Настоящата статия е само информативна и цели да запознае аудиторията с приложението на метформин в хода на лечението на репродуктивните проблеми. Не използвайте лекарства без да сте се консултирали с лекар!
Метформин е добре познато перорално лекарствено средство, принадлежащо към групата на бигванидите, чиито прием обикновено се назначава при лечение на инсилунонезависим тип захарен диабет (тип II). Той е извествен със своя хипогликемизиращ ефект. Терапията с медикамента метформин се налага при мъже и жени с метаболни нарушения, характеризиращи се с високи нива на кръвната глюкоза и страдащи от инсулинова резистентност, и относителен дефицит на инсулин.
Най-често приемът на метформин се комбинира с подходяща диета или режим на хранене, и програма с упражнения и физически активности. В зависимост от индивидуалния случай, заедно с него биват предписвани и други лекарствени средства, контролиращи нивата на кръвната захар. Контролът на високата кръвна захар освен за поддържане на общото здравословно състояние, е от излючителна важност и за предотвратяване на увреждания на бъбреците, нервната система, сексуалната функция и др.
Правилното лечение и контрол на диабета, посредством приема на метформин и други медикаменти, също така намалява риска от възникване на инсулт и инфаркт. Метформинът действа като помога на тялото да възстанови нормалните си реакции към естествено произвеждания от него инсулин. Заедно с това, той намалява количеството на захарта, което черният дроб произвежда, а стомахът – усвоява.
Освен за лечение на диабет и контрол на високата кръвна захар, метформинът притежава и свойството да подобрява фертилитета при някои жени.
Как е възможно това?
Сам по себе си метформинът не е лекарство за лечение на безплодие, но може да окаже благоприятно влияние върху опитите за зачеване при жени, страдащи от Синдром на поликистозните яйчници.
Знаете, че Синдромът на поликистозните яйчници (поликистоза на яйчниците) е сред най-често срещаните пречки за успешно зачеване. Обичайно, той се свързва с ендокринно заболяване, в основата, на което седи хормонален дисбаланс. Основните фактори за наличието на състоянието са липсата на овулация и повишени нива на мъжки хормони в женското тяло (андрогени).
Все още няма ясни данни на какво точно се дължи появата на поликистозните яйчници, но въпреки това до момента, много жени успешно са излекувани от състоянието и се радват на успешна бременност.
Въпреки неяснотата около възникването на Синдрома на поликистозните яйчници, специалистите дефинират три основни фактора, отговорни за появата му:
Тези три фактора много често са в тясна взаимовръзка помежду си и появата на всеки един от тях, би могла да доведе до развитието на останалите, и по този начин да окаже влияние върху женското репродуктивно здраве.
Именно тук, можем да направим и връзката между лечението на поликистозни яйчници и регулирането на инсулиновата резистентност, и нивата на кръвната захар, посредством метформин.
Не на последно място, бихме искали да отбележим, че жените с наднормено тегло и, страдащи от ПКЯС, са изложени на по-висок риск от развитие на диабет тип II. Някои проучвания показват и повишен риск от преждевременно раждане и спонтанен аборт при жени с надномрмено тегло, спрямо жени с нормална телесна маса и със Синдром на поликистозни яйчници.
При наличието на поликистозни яйчници, в женското тяло настъпват две основни метаболитни промени, оказващи негативно влияние:
В резултат на всички симптоми, съпътстващи състоянието ПКЯС, възникват и други, оказващи влияние върху здравето, състояния. Такова състояние е инсулиновата резистентност.
Инсулиновата резистентност е налице, когато синтеза на глюкоза в тялото е затруднен. Това състояние поражда необходимостта от производството на по-големи количества инсулин от панкреаса. Това от своя страна, води до хиперинсулинемия, която би могла да доведе до производството на прекомерно количество андрогени в женското тяло. Именно тук, можем да направим връзката между състоянието инсулинова резистентност и Поликистозния яйчников синдром.
Повишените нива на глюкоза в организма и ниските нива на енергия, следствие от инсулиновата резистентност, често водят до нарушения в хормоналния баланс. Всичко това е съвсем разбираемо, тъй като инсулинът също е хормон, който при наличието на това състояние, се произвежда в твърде големи количества.
Метформинът и останалите инсулин-сендибилизиращи медикаменти понижават излишните нива на инсулин в тялото. По този начин, той оказва влияние освен върху инсулиновата чувствителност, но и върху женското репродуктивно здраве, особено при жени, страдащи от ПКЯС.
Метформинът, в съчетание с подходяща диета и редовни физически упражнение, е в състояние да повлияе благоприятно върху хормоналния дисбаланс, регулирайки основните полови хормони. По този начин овулацията и редовността на месечния цикъл биват възобновени, а шансовете за успешно зачеване, се повишават.
В подкрепа на това твърдение, съществуват редица изследвания, доказващи връзката между приема на метморфин и ПКЯС, както и ползата от медикамента при лечението на инсулинова резистентност. В някои случаи, ефектът се проявява без необходимостта от допълнителен прием на лекарства като кломид.
Въпреки, че метформинът често се препоръчва на жени, страдащи от поликистозни яйчници, е необходимо отново да отбележим, че сам по себе си той не е лекарство за лечение на безплодие при жените. Много лекари, все пак предписват медикамента с надеждата да предизвикат появата на овулация. Изследвания установяват, че при жени, приемащи метформин в хода на лечението си, овулация действително настъпва по-често, в сравнение с плацебо пациентите.
По-нататъшни изследвания обаче се оказват по-малко обнадеждаващи. Въпреки, че при някои жени овулацията се появява след употребата на метформин, това не гарантира настъпването на бременност веднага след това. Затова и много лекари, добавят към лечението Кломид и други лекарствени средства за подобряване на фертилитета.
В допълнение, съществуват и добавки, които съдържат естествени инсулинови регулатори. Те също биха могли да окажат благоприятно влияние върху инсулиновата чувствителност и съответно да повишат шансовете за успешно зачеване.
Пример за такъв тип добавка е мио-инозитолът. Приемът му помага на рецепторите да работят по-ефективно и инсулинът в тялото да бъде в необходимите здравословни количества. Мио-инозитолът е ефективен и при предизвикването на овулация и има изключително ефективно действие върху Синдрома на поликистозните яйчници. Освен това, за разлика от метформина, след прием, рядко причинява дразнене в стомаха. Съществуват и изледвания, доказвазващи ефекта на мио-инозитол върху шансовете за зачеване при жени, преминаващи през АРТ процедура.
Най-често срещаният страничен ефект от приема на метформин е стомашното раздразнение, понякога прерастващо в диария. Възможна е и появата на гадене и повръщане. За да се намалят тези нежелани реакции, лекарите препоръчват приема на медикамента по време на хранене. При много хора тези странични ефекти отминават с течение на времето.
По-сериозните нежелани реакции от приема на метформин, са чернодробна дисфункция и, много рядко срещан, но тежък ефект, наречен лактатна ацидоза.
При употребата на метформин е добре бъбречните и чернодробните фунцкии да са под наблюдение от лекар. Хора със сърдечни, бъбречни, чернодробни или белодробни заболявания, не бива да приемат метформин.
Не забравяйте, че метформинът е лекарствено средство с лекарско предписание, и необходимо ползите и рисковетеот приема му да бъдат обсъдени с лекар. Въпреки множеството изследвания, мненията относно ползите от метформина върху женския фертилитет и Поликистозния яйчников синдром, са все още противоречиви. Действието върху жени, страдащи от това състояния, все още се изследват, но в много проучвания резултатите са в полза на препарата.
Все пак,благоприятното действие на метформина върху захарния диабет тип II и инсулиновата резистентност остават факт. А ползите при жени със завишени количества инсулин, са многократно доказвани.
В допълнение можем да кажем, че здравословната диета и редовната физическа активност, са важни елементи при подобряването на инсулиновата чувствителност. Освен това съществуват и добавки, които оказват благоприятно влияние върху състоянието. Мио-инозитолът, D-хиро-инозитолът, алфа-липоевата киселина, цинкът, селенът и магнезия, са само част от полезните вещества, подобряващи инсулиновата чувствителност и повишаващи шансовете за зачеване.
Тъй като всеки организъм е различен и всеки случай е строго индивидуален, препоръчваме консултацията с медицински специалист преди започването на прием на хранителни добавки!
