антиспермални-антитела

Антиспермални антитела (ASA) и влиянието им върху фертилитета

Имунната система на всеки жив организъм реагира по определен начин при навлизането на чужди за него клетки, защитавайки го от опасността те да нарушат състоянието му. В периода след раждане се формира механизъм, чиято функция е разграничаването на собствените клетки от чуждите такива. По този начин изграждащата се имунна система ни защитава от външните микроорганизми и тяхното вредно влияние. Тази своя защитна функция, имунната система изпълнява благодарение на т.нар. антитела, активирани от нея. В долните редове ще научите малко повече за тях и по-специално за небезивестните антиспермални антитела и тяхното влияние върху мъжкото и женското репродуктивно здраве.  

Какво представляват антителата?

Антелата представляват Y-образни протеини, които идентифицират чуждите за организма „обекти“. Те защитават тялото ни от инфекции и вируси, неутрализирайки вредните микроорганизми, навлизащи в него.

Другото име на антителата е имуноглобулини. Те се намират основно в кръвта, но могат да бъдат открити и в други тъкани. Антелата защитават организма от инфекции или вируси, благодарение на способността си да се свързват с тях. Така те ги дезактивират. Това от своя страна привлича бели кръвни клетки и система от кръвни протеини. Всички тези активирани компоненти атакуват външните клетки и по този начин предпазват тялото от вредното им влияние.

При ембриогенезата обаче, редица клетки остават изолирани от имунната система. Вследствие на това тя не ги разпознава като естествена част от организма и при досег с тях, би могла да ги атакува. Това е възможно да се случи при евентуална травма и сблъсък на имунокомптентните клетки с изолираните такива.

Правите опити за зачеване?

Продуктовата гама на FertilAid® е насочена към увеличаване на шансовете за забременяване по естествен път или чрез асистирана репродукция. Изберете една от опциите отдолу, за да разгледате продуктите.

Такъв тип клетки например, са сперматозоидите. Въпреки, че те остават относително защитени чрез естествен механизъм, наречен кръвно-тестисна бариера и се приемат за естествена част от мъжкото тяло, има случаи, в които те биват приемани за чужди от организма. Това е възможно, когато по една или друга причина тази бариера бъде нарушена. Тогава в тестисите проникват клетките на имунната система, и образувайки т.нар. антиспермални антитела, започват да разрушават сперматозоидите.  

Антиспермални антитела

За разлика от жените, които се раждат с пълния си брой яйцеклетки, при мъжете сперматозоидите започват да се образуват чак в периода на пубертета. На практика, в тестисите нахлуват чужди за имунната система тела. Благодарение на гореспоменатата кръвно-тестисна бариера обаче, те остават защитени. Плътните свързвания на клетките в тази бариера, не позволяват на клетките на имунната система да я преминат, да достигнат до сперматозоидите и да образуват антитела.

Т. нар. „клетки на Сертоли“, намиращи се много плътно една до друга, образуват стегната и здрава стена. Тя отделя сперматозоидите от кръвта. Ако по някаква причина обаче тази бариера бъде нарушена, сперматозоидите губят своята естествена защита. Образуват се антиспермалните антитела, които имат способността да нарушат структурата на сперматозоида. Повечето от тях могат да причинят и слепване на сперматозоидите. 

Трите основни класа антиспермални антитела, които могат да се образуват и в двамата партньора са:

  • IgG – имуноглобулин G;
  • IgA – имуноглобулин A;
  • IgM – Имуноглобулин M.

Те подлежат на изследване и могат да бъдат открити в серума на кръвта или в различни секрети и отдели на репродуктивната система. Това може да бъде еякулатът на мъжа, цервикалната слуз на жената, перитонеалната и фоликулната течност и др. При мъжете най-често се образуват антиспермални антитела от класовете IgG и IgA. При жените и трите типа имуноглобулини се срещат с еднаква честота.

FH PRO банер

Изследвания установяват, че антиспермалните антитела IgG се прикрепват към главичката и опашката на сперматозоида. Тези от клас IgA от своя страна – към опашката и по-рядко към главичката. Имуноглобулините от клас IgM най-често се локализират в опашката на сперматозоида.

Aнтиспермалните антитела, прикрепени към опашката на сперматозоидите, затрудняват само преминаването му през цервикалната слуз и не оказват съществено влияние върху оплодителния процес. Обратното се получава при сперматозоидите, чиято главичка е засегната от антителата. Подвижността им ностава незасегната, но за сметка на това, те не притежават способност за проникване в яйцеклетката.

Антиспермални антитела при мъжа

Изследвания сочат, че приблизително 5-7% от мъжете с проблеми с фертилитета образуват антиспермални анитела, атакуващи собствените им сперматозоиди. Те се образуват в случаите, в които преградата, защитаваща сперматозоидите бъде нарушена. Това е възможно вследствие на хирургична намеса, физическа травма, инфекция или др.  

След като сперматозоидите и кръвта влязат в контакт, от кръвните клетки Т и В-лимфоцити започва образуването на антиспермалните антитела. В зависимост от класа, тяхното количество, концентрация, и увредените структурни елементи на сперматозоидите, могат да се наблюдават няколко патологични състояния при мъжа:

В някои случаи антиспермалните антитела причиняват слепване на сперматозоидите, което от своя страна води до т.нар. аглутинация. По този начин семенната течност се сгъстява, става по-трудно подвижна, а преминаването ѝ през маточната шийка, става силно затруднено.

При мъжете, антиспермалните антитела клас IgA и IgG могат да бъдат открити в семенната течност, въпреки че съществуват редица спорове дали произходът им е локален (секретират се от клетки на тестисите) или се образуват в кръвообращението. Антителата от клас IgM не могат да бъдат открити в семенната течност.

Антиспермални антитела при жената

Макар и по-рядко, антиспермални антитела, могат да се образуват и от женския оргазниъм. До момента са известни около 40 различни антигена в еякулата, които могат да предизвикат образуването на антиспермални имуноглобулини в женското тяло. Въпреки че рядко антителата в женския организъм водят до безплодие, съществуват редица случаи, в които това е възможно.

В някои случаи е възможно появила се инфекция в областта на женските полови органи да провокира образуване на антитела. Те действат както спрямо инфекциозния агент, така и спрямо други антигени, в случая – сперматозоидите.

Антиспермалните антитела при жената възпрепятстват достигането на сперматозоида до яйцеклетката и съответно, оплождането става невъзможно. Най-честата имунна реакция, предизвикваща образуването на антитела, се проявява на нивото на маточната шийка. В по-редки случаи, това е възможно да се случи във влагалището, ендометриума и маточните тръби. Това е така, поради факта, че в слузестия слой на цервикалния канал се състои от голямо количество плазмени клетки, притежаващи способността да синтезират компоненти на IgA. Освен това е възможно да се съдържат и други имуноглобулини IgG, които оказват влияние върху имунологичното безплодие.

Причини за образуване на антиспермални антитела

При мъжете, антиспермални антитела могат да се образуват вследствие на вродени или придобити дефекти в кръвно-тестисната бариера. Възможно е да се появяват и при физическа травма, инфекция или хирургична интервенция. Не е изключена обусловена етиология в генезата на антиспермалните антитела при някои мъже.

Някои от травмите, водещи до образуване на антиспермални антитела при мъжете са завъртане или усукване на тестиса. Операциите, които могат да доведат до този проблем са тези при ингвинална херния, крипторхизъм, карцином на тестиса или извършена тестикуларна биопсия.

В резултат на инфекция и възпаление на мъжките репродуктивни органи, особено причинени от хламидия или уреаплазма, също е възможно кръвно-тестисната бариера да бъде нарушена. Такива могат да бъдат възпалителни заболявания могат да бъдат орхит и простатит. Вродената липса на семепроводи и варикоцелето, също могат да се превърнат в причина за увреждане на бариерата и образувне на антиспермални антитела. Експозицията на тежки метали като живака например, също е сред факторите, сподобстващи за нейното нарушаване.

В някои от случаите, причината за увреждането на кръвно-тестисната бариера и образуването на антиспермални антитела, остава неизяснена.

При жените, инфекциозните заболявания като хламидия, гонорея и др., също могат да са причина са образуване на антиспермални антитела. Хроничните възпалителни заболявания и гениталната ендометриоза също са сред имунологичните фактори, които могат да засегнат женското репродуктивно здраве. В някои случаи алергичните заболявания също могат да доведат до образуването на антиспермални имуноглобулини.

Антиспермални антитела и фертилитет

Антиспермалните антитела могат да засегнат репродуктивното здраве както на мъжа, така и на жената и да окажат влияние върху опитите за зачеване. Установяването на наличието им е важен елемент при определянето на фертилния статус на партньорите. Антиспермалните антитела могат да окажат негативно влияние върху всеки един от етапите в процеса на оплождане, както и върху функцията и качеството на сперматозоидите.

Както вече споменахме слепването или аглутинацията на сперматозоидите, предизвикана от антиспермалните антитела, възпрепятства достигането на сперматозоидите до яйцеклетката и съответно, нейното оплождане. Освен, че потискат процеса на взаимодействие между мъжките и женските полови клетки, те блокират процеса на имплантация на ембриона и правят невъзможно достигането до маточната шийка и маточната кухина.

Репродуктивните проблеми, възникнали вследствие на образувалите се антиспермални антитела, се нарича още имунен инфертилитет.

Лечение

Според някои експерти производството на антитела би могло да се понижи чрез потискането на имунната система посредством препарати, съдържащи кортикостероиди. Това обаче води след себе си неприятни нежелани реакции.

Смята се, че някои асистирани репродуктивни медоти като вътрематочната инсеминация, са ефективен метод за зачеване при наличието на антиспермални антитела при един от двамата партньора. При тази процедура сперматозодите се имплантират директно в маточната кухина и те нямат достъп с цервикалната слуз, където има опасност от унищожаването им.

Разбира се, за най-ефективен метод се смята методът ин-витро. При него оплождането се извършва извън тялото на жената и поради тази причина достъпът на сперматозоидите до антиспермалните антитела е напълно ограничен. Този метод е особено подходящ за двойки, при които при поне един от партньорите се наблюдават много високи нива на антитела.

Все пак съветваме всеки от Вас да се консултира с лекар и да направи необходимите лабораторни тестове за установяване наличието на антиспермални антитела. Това обикновено става посредством спермограма и кръвен тест при жената.

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Call Now Button
Scroll to Top