Вътрематочна инсеминиация (IUI) или интраутеринна инсеминация представлява един от най-леките и неинвазивен методи за асистирана репродукция. Освен това тя е най-близкият до естественото оплождане процес. Най-често до вътрематочна инсеминация се прибягва при неизяснен стерилитет или отклонения в спермограмата на партньора.
При този метод за асистирана репродукция, в кухината на матката, със специален катетър, се поставя предварително подготвена и обработена семенна течност. Преди своето имплантиране, сперматозоидите се обработват от специалист, като от тях се отделят всички дефектни, неподвижни или мъртви и се селектират най-здравите и бързоподвижни. Също така се отстранява семенната плазма и детритните клетки от семенната проба. Сперматозоидите се инжектират високо в кухината на матката, докато жената се намира в легнало положение.
За да бъде осъществена процедурата е необходимо жената да се намира в период на или преди овулация. Методът вътрематочна инсеминация се прилага само при жени със здрави и проходими фалопиеви тръби. В противен случай, сперматозоидите няма да успеят да преминат през тях и да оплодят отделената яйцеклетка.
Вътрематочната инсеминация може да бъде извършена както със семенна течност от партньора, така и с донорска такава. В случаите, в които отклоненията в спермограмата са леки или умерени, инсеминацията може да бъде осъществена със сперматозоиди на партньора. До донорски сперматозоиди се прибягва в случаите, в които спермалните показатели на партньора показват тежък субфертилитет или азооспермия. При генетично или друго заболяване, или липса на постоянен партньор, вътрематочната инсеминация също се осъществява със семенна течност от дарител.
Вътрематочната инсеминация е метод за асистирана репродукция, подходяща при двойки, при които причината за неуспехи не е ясна, или при т.нар. неизяснен стерилитет. Намалената подвижност на сперматозоидите или техния нисък брой, също са сред факторите, водещи до изкуствена инсеминация. Процедурата се препоръчва и при наличие на антиспермални антитела при един от двата пола.
Други случаи, в които вътрематочната инсеминация е препоръчителна са:
Процедурата вътрематочна инсеминация не се препоръчва на двойки, при които е налично някое от следните условия:
Когато при жената еналице спонтанна или естествена овулация, тя се проследява чрез серия от ултразвукови и хормонални изследвания. Изследват се нивата на базалните хормони Естрадиол (E2), Лутеинизиращ хормон (LH), Фоликулостимулиращ хормон (FSH), Пролактин и Тироидстимулиращ хормон (TSH), като заедно с това се правят допълнително изследване на цервикалната слуз и промените в нея, наречено цервикален скор.
В някои случаи обаче се налага овулацията да бъде стимулирана преди процедурата. Стимулирането се извършва чрез медикаменти и целта е узряването на доминантен фоликул и отделянето на годна за оплождане яйцеклетка. И тук проследването на овулацията се извършва с помощта на хормонални изследвания, ехографии и цервикален скор. Решението дали овулацията да бъде стимулирана се взима от лекаря, проследяващ месечния цикъл.
Обикновено процедурата се извършва около 24-36 часа след повишаването на Лутеинизиращия хормон, който показва, че овулацията скоро ще настъпи.
Необходимо е да бъде направен и тест за продходимост на маточните тръби. Тестът се извършва чрез хидротубация под ултразвуков контрол, хистеросалпингография (цветна снимка) или лапароскопия.
Установяването на овулацията чрез ултразвуков преглед и микробиологичното изследване на влагалищен секрет до 30 дни преди процедурата, също са сред необходимите изследвания, които жената трябва да направи преди да пристъпи към вътрематочна инсеминация.
Когато доминантният фоликул достигне размер на диаметъра 18-20 мм и ендометриумът е в подходящо състояние за таймиране на овулацията, се назначава инжекция с човешки хорион гонадотропин (hCG инжекция). С поставянето ѝ овулацията се индуцира и таймира.
Разбира се, заедно с жената, е необходимо и мъжът да премине през няколко изследвания. Най-важното от тях е спермограмата. Тя изследва всички основни спермални показатели и дава представа за оплодителните способности на мъжа. Освен спермограма, мъжът трябва да премине и през микробиологично изследване на семенната течност, до 30 дни преди вътрематочната инсеминация.
Следващата стъпка е обработката семенната течност на партньора или донора в лаборатория. От нея се отделят се най-качествените и годни за оплождане сперматозоиди. Отстраняват се неподвижните сперматозоиди, семенната плазма, бактериите, левкоцитите и други клетки, които биха могли да възпрепятстват оплождането. „Изчистването“ на семенната течност от негодни, дефектни или нискокачествени сперматозоиди, увеличава шансовете за успех на процедурата.
За да бъде годна за обработка семенната течност, е необходимо партньора да спазва полово въздържане в продължение на 3 до 5 дни. Приемът на алкохол в този период също не е жалателен. Еякулатът се дава два часа преди вътрематочната инсеминация.
Вътрематочната инсеминация е кратка процедура, която обикновено се изършва в специална манипулационна. Продължителността на процедурата е около между 5 и 15 минути. Жената трябва да е в легнало положение, а обработената семенна течност се поставя в маточната кухина с помощта на стерилен катетър. Катетърът се фиксира и жената остава в легнало положение за още минимум 30 минути.
В случай, че се констатира, че овулацията не е настъпила, на следващия ден може да се извърши втора инсеминация (реинсеминация). При установен ниска биологична преживяемост на сперматозоидите също е възможно вътрематочната инсеминация да се повтори.
След вътрематочната инсеминация, лекуващият лекар може да назначи хормонална терапия на жената за лутеална поддръжка. Терапията включва препарати, съдържащи прогестерон, естрогени и човешки хориогонадотропин. Назначава се до провеждането на тест за бременност, който е препоръчително да бъде кръвен. По този начин се гарантира по-голяма точност и се намалява риска от грешен резултат.
Като цяло, вътрематочната инсеминация е безопасен и безболезен метод за асистирана репродукция. Риск от известни усложнения, макар и малък, все пак съществува. Възможните усложнения включват следните:
Разбира се, въпросът, който вълнува всяка двойка, преминаваща през вътрематочна инсеминация, е нейната успеваемост и шансовете за успех.
Въпреки, че е сравнително ефективна процедура, вътрематочната инсеминация няма същата успеваемост като ин витро оплождането. Според специалисти шансовете за успех от процедурата е около 10-15%. Ако тя се прилага всеки месец, шансовете за успех могат да нараснат до 20%. Всичко това зависи от много фактори, като възрастта на жената, причината за инфертилитет, прием на лекарства и др.
Ниският процент на успевамост не бива да ви отчайва. Не забравяйте, че здравословният начин на живот, правилното хранене и редовното спортуване, значително могат да увеличат шансовете Ви за забременяване, дори по естествен начин. 🙂
Инсеминация се предлага във всички репродуктивни центрове на територията на България. От бюджетна гледна точка, това е една от най-достъпните процедури в асистираната репродукциа.
Цената на инсеминацията варира в зависимост от това дали е със съпружеска семенна течност или с донорска:
Центровете предлагат услугата реинсеминация на следвищия ден на цена около 1/3 от пълната цена. Имайте предвид, че допълнителните изследвания, прегледи и консултации се заплащат отделно от пакетната цена на манипулацията.
Schorsch M, Gomez R, Hahn T, Hoelscher-Obermaier J, Seufert R, Skala C. Success Rate of Inseminations Dependent on Maternal Age? An Analysis of 4246 Insemination Cycles. Geburtshilfe Frauenheilkd. 2013;73(8):808–811. doi:10.1055/s-0033-1350615
