и стана по-хубаво и цветно! Тя е мисълта, с която заспивам и мисълта, с която се събуждам!
Да вярваш на лекаря, който си избрал. Ако подхождаш с недоверие, ако си резервиран към него и действията му, това довежда до напрежение в теб в най-неподходящия момент.
При подготовка е много важно организма на жената да е в добра кондиция. Докторът, заедно с пациента, могат да решат да се изпишат добавки при определен проблем при жената, да се следи оптимални стойности на хормони. Но това без доверие в доктора и познанията му не става.
Ин витрото вече е стандартна процедура. Много усъвършенствана, много развита. Не трябва да ни е страх и да мислим, че правим нещо нередно, напротив – ние се борим за децата си и това е един трънлив, но сладко-горчив път.
През 2010 г. за първи път присъствах на Деня на Репродуктивно Здраве в Пловдив, като пациент. Когато видях какво правят тези момичета, реших, че искам да стана част от тях. И така, като се прибрах в къщи си изтеглих молбата за членство, попълних я и я изпратих. Преди точно 8 години станах доброволец към „Зачатие“.
Видях как малко хора с големи сърца даряват надежда! Това ми беше достатъчно! Исках и аз да помогам, исках да подавам ръка на новобранците в репродуктивните проблеми. Исках да съм полезна.
Родените или осиновени деца! Всяка детска усмивка, едно мъничко благодаря от двойките, картичка за Коледа със снимка на малкото щастие в къщи. Дребни и малки жестове, но значещи изключително много за нас.
Да са силни и да не се предават. Да вярват, че и те ще станат родители. И да споделят! Когато човек сподели, болката му намалява и намира съмишленици, които му дават кураж и сила, а те са нужни преди процедура.
Кураж, ще им е нужен! Да не се отчайват никога, винаги има варианти! И успех!
На вас ви пожелавам да сте все така усмихнати и позитивни, да продължавате да подкрепяте безкористни каузи като нашите! За нас вие сте слънчев лъч в това материално общество! Ценим ви и се радваме всеки път, когато сте част от нашите събития!
