Когато се опитваме да заченем – независимо дали по естествен път или чрез ин витро – всеки детайл има значение. Един от тези детайли, който често остава неразбран, но е от решаващо значение, е дебелината на ендометриума. В днешната статия ще говорим за т.нар. тънък ендометриум – какво означава, защо може да бъде проблем при зачеване и какви възможности съществуват за подобряване на състоянието.
Ендометриумът е вътрешната лигавица на матката, която всеки месец се изгражда наново под влияние на хормоните естроген и прогестерон. След овулацията, той узрява и става „рецептивен“, т.е. готов да приеме оплодената яйцеклетка. Ако няма имплантация, лигавицата се изхвърля с менструацията и цикълът започва отначало.
Когато при ехографско изследване се установи, че дебелината на ендометриума е по-малка от 7 мм в периода около овулацията или при подготовка за ембриотрансфер, обикновено се поставя диагноза „тънък ендометриум“. Смята се, че оптималната дебелина за успешна имплантация е между 8 и 12 мм, макар че и по-дебела лигавица може да бъде функционална, стига да е добре оформена.
Ниска рецептивност – когато ендометриумът е прекалено тънък, шансът ембрионът да се имплантира успешно намалява.
По-слабо кръвоснабдяване – тънката лигавица често е свързана с недостатъчно развитие на кръвоносните съдове, които подхранват ембриона.
Недостатъчна децидуализация – това е процесът на трансформация на клетките на ендометриума след овулация, който е ключов за успешната имплантация. Той може да бъде нарушен при тънка лигавица.
1. Хормонален дефицит
Недостатъчното количество естроген в първата фаза на цикъла или неадекватна прогестеронова подкрепа след овулация може да доведе до лошо развитие на лигавицата.
2. Вътрематочни сраствания (синдром на Ашерман)
След хирургични манипулации или инфекции, вътрешната обвивка на матката може да бъде увредена, което пречи на нормалното ѝ изграждане.
3. Хроничен ендометрит
Това е нискостепенно възпаление на ендометриума, което може да попречи на нормалното клетъчно делене и узряване.
4. Нарушено кръвоснабдяване на матката
Свързано може да бъде с различни състояния – от ниска физическа активност до анатомични проблеми или възрастови промени.
5. Продължителна хормонална супресия
Жени, преминали през дългосрочни терапии с контрацептиви или хормонални протоколи, може да имат временно потисната ендометриална активност.
Основният метод е вагинален ехограф, обикновено около овулацията или в дните преди трансфер на ембрион. Освен дебелината, важни са и други показатели:
В някои случаи се провеждат допълнителни изследвания като хистероскопия или биопсия, ако се подозира възпаление или сраствания.
Хормонална терапия с естроген
Това е първа линия на действие – назначава се под формата на таблетки, гелове или лепенки, за да се стимулира нарастването на ендометриума.
Добавяне на вазоактивни вещества
Препарати като силденафил или аргинин са използвани за подобряване на кръвния поток към матката.
Плазма, богата на тромбоцити (PRP)
Прилага се вътрематочно с цел регенериране на лигавицата. Все още се счита за експериментална терапия, но се използва в определени случаи на хронично тънък ендометриум.
Хистероскопско лечение на сраствания
Ако се установят сраствания или полипи, хистероскопията може да подобри условията за изграждане на ендометриума.
Фактори от начин на живот
Хранене, физическа активност, избягване на тютюнопушене и подобряване на кръвната циркулация чрез умерено движение също оказват влияние.
Изследвания с използване на нови технологии показват, че при тънка лигавица има:
Тези промени могат да обяснят защо дори при правилно хормонално лечение, лигавицата остава тънка и нерецептивна.
Не всяка жена с тънък ендометриум има проблем с имплантацията. Има случаи на успешна бременност дори при дебелина под 7 мм – важно е състоянието да се прецени в контекста на цялостната картина: хормонален профил, структура, кръвоснабдяване и история на предишни цикли.
Подходът трябва да е индивидуален. Не всички терапии са подходящи за всяка жена, а някои може да не дадат резултат при всеки организъм.
Тънкият ендометриум може да бъде предизвикателство, но не е присъда. Съществуват начини да се изследва, проследява и подобри състоянието. Най-важното е да се подходи информирано, спокойно и с подкрепа от специалист, който разбира какво се случва отвъд просто едно число на ехографа.
В следващата статия ще разгледаме хроничния ендометрит – състояние, което често остава незабелязано, но може сериозно да попречи на имплантацията.
