Би ли ни разказала каква е твоята история, на кратко?
Преди точно 10 години с моя съпруг (тогава все още приятел), решихме че е време да продължим напред, т.е. да сключим брак и да имаме деца. Мисълта за деца ме привличаше и плашеше едновременно. Плашеше ме, защото си давах сметката колко е трудно да отгледаш и възпиташ едно дете. И така, още преди да стигнем до сватбата, спряхме да използваме предпазни средства. Покрай организацията на събитието бях забравила за това и не ми правеше впечатление, че не се получава, но след сватбата започнах да се притеснявам. Започнах да чета в Интернет и така попаднах на сайта на „Зачатие“ и форума. Събирах информация, четях и все повече разбирах, че имаме някакъв проблем. Една вечер с моя мъж проведохме сериозен разговор и двамата решихме, че е време да потърсим специализирана помощ. От форума на „Зачатие“ вече знаех, че не трябва да се доверявам на обикновените акушер-гинеколози и се убедих в това, когато занесох спермограма, правена в клиника по репродуктивна медицина, на една много известна лекарка в родния ми град. Гледаше я и не знаеше какво вижда, реално аз ѝ я разчетох. Тогава записахме час в клиника по стерилитет. И тук започнаха сериозните изследвания, операции, процедури.
Какво ти даваше сила да вървиш напред и да се бориш за мечтата си?
През цялото време знаех, че ще стана майка. Четях споделените истории на момичетата и си казвах – „ето, те са успели и аз ще успея, само не трябва да се отказвам“.
От кого получаваше най-силна подкрепа?
От мъжа до мен, от родителите ни, от най-близките ни приятели и от хората от „Зачатие“. Този проблем ми показа на кои хора мога да разчитам, кой ще е до мен, когато имам нужда. Оказа се, че едни непознати момичета бяха готови да вдигнат телефон през нощта, да ме изслушат и да ми дадат съвет, а близки до тогава хора ме игнорираха.
Имало ли е момент, в който си искала да се откажеш?
Имало е, разбира се, и мисля, че всяка двойка минава през свой малък, личен Ад. Минаваш през въпросите „Защо аз, защо на мен? Какво лошо съм направила? Толкова лош човек ли съм? Достоен ли съм да имам дете?“ И след това се осъзнаваш и приемаш, че това е просто едно изпитание.
Какво беше чувството, когато за първи път видя своята дъщеря?
Това е нещо, което не може да се опише с думи. Още се разплаквам при спомена. Целият ми свят се промени, всичко се преобърна и стана по-хубаво и цветно! Тя е мисълта, с която заспивам и мисълта, с която се събуждам!
Кое според теб е най-важното нещо, когато става въпрос за подготовка за ин витро процедура?
Да вярваш на лекаря, който си избрал. Ако подхождаш с недоверие, ако си резервиран към него и действията му, това довежда до напрежение в теб в най-неподходящия момент.
При подготовка е много важно организма на жената да е в добра кондиция. Докторът, заедно с пациента, могат да решат да се изпишат добавки при определен проблем при жената, да се следи оптимални стойности на хормони. Но това без доверие в доктора и познанията му не става.
Кое е най-важното, което трябва да знаем?
Ин витрото вече е стандартна процедура. Много усъвършенствана, много развита. Не трябва да ни е страх и да мислим, че правим нещо нередно, напротив – ние се борим за децата си и това е един трънлив, но сладко-горчив път.
Кога стана член на голямото семейство на Сдружение „Зачатие“?
През 2010 г. за първи път присъствах на Деня на Репродуктивно Здраве в Пловдив, като пациент. Когато видях какво правят тези момичета, реших, че искам да стана част от тях. И така, като се прибрах в къщи си изтеглих молбата за членство, попълних я и я изпратих. Преди точно 8 години станах доброволец към „Зачатие“.
Защо реши да станеш част от това семейство?
Видях как малко хора с големи сърца даряват надежда! Това ми беше достатъчно! Исках и аз да помогам, исках да подавам ръка на новобранците в репродуктивните проблеми. Исках да съм полезна.
Какво ви сплотява и ви дава сили да подкрепяте други двойки с такива проблеми?
Родените или осиновени деца! Всяка детска усмивка, едно мъничко благодаря от двойките, картичка за Коледа със снимка на малкото щастие в къщи. Дребни и малки жестове, но значещи изключително много за нас.
Какво би посъветвала двойките, на които им предстои ин витро или друг вид АРТ процедура?
Да са силни и да не се предават. Да вярват, че и те ще станат родители. И да споделят! Когато човек сподели, болката му намалява и намира съмишленици, които му дават кураж и сила, а те са нужни преди процедура.
Какво ще им пожелаеш?
Кураж, ще им е нужен! Да не се отчайват никога, винаги има варианти! И успех!
А на нас? : )
На вас ви пожелавам да сте все така усмихнати и позитивни, да продължавате да подкрепяте безкористни каузи като нашите! За нас вие сте слънчев лъч в това материално общество! Ценим ви и се радваме всеки път, когато сте част от нашите събития!
