щитовидни-проблеми-и-зачеване

Проблеми с щитовидната жлеза и забременяване

Щитовидната жлеза е един от най-важните органи в човешкото тяло, но, въпреки това, нейната функция и значимост често остава неясна. Тъкмо поради тази причина, най-голямата жлеза с вътрешна секреция в организма – както при жената, така и при мъжа, се превръща в основен обект на интерес за нас във връзка с шансовете за забременяване.

Щитовидните проблеми са сравнително често срещани, особено при жените. При някои двойки те могат да бъдат фактор за трудно зачеване. Изследването на функцията на щитовидната жлеза не бива да бъде пренебрегвано като част от общата оценка на репродуктивния статус.

Функция на щитовидната жлеза

Както вече стана ясно, щитовидната жлеза е най-голямата жлеза в тялото с вътрешна секреция. Това означава, че хормоните, които синтезира и отделя тя, навлизат директно в кръвта. Чрез кръвоносната система, тези хормони достигат до органите, до които е необходимо, и регулират тяхната здравословна функция.

Щитовидната жлеза се намира в предната част на шията. Това я поставя в непосредствена близост както до трахеята и хранопровода, така и до кръвоносните съдове, достигащи до мозъка. В случай, че са налице щитовидни проблеми, които водят до нарастване на жлезата, не бива да се допуска притискането на който и да е от тях.

Правите опити за зачеване?

Продуктовата гама на FertilAid® е насочена към увеличаване на шансовете за забременяване по естествен път или чрез асистирана репродукция. Изберете една от опциите отдолу, за да разгледате продуктите.

Основната задача на щитовидната жлеза е производството на щитовидни хормони. Благодарение на тях, обменът на веществата в тялото е балансиран, нервната и костната система се развиват нормално и сърдечната дейност е под контрол. Те са от ключово значение и за нормалния растеж и развитие на тялото при всеки човек. Особено през първите три години живот, щитовидните хормони спомагат за правилното мозъчно развитие и предотвратяват риска от евенуално умствено изоставане.

Хормони, секретирани от щитовидната жлеза

Основните хормони, които отделя щитовидната жлеза, са три:

  • Трийодтиронин (Т3),
  • Тетрайодтиронин/ Тироксин (Т4),
  • Калцитонин.

Докато първите два хормона се отделят от тироидните епителиални клетки, последният се секретира от парафоликулярните клетки на щитовидната жлеза. Трийодтиронинът (Т3) подпомага процеса на обмена на веществата и повишава консумацията на кислород от тялото, предизвиквайки синтез на протеини. Тироксинът (Т4) има същите свойства като Т3, като в допълнение играе ролята на негов прекурсор. За да навлязат в кръвта, двата хормона се свързват с транспортни белтъци и по този начин образуват Тироглобулин. По този начин, достигат до клетките и активират тяхното действие.

Калцитонинът, както донякъде подсказва и наименованието му, стимулира изграждането на костна тъкан в тялото. Той намалява количеството на калций в кръвта, като навлиза в самите кости и потиска освобождаването на количествата калций оттам.

FertilAid® за жени

Силата на билките, витамините и минералите в подкрепа на женското репродуктивно здраве.
*Опаковка 90 капсули, едномесечен курс

Регулиране на действието на щитовидната жлеза

Тъй като щитовидната жлеза изпълнява много и все важни задачи за нормалното функциониране на тялото, съвсем логично е, че и правилното ѝ действие се регулира по сложен начин. В него са замесени и други жлези. Хипоталамусът – центърът на вегетативната нервна система, отделя Тиреотропин-освобождаващ хормон (TRH). Той, от своя страна, провокира синтеза на Тиреостимулиращ хормон (TSH) от хипофизната жлеза. Задачата на TSH е да стимулира функцията на щитовидната жлеза – образуване на необходимото количество йод и тиреоидните хормони. Ето и каква е зависимостта, в която се намират помежду си:

  • Когато нивата на Т3 и Т4 са повишени, производството на TRH и, съответно – TSH, намалява. Оттам, намалява и отделянето на нови количества на двата тиреоидни хормона. Всъщност, то не е и необходимо, тъй като те вече присъстват (пре)достатъчно в организма.
  • Обратно, колкото по-ниски са количествата Т3 и Т4, толкова по-активно действа хипофизата за производството на TSH. По този начин, хормонът директно стимулира функцията на щитовидната жлеза.

Дори и съвсем леки изменения в нивата на щитовидните хормони, биха могли да доведат до силно изразено изменение в концентрацията на TSH.

Изследване на щитовидните хормони

Въпреки, че Т3 и Т4 са хормоните, пряко контролирани от щитовидната жлеза, TSH е онзи, който регулира тяхното действие. Тъкмо поради тази причина, нивата и на трите хормона се проследяват, когато е необходимо изследване на щитовидните хормони. А необходимостта от назначаването му би могла да бъде установена след консултация с ендокринолог и специалист по репродуктивно здраве. Посредством изследването на тиреоидните хормони и, по-контретно – на TSH, се установява дали е налице проблем в щитовидната жлеза, в хипофизата или в хипоталамуса.

Самото изследване се осъществява чрез кръвен тест. Проследяват се и нивата на свободните фракции на двата териоидни хормона. В резултат от изследването, се прави цялостна оценка на функционалното състояние на щитовидната жлеза.

Обърнете внимание, че преди провеждане на изследването е препоръчително да уведомите своя лекар за всички медикаменти, които приемате към момента. Някои от тях биха могли да окажат въздействие върху резултатите. Бихме искали да знаете и още, че е възможно резултатите от изследванията, проведени в различни лаборатории, да бъдат различни.

Референтни стойности на Тиреостимулиращия хормон (TSH)

Възраст Референтни стойности (μUI/mL)
0-6 дни 0,7 – 15,2 μUI/mL
6 дни – 3 месеца 0,72 – 11 μUI/mL
3-12 месеца 0,73 – 8,35 μUI/mL
1-6 години 0,7 – 5,97 μUI/mL
6-11 години 0,6 – 4,84 μUI/mL
11-20 години 0,51 – 4,30 μUI/mL
Над 20 години 0,27 – 4,20 μUI/mL

Обърнете внимание, че по време на бременност, поради високите нива на хормона Човешки Хорион Гонадотропин (hCG), макар и при малък процент от жените, нивата на TSH са по-ниски от обичайните референтни стойности за възрастта. Ето и какви са нормалните граници, в рамките на които Тиреостимулиращият хормон търпи изменения, без това да предизвиква излишни притеснения:

Първи триместър Втори триместър Трети триместър
0,33 – 4,59 µUI/mL 0,35 – 4,10 µUI/mL 0,21 – 3,15 µUI/mL

Резултати от изследването на щитовидните хормони

Обичайно, хормоните, произвеждани от щитовидната жлеза (тиреоидни хормони) се секретират в нормални и здравословни количества. Има обаче и някои изключения, които са сигнал, че е налице някакъв щитовиден проблем. Състоянието, при което в тялото има повишена секреция на щитовидни хормони, е познато като хиперфункция на щитовидната жлеза, а, обратно – когато произвежданите хормони са в понижен обем, е налице хипофункция на щитовидната жлеза.

Хиперфункция (Хипертиреоидизъм)

Хиперфункцията на щитовидната жлеза най-често се изразява в следните състояния, които биха могли да се превърнат в индикация, че е налице проблем:

  • Безпокойство
  • Проблеми със съня
  • Повишена сърдечна честота
  • Рязко понижаване на телесното тегло
  • Отслабване на мускулите
  • Понякога – и диария.

В резултат от проведеното изследване на тиреоидните хормони, би могло да се установи заболяване на щитовидната жлеза,  като Базедова болест, Тиреоидит и Гуша с наличието на един или повече щитовидни възли в същата област.

Възлите на щитовидната жлеза, когато са диагностицирани чрез хормонално изследване, произвеждат повишено количество тиреоидни хормони. В много редки случаи обаче те предизвикват оплаквания, притискане или дискомфорт. Важно е те да бъдат наблюдавани, за да се следи евентуалното им нарастване. Биха могли да бъдат анализирани чрез вземане на материал за изследване посредством биопсия. Ако се установи, че възелът е злокачествен и би могъл да бъде опасен, той може да бъде отстранен чрез хирургична намеса. 

Гушата е състояние, в което размерите на щитовидната жлеза са значително нараснали. По-често срещана е при жените, отколкото при мъжете, поради анатомични особености. За съжаление, е възможно да е налице генетична предразположеност към заболяването. Често, причина за възникването на състоянието  би могло да бъде и автоимунно заболяване, което се отключва в конкретен момент. В резултат, процесът стимулира нарастването на щитовидната жлеза и повишаването на производството на тиреоидни хормони.

Хипофункция (Хипотиреоидизъм)

Хипофункцията намира израз в някои от следните състояния:

  • Суха кожа
  • Косопад
  • Усещане за студ
  • Рязко покачване на телесно тегло
  • Усещане за умора
  • Нарушения в редовния месечен цикъл
  • Уголемяване на щитовидната жлеза и наличие на гуша.

В някои случаи, е налице състояние, познато като вроден хипотиреоидизъм, в които от самото раждане на детето е налице Хипофункция. Обърнете внимание, че това може да попречи на нормалното умствено и физическо развитие на детето, ако не бъдат предприети незабавни мерки за противодействие!

В резултат от проведеното изследване на щитовидните хормони, би могло да бъде установено както заболяване на щитовидната жлеза, така и заболяване на хипофизата. Сред възможните причини за поява на такова, отново е и автоимунно заболяване. Както дефицитът на йод в тялото, така и прекомерните количества йод в организма също могат да доведат до Хипотиреоидизъм.

Със забавянето на метаболизма, приближаването и настъпване на Менопаузата (при жените), производството на тиероидни хормони в тялото започва осезаемо да намалява. Затова и често състоянието е налице при жени, на възраст над 55 години. Възможно е Хипофункция на щитовидната жлеза да се появи и по време на бременността или непосредствено след раждане. Обърнете внимание, че в случай, че нивото на щитовидни хормони започне да намалява докато плодът все още е в майчината утроба, е задължително да пристъпите към подходящо лечение! В противен случай, е налице риск от преждевременно раждане, загуба на плода или опасност за здравето на майката. 

Хашимото – все по-често срещано заболяване на щитовидната жлеза

Хашимото е автоимунно заболяване, чието име вероятно сте срещали многократно в разнообразни форуми и статии. То провокира изменение в здравословните стойности на щитовидните хормони както при жените, така и при мъжете. Проблемът се крие там, че когато състоянието се отключи, антитела в организма започват да му противодействат, за да се преборят с него. По този начин, нападат собствени клетки на щитовидната жлеза и по този начин нарушават нормалната ѝ функция.

Хашимото може да се диагностицира само след промяна в нивата на щитовидните хормони в тялото. Противодействието на антителата не поражда разпознаваеми симптоми, които да предизвикат дискомфорт и опасения за проблем.

Хашимото може да доведе до Хипофункция на тиероидната жлеза. Препоръчваме Ви редовно да се консултирате със своя ендокринолог, в случай, че бъдете диагностицирани със състоянието. Въпреки че в един момент количеството на щитовидните хормони е възможно да се понижи силно, в следващия момент те биха могли да увеличат спонтанно концентрацията си в организма и обратно.

Проблеми с щитовидната жлеза и прием на йод

Йодът е веществото, което в най-голяма степен е необходимо за синтезирането на тиреоидните хормони. Обичайно, той присъства в организма ни в малки количества, като те са съсредоточени най-вече в щитовидната жлеза. За да се поддържа естественият баланс на обмена на веществата в тялото, всеки от нас приема йод и чрез храната, която избира всеки ден. Достатъчни са средно 100-200 мкг йод дневно за нормалното отделяне и регулиране на щитовидните хормони. Недостигът на йод, обратно, би могло да причини дефицити, които да доведат до ендокринни заболявания.

Хипертиреоидизъм

Как обаче стои въпросът с приема на йод, когато говорим за състоянията Хиперфункция и Хипофункция на щитовидната жлеза? Когато страдате от Хипертиреоидизъм, е силно препоръчително да ограничите приема на йод. В противен случай, прекомерните количества на хормоните Т3 и Т4 ще нараснат допълнително. Все пак обаче, всеки случай е много индивидуален, така че ще бъде най-добре да се вслушате в съветите на своя лекар.

Хипотиреоидизъм

Липсата на достатъчни количества йод води до йоден дефицит и, най-често, до нарастване на щитовидната жлеза. Това нарастване може да се диагностицира като гуша, която обаче не нарушава функционирането на щитовидната жлеза. Разбира се, когато нивата на йод в организма са прекомерно ниски, производството на тиреоидни хормони в тялото също намалява. Това би могло да е особено рисковано по време на бременност, когато плодът се нуждае от всички полезни вещества в тялото на майката.

Когато е налице Хипофункция на щитовидната жлеза, ендокринолозите отново не препоръчват приема на йод. Въпреки това, някои жени избират да започнат да го инкорпорират в дневния си хранителен режим, като този начин противодействат на неприятните симптоми, причинени от неговия дефицит. Възможно е преди да пристъпите към приема на йод, да стимулирата функцията на щитовидната жлеза чрез селен. Това е веществото, което стимулира производството на тиреоидния хормон Т3, без да покачва нивата на йод в организма. можете да се консултирате със своя лекар, за да прецените дали ежедневният му прием да продължи един, два или повече месеца преди да пристъпите към вземане на йод (в нарастващи дози от по-малки към средни количества). Най-често предписван е йодът, под формата на кафявото водорасло Келп или неговият екстракт – Калиев йодид.  

Заболявания на щитовидната жлеза и репродуктивно здраве

При жените, състоянието Хипофункция на щитовидната жлеза би могло да доведе до нередовен месечен цикъл, а, в някои случаи – и до пълното му отсъствие. Колкото по-нередовен е месечният цикъл, толкова по-нередовна е и овулацията на жената. Оттам, опитите за зачеване  е възможно да се проточат по-дълго от желаното и от двамата представители на двойката. При някои жени, са налице спонтанни аборти, преждевременни или мъртви раждания или отклонения в мозъчното развитие на новороденото.

Заболяванията на щитовидната жлеза биха могли да настъпят не само при жените, но и при техните половинки – мъжете. Макар това да се случва по-рядко, все повече такива случаи са налице в последните години. Някои изследвания сочат, че нивата на тиреоидните хормони в мъжкото тяло оказват влияние върху процеса по формиране и узряване на сперматозоидите – сперматогенеза. Оттам, те влияят и върху мъжкото репродуктивно здраве.

Възможно е, когато мъжът страда от Хипофункция на щитовидната жлеза, да са налице увредена морфология и понижена подвижност на сперматозоидите. Освен това, пониженото количество щитовидни хормони е възможно да доведе и до загуба на либидото и еректилна дисфункция. Когато е налице Хипертиреоидизъм, това отново може да се отрази върху мобилността на сперматозоидите. Колкото по-трудно и по-бавно се придвижват те, толкова по-малки са шансовете за успешно възникване на бременност.

Заболявания на щитовидната жлеза и бременност

Изследванията показват, че най-често, заболявания на щитовидната жлеза възникват в периодите, в които в организма (особено на жената) са налице хормонални изменения. Такива са пубертетът, бременността, след раждането, по време на кърмене и настъпването на менопауза. Бременността обаче остава най-високорискова.

Когато майката страда от недостиг на йод, съвсем логично – и притокът на тиреоидни хормони към плода намалява. Както вече казахме, не назначаването на лечение в този тип случаи, би означавало риск за последващото мозъчно и интелектуално развитие на детето. В допълнение, Хипотиреоидизмът повишава риска от възникването на условнения по време на бременността, както и от преждевременно раждане.  

Най-често назначаваното лечение за жената, диагностицирана с щитовиден проблем по време на бременността – Хипофункция, е L-Тироксин. Той съдържа тиреоиден хормон Левотироксин. Това активно вещество замества действието на другите щитовидни хормони и балансира функцията на щитовидната жлеза. Обърнете внимание, че лечението на проблемите с щитовидната жлеза с оглед по-бързото и лесно забременяване се назначава само и единствено от специалисти в областта на Ендокринологията и Репродуктивното здраве.  

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Кошница
Scroll to Top