Антифосфолипидни антитела и антифосфолипиден синдром

Антифосфолипидни антитела (или APA ), са тъканно неспецифични автоимунни антитела. Те са насочени най-вече срещу фосфолипидите и свързващите ги протеини, участващи в изграждането на клетъчните мембрани в тялото. Наличието на антифосфолипидни антитела в кръвта се свързва с повишена склонност за образуване на съсиреци, както с проблеми при зачеване и износване на плода (т нар. Антифосфолипиден синдром).

Какво наричаме антифосфолипидни антитела?

Както вече споменахме, антифосфолипидните антитела са антитела, насочени срещу фосфорно-мастни компоненти на вашите клетъчни мембрани, наречени фосфолипиди, определени кръвни протеини, които се свързват с фосфолипидите, и комплексите, образувани, когато протеините и фосфолипидите се свързват.

Приблизително 50% от хората с лупус притежават тези антитела и за период от двадесет години половината от пациентите с лупус с едно от тези антитела – лупусният антикоагулант – ще получат кръвен съсирек. Хората без лупус също могат да имат антифосфолипидни антитела.

Най-често обсъжданите антифосфолипидни антитела са лупусният антикоагулант (LA) и антикардиолипиновите антитела (ACL). Тези две антитела често се срещат заедно, но могат да бъдат открити и самостоятелно в човека. Други антифосфолипидни антитела включват анти-бета 2 гликопротеин 1 (анти-ß2 GPI или наричани още анти-липопротеин-H), анти-протромбин и „фалшиво положителен“ тест за сифилис.

Подобно на други автоимунни антитела, антифосфолипидните антитела могат да се появяват в кръвта, после да изчезват, да се да се появяват пак, или да се увеличават или намаляват.

Наличието в кръвта на антифосфолипидно антитяло като лупус антикоагулант и антикардиолипиновите антитела е свързано с предразположение към кръвни съсиреци. Кръвните съсиреци могат да се образуват навсякъде в тялото и могат да доведат до инсулт, гангрена, инфаркт и други сериозни усложнения. Усложненията на антифосполипидните антитела включват също и репродуктивни проблеми, като необяснимо безплодие, загуба на плода и/или множество спонтанни аборти.

Какво предизвиква появата на APA?

Причината за появата на антифосфолипидни антитела при някои хора все още не е напълно изяснена. Счита се, че в повечето случаи е налице генетично предразположение, което в комбинация с някои фактори от околната среда може да отключи образуването на APA. Най-честите външни отключващи фактори са вирусни или бактериални инфекции, лекарства, ваксини, тежък стрес или травма.

FH PRO™ за жени

Подготовка на жената към успешно зачеване чрез инвитро или по естествен път.
_{*Опаковка 180 капсули, едномесечен курс}

Научи повече

Кога говорим за Антифосфолипиден синдром

Диагнозата антифосфолипиден синдром (APS) се поставя на хора, които имат повишени антифосфолипидни антитела и са претърпели някое от усложненията, свързани с наличието им.

За да се постави диагнозата APS, трябва да са изпълнине следните условия:

Наличие на епизоди на тромбоза или усложнена бременност (напр. повтаряща се загуба на плода)
Положителен тест за антифосфолипидни антитела, най-малко 2 пъти през интервал от поне 12 седмици (3 месеца)

APS автоимунно заболяване, което се причислява към групата на тромбофилиите (група заболявания, при които има повишена склонност към образуване на съсиреци). Това състояние може да възникне, както при хора с лупус, така и при хора без лупус. Петдесет процента от хората с лупус имат APS. Наличието на един или повече клинични епизоди на тромбоза (кръвни съсиреци) и/или усложнения по време на бременност, като спонтанен аборт или преждевременно раждане, във връзка със значително ниво на антикардиолипинови антитела, антифосфолипидни антитела и/или анти-ß2 GPI анти- антителата, обикновено показват наличието на APS.

Когато APS е единствената диагноза и няма други заболявания на съединителната тъкан, често се казва, че APS е основната диагноза; когато APS присъства във връзка с лупус или друго заболяване на съединителната тъкан, APS се нарича „вторичен“. Тази класификация обаче е противоречива, тъй като някои хора с първичен APS (около 8%) по-късно развиват лупус, което предполага връзка между двете състояния.

Важно: За да бъде поставена диагнозата Антифосфолипиден синдром, положителният APA тест не е достатъчен. Необходимо е да са налице някое от усложненията – усложнения при бременност или наличие или предистория за тромбоза.

Изследване на антифосфолипидни антитела

Изследването за АPА се прави от повечето големи лаборатории в България. Обикновено се предлага като самостоятелно изследване на отделните антитела от гепата, както и в пакет с други изследвания. Като материал за изследването се взема венозна или капилярна кръв.

Цената за изследване на антифосфолипидни антитела може да варира от около 30 до 80 лв (повече, ако е в състава на пакет с други изследвания).

Кога се назначава изследване на APA

В контекста на репродуктивната медицина, изследването се назначава при жената в случаите на повтарящи се загуби на плода или неизяснен стерилитет, особено когато има и предистория за тромботични инциденти или автоимунни заболявания.

Как се интепретират резултатите

Когато изследването даде положителен резултат за антифосфолипидни антитела, възможни са следните варианти:

Асимптоматични APA-положителни пациенти – тези без анамнеза за кръвни съсиреци или усложнения при бременност;
Пациенти с APS само с усложнения на бременността;
Пациенти с APS с кръвни съсиреци със или без усложнения на бременността.

Какво означава клинично значим профил на антифосфолипидни антитела?

В този случай кръвта на пациентката е дала положителен резултат няколко пъти. Или има поне два такива с интервал от 12 седмици, за един или повече от следните тестове за антифосфолипидни антитела:

тест за лупус антикоагулант (LA);
антикардиолипинови антитела (aCL), IgG/M умерени до високи нива;
анти-бета-2-гликопротеин-I антитяло (aβ2GPI) IgG/M умерени до високи нива.

Как да интерпретирате резултатите? Умерени до високи нива на aCL и aβ2GPI (особено по-високи от 40 единици) съответстват на повишен риск от проблем, свързан с антифосфолипидни тела. Докато по-ниските са клинично по-малко важни (особено тези под 20 единици).

Пациентите, които са положителни за LA тест, особено в комбинация с умерено до високо ниво на aCL и/или aβ2GPI, изглежда имат по-голяма вероятност от усложнения, свързани с антифосфолипидни антитела, отколкото тези, които са с отрицателен LA тест.

Антифосфолипидни антитела и бременност

Наличието на (aPL) в кръвта се свързва с репродуктивни проблеми при жената. Те се изразяват най-често в спонтанни аборти, неизяснен стерелитет, тромбоза, както и безплодие, породено от ендометриоза. Така например при жени, подложени на инвитро, има повишен титър на антифосфолипидни антитела. Той се среща най-вече при тазово-възпалителни болести и ендометриоза.

Антикоагулантна профилактика – преди, по време на бременността и след ражданет, е от особено значение. Тя е много важна при бременни, имащи повтарящи се спонтанни аборти.

Лечението е много важно

След въвеждане на лечение и профилактика с хепарин при жени с aPL, честотата на абортите спада от 50 на под 2%.

Аспиринът, приеман през устата, предотвратява образуването на съсиреци чрез блокиране на агрегацията на тромбоцитите. Докато подкожните инжекции с определена доза хепарин – предотвратяват съсирването на кръвта. В допълнение към горепосоченото лечение, се предписват добавки с калций и витамин D. Те намаляват риска от индуцирана от хепарин остеопороза (понижена здравина на костите). И са безопасни както за майката, така и за бебето.

Въпреки че пациентите с APS са по-склонни да развият усложнения при бременност, отколкото жените в общата популация, настоящият подход на лечение позволява на повечето жени с APS да родят здрави бебета. Прогнозите са, че повече от 80% ще имат живи новородени и приблизително 60% няма да имат никакви усложнения при бременност. За да се увеличи шансът за здрава и успешна бременност, пациентките трябва да се консултират с ревматолог. Следенето при гинеколог с опит в рисковите бременности или репродуктивен специалист, е много важно. Те са онези, които ще препоръчат конкретни изследвания и лечения при повишени антифосфолипидни антитела преди опитите за зачеване.

Що се отнася до бременните, които са с Антифосфолипиден синдром, трябва незабавно да се консултират със специалистите.

Антифосфолипидни тела – какви са рисковете за бременната?

Най-големите опасения за една бременна са спонтанните аборти, появяващи се в много рано. Те се случват между зачеването и деветата гестационна седмица. При ри следващите бременности могат да се повторят в този период или по-късно – между десетата гестационна седмица и раждането.

Преждевременното раждане (преди тридесет и седма гестационна седмица) в резултат на прееклампсия, е друг рисков фактор при жени с ASP. При тях се наблюдава високо кръвно налягане и белтък в урината след двадесета гестационна седмица. Други усложнения са еклампсията – тежка форма на прееклампсия, която също може да причини гърчове и дори кома при майката) или плацентарна недостатъчност (промени в благосъстоянието на плода поради проблеми с плацентата).

Интраутеринно ограничаване на растежа на фетусите (изоставане в растежа според гестационната седмица, също се среща. Друг страничен проблем от повишените антифосфолипидни антитела са кръвните съсиреци – по време на бременността и до шест седмици след раждането на бебето. Усложненията не са причинени само от антифосфолипидни антитела. При жената може да има хормонални, анатомични и генетични рискови фактори, които трябва да се изследват при всички aPL-положителни пациенти.

Късни спонтанни аборти, ранна прееклампсия, както и повтарящи се спонтанни аборти, са по-специфични за aPL.

Какво трябва да знаят бременните с повишени антифосфолипидни антитела?

След потвърждаване на бременността и положителен тест за Антифосфолипиден синдром, пациентките трябва да отидат на гинеколог. И посетят ревматолог в най-скоро време. Те ще оценят здравословното им състояние чрез пълен физически преглед и кръвни изследвания. По време на бременността, особено през третия триместър, редовните прегледи, не са за подценяване. Те са свързани и с регулярни изследвания на кръвта и урината, измерването на кръвното налягане, както и ултразвук на бебето.

Спешна медицинска помощ на бременна с високи антифосфолипидни тела се налага, ако тя има следните симптоми:

Ранни признаци на кръвен съсирек – изтръпване, подуване или внезапна поява на болка в краката и ръцете, както и недостиг на въздух, болка в гърдите, кашлица с кръв или лигавица с кървави ивици, парализа или слабост на лицето или крайниците, неясна реч или зрителни промени.

Признаци на повишен протеин в урината, включително урина с пяна или подуване на ръцете, краката или лицето.

Признаците на тромбоцитопения (намаляване на тромбоцитите – компонентът в кръвта, който регулира съсирването), които включват кървене от устата или носа, кървави или тъмни изпражнения, кървава урина и синини или червени точки по кожата.

Признаци на прееклампсия – високо кръвно налягане, коремна болка, гадене, повръщане, главоболие и промяна в зрението.

В допълнение пациентките с APS трябва да организират раждането на бебетата си в болница с отделение за интензивно лечение на новородени. Хубаво е екипът там да разполага с други модерни съоръжения за предоставяне на специализирани грижи за пациенти с високи антифосфолипидни антитела и техните бебета, ако се налага.

Антифосфолипиден синдром и вагинално раждане – възможно ли е?

Ако майката и бебето са здрави, то няма пречка бебето да се роди вагинално, а не чрез цезарово сечение. Но ако са подложени на стрес или има преждевременно раждане, то вторият начин е най-безопасният и най-бързият метод. Но лечението, особено с LDA и хепарин, трябва да бъде обсъдено с личния лекар на раждащата.

Какво се случва с майките с високи антифосфолипидни тела след раждането?

След като бебето се появи на бял свят, майката трябва да ходи редовно на ревматолог, който наблюдава нивата на нейните антифосфолипидни антитела. Препоръчват се подкожни инжекции с хепарин в продължение на 6 до 8 седмици след раждането. Те предотвратяват образуването на кръвни съсиреци (профилактична ниска доза за пациенти без анамнеза за кръвни съсиреци; и терапевтична висока доза за пациенти с анамнеза за кръвни съсиреци). При някои се налагат и специални предпазни мерки – като носенето на еластични компресионни чорапи. Ранна мобилизация е необходима за критични за пациенти с анамнеза за кръвни съсиреци и тези, минали през цезарово сечение.

Кърменето не е надежден метод за контрол на раждаемостта при APS. Ако майката използва противозачатъчни хапчета, съдържащи естроген, това увеличава риска от образуването на съсирек.

Може ли майка с Антифосфолипиден синдром да кърми бебето си?

Отговорът е “Да” – повечето могат да кърмят без проблем. Но някои от приеманите лекарства преминават през кърмата. Нестероидните противовъзпалителни лекарства (включително LDA), ацетаминофен, хидроксихлорохин, ниски дози преднизолон (по-малко от 20 мг/ден), варфарин и хепарин, например, са безопасни по време на кърмене.

Ако дневната доза преднизолон надвишава 20 мг, майката трябва да изчака около четири часа след приема на лекарството, преди да започне да кърми бебето. Пациенти с APS и други автоимунни заболявания може да са на други имуносупресивни лекарства. Ето защо е хубаво да не кърмят. Това важи особено, ако приемат циклофосфамид, метотрексат или микофенолат мофетил. В случай, че пият азатиоприн или циклоспорин, е добре да обсъдят рисковете с лекаря си.

Антифосфолипидни антитела – как влияят върху майката и бебето?

Както стана ясно, повечето жени с APS раждат здрави бебета. Но те са предразположени към това да проплачат с по-ниско тегло. В някои случаи антифосфолипидни антитела биват открити в кръвта на бебето при раждането. Те са предадени от майката, но изчезват през първите шест месеца. И обикновено не водят до образуване на кръвни съсиреци.

Съвет от екипа на FertilAid.bg:

Когато при бременната се установят антифосфолипидни антитела, е необходима антикоагулантна профилактика – преди, по време на бременността и след раждането. Тя се препоръчва и при жени с повтарящи се спонтанни аборти.

Най-често лекарите предписват нискомолекулярен хепарин и ниски дози аспирин на пациентката. Те имат за цел да предотвратят усложненията, които могат да се появят в хода на бременността. И намаляват риска от спонтанен аборт. След въвеждане на лечение и профилактика с хепарин при жени с aPL, честотата на абортите спада от 50 на под 2%.

В допълнение към горепосоченото лечение, се изписват добавки с калций и витамин D. Те намаляват риска от индуцирана от хепарин остеопороза (понижена здравина на костите). И са безопасни както за майката, така и за бебето.

Този текст има информативен характер. Той не замества консултацията със специалист.