Настоящата статия е само информативна и цели да запознае аудиторията с най-често използваните лекарства и групи лекарства в хода на лечението на репродуктивните проблеми. Не използвайте лекарства без да сте се консултирали с лекар!
Понякога приемът на определени лекарства може да реши проблема и да доведе до успешно забременяване. Много често лекарствeната терапия е част от по-комплексен терапевтичен подход, включващ вътрематочна инсеминация, инвитро, хирургични интервенции или нутритерапия.
Жените и мъжете не са равнопоставени откъм лечение с лекарства
Държим да отбележим още в самото начало нещо много важно. Жените и мъжете далеч нямат равни шансове що се отнася до възможностите на лечение на безплодие с наличните понастоящем лекарствени средства.
Причината за това е чисто биологична. Процесите, свързани с репродуктивните функции при жената са много комплексни и зависят предимно от сложните циклични взаимодействия на редица хормони, чиито променящи се нива определят успеха на овулацията и зачеването. Това дава много възможности за повлияване на един или друг биологичен процес и, оттам, много възможности за модулиране на женските репродуктивни функции с лекарства.
Съвсем различно стоят нещата при мъжете. Процесите, свързани с мъжките репродуктивните функции са по-дискретни, по-малко проучени и не зависят от драстични циклични промени в хормоналните нива. По тази причина, липсват толкова явни прицелни процеси, които да се повлияят с медикамаменти.
Затова и повечето проблеми с мъжкото безплодие не могат да бъдат лекувани с лекарства. Въпреки това, в някои ситуации мъжете могат също да приемат хормони или други лекарствени средства като част от лечението на конкретно установен репродуктивен проблем. От друга страна, нутритерапията и промяната в стила на живот дават много богати възможности за повлияване на мъжкото безплодие.
И така, в по-нататъшните редове, когато говорим за лечение на безплодие с лекарства, то ще бъде предимно през призмата на женското репродуктивно здраве. Ще отбелязваме и частните случаи, когато едно лекарство може да помогне и при мъжа.
Медикаментите, използвани в хода на лечението на репродуктивните проблеми, попадат в една от четирите общи категории:
- Лекарства, за стимулиране на овулацията
- Лекарства, които потискат или контролират менструалния цикъл (използвани по време на инвитро)
- Лекарства, предназначени за лечение на други аспекти на репродуктивното здраве
- Лекарства за лечение на друго медицинско състояние, влияещо индиректно върху способността за зачеване
Лекарства за стимулация на овулацията
Това са лекарствени средства, чиято основна цел е да стимулират процесите на образуване и зреене на фоликулите, както и отделянето на готови за оплождане яйцеклетки.
Антиестрогени
Кломифен: едно от най-често използваните лекарства за стимулация на овулацията
Вероятно сте чували за Кломид или Клостилбегит и преди. Това се две от търговските наименования на кломифен цитрат, който често е първото лекарство, изпробвано при лечение на овулаторна дисфункция. Може да се препоръча и в ранните етапи на лечение за двойки, диагностицирани с необяснимо безплодие.
Кломифен е таблетка, която се приема през устата. Най-често се предписва самостоятелно, но също така е възможно комбинирането му с други медикаменти за лечение на безплодие.
Най-честите нежелани реакции са главоболие, горещи вълни, нарушения в зрението и промени в настроението. Лечението с кломифен увеличава честотата на зачеване на близнаци или многоплодна бременност от по-висок порядък, както и рискът от възникване на синдром на хиперстимулация на яйчниците. Страничните ефекти и рисковете са леки в сравнение с по-силните инжекционни лекарства, използвани при безплодие.
Тамоксифен
Тамоксифен (Нолвадекс) повлиява естрогенните рецептори по подобен на кломифен начин. Най-вече се използва за профилактика и лечение на рак на гърдата. Може да се използва и за лечение на пациенти с безплодие, които имат непоносимост към кломифен цитрат
Летрозол
Известен под търговското си наеменование Фемара, летрозол не е разработен като лекарство за безплодие. Всъщност е лекарство за рак на гърдата. Спада към групата на ароматазните инхибитори. Понастоящем често се използва извън индикацията си, за лечение на проблеми с овулацията.
Подобно на кломифен, Фемара се приема през устата. Може да се използва самостоятелно, заедно с други лекарства за безплодие, или като част от протоколите на АРТ. Според някои изследвания Фемара може да бъде по-ефективна от кломифен при жени с ПКЯ и жени, при които кломифен не дава очаквания резултат.
Страничните ефекти и рисковете са много подобни на тези при лечение с Кломид. Фемара не бива да се приема при настъпила бременност.
Антиестрогени и мъжко безплодие
Макар и рядко, някои случаи на безплодие при мъжа могат да бъдат повлияни от приема на антиестрогени, като споменатите по-горе лекарства. Научните данни в тази посока не са особено убедителни. Известни ползи по отношение на спермалните показатели са наблюдавани най-вече в случаите на т. нар. вторичен хипогонадизъм.
Инжекционни гонадотропини (FSH и LH)
Гонадотропините са най-силните стимулатори на овулацията. Те съдържат биологично сходни или естествни форми на фоликулостимулиращия хормон (FSH), лутеинизиращия хормон (LH), или комбинация от двата хормона. При жената това са хормоните, които стимулират яйчниците да образуват зрели фоликули и да освободят годни за оплождане яйцеклетки.
Гонадотропините се използват предимно в протоколите за инвитро. Приемат чрез инжектиране, обикновено в мастната тъкан (подкожни инжекции). Специалистът по репродуктивно здраве ще ви инструктира как да си правите тези инжекции у дома.
Най-честите нежелани реакции на гонадотропините включват главоболие, гадене, подуване на корема, чувствителност на гърдите, промени в настроението и дразнене на мястото на инжектиране. Рискът от зачеване на близнаци, тризнаци и многоплодна бременност е значително по-висок при гонадотропините, отколкото при пероралните лекарства като кломифен. Рискът от развитие на синдром на хиперстимулация на яйчниците също е много по-висок.
Гонадотропините, които вашият лекар би могъл да предпише, включват следните:
Пурегон (фолитропин бета) и Бемфола (фолитропин алфа) : Тези лекарства имитират хормона FSH в тялото ви. Те са създадени в лаборатория, използвайки технология на рекомбинантна ДНК, което ги прави биоподобни на естествените хормони.
Бравел (Урофолитропин) : Също съдържа ФСХ, с изключение на това, че вместо да бъде изкуствено създадени в лабораторията, хормонът се извлича и пречиства от урината на жени в постменопауза. Тези лекарства се считат за по-малко мощни от ФСХ, създадени с помощта на рекомбинантна ДНК технология, но са по-евтини.
Менопур (менотропин) : Тези лекарства за плодовитост са комбинирани ЛХ и ФСХ, известни също като човешки менопаузални гонадотропини (hMG). Използват се малко по-рядко.
Луверис (лутропин алфа) : Това е ЛХ, създаден в лаборатория с помощта на рекомбинантна ДНК технология.
Инжекционен хорионгонадотропин
Хорионгонадотропинът също спада към групата на гонадотропините, но за разлика от ФСХ и ЛХ не се произвежда от хипофизата. Известен най-вече като хормонът на бременноста и неговото откриване в урината или в кръвта е в основата на тестовете за бременност. Човешкият хорионгонадотропин (ЧХГ) се счита за аналог на лутеинизиращия хормон (ЛХ) и неговото действие наподобява това на ЛХ.
Вашият лекар би могъл да предпише:
Овитрел (хориогонадотропин алфа), Прегнил (човешки хорионгонадотропин) : Тези лекарства съдържат различни форми на хорионгонадотропин. Прегнил съдържа естествен ЧХГ, който се пречистват от урината на бременни жени, докато Овитрел съдържа синтетична форма, създадена с помощта на рекомбинантна ДНК технология.
Гонадотропини и мъжко безплодие
Инжекционните гонадотропини се използват понякога при мъже с хипогонадотропен хипогонадизъм, с цел подобряване на нивата на тестостерон и спермалните показатели.
Лекарства, използвани за контрол или потискане на овулацията
Някои лекарства, използвани по време на лечение на безплодие, потискат овулацията. При инвитро протоколите се използват медикаменти за предотвратяване на овулацията, преди яйцеклетките да могат да бъдат извлечени оперативно. Нуждата от това произтича от факта, че при нормалната овулация, яйцеклетките се освобождават от яйчника и вече не могат да бъдат намерени или използвани за осъществяване на процедурата. Овулацията може също да бъде потисната, за да се координират цикли с потенциален донор на яйцеклетка или гестационен носител.
Противозачатъчни хапчета
Те могат да бъдат предписани за месеца преди инвитро процедурата. Противозачатъчните могат също да се използват терапевтично. Например, жените с ПКЯ, които не реагират на кломифен цитрат, може да имат по-добър отговор към лекарството, ако приемат противозачатъчни хапчета в продължение на два месеца преди лечението.
GnRH антагонисти
Оргалутран (ganirelix acetate), Цетротид (cetrorelix acetate) : Тези лекарства са антагонисти гонадотропин-освобождаващият фактор (GnRH). Това означава, че те работят срещу хормоните ФСХ и ЛХ в организма, потискайки овулацията. Те се приемат чрез инжектиране. Най-честите нежелани реакции включват дискомфорт в корема, главоболие и болка на мястото на инжектиране.
GnRH агонисти
Лукрин, Синарел, Супрефакт, Золадекс (лейпрорелин, нафарелин, бузерелин, гозерелин): Тези лекарства са агонисти на гонадотропин-освобождаващият фактор (GnRH). Те причиняват първоначален скок в производството на ФСХ и ЛХ, но след това карат тялото да спре да произвежда ФСХ и ЛХ. Това предотвратява овулацията. Тези лекарства обикновено се използват по време на инвитро лечение, което позволява на лекаря да контролира овулацията с гонадотропини. Те могат също да се използват за лечение на ендометриоза или миома. Най-честите нежелани реакции са горещи вълни, главоболие, промени в настроението и вагинална сухота.
GnRH агонисти при мъжко безплодие
Намират тясно приложени при мъже с хипогонадотропен хипогонадизъм. Целта на лечението е да си предизвика сперматогенеза.
Медикаменти за лечение на други аспекти на репродуктивното здраве
Всички изброени дотук не са единствените лекарства, които вашият лекар може да предпише по време на лечение на безплодие.
Аспирин или хепарин
Ако сте претърпели повтарящ се спонтанен аборт или сте диагностицирани с тромбофилия (ситуация, при която малки кръвни съсиреци могат да доведат до загуба на бременност), вашият лекар може да предпише ежедневен прием на аспирин или инжекции на лекарство, съдържащо хепарин.
Прогестерон
Вашият лекар може да предпише прогестерон и неговите аналози на таблетки, като вагинални супозитории, или чрез инжекции. Вагинални прогестеронови супозитории могат да бъдат предложени, ако имате повтарящ се спонтанен аборт или имате съмнение за дефект на лутеалната фаза. Инжекционният прогестерон се използва най-често по време на инвитро протоколите.
Естроген
Вашият лекар може да предпише естрогенни вагинални супозитории, ако лигавицата на ендометриума е твърде тънка, ако имате вагинална сухота или болка по време на полов акт, или за подобряване на качеството на цервикалната слуз. Възможен страничен ефект от употребата на кломифен е по-плътната цервикална слуз, която може да попречи на зачеването. Удължената употреба на кломифен може също да доведе до по-тънка обвивка на ендометриума. Естрогенът може да помогне при тези проблеми.
Лекарства за лечение състояния, повлияващи индиректно фертилитета
Понякога репродуктивното здраве може да бъде повлияно индиректно от друго основно медицинско състояние. В тези случаи този проблем трябва да бъде третиран първо. Лечението на основния проблем може да е достатъчно, за да подобрите шансовете за зачеване.
В други случаи обаче се изисква комбинация от решения. Може да се наложи лечение на медицинския проблем в допълнение към лекарства за безплодие или хирургични интервенции.
Глюкофаж (метформин)
Метформин е лекарство за диабет, предназначено за лечение на хора с инсулинова резистентност. Жените със СПКЯ често се диагностицират с инсулинова резистентност. Някои изследвания показват, че лечението с метформин може да помогне за рестартиране или регулиране на овулацията при жени с СПКЯ. Други проучвания са установили, че това може да намали процента на спонтанните аборти и да помогне на кломифен да работи при жени, които не са били в състояние да овулират само с кломифен.
Антибиотици
Инфекцията на репродуктивния тракт може да доведе до безплодие както при мъжете, така и при жените. В някои случаи инфекцията може да доведе до образуване на белези (цикатрикси). Тези белези могат да попречат на яйцеклетката и сперматозоидите да се срещнат. Докато все още няма образувани цикатрикси, лечението с антибиотици може да е достатъчно за възстановяване на репродуктивното здраве. Въпреки това, ако фалопиевите тръби са запушени или пълни с течност ще се наложи операция или IVF лечение.
Парлодел и Достинекс (бромокриптин и каберголин)
Тези лекарства са допаминови агонисти. Те могат да бъдат предписани при хиперпролактинемия. Хиперпролактинемията е състояние, при което хормоналните нива на пролактин са необичайно високи. Високите нива на пролактин могат да причинят нередовна или липсваща овулация при жените и да причинят нисък брой сперматозоиди при мъжете. Парлодел и Достинекс се използват, за да понижат прекомерно високите нива на пролактин. Възможните нежелани реакции включват главоболие, запушване на носа и световъртеж. В някои случаи лечението с допаминови агонисти може да върне овулацията или нормалното производство на сперматозоиди.
Лекарства за хипотиреоидизъм или хипертиреоидизъм
Намалената или повишена функция на щитовидната жлеза може да причини безплодие при мъжете и жените. Нормализирането на щитовидната функция и постигането на контрол на нивата на щитовидните хормони и е важна стъпка за успешното лечение на репродуктивните проблеми.
Референции:
Brown J, Farquhar C. Clomiphene and other antioestrogens for ovulation induction in polycystic ovarian syndrome. Cochrane Database Syst Rev. 2016;12(12):CD002249. doi:10.1002/14651858.CD002249.pub5
Leão Rde B, Esteves SC. Gonadotropin therapy in assisted reproduction: an evolutionary perspective from biologics to biotech. Clinics (Sao Paulo). 2014;69(4):279–293. doi:10.6061/clinics/2014(04)10
Quaas A, Dokras A. Diagnosis and treatment of unexplained infertility. Rev Obstet Gynecol. 2008;1(2):69–76.
