Имунологичен стерилитет при мъжа и жената и фактори за появата му

Какво е имунологичен стерилитет?

Имунната система представлява сложен механизъм, отговарящ за редица биологични структури и процеси в човешкото тяло. Тя предпазва организма от вредните външни влияния и изгражда защитни бариери, които го предпазват от патогените, причиняващи различни заболявания. Здравата и добре укрепена имунна система не позволява на организма да боледува като го отбранява от редица външни фактори. По този начин всички системи в човешкото тяло работят правилно, а ние се чувстваме добре.

Възможно ли е обаче именно имунната система да се превърне във фактор, затрудняващ опитите за зачеване? За съжаление отговорът на този въпрос е да.

Имунологичният стерилитет е състояние, при което инфертилитетът или безплодието при една двойка, е обусловен от имунологични фактори. Той представлява нарушение на репродуктивната функция, вследствие на дисфункция или някакъв тип нарушение на имунната система, при един от двамата или при двамата партньори.

Честотата на този тип проблеми със зачеването при двойките с неизяснен стерилитет е между 15 и 20%. Имунологични фактори за стерилитет се срещат при около 15% от мъжете, докато при жените процентът е двойно по-голям – около 32%. Те могат да бъдат различни, наследствени или придобити с възрастта.

Фактори за възникване на имунологичен стерилитет

Факторите, оказващи влияние върху фертилитета и водещи до имунологичен стерилитет,  могат да бъдат:

• Имунни нарушения, настъпили вследствие на гинекологични заболявания при жените и андрологични заболявания, при мъжете, включително и хронични възпалителни процеси.
• Образуване на антитела, изолиращи клетките на репродуктивната система.
• Редица автоимунни заболявания, водещи до дефекти в процеса на зреене на сперматозоидите при мъжете и оплождането на яйцеклетката, при жените.
• Имунологичният статус на майката и влиянието му върху плода и формирането на функционалните му системи.
• Имунологични методи за лечение на редица вирусни заболявание в областта на гинекологията при жените и андрологията, при мъжете.

Имунологичен стерилитет при жената

Имунологичните фактори, водещи до проблеми със зачеването при жената, най-често могат да бъдат:

• Образуване на антитела, отблъскващи сперматозоидите. Те могат да бъдат открити във всяка една част от женската полова система – във влагалището и цервикалната слуз, в ендометриума, маточните тръби или фоликулната течност.
• Автоантитела, въздействащи върху външната обвивка на яйцеклетките, или т.нар. Zona pellucida. Тези антитела се срещат под наименованието анти-зона пелуцида антитела.
• Образуване на антифосфолипидни антитела.
• Образуване на анитиовариални антитела.
• Автоимунни заболявания или автоимунни поражения върху яйчниците.

Антиспермални антитела

Антиспермалните антитела са сред често срещаните и с доказано най-голямо влияние върху репродуктивния процес, антитела. При жените, антиспермалните антитела възпрепятстват достигането на еякулата до яйцеклетката. Именно поради това свое действие, те се оказват една от причините за имунологичен стерилитет. До момента са известни около 40 антигена в еякулата, предизвикващи образуването на антиспермални антитела.

Най-честата имунна реакция, предизвикваща образуването на антиспермални антитела, се проявява на нивото на маточната шийка. По-рядко, но не невъзможно, това е възможно да стане във влагалището, ендометриума и маточните тръби.

Причини за образуването на антиспермални антитела в женското тяло, могат да бъдат някои инфекциозни заболявания, като хламидия, гонорея и др., както и някои хронични възпалителни заболявания. До имунологичен стерилитет вследствие на антителата, могат да доведат и гениталната ендометриоза, хирургичните интервенции, както и някои алергии.

Автоантитела (анти-зона пелуцида антитела)

Зона-пелуцида представлява обвивката на яйцеклетката, намираща се над клетъчната мембрана. Тя има защитна функция и е отговорна за прикрепването на сперматозоида към яйцеклетката. Зона-пелуцида игре важна роля за нормалната фоликулогенеза и оплождане.

Антиовариалните антитела, оказват вляние върху тази важна обвивка на яйцеклетката. Те са насочени срещу антигените на зона-пелуцида и FSH рецепторите. Анти зона-пелуцида антителата са именно такъв вид автоантитела. С неотдавашно изследване (виж. референциите по-долу), учени доказват връзката им с имунологичния стерилитет. Резултатите показват, че антителата нарушават фоликулогенезата и съответно възпрепятстват процеса на нарастване на фоликулите.

Анти-зона пелуцида антителата могат да се превърнат и в причина за преждевременна яйчникова недостатъчност, както и за овариална дисфункция.

Този вид антитела не могат да бъдат наблюдавани едновременно с антиспермалните антитела.

Антифосфолипидни антитела

Този вид антитела, категоризиран като един от факторите за имунологичен стерилитет, се срещат в патогенезата на антифосфолипидния синдром.

Антифосфолипидните антитела, могат да са причина за артериални и венозни тромбози, спонтанни аборти, преекламсия и забавено вътреутробно развитие на плода. Тези антитела, образуващи се от собствения ни организъм, са насочени срещу фосфолипидите, които от своя страна участват в структурата на стените и други части на клетките. На практика при антифосфолипидния синдром имунната система образува антитела, атакуващи собствените клетки и тъкани.  

Антифосфолипидните антитела, освен причина за имунологичен стерилитет, се оказват и водеща причина за често повтарящите се спонтанни аборти и преждевременното раждане.

Най-общо този вид антитела могат да се разделят в две основни групи:

• Автоантитела срещу белтъчни кофактори;
• Автоантитела срещу фосфолипиди.

Антиовариални антитела

Антиовариалните антитела обикновено се откриват при жени с преждевременно понижена яйчникова функция, намален яйчников резерв и с неизяснени причини за стерилитет. Те могат да се превърнат в основен фактор за имунологичен стерилитет, както и за понижена успеваемост при ин витро или друг вид АРТ процедура.

В някои случаи образуването на антиовариални антитела в женското тяло, може да е елемент от цялоствен патологичен процес, т.нар. полиендокринен автоимунен синдром. Те могат да бъдат:

• Антитела срещу антигените на зона-пелуцида на яйцеклетките;
• Антитела срещу антигени на стероидсинтезиращите гранулозо-лутеинизиращи клетки.

Имунологичен стерилитет при мъжа

Най-основният и често срещан имунологичен фактор, отговорен за проявата на имунологичен стерилитет при мъжа, са антиспермалните антитела.

, могат да се образуват в следствие на физическа травма, инфекция или хирургична намеса. Те атакуват собствените сперматозоиди в мъжкото тяло и възпрепятстват достигането им до яйцеклетката и нейното оплождане. Приблизително 5-7% от мъжете, страдащи от имунологичен стерилитет, образуват антиспермални антитела.

Много често антиспермалните антитела причиняват слепване на сперматозоидите и водят до т.нар. аглутинация. Чрез слепването семенната течност се сгъстява и става по-трудно подвижна. По този начин проникването ѝ през маточната шийка, както и оплождането на яйцеклетката, става силно затруднено.

Други фактори, отговорни и влияещи върху мъжкия имунологичен фертилитет, могат да бъдат:

• Инфекции и заболявания, предавани по полов път.
• Трамви и операции в областта на малкия таз.
• Хронични възпалителни заболявания.
• Анатомични дефекти – варикоцеле, обструкция на семепроводите, осукване на тестисите и др.

Как следва след установен имунологичен стерилитет?

На първо място е необходимо да бъдат направени необходимите имунологични изследвания и на двамата партньори. Те се назначават от специалист по клинична имунология след многократни повтарящи се спонтанни аборти, усложнения на бременноста или неуспешни опити за зачеване в период около една година.

След като бъдат установени имунологичните фактори, оказващи влияние върху неуспеха в опитите за зачеване, обикновено специалистите съветват пристъпване към някои от асистираните методи за репродукция. Най-често назначаваната АРТ процедура, поради своята най-висока степен на успех е ин витро процедурата.

Ин витро оплождането се извършва по изкуствен начин от специалисти, извън тялото на жената. Оплождането се случва в стерилна затворена среда, като произволен сперматозоид се имплантира в някоя от зрелите яйцеклетки. След това, чрез процедура, наречена Ембриотранфер оплодената яйцеклетка се инжектира в матката. Успеваемостта на ин витро процедурата зависи от различни фактори, но с развитието на съвременната медицина, броят на родените по този начин деца, неминуемо расте.

Поради тази причина, бихме искали да Ви посъветваме да не се отчайвате дори, ако имунната Ви система се превърне във фактор, затрудняващ опитите за зачеване. Имунологичният стерилитет не бива да бъде подценяван, но наличието му не трябва да Ви обезкуражава. Междувременно не забравяйте, че здравословният начин на живот и правилното хранене значително ще подобрят както Вашето общо благосъстояние, така и репродуктивните Ви функции.