Лутеинизиращ хормон, по-известен като LH, е един от най-важните за репродуктивната система. Произведен от хипофизната жлеза, той стимулира интерстициалните клетки. Освобождава се в нейния преден дял и регулира функцията на яйчниците при жените и тази на тестисите при мъжете.
Лутеинизиращ хормон – какво представлява?
Подобно на фоликулостимулиращия хормон, лутропинът, както още го наричат, е гонадотропен хормон. Той е произвеждан и освобождаван от клетките в предния дял на хипофизната жлеза. И е от решаващо значение за основни функции в женската и мъжката репродуктивна система.
При мъжете LH стимулира Лайдиговите клетки в тестисите. Те произвеждат тестостерон, който действа локално, за да поддържа производството на семенна течност. Тестостеронът също така оказва влияние върху цялото тяло, за да генерира увеличена мускулна маса, уголемяване на ларинкса и удебеляване на гласа, растежа на косми по лицето и тялото.
При жените лутеинизиращият хормон изпълнява различни роли в двете фази на менструалния цикъл. Той е необходим, за да стимулира фоликулите в яйчника да произведат хормона естрадиол. LH бележи скок около 14-ия ден от цикъла. Това води до разкъсване на фоликула и освобождаване на зряла яйцеклетка (овоцид). Процесът е по-познат още като овулация.
През третата до четвъртата седмица от цикъла се образува жълто тяло. То е съставено от остатъците от фоликула. Лутеинизиращият хормон го стимулира да произвежда прогестерон. Той е особено важен за развитието на ембриона в ранните етапи на бременността. Ето защо, ако настъпи оплождане, задължително се изследва нивото му. Според препоръките на лекарите, трябва да се удвоява на всеки 24 часа.
Как се контролира секрецията на LH?
Секрецията на лутеинизиращ хормон от предния дял на хипофизната жлеза се регулира чрез система, наречена хипоталамо-хипофизно-гонадна ос. В хипоталамуса киспептинът стимулира освобождаването на гонадотропин-освобождаващ хормон. Той се свързва с рецепторите в предния дял на хипофизната жлеза. Стимулира както синтеза, така и освобождаването на лутеинизиращ и фоликулостимулиращ хормон (FSH). Освободеният LH се пренася в кръвния поток, където се свързва с рецепторите в тестисите и яйчниците. По този начин регулира техните хормонални секреции и съответно производството на семенна течност или яйцеклетки.
Освобождаването на хормони от половите жлези може да потисне секрецията на киспептин и гонадотропин-освобождаващ хормон. Това понижава секреция на лутропин от предната хипофизна жлеза. Когато нивата на хормоните от половите жлези спадат, се случва обратното. Следователно нивата на киспептин, гонадотропин-освобождаващ и лутеинизиращия хормони се повишават. Този процес се нарича отрицателна обратна връзка.
Тестостеронът при мъжете упражнява именно въпросната обратна връзка. А при жените тази роля изпълняват естрогенът и прогестеронът. Реално те имат същия ефект, освен в средата на менструалния цикъл. В този момент високите секреции на естроген от яйчниците стимулират прилив на лутеинизиращ хормон от хипофизната жлеза, което води до овулация.
FH PRO™ за жени
Подготовка на жената към успешно зачеване чрез инвитро или по естествен път.
*Опаковка 180 капсули, едномесечен курс
Какво се случва, ако лутеинизиращият хормон е твърде много?
Ако нивото на LH е твърде високо, това е знак за безплодие или проблемно зачеване. Секрецията на този хормон се контролира изкъсо от хипоталамо-хипофизно-половата ос. Когато в кръвния поток има прекалено високи нива на лутеинизиращ хормон, се получава намалено производство на полови стероиди от тестисите или яйчниците. Това се случва например при преждевременна яйчникова недостатъчност (изчерпан яйчников резерв).
Високите нива на LH се наблюдават при Синдром на поликистозните яйчници. Състоянието се среща често и е свързано с намалена плодовитост. Именно дисбалансът между лутеинизиращия хормон и FSH, може да стимулира неподходящото производство на тестостерон. И оттам да осуети опитите за бебе.
Генетични заболявания, като Синдром на Клайнфелтер и Синдром на Търнър, също могат да доведат до високи нива на лутеинизиращия хормон. Първото се среща само при мъжете и е резултат от носенето на допълнителна X хромозома. Тоест наличие на XXY, а не XY хромозоми. В резултат на изменението тестисите са малки и не отделят адекватни нива на тестостерон, за да поддържат производството на семенна течност. Синдромът на Търнър пък е разстройство само при жените. То е причинено от частично или пълно изтриване на X хромозома. Затова те имат XO, а не XX. При засегнатите функцията на яйчниците е нарушена, с което производството на LH се увеличава, за да подпомогне функцията на яйчниците.
Твърде нисък лутеинизиращ хормон – на какво се дължи?
В случаите, в които има много малко лутеинизиращо вещество също се касае за безплодие. Проблемът засяга както жените, така и мъжете. Причината е, че е нужно определено ниво на LH, за да може яйчниците и тестисите да изпълняват своята функция.
Синдром на Калман е генетично заболяване, при което се откриват ниски нива на лутеинизиращ хормон. То е свързано с дефицит на секреция на гонадотропин-освобождаващ хормон от хипоталамуса.
При жените липсата на лутропин е причина за липса на овулация или нередовен цикъл. Състояние, което може да бъде причинено от твърде малко лутеинизиращ хормон, е хипоталамусната аменорея.
Съвет от екипа на FertilAid.bg:
Oсвобождаването на лутеинизиращ хормон е жизненоважна за поддържане на нормалните репродуктивни функции. Съединения, които имитират действията на гонадотропин-освобождаващия хормон, LH и FSH , се използват за стимулиране на функцията на половите жлези при ин витро оплождане (IVF).
Измерването на нивата на лутеинизиращия хормон може да се използва за откриване пика на лутеинизиращия хормон при жените и оттам на овулацията. Това е един от начините, по които една двойка може да подобри шансовете си за зачeване.
Този текст има информативен характер и не замества консултация със специалист.
