Антифосфолипидни антитела (или APA ), са тъканно неспецифични автоимунни антитела. Те са насочени най-вече срещу фосфолипидите и свързващите ги протеини, участващи в изграждането на клетъчните мембрани в тялото. Наличието на антифосфолипидни антитела в кръвта се свързва с повишена склонност за образуване на съсиреци, както с проблеми при зачеване и износване на плода (т нар. Антифосфолипиден синдром).
Както вече споменахме, антифосфолипидните антитела са антитела, насочени срещу фосфорно-мастни компоненти на вашите клетъчни мембрани, наречени фосфолипиди, определени кръвни протеини, които се свързват с фосфолипидите, и комплексите, образувани, когато протеините и фосфолипидите се свързват.
Приблизително 50% от хората с лупус притежават тези антитела и за период от двадесет години половината от пациентите с лупус с едно от тези антитела – лупусният антикоагулант – ще получат кръвен съсирек. Хората без лупус също могат да имат антифосфолипидни антитела.
Най-често обсъжданите антифосфолипидни антитела са лупусният антикоагулант (LA) и антикардиолипиновите антитела (ACL). Тези две антитела често се срещат заедно, но могат да бъдат открити и самостоятелно в човека. Други антифосфолипидни антитела включват анти-бета 2 гликопротеин 1 (анти-ß2 GPI или наричани още анти-липопротеин-H), анти-протромбин и „фалшиво положителен“ тест за сифилис.
Подобно на други автоимунни антитела, антифосфолипидните антитела могат да се появяват в кръвта, после да изчезват, да се да се появяват пак, или да се увеличават или намаляват.
Наличието в кръвта на антифосфолипидно антитяло като лупус антикоагулант и антикардиолипиновите антитела е свързано с предразположение към кръвни съсиреци. Кръвните съсиреци могат да се образуват навсякъде в тялото и могат да доведат до инсулт, гангрена, инфаркт и други сериозни усложнения. Усложненията на антифосполипидните антитела включват също и репродуктивни проблеми, като необяснимо безплодие, загуба на плода и/или множество спонтанни аборти.
Причината за появата на антифосфолипидни антитела при някои хора все още не е напълно изяснена. Счита се, че в повечето случаи е налице генетично предразположение, което в комбинация с някои фактори от околната среда може да отключи образуването на APA. Най-честите външни отключващи фактори са вирусни или бактериални инфекции, лекарства, ваксини, тежък стрес или травма.
Диагнозата антифосфолипиден синдром (APS) се поставя на хора, които имат повишени антифосфолипидни антитела и са претърпели някое от усложненията, свързани с наличието им.
За да се постави диагнозата APS, трябва да са изпълнине следните условия:
APS автоимунно заболяване, което се причислява към групата на тромбофилиите (група заболявания, при които има повишена склонност към образуване на съсиреци). Това състояние може да възникне, както при хора с лупус, така и при хора без лупус. Петдесет процента от хората с лупус имат APS. Наличието на един или повече клинични епизоди на тромбоза (кръвни съсиреци) и/или усложнения по време на бременност, като спонтанен аборт или преждевременно раждане, във връзка със значително ниво на антикардиолипинови антитела, антифосфолипидни антитела и/или анти-ß2 GPI анти- антителата, обикновено показват наличието на APS.
Когато APS е единствената диагноза и няма други заболявания на съединителната тъкан, често се казва, че APS е основната диагноза; когато APS присъства във връзка с лупус или друго заболяване на съединителната тъкан, APS се нарича „вторичен“. Тази класификация обаче е противоречива, тъй като някои хора с първичен APS (около 8%) по-късно развиват лупус, което предполага връзка между двете състояния.
Важно: За да бъде поставена диагнозата Антифосфолипиден синдром, положителният APA тест не е достатъчен. Необходимо е да са налице някое от усложненията – усложнения при бременност или наличие или предистория за тромбоза.
Изследването за АPА се прави от повечето големи лаборатории в България. Обикновено се предлага като самостоятелно изследване на отделните антитела от гепата, както и в пакет с други изследвания. Като материал за изследването се взема венозна или капилярна кръв.
Цената за изследване на антифосфолипидни антитела може да варира от около 30 до 80 лв (повече, ако е в състава на пакет с други изследвания).
В контекста на репродуктивната медицина, изследването се назначава при жената в случаите на повтарящи се загуби на плода или неизяснен стерилитет, особено когато има и предистория за тромботични инциденти или автоимунни заболявания.
Когато изследването даде положителен резултат за антифосфолипидни антитела, възможни са следните варианти:
В този случай кръвта на пациентката е дала положителен резултат няколко пъти. Или има поне два такива с интервал от 12 седмици, за един или повече от следните тестове за антифосфолипидни антитела:
Как да интерпретирате резултатите? Умерени до високи нива на aCL и aβ2GPI (особено по-високи от 40 единици) съответстват на повишен риск от проблем, свързан с антифосфолипидни тела. Докато по-ниските са клинично по-малко важни (особено тези под 20 единици).
Пациентите, които са положителни за LA тест, особено в комбинация с умерено до високо ниво на aCL и/или aβ2GPI, изглежда имат по-голяма вероятност от усложнения, свързани с антифосфолипидни антитела, отколкото тези, които са с отрицателен LA тест.
Наличието на (aPL) в кръвта се свързва с репродуктивни проблеми при жената. Те се изразяват най-често в спонтанни аборти, неизяснен стерелитет, тромбоза, както и безплодие, породено от ендометриоза. Така например при жени, подложени на инвитро, има повишен титър на антифосфолипидни антитела. Той се среща най-вече при тазово-възпалителни болести и ендометриоза.
Антикоагулантна профилактика – преди, по време на бременността и след ражданет, е от особено значение. Тя е много важна при бременни, имащи повтарящи се спонтанни аборти.
Най-често лекарите предписват нискомолекулярен хепарин и ниски дози аспирин на пациентката. Те имат за цел да предотвратят усложненията, които могат да се появят в хода на бременността. И намаляват риска от спонтанен аборт.
След въвеждане на лечение и профилактика с хепарин при жени с aPL, честотата на абортите спада от 50 на под 2%.
Аспиринът, приеман през устата, предотвратява образуването на съсиреци чрез блокиране на агрегацията на тромбоцитите. Докато подкожните инжекции с определена доза хепарин – предотвратяват съсирването на кръвта. В допълнение към горепосоченото лечение, се предписват добавки с калций и витамин D. Те намаляват риска от индуцирана от хепарин остеопороза (понижена здравина на костите). И са безопасни както за майката, така и за бебето.
Въпреки че пациентите с APS са по-склонни да развият усложнения при бременност, отколкото жените в общата популация, настоящият подход на лечение позволява на повечето жени с APS да родят здрави бебета. Прогнозите са, че повече от 80% ще имат живи новородени и приблизително 60% няма да имат никакви усложнения при бременност. За да се увеличи шансът за здрава и успешна бременност, пациентките трябва да се консултират с ревматолог. Следенето при гинеколог с опит в рисковите бременности или репродуктивен специалист, е много важно. Те са онези, които ще препоръчат конкретни изследвания и лечения при повишени антифосфолипидни антитела преди опитите за зачеване.
Що се отнася до бременните, които са с Антифосфолипиден синдром, трябва незабавно да се консултират със специалистите.
Най-големите опасения за една бременна са спонтанните аборти, появяващи се в много рано. Те се случват между зачеването и деветата гестационна седмица. При ри следващите бременности могат да се повторят в този период или по-късно – между десетата гестационна седмица и раждането.
Преждевременното раждане (преди тридесет и седма гестационна седмица) в резултат на прееклампсия, е друг рисков фактор при жени с ASP. При тях се наблюдава високо кръвно налягане и белтък в урината след двадесета гестационна седмица. Други усложнения са еклампсията – тежка форма на прееклампсия, която също може да причини гърчове и дори кома при майката) или плацентарна недостатъчност (промени в благосъстоянието на плода поради проблеми с плацентата).
Интраутеринно ограничаване на растежа на фетусите (изоставане в растежа според гестационната седмица, също се среща. Друг страничен проблем от повишените антифосфолипидни антитела са кръвните съсиреци – по време на бременността и до шест седмици след раждането на бебето. Усложненията не са причинени само от антифосфолипидни антитела. При жената може да има хормонални, анатомични и генетични рискови фактори, които трябва да се изследват при всички aPL-положителни пациенти.
Късни спонтанни аборти, ранна прееклампсия, както и повтарящи се спонтанни аборти, са по-специфични за aPL.
След потвърждаване на бременността и положителен тест за Антифосфолипиден синдром, пациентките трябва да отидат на гинеколог. И посетят ревматолог в най-скоро време. Те ще оценят здравословното им състояние чрез пълен физически преглед и кръвни изследвания. По време на бременността, особено през третия триместър, редовните прегледи, не са за подценяване. Те са свързани и с регулярни изследвания на кръвта и урината, измерването на кръвното налягане, както и ултразвук на бебето.
Спешна медицинска помощ на бременна с високи антифосфолипидни тела се налага, ако тя има следните симптоми:
В допълнение пациентките с APS трябва да организират раждането на бебетата си в болница с отделение за интензивно лечение на новородени. Хубаво е екипът там да разполага с други модерни съоръжения за предоставяне на специализирани грижи за пациенти с високи антифосфолипидни антитела и техните бебета, ако се налага.
Ако майката и бебето са здрави, то няма пречка бебето да се роди вагинално, а не чрез цезарово сечение. Но ако са подложени на стрес или има преждевременно раждане, то вторият начин е най-безопасният и най-бързият метод. Но лечението, особено с LDA и хепарин, трябва да бъде обсъдено с личния лекар на раждащата.
След като бебето се появи на бял свят, майката трябва да ходи редовно на ревматолог, който наблюдава нивата на нейните антифосфолипидни антитела. Препоръчват се подкожни инжекции с хепарин в продължение на 6 до 8 седмици след раждането. Те предотвратяват образуването на кръвни съсиреци (профилактична ниска доза за пациенти без анамнеза за кръвни съсиреци; и терапевтична висока доза за пациенти с анамнеза за кръвни съсиреци). При някои се налагат и специални предпазни мерки – като носенето на еластични компресионни чорапи. Ранна мобилизация е необходима за критични за пациенти с анамнеза за кръвни съсиреци и тези, минали през цезарово сечение.
Кърменето не е надежден метод за контрол на раждаемостта при APS. Ако майката използва противозачатъчни хапчета, съдържащи естроген, това увеличава риска от образуването на съсирек.
Отговорът е “Да” – повечето могат да кърмят без проблем. Но някои от приеманите лекарства преминават през кърмата. Нестероидните противовъзпалителни лекарства (включително LDA), ацетаминофен, хидроксихлорохин, ниски дози преднизолон (по-малко от 20 мг/ден), варфарин и хепарин, например, са безопасни по време на кърмене.
Ако дневната доза преднизолон надвишава 20 мг, майката трябва да изчака около четири часа след приема на лекарството, преди да започне да кърми бебето. Пациенти с APS и други автоимунни заболявания може да са на други имуносупресивни лекарства. Ето защо е хубаво да не кърмят. Това важи особено, ако приемат циклофосфамид, метотрексат или микофенолат мофетил. В случай, че пият азатиоприн или циклоспорин, е добре да обсъдят рисковете с лекаря си.
Както стана ясно, повечето жени с APS раждат здрави бебета. Но те са предразположени към това да проплачат с по-ниско тегло. В някои случаи антифосфолипидни антитела биват открити в кръвта на бебето при раждането. Те са предадени от майката, но изчезват през първите шест месеца. И обикновено не водят до образуване на кръвни съсиреци.
Когато при бременната се установят антифосфолипидни антитела, е необходима антикоагулантна профилактика – преди, по време на бременността и след раждането. Тя се препоръчва и при жени с повтарящи се спонтанни аборти.
Най-често лекарите предписват нискомолекулярен хепарин и ниски дози аспирин на пациентката. Те имат за цел да предотвратят усложненията, които могат да се появят в хода на бременността. И намаляват риска от спонтанен аборт. След въвеждане на лечение и профилактика с хепарин при жени с aPL, честотата на абортите спада от 50 на под 2%.
Аспиринът, приеман през устата, предотвратява образуването на съсиреци чрез блокиране на агрегацията на тромбоцитите. Докато подкожните инжекции с определена доза хепарин – предотвратяват съсирването на кръвта.
В допълнение към горепосоченото лечение, се изписват добавки с калций и витамин D. Те намаляват риска от индуцирана от хепарин остеопороза (понижена здравина на костите). И са безопасни както за майката, така и за бебето.
Този текст има информативен характер. Той не замества консултацията със специалист.
