Posted on Оставете коментар

Фолиева киселина и напълняване

folieva kiselina i napŭlnyavane

Стремежът към ефективна профилактика на дефектите на невралната тръба доведе до увеличаване на приема на фолиева киселина (витамин Б9) от жените, които планират бременност или са бременни. В България, да се приемат хранителни добавки с фолиева киселина е стандартна препоръка от медицинските специалисти, преди и по време на бременност. Може ли приемът на фолиева киселина да доведе до напълняване? Може ли фолиевата киселина да доведе до неблагоприятни промени в метаболизма?

Кой набеди фолиевата киселина? Има ли причина да смятаме, че води до напълняване?

Факт е, че в модерното общество има епидемия от наднормено тегло и метаболитни заболявания. Това кара учените да търсят „виновници“, основно в хранителния режим на съвременния човек в развитите общества. Фолиевата киселина е един от „заподозрените“.

През последните десетилетия има безпрецедентен прием на фолиева киселина. Опасенията идват и от това, че в много държави (България не е сред тях), фолиева киселина се добавя стандартно към брашната и много храни. Това не е случайно – ефективността и ползата от профилактиката на вродени малформации с фолати е неоспорима.

Фолиевата киселина е важен витамин за анаболните процеси, които протичат при оплождане и развитие на ембриона и плода. Освен това играе ключова роля в редица сложни процеси в организма, свързани с клетъчното делене, образуването на тъкани и експресията на гени.

Съществуват проучвания, които доказват, че приемът на изключително високи дози фолиева киселина може да доведе до стимулиране на развитието на мастна тъкан и промяна на метаболизма в неблагоприятна посока. В повечето случаи става въпрос за експерименти с лабораторни животни, приемащи изключително високи дози фолат…

Да, хипотетично, фолиевата киселина може да доведе до напълняване. Това е доказано при експериментални модели с животни. Все още не е изяснен въпросът дали дългогодишният прием на завишени дози фолиева киселина може да има неблагоприятни последствия върху метаболизма.

Приемам фолиева киселина – има ли риск да напълнея?

Казана накратко, ако живеете в Бъргария и, ако качите някое килце, то няма да е от фолиевата киселина. Ето защо.

Ако приемате фолати докато правите опити за зачеване или по време на бременност:

  • Вие ги приемате в доза от 200 до 800 мкг, която е много далеч от пределно допустимите дози. Лекарите понякога изписват и дози до няколко грама (3000 до 4000 мкг), които се считат за безопасни!
  • Вие приемат хранителни добавки с фолати за ограничен период от време – в периода на опитите за зачеване, или през първия триместър от бременността. След този период вероятно основен източник на фолати за Вас ще бъде здравословния хранителен режим.
  • В България няма стандарт, според който в брашната да се добавя фолиева киселина. Рискът от предозиране е минимален.

Имайте предвид

Съществуват различни видове фолиева киселина. Те нямат еднаква усвояемост и ефективност. В различните хранителни добавки могат да присъстват различни форми на „фолиева киселина“. Видът на фолиевата киселина трябва да е ясно означен върху етикета.

В заключение

Фолиевата киселина едва ли е сред виновниците за световното затлъстяване. Сигурно е, обаче, че този витамин е безценен за жената, която зачева или е бременна. Използвана в правилната форма и доза, фолиевата киселина е напълно безопасна и много ефективна.

Posted on Оставете коментар

Олигозооспермия

Олигозооспермия

Олигозооспермия (олигоспермия, намален брой сперматозоиди) се нарича състоянието, при което в еякулата на мъжа има по-малко сперматозоиди от нормалното. Олигозооспермията е считана за основна причина за мъжки стерилитет. Често се съпътства и от други аномалии – напр. нарушена морфология или намалена подвижност на сперматозоидите. Най-често, лекарите не могат да открият специфична причина за появата на олигозооспермия.

Как се поставя диагнозата олигозооспермия

Диагнозата олигозооспермия (oligozoospermia) се постява след провеждането на спермограма. Изследва се броя сперматозоиди на милилитър семенна течност. Това е стандартен параметър, който е включен в обикновената спермограма.

За олигозооспермия се говори, когато броя на сперматозоидин на милилитър еякулат е под 15 милиона (критерии на Световната Здравна Организация от 2010)

Степени на олигозооспермия

Степените на олигозооспермия се дефинират от броя на сперматозоидите в милилитър:

  • Лека олигозооспермия – от 10 до 15 милиона сперматозоида на милилитър
  • Умерена олигозооспермия – от 5 до 20 милиона сперматозодида на милилитър
  • Тежка олигозооспермия – под 5 милиона сперматозодида на милилитър
  • Изключително тежка олигозооспермия – под 1 милион сперматозоида на милилитър

Важно е да се отбележи, че олигозооспермията е по-скоро находка, отколкото диагноза. Причината е, че концентрацията на сперматозоидите е един от спермалните показатели с най-голяма индивидуална променливост. С други думи, при едното изследване един мъж може да е с абнормно малък брой сперматозоиди, а при следващото всичко да е напълно нормално. Затова се препоръчват поне 2 поредни изследвания на семенната течност, за правилното диагностициране на олигозооспермия.

Съчетание на олигозооспермия с други спермални нарушения

Наличието на намалената концентрация на сперматозоидите у един мъж издава нарушение в сперматогенезата, като цяло. Не е изненада, че олигозооспермията често не е изолирана находка, а е съпътствана от други отклонения в спермограмата. Ето най-честите.

Олигозооспермия и астенозооспермия

Когато намаленият брой сперматозоиди е съчетан с намаление на тяхната подвижност (т. нар. астенозооспермия). Това състояние се нарича олигоастенозооспермия. Наличието на повече от едно отклонение в спермограмата влошава допълнително шансовете за зчеване. Разбира се, всичко зависи от степента на едното или другото нарушение.

Олигозооспермия и тератозооспермия

Когато, освен намалена концентрация, при спермограмата се установява и нарушение в морфологията на сперматозоидите (т. нар. тератозооспермия). Наличието на нарушена морфология може да наложи провеждането на разширена спермограма. Разширената спермограма включва задълбочено изследване на морфологията и ще даде насоки за избор на метод за лечение.

Възможно е при спермограмата да се установи и нарушение в трите показателя – брой, подвижност и морфология. Тогава говорим за олигоастенотератозооспермия.

Причини за олигозооспермия

Много фактори и смесици от фактори могат да доведат до появата на олигозооспермия, но в повечето случаи причината остава неизяснена (т. нар. идиопатична олигозооспермия).

Ето някои от по-честите състояния и фактори, които могат да доведат до понижен брой сперматозоиди:

Варикоцеле (разширени вени на тестиса).

Според някои проучвания се среща при 40% от мъжете с отклонения в спермограмата. Предизвиква венозен застой скротума и води до нарушения в сперматогенезата. Хирургичното лечение на варикоцеле, особено когато е съчетано с прием на високи дози антиоксиданти, може да доведе до повишаване на броя сперматозоиди и обратно развитие на олигозооспермията.

Обструкция или нарушена еякулация

Такива състояния могат да бъдат прекарани травми и хирургични интервенци, тумори, ретроградна еякулация и др.

Генетични аномалии

Напоследък се натрупват все повече данни за хромозомни (аномалии на Y хромозомата) и други генни мутации, които са пряко свързани с намалена концентрация на сперматозоидите. С увеличаването на тежестта на олигозооспермията се увеличава е вероятността тя да се дължи именно на генетични аномалии.

Инфекции

Инфекции на тeстисите и урогениталния тракт на мъжа могат да повлияят върху семепроизводството и еякулацията. Такива са хламидиазата, заушката, стрептококови инфекции и др. 

Хормонални нарушения

Производството на сперматозоиди се осъществява чрез сложни биохимични процеси. Те от своя страна се регулират от половите хормони. Макар и по-рядко в сравнение с жените, при мъжа могат да възникнат редица хормонални нарушения, които да нарушат сперматогенезата.

Стил на живот

Заседналият начин на живот, излагането на тестисите на висока температура (работа на лап топ, поставен в скута), тесни дрехи, наднормено тегло, тютюнопушене и консумация на алкохол. Прекалено интензивният спорт също може да бъде свързан с отклонения в спермалните показатели. Употребата на стероиди води до нарушение в спрерматогенезата.

Вредни фактори от околната среда.

Излагането на тези трудно измерими и трудно уловими фактори може да бъде и една от основните причини за намялаването на оплодителната способност на съвременния мъж. Такива са тежките метали, токсични съединения отделяни от пластмасите, повишаването на оксидативният стрес. 

Лечение на олигозооспермия

Откриването на специфична причина за олигозооспермия изсиква нейното лечение и, по възможност, нейното отстраняване. Трябва да се има предвид и репродуктивното здраве на жената – това може да определи най-подходящия метод за лечение.

Лечение на придружаващо варикоцеле

Хирургичното лечение на варикоцеле обикновено е ефективно и води до подобряване на спермалните параметри в рамките на 3-6 месеца от операцията. Проучвания доказват, че най-добър резултат се постига, когато хирургичното лечение се съчетава с антиоксидантна терапия.

Антиоксидантна терапия при олигозооспермия

Олигозооспермията, когато не е обструктивна, е свързана с нарушена сперматогенеза. В повечето случаи няма конкретна причина, която да бъде лекувана. В тези случаи, терапията с антиоксиданти, в съчетание с витамини и минерали, е ефективно средство за подобряване на спермалните параметри. Антиоксидантна терапия се препоръчва и при подготовка на мъжа за АРТ.

Промяна в стила на живот

Тя включва нормализиране на теглото и спиране на вредните навици – тютюнопушене и консумация на алкохол.

Прибягване към АРТ

Инвитро оплождането не лекува причината за олигозооспермия, но дава възможност на двойката да превъзмогне репродуктивния проблем. Решението за пристъпване към АРТ и избора на най-подходящия метод зависи от множество фактори:

  • степента на олигозооспермия,
  • наличието на други отклонение в спермограмата,
  • наличието на съпътстващи заболявания,
  • репродуктивното здраве и възрастта на жената.

В много от случаите вътрематочната инсеминация решава проблема. При по-тежките степени на олигозооспермия лекарите предпочитат ИКСИ, особено, когато има проблем и от страна на жената.

Тежката олигозооспермия има склонност да прогресира до азооспермия. Това трябва да се има предвид при планирането на АРТ- замразяването на семенна течност е опция.


Олигозооспермия и забременяване

Забременяването по естествен път при мъжа с олигозооспермия може да се окаже предизвикателство и да отнеме повече време в опити, но е напълно възможно. Шансовете за успех са още по-добри, ако жената е в добро репродуктивно здраве.

Промяната в стила на живот и антиоксидантната терапия могат да бъдат достатъчни за възстановяване на оплодителната способност на мъжа с лека до умерена олигозооспермия.

Прогнозата е по-лоша в случаите на по-тежка олигозооспермия, особено ако има проблем и при жената – например намален яйчников резерв. Прибягването към подходящата АРТ навреме, може драстично да увеличи шансовете за успешно зачеване.

Posted on Оставете коментар

Що е то антимюлеров хормон и каква е ключовата му роля за зачеване?

антимюлеров-хормон

В женското тяло се произвеждат много на брой хормони. Когато говорим за опити за зачеване, и, впоследствие – за забременяване, онези сред тях, които имат отношение към репродуктивното здраве, придобиват особена важност.

Един от тези хормони е Антимюлеровият хормон. Повече информация за него и ключовата му роля ще откриете на долните редове.

Какво е Антимюлеров хормон?

Антимюлеровият хормон е гликопротеинов хормон на растежа. Присъства както в мъжкото тяло, където се серетира от Сертолиевите клетки на тестисите, така и в женското тяло.

В женското тяло 

При жената, Антимюлеровият хормон се секретира от гранулозните клетки на яйчниците. Експресията му започва още преди раждането на момичето, в деветия месец (около 36-та гестационна седмица). От този момент до края на менопаузата специализираните клетки в яйчниците на жената работят за производството му.

В мъжкото тяло

При мъжа, хормонът запова да се произвежда по-рано – около 8-ма гестационна седмица, когато все още не е налице в женския плод. Секрецията на Антимюлеров хормон продължава и след раждането на момчето, като през първата година нивата му са най-високи.

През цялото детство, концентрацията на Антимюлеров хормон остава стабилна, а от началото на пубертета започва да се понижава. Макар и по-ниски, нивата на хормона са налице и в тялото на мъже на зряла възраст.

Роля на Антимюлеровия хормон

Антимюлеровият хормон има ключова роля в процеса на фоликулогенезата и половата диференциация още преди раждането.

Наличието на Антимюлеров хормон се оказва изключително важно още в ранна фаза на развитието на плода.

Изменение в нивата на Антимюлеров хормон при жената

Нивата на произвеждания Антимюлеров хормон в женското тяло се променят с развитието и израстването на всяко момиче.

Период до 24-25 години

Още при самото раждане, нивата на Антимюлеров хормон са по-високи при момичетата, сравнени с момчетата. Той продължава да се произвежда в нарастващи количества до достигането на 24-25-годишна възраст.

Последващ период

Постепенното му намаляване след този момент (24-25 години) се асоциира с понижаването на качеството и количеството на женските яйцеклетки.

Антимюлеровият хормон се произвежда в тялото на жената дори и през периода на менопауза. Това го превръща в единственият възможен измерител на яйчников резерв и при младите жени под 35 години, и при по-зрелите дами, над 45 години.

Когато менопаузата приключи, нивата на Антимюлеров намаляват напълно и стават едва доловими. През този период, яйчниковият резерв вече е изчерпан и се обезсмисля неговото измерване с помощта на хормона.

! Обърнете внимание, че количествата Антимюлеров хормон в отделните периоди на месечния цикъл не се променят.

Функция и особености на Антимюлеровия хормон

Макар за Антимюлеров хормон да се говори по-малко, отколкото за Фоликулостимулиращ и Лутеинизиращ хормон, неговата роля е изключително всеобхватна.

Ето и кои са най-важните процеси, показател за които се явява тъкмо той.

Най-ранен индикатор за намаляването на яйчниковия резерв

Антимюлеровият хормон е най-ранният индикатор за намаляването на яйчниковия резерв, а отам – и на шансовете за скорошно забременяване. Измененията в стойностите му предшестват промяната в нивата на Фоликулостимулиращия хормон и Инхибин Б.

Би могъл да се изследва по всяко време на месечния цикъл, тъй като произвежданите от женското тяло количества не варират сериозно между отделните периоди на месечния цикъл и менструациите. В допълнение, приемът на хормонални контрацептиви не влияе на неговата наличност в тялото.

Нивата на Антимюлеров хормон не се променят осезаемо през бременността

Макар през периода след зачеване в женското тяло да се случват множество хормонални промени, Антинюлеровият хормон не се повлиява от тях.

Антимюлеровият хормон подпомага адекватната преценка за успеваемост на ин витро процедура

Когато след консултация със своя лекар достигнете до решение за ин витро процедура, оказва се, че Антимюлеровият хормон би могъл да даде отговор на въпросите ви за нейния успех със значителна точност! Причината е, че той регулира функционирането на Фоликулостимулиращия хомон.

След провеждане на предхождащата методите на асистирана репродукция стимулация на яйчниците, необходимият отговор на фоликулите се свързва с повишаване на нивото на Антимюлеров хормон. В случай, че проведената стимулация не доведе до желаните резултати, нивата на Антимюлеров хормон в тялото значително намаляват. 

Антимюлеровият хормон и менопаузата

Освен, че внася яснота за количеството яйцеклетки, присъстващи в женското тяло, Антимюлеровият хормон говори ясно и за качественото функциониране на яйчниците. Ако количествата, в които той се открива в организма, бъдат разгледани в съпоставка с нивата на Инхибин Б и възрастта на жената, обект на изследването, всички тези фактори ще са достатъчни за ориентировъчно предвиждане на момента, в който ще настъпи менопаузата при жената.

Инхибин Б

Подобно на Антимюлеровия хормон, Инхибин Б също се произвежда от гранулозните клетки на яйчниците. Количествата, в които се секретира обаче, са различни в зависимост от фазата на месечния цикъл.

Най-високи са нивата му по време на фоликуларната фаза, тъй като контролира отделянето на фоликулостимулиращ хормон от хипофизната жлеза. Макар и той да е сред хормоните, определящи яйчниковия резерв на жената, той не е достатъчно информативен сам по себе си.

Когато произвежданите количества Инхибин Б в кръвта на жената са силно намалени, това е знак за напреднала репродуктивна възраст.

Кога се назначава изследване на Антимюлеров хормон?

Изследването на Антимюлеровия хормон показва какъв е броят на активните фоликули в яйчниците. Обърнете внимание, че изследването на Антимюлеровия хормон измерва броя на фоликулите в конкретния момент. Затова и са възможни разлики между резултатите, макар и през кратък период от време между отделните проби.

Изследването на Антимюлеровия хормон обичайно се назначава от репродуктивен специалист в някой от следните случаи:

За оценка на яйчниковия резерв

Най-добре е в такъв случай изследването да се извърши в комбинация с изследване на останалите релевантни хормони – Фоликулостимулиращ хормон, Естрадиол, Инхибин Б.

Обърнете внимание обаче, че дори останалите хормони да са в норма, при ниски нива на Антимюлеров хормон, е възможно да се установи силно намаляване или изчерпване на яйчниковия резерв.

За оценка на състоянието на яйчниците при ПКЯС

Синдромът на поликистозните яйчници се свързва с повишени нива на Антимюлеров хормон в женското тяло.

Преди ин витро процедура или друг асистиран репродуктивен метод

Нивата на Антимюлеров хормон са показателни за предсказване на реакцията на тялото към типа лечение. Когато нивата на Антимюлеров хормон са ниски, броят на яйцеклетките е намален – това налага стимулация на яйчниците.

Констатитране на преждевременна яйчникова недостатъчност

Ниските нива на Антимюлеров хормон са показател, който насочва към състоянието.

За установяване на гранулозно-клетъчни тумори

По преценка на медицинския специалист. 

Предстояща менопауза

Показателен индикатор са ниските нива на хормона.

Обърнете внимание, че ниските и дори негативни нива на Антимюлеровия хормон са напълно нормални след менопаузата, както и в ранна детска възраст.

Как се изследва?

Антимюлеровият хормон се изследва посредством кръвен тест. Тъй като нивата на хормона не се различават осезаемо през отделните фази на месечния цикъл, изследването може да бъде направено във всеки един момент.

Имайте предвид, че тестът не е окончателно заключение по отношение на безплодието при жената! Резултатите трябва да се разглеждат от специалист по репродуктивна медицина заедно с всички други релевантни фактори.

Провеждане не изследването

Изследването на Антимюлеров хормон се извършва сутрин на гладно.

Важно условие е да не приемате лекарства или някакви медикаменти поне 12 часа преди вземането на кръв.

Референтни стойности на Антимюлеров хормон

Като всеки друг хормон, и този има своите референтни стойности, между които варира, когато всичко е наред. За Антимюлеровия хормон това са 1 – 6.8 ng/ml.

  • По-ниски от референтните стойности обичайно говорят за намаление или изчерпване на яйчниковия резерв, както и за преждевременна яйчникова недостатъчност.
  • По-високи от референтните стойности са налице, когато жената страда от Синдрома на поликистозните яйчници.

Резултати от проведени проучвания

Представяме на Вашето внимание резултатите от няколко проучвания, релевантни за гореописаните роли, които изпълнява Антимюлеровият хормон. 

Антимюлеров хормон и асистирани репродуктивни технологии (АРТ)

Съгласно проучване, публикувано в сп. Journal of Clinical Endocrinology & Metabolism (JCEM) през 2013 г., жените, при които нивата на Антимюлеров хормон са по-високи, имат 2,5 пъти по-големи шансове за успех при провеждане на ин витро процедура. Заключението е направено след съпоставянето на тази група с друга, състояща се от жени на сходна възраст, но с по-ниски нива на Антимюлеров хормон в своето тяло.

Най-много на брой бременности са регистрирани при жени с нива на Антимюлеровия хормон, надвишаващи 2.94 ng/ml. Въпреки че в рамките на изследването не се открива ситуация, в която е настъпването на бременност е невъзможно, то установява, че коефициентът на успех на ин витро процедурите значително се понижава с намаляване на нивата на Антимюлеров хормон.

Резултатите от проучването вдъхват кураж на всички жени, страдащи от Синдрома на поликистозните яйчници, тъй като състоянието се свързва със завишени нива на Антимюлеров хормон. В заключение, проучването заявява, че всички те имат реални шансове за успех при ин витро процедура, тъй като разполагат с достатъчно висок яйчников резерв.

Антимюлеровият хормон като измерител на яйчниковия резерв

Резултати от проучване на сп. Iranian Journal of Reproductive Medicine (2013 г.), допълват изводите от предходното проучване. Жени с по-ниски нива на Антимюлеров хормон в кръвта е по-вероятно да не реагират достатъчно добре на асистирана яйчникова стимулация с гонадотропин. 

Връзка между Антимюлеровия хормон и Фоликулостимулиращия хормон

Проучване, публикувано в сп. International Journal of Fertility and Sterility през 2015 г., потвърждава, че изследването на Антимюлеровия хормон се утвърждава като най-точния измерител на яйчниковия резерв при жената. Резултатите от проучването доказват връзката с нивата на броя антрални фоликули – онези, видими при ултразвуково изследване.

Измерването на нивата на Антимюлеров хормон в комбинация с броя на антралните фоликули би могло да подобри оценката на яйчниковия резерв и шансовете за зачеване, но и като част от лечението на безплодието при жената.

Анализи, предхождащи направеното проучване, установяват, че изследването на фоликулостимулиращия хормон не е точен индикатор за предвиждане на успеваемостта на ин витро процедура. Обратно, Антимюлеровият хормон и броят на антралните фоликули извеждат сходни стойности при прогнозирането на по-слаби резултати от стимулация на яйчниците.

Posted on Оставете коментар

Фолиева киселина за забременяване? Какво трябва да знаем

Фолиева киселина за забременяване

Известно е, че недоимикът от фолиева киселина (витамин Б9) по време на бременност може да доведе до тежки вродени малформации на плода. Неслучайно тя е „любимият“ витамин на бременните.

Но има ли фолиевата киселина отношение към успехът при опитите за забременяване?

Проучванията сочат, че недоимикът или допълнителният прием на таблетки фолиева киселина може да намали или, съответно, да увеличи вероятността от успешно зачеване. Вижте как.

Как фолиевата киселина влияе върху шансовете за забременявне?

За да бъдем точни, в следващите редове ще използваме терминът фолат, който е различна, биологично активниа форма на фолиевата киселина.

Прочетете за различните видове фолиева киселина тук

Фолатът е важен субстрат за синтезата на ДНК, както и участва в много други процеси в организма. В периода преди зачеване се случват активно два ключови процеса – формиране на яйцеклетка и фоликулогенезата. По време на тези процеси има повишени изисквания от витамин Б9 (фолат)

Фолатът играе ключова роля в процесите на метилиране на хомоцистеина до метионин. Производно на метионина – S-аденозилметионинът, е най-големият донор на метил в процесите на метилиране на липиди, белтъци и ДНК. Фолатният статус на клетките (наличието на достатъчно фолат) е от основно значение за синтезата на ДНК и бълтъци, както и за генната експресия. 

Известно е, че недоимъкът от фолат  води до увеличение на нивата на хомоцистеин. Това от своя страна може да доведе влошаване на качеството на яйцеклетката, да повлияе негативно на имплантацията, ембриогенезата и изхода от бременността. Научни изследвания показват, че по-ниската концентрация на хомоцистеин във фоликуларната течност се свързва с по-висока зрялост на яйцеклетката. Наскоро беше доказано и, че повишени нива на хомоцистеин във фуликуларната течност са свързани с по-ниско качество на ембриона при жени с инвитро или ИКСИ

Съществуват много научни доказателства, които подкрепят приема на фолиева киселина в периода преди зачеване. Достатъчната концентрация на фолат в кръвта осигурява нормално протичане на процесите на овулация и дава оптимални шансове за успешно забременяване. 

Как да си набавя достатъчно фолиева киселина, когато правя опити за зачеване?

Разбира се, най-добрият източник на добре усвояема фолиева киселина е разнообразното и пълноценно хранене.

Ето 10 храни, които са изключително богати на фолиева киселина:

  • Черен дроб
  • Спанак
  • Аспержи
  • Бобови растения
  • Ориз
  • Брюкселско зеле
  • Маруля
  • Авокадо
  • Броколи
  • Банан

За съжаление, дори и пълноценно хранене не може да гарантира ежедневен прием на достатъчно фолиева киселина, за да се осигурят оптимални шансове за зачеване и протекция на предстоящата бременност от усложнения. По тази причини специалистите препоръчват прием на фолиева киселина като хранителна добавка.

Кога е необходимо да приемам фолиева киселина на таблетки?

Поради вероятността от непланирана бременност, някои специалисти дори препоръчват всички жени в детеродна възраст да приемат хранителна добавка, съдържаща поне 400 мкг фолиева киселина.

Ако планирате да имате бебе, важно е да започнете да приемате таблетки фолиева киселина в продължение на два до три месеца, преди да забременеете. Тъй като може да забременеете още в рамките на първия месец от началото на опитите, в идеалния вариант е добре да започнете да приемате таблетки фолиева киселина два месеца преди да спрете контрацепцията. 

Препоръчителна дневна доза фолиева киселина:

  • 400 мкг за жени над 14 г.
  • 800 мкг при подготовка за инвитро фертилизация
  • 600-800 мкг по време на бременност
  • 500 мкг при кърмене

Ако имате фамилна анамнеза за дефекти на невралната тръба, Вашият лекар може да Ви препоръча да вземете 4 000 до 5 000 мкг фолиева киселина. Въпреки това, тъй като тези нива са над препоръчителните горни граници, трябва да приемате тази доза само под наблюдението на Вашия лекар.

За да си осигурите оптимални шансове за зачеван, приемайте качествена добавка, съдържаща фолиева киселина в доза от 400 мкг. Започнете поне 2 месеца преди планираната бременност. 

В заключение

Фолиевата киселина е важен витамин, особено за жените, планиращи бременност. Получаването на достатъчно фолиева киселина може не само да подобри шансовете за успешно зачеване, но е и важна за превенцията на риска от вродени дефекти. 

Хранителните добавки са добър източник на фолиева киселина. Избирайте качествени хранителни добавки, които съдържат форма на фолиевата киселина, която осигурява висока бионаличност. Консултирайте се с Вашия лекар, ако имате колебания за най-подходящия за Вас продукт или за най-подходящата доза.

Повече по темата: Видове фолиева киселина »

Posted on Оставете коментар

Видове фолиева киселина

Видове фолиева киселина

Фолиевата киселина (Витамин Б9 или фолат) е един от най-популярните витамини, особено когато говорим за опити за забременяване, здравословна бременност и женско здраве.

Знаете ли, че термините фолиева киселина и фолат са всъщност наименованията на различни форми на Витамин В9?

Понятията фолиева киселина и фолат често се използват взаимно заменяемо, но на практика това са различни химични съединения, с потенциално различни ефекти върху човешкото здраве.

Доколко е важно да се прави разграничение между тези две форми на Витамин Б9, и защо? В тази статия ще разгледаме именно тези въпроси.

Витамин B9

Витамин Б9 принадлежи към групата на водноразтворимите витамини. В естествено състояние се среща в много храни под формата на фолат.

Витамин Б9 обслужва много важни функции в организма. Например, той играе решаваща роля в клетъчния растеж и синтеза на ДНК.

Недостатъчния прием на Витамин Б9 води до състояния на недоимък и развитието на неблагоприятни последствия. Такива са, например:

  • Нарушения в кръвообразуването: най-често мегалобластна анемия
  • Нарушения в хормоналния баланс и овулацията при жената
  • Вродени дефекти: Ниските нива на фолиева киселина при бременни жени са свързани с тежки аномалии при раждане, като дефекти на невралната тръба.
  • Повишаване на плазмените нива на хомоцистеин: Високите нива на хомоцистеин са свързани с повишен риск от сърдечни заболявания и инсулт.

За де се избегне рискът от развитие на недоимък, особено в хода на опитите за зачеване и по време на бременност, често се препоръчва допълнителен прием на Витамин Б9.

Проблемът обаче е, че голяма част от хранителните добавки и обогатените храни обикновено съдържат фолиева киселина, а не фолат.

Витамин B9 е изключително важен за редица функции в организма. Основният внос е чрез храната под формата на фолат. Някои състояния, като бременност и кърмене, изискват допълнителен внос на Витамин Б9. В повечето добавки, витамн Б9 е под формата на фолиева киселина.

Какво е фолат?

Фолатът е естествено срещащата се форма на витамин В9.

Името му произлиза от латинската дума „folium“, което означава листа. Всъщност листните зеленчуци са сред най-добрите диетични източници на фолат.

Фолат е сборно наименование за група сродни съединения със сходни биологични свойства.

Попадайки в организма, те трябва да се превърнат в активната форма на витамин В9 известна като Л-метилфолат или 5-метилтетрахидрофолат (5-MTHF).

Това се окъествява още в храносмилателната система, където по-голямата част от хранителния фолат се превръща в 5-MTHF преди влизане в кръвния поток.

Витамин B9 е изключително важен за редица функции в организма. Основният внос е чрез храната под формата на фолат. Някои състояния, като бременност и кърмене, изискват допълнителен внос на Витамин Б9. В повечето добавки, витамн Б9 е под формата на фолиева киселина.

Какво е фолиева киселина?

Фолиевата киселина е синтетична форма на витамин В9, известна още като птероилмоноглутаминова киселина. Фолиевата киселина се среща и в естествено състояние в храните, но в много малки концентрации.

Синтетичната фолиевата киселина се използва масово в хранителните добавки и като обогатител на преработени хранителни продукти, като брашно и зърнени закуски.

В продължение на много години се смяташе, че фолиевата киселина се абсорбира много по-добре от естествено срещащия се фолат. Проучванията доказват, че приемът фолиева киселина под формата на хранителна добавка не превъзхожда пълноценното хранене и не е достатъчно надеждно средство за борба с дефицитът на витамин Б9.

Защо това е така?

За разлика от повечето фолати, голяма част от фолиевата киселина, попаднала в храносмилателната система, не се превръща в активна форма на витамин В9, 5-MTHF. Вместо това, тя трябва да се преобразува в черния дроб или други тъкани.

Този процес обаче е бавен и неефективен. След като приемете капсула фолиева киселина, на вашият организъм е необходимо време да преобразува цялото количество до биоактивния 5-MTHF.

Дори приемът на сравнително малка доза, например 200–400 мкг дневно, може да не се метаболизира напълно, до момента, когато трябва да приемете следващата доза.

В резултат на това може да настъпи натрупване на неметаболизираната фолиева киселина, която е лесно откриваема в кръвния серум, дори и на гладно.

Това е причина за безпокойство, тъй като високите нива на неметаболизирана фолиева киселина не са безопасни за организма.

Въпреки това, едно проучване показва, че приемането на фолиева киселина заедно с други витамини В, особено витамин В6, прави превръщането по-ефективно.

Фолиевата киселина е синтетична форма на витамин B9. Превръщането й в активен витамин В9 е бавен процес. Неметаболизираната фолиева киселина има склонност да се натрупва в кръвта.

Вредна ли е неметаболизираната фолиева киселина?

Ефектите от неметаболизираната фолиева киселина върху организма остават все още неясни и недобре проучени. Няколко изследвания показват, че хронично повишените нива на неметаболизирана фолиева киселина могат да имат неблагоприятни ефекти върху здравето. Те включват:

  • Повишен риск от рак: Високите нива на неметаболизирана фолиева киселина са свързани с повишен риск от рак. Те могат също така да ускорят растежа на предраковите лезии.
  • Замаскиране и задълбочаване на дефицит на В12. Сред възрастните хора високите нива на фолиева киселина могат да скрият дефицит на витамин В12. Нелекуваният дефицит на витамин В12 може да увеличи риска от деменция и да наруши функцията на нервите.
  • Нарушения в имунния отговор

Дори и ниска дневна доза от 400 мкг може да доведе до натрупване в кръвотока на неметаболизирана фолиева киселина.

Високите нива на неметаболизирана фолиева киселина могат да повлияят отрицателно на здравето чрез увеличаване на риска от рак или скриване на дефицит на витамин В12. Това натрупване се случва много лесно и пълното въздействие върху здравето все още не е известно.

Кой е най-здравословният източник на витамин В9?

Безспорно най-добрият източник на витамин В9 от пълноценното хранене.

Високофолатни храни включват аспержи, авокадо, брюкселско зеле и листни зеленчуци като спанак и маруля.

Въпреки това, за някои хора – като бременни жени – добавки могат да бъдат лесен начин да се уверите, че получавате достатъчно витамин B9.

В тези случаи най-добре е да избирате добавки, които не съдържат фолиева киселина.

Някои добавки съдържат 5-метилтетрахидрофолат (5-MTHF), който се счита за по-здравословна алтернатива на фолиевата киселина. Проучванията показват, че приемът на 5-MTHF е с по-висока бионаличност .

Допълнителният 5-MTHF в хранителните добавки обикновено е под формата на калциева сол. Същестуват и добавки, които съдържат 5-MTHF под формата на глюкозаминова сол. Последната се счита за фолат с най-висока бионаличност.

Най-здравословните хранителни източници на витамин В9 са пълноценните храни, особено зелени листни зеленчуци. Ако трябва да приемате добавки, 5-метилтетрахидрофолатът е по-здравословна и ефективна алтернатива на фолиевата киселина.

В заключение

Фолиевата киселина и фолатът са различни химични съединения.

Докато фолатът се среща естествено в храните, фолиевата киселина е синтетичната форма, която се използва в производството на хранителни добавки и в обогатяването на някои зърнени храни. Човешкото тяло не е способно да преработва ефективно фолиевата киселина и среща трудности в превръщането й в активната форма на витамин Б9.

Това може да причини натрупването на неметаболизирана фолиева киселина, което може да има отрицателни ефекти върху здравето. За щастие, има много алтернативи на синтетичната фолиева киселина, които са по-ефективни и безопасни.

На първо място това е пълноценното хранене. Ако е необходимо да приемате допълнително фолиева киселина, изберете продукти, съдържащи 5-метилхидроксифолат под формата на калциева или глюкозаминна сол.

Още по темата: Фолиева киселина за забременяване »

Posted on Оставете коментар

Разширена спермограма

разширена спермограма

Разширена спермограма – това е едно от често назначаваните изследвания за оценка на оплодителната способност на семенната течност, особено при предстояща инвитро процедура. Тя дава повече информация, но поради своята комплексност струва по-скъпо. В кои случаи си заслужава да се проведе това изследване?

Какво е разширена спермограма

Разширената спермограма, се различава от обикновена спермограма по това, че включва допълнително задълбочен анализ и оценка на морфологията на сперматозоидите.

Обикновена спермограма изследва основните параметри на семенната течност като обем на еякулата. Такива са общия брой и концентрация на сперматозоидите, подвижност, морфология по критериите на СЗО и др. В повечето случаи това е достатъчно за обща оценка на оплодителната способност на мъжа и предприемане на стъпки за лечение.

Разширената спермограма, освен параметрите на обикновената спермограма, включва и оценка на морфологията на сперматозоидите, най-често по стриктните критерии на Крюгер.

Определяне на морфология по стриктните критерии на Крюгер – сперматозоидите се оцветяват, след което препаратът се наблюдава с микроскоп при увеличение 1000х. Прави се подробен оглед на формата на главата, тялото и опашката, и сперматозоидите са класират в различни категории, в зависимост от това дали са с нормална морфология или имат различни видове отклонения.

Каква информация носи разширената спермограма и как се тълкуват резултатите

Анализът на морфологията по стриктните критерии на Крюгер има прогностична стойност за оплодителната способност на сперматозоидите. Съществува добре установена зависимост между морфологията на сперматозоидите и тяхната оплодителна способност.

Дори и най-дребните дефекти в морфологията на един сперматозоид го определя с абнормна морфология. По тази причина сравнително малка част от сперматозоидите биват определени като „нормални“ или почти-перфектни. Това не е така при обикновената спермограма (по критериите на СЗО), където се извършва по-грубото определяне при изследването на морфологията. Често има разминаване в резултата, в зависимост от това по кои метод и според кои критерии е правена оценката (Крюгер или СЗО).

Оценката на морфологията по стриктните критерии на Крюгер предсказва оплодителната способност на семенната течност:

  • Над 14 % нормални сперматозоиди: (нормална; отлична оплодителна способност)
  • Между 4-14 % нормални сперматозоиди: (абнормна; възможно понижена оплодителна способност)
  • Между 0-3% нормални сперматозоиди: (абнормна; тежко нарушение в оплодителната способност или невъзможност за оплождане)

Освен горната оценка, типичната разширена спермограма обикновено съдържа и процентна класификация на сперматозоидите в зависимост от типа на установения дефект. Описват се % сперматозоиди с дефект на опашката, % сперматозоиди с дефект на главата и т.н.

Възможни са различия в оценката дадена от различни андрологични лаборатории в зависимост от точния метод, който се използва, критериите за оценка и лаборатнорния специалист.

В кои случаи е препоръчително да се направи разширена спермограма

В повечето случаи обикновената спермограма е достатъчно надежден метод за обща оценка на оплодителната способност на мъжа, както и за поставянето на основната диагноза – от нормозооспермия (липса на отклонения), до различните видове отклонения като олигозооспермия, астенозооспермия, азооспермия или тератозооспермия.

Разширена спермограма се назначава обикновено случаите на безплодие, при които не са установени значими отклонения в показателите на обикновената спермограма. Тя дава възможност за прецизна оценка на наличието и степента на тератозооспермия.

Оценката на морфологията по стриктните критерии на Крюгер дава насоки за избор най-подходящият метод на фертилизация, който ще осигури на-голяма успеваемост при инвитро процедура.

Къде мога да си направя разширена спермограма и колко струва

Поради спецификата на методиката и изискванията откъм оборудване и квалификация на специалиста, извършващ изледването, разширена спермограма не се предлага във всяка лаборатория. Разширена спермограма се прави в специализирани андрологични лаборатории като например тези към репродуктивните центрове.

Цената на разширена спермограма е от порядъка на 200 лв (за сравнение, цената на обикновена спермограма е от порядъка на 30-50 лв).

В заключение

Провеждането на разширена спермограма с оценка на морфологията по стриктните критерии е незаменимо изследване в много от случаите на неизяснено безплодие. Това е и начин за определяне на най-подходящия метод за инвитро оплождане, който би имал най-висока успемаемост. 

Posted on Оставете коментар

Предстои ми спермограма – Какво трябва да зная?

астенозооспермия

За един мъж, предстоящата спермограма, обикновено е съпроводена с известен дискомфорт, опасения и въпроси. Защо е необходимо да си правя това изследване? Какво представлява изследването и каква е процедурата при извършване му? Какво да правя, ако имам лоша спермограма? Ще мога ли да имам дете?

Надяваме се с тази статия да сме от полза на много от вас с информацията по тези въпроси.

Защо е необходимо да си правя спермограма?

Зачеването по естествен път, дори когато двойката няма установени репродуктивни проблеми, може да отнеме месеци. Специалистите препоръчват опитите да продължат в рамките на поне една година, след което да се потърси помощ. Въпреки това, ако възрастта на жената е в края на трийсетте или повече години, е най-добре да не чакате цяла година, а вместо това да говорите с лекар след 6 месеца опити за бебе.

В близо 1/3 от случаите, когато в една двойка има затруднения при забременяване, причината е основно у мъжа. В още 1/3 от случаите, репродуктивен проблем е налице и при мъжа, и при жената. В тази ситуация, е разбираемо, че наред с изследванията при жената, една от първите стъпки, които лекарите предприемат е назначаването на изследване на семенната течност – спермограма. Освен това, спермограмата е достъпно и лесно изследване, което дава достоверна информация за репродуктивния статус на мъжа.

Как се извършва спермограмата и какво представлява?

За максимална достоверност на резултатите се препоръчва полово въздържание в рамките на 2-7 дни преди изследването. Добиването на материала за спермограмата – еякулата, трябва да се осъществи по възможност в клиниката или лабораторията, където ще се извърши изследването. Възможно е това да се случи и в домашни условия, но трябва задължително да се съобрази времето, необходимо за доставяне на пробата до лабораторията. Трябва да имате предвид, че показателите на спермограмата може да се влошат, ако между взиматнето на пробата и изследването мине повече време.

Съществуват 2 вида спермограма

  • Обикновена спермограма – изследва основните спермални показатели. Дава добра представа за оплодителната способност на мъжа.
  • Разширена спермограма – включва по-задълбочено изследване на някои параметри. Дава допълнителна информация за проблема и насоки за по-специфично лечение.

Най-общо, при извършване на спермограмата се изследват 3 важни показателя.

Първо, има ли сперматозоиди в еякулата и какъв е техният брой? Общият брой сперматозоиди трябва да бъде поне 30 милиона. Изчисляването на броя сперматозоиди в еякулата става като се вземе броя сперматозоиди в един милилитър и се умножи по общия обем на еякулата (в милилитри). Например, ако в един милилитър се съдържат 20 милиона сперматозоиди, то в еякулат с обем 2 милилитра, общият брой сперматозоиди ще бъде 40 милиона. Резултат от 40 милиона би бил в границите на нормата.

Вторият основен показател, който се изследва е подвижността на сперматозоидите. Оценката става като пробата се разглежда под микроскоп и се определя какъв процент от сперматозоидите са „подвижни“, напр. размахват опашките си. Желателно е този процента да бъде поне 40%.

Третият важен показател, който се изследва и морфологията (формата) на отделните сперматозоиди. Нормалният сперматозоид трябва да бъде оформен по определен начин, със ясно разграничими и правилно оформени компоненти – овална глава, дълга опашка и т.н. Трудно е за вярване, но ако другите два параметъра на спермограмата (брой и подвижност) са в норма, за да се каже, че един мъж има запазени репродуктивни функции е достатъчно да има едва 4% нормално оформени сперматозоиди. Да, това означава, че дори ако 96% от сперматозоидите са с абнормна форма, е налице нормална оплодителна способност. Изследването морфологията е може би най-трудната част от спермограмата и точно това може да отличи добрата от посредствената клинична лаборатория.

Какво да правя, ако резултатите от спермалния анализ са лоши?

Първо, имайте предвид, че ако има леки отклонения в един или повече от показателите на спермограмата, това в никакъв случай не означава, че естественото зачеване ще бъде трудно или невъзможно. Това може просто да означава, че вместо 20% шанс за забременяване при всеки месечен цикъл, ще имате само 15% шанс. Именно с това се сблъскват и повечето двойки с репродуктивни проблеми, където зачеването отнема повече време от обичайното.

Добрата новина е, че има доста стъпки, които да предприемете за да подобрите показателите на спермограмата си. Освен промените в хранителния режим и начина на живот, съществуват хранителни добавки, които могат значително да повлияят и да вкарат в норма показателите на спермограмата.

Ако отклоненията в спермалните показатели са сериозни, е необходима консултация с уролог/андролог. Той ще потърси конкретни причини и ще направи план за лечение, в зависимост от находката. Много е вероятно да ви предпише хранителни добавки, които да са насочени специфично към подобряването на един или друг показател от спермограмата.

Posted on Оставете коментар

Какви са шансовете за повлияване на азооспермия чрез лечение на варикоцеле

варикоцеле и азооспермия

Варикоцеле е едно от най-честите състояния, срещащи се при мъже със стерилитет. Лечението на варикоцеле обикновено води до подобряване на показателите на спермограмата.

По-голямото предизвикателство пред специалистите по репродуктивна медицина остават пациентите с варикоцеле и необструктивна азооспермия (липса на сперматозоиди в еякулата). За щастие, през последните години се натрупват все повече данни, даващи надежда на мъжете засегнати от това състояние. 

Подробен разбор на наличната по въпроса литература към 2013, съобщава за редица случай на възстановяване на сперматогенезата след лечение на варикоцеле при пациенти с необструктивна азооспермия. Авторите заключават, че въпреки малкото до момента данни, при всички мъже с азооспермия трябва да се обмисли хирургично лечение на варикоцеле преди пристъпване към тестикуларна екстракция и ИКСИ оплождане. Авторите коментират също, че в повечето случаи подобрението на спермалните показатели е временно. Това трябва да се вземе под внимание при планирането на АРТ. [Inci,K et al. Clinics 2013]

Доклад от 2017 от проучване при пациенти с варикоцеле и необструктивна азооспермия съобщава много обнадеждаващи резултати. Според авторите при 20% от пациентите подложени на оперативно лечение на варикоцеле настъпва възобновяване на сперматогенезата в рамките на 1 година. [Alves LS, Oliveira FB, Rev Assoc Med Bras 2017]

Нови данни потвърждават и ползата от приемът на антиоксиданти, съвместно с оперативното лечение при варикоцеле, като най-ефективния подход за бързо възстановяване на спермалните показатели. Вижте повече по темата ТУК.

Сперматозоид1

Мъжко репродуктивно здраве.

Гамата FertilAid®  за мъже е насочена към мъже с различна степен на отклонения в спермограмата. Целят осигуряването на оптимални шансове за забременяване по естествен път или при подготовка към инвитро процедура и други АРТ.

Posted on Оставете коментар

Свободните радикали: връзката между варикоцеле и безплодие

оксидативен стрес варикоцеле

Варикоцелето остана една от най-дебатираните и противоречиви теми сред специалистите по мъжка репродуктивна медицина.

Негативните ефектите на варикоцеле (разширени вени на тестиса) върху сперматогенезата (образуването на сперматозоидите) се дължат предимно на повишаване на температурата на тестисите и нарушение в кръвообращението, предизвикани от венозния застой. Тези механизми, обаче, не обясняват изцяло неблагоприятното влияние на варикоцелето върху производството на сперматозоиди при мъже, страдащи от безплодие. Те не обясняват също и многото случаи, при които оперативното лечение на варикоцеле не води до желания резултат по отношение на показателите на спермограмата.

Съвременните данни показват, че централният фактор, който допринася за развитието на безплодие при мъжете с валикоцеле е, всъщност, оксидативният стресПовишаването на степента на варикоцеле е свързано с повишаване на семенните нива на реактивните кислородни видове (свободните радикали) и влошаване на спермалните показатели [Cocuzza et al. 2012].

Проучванията показват също, че възстановяването на нормалното кръвообращениe в тестисите след варикоцелектомия всъщност намалява оксидативния стрес. По този начин се създава възможност за възстановяване на антиоксидантната защитна система [Hamada et al. 2013]. 

Оптимален ефект и възстановяване на антиоксидантната система на семенната плазма след хирургично премахване на варикоцеле, се постига в рамките на 6 месеца след операцията. Проучвания сочат, че този процес може да бъде ускорен в значителна степен от приема на антиоксиданти [Busetto GM Andrologia Apr 2018]. Приемът на антиоксиданти в периода след хирургично премахване на варикоцеле води до намаляване на свободните радикали семенната плазма и увеличава честотата на успешна фертилизация [Barekat et Al Int J Fertil Steril. 2016 Apr-Jun].

Сперматозоид1

Мъжко репродуктивно здраве.

Гамата FertilAid®  за мъже е насочена към мъже с различна степен на отклонения в спермограмата. Целят осигуряването на оптимални шансове за забременяване по естествен път или при подготовка към инвитро процедура и други АРТ.

Posted on Оставете коментар

Има ли значение pH на влагалището за по-скорошно зачеване?

Когато веднъж вече вземете решение, че сте готови да се превърнете в родител и имате подходящия човек до себе си, съвсем естествено е да Ви обземе силното нетърпение това да се случи възможно най-скоро.

За съжаление, периодът по време на овулация, в който шансовете за зачеване са най-големи, е съвсем кратък. Затова и евентуален хормонален дисбаланс при жената или друг проблем, който би могъл да доведе до пропускане на овулация, е крайно нежелан.

Наред с множеството други фактори, които дават своето отражение върху женското репродуктивно здраве, такова е и нивото на pH в тялото. Твърде ниските или твърде високите нива на pH оказват голямо влияние върху опитите за забременяване и не бива да бъдат подценявани.

Какво е pH?

pH представлява мярка за концентрацията на хидрогенни йони в организма. Когато тя е висока, pH е ниско и, обратно – когато е ниска, pH е високо.

pH се свързва с баланса между киселинния и алкалния характер на средата – в случая, на вагиналната среда.

  • Колкото по-високо е нивото на pH (>7.4), толкова по-алкална е тя.
  • Колкото по-ниско е нивото на pH (<6.6), толкова по-киселинна е тя.
  • Между двете състояния, средата е неутрална.

Какви са здравословните стойности на pH на влагалището?

Женската репродуктивна система създава и поддържа различни нива на pH през отделните етапи на месечния цикъл. Вагиналната среда е естествено киселинна, което помага за противодействието на вредни бактерии и появата на вагинални инфекции.

За нивото на киселинност спомагат добрите бактерии, произвеждащи млечна киселина. Те поддържат pH около 4-4.5, като по този начин вагиналната екосистема се характеризира с контролирана киселинна среда. Добрите бактерии присъстват в женския организъм още от момента на раждането. Те спомагат за поддържане на естественото здраве на организма.

Репродуктивен проблем ли е нарушеният баланс във вагиналното pH?

Според редица специалисти, на всеки 100 двойки, правещи опити за зачеване, при 20-25% е налице проблем с прекалено киселинна вагинална среда или понижен брой активно подвижни сперматозоиди.

Признаци на нарушен баланс във вагиналното pH

  • Сърбеж
  • Парене
  • Чести вагинални инфекции
  • Поява на неприятен мирис на цервикалния мукус
  • Нетипично течна или гъста консистенция на цервикалния мукус

Как вагиналното pH подпомага опитите за зачеване?

Въпреки ползите за женското здраве, киселинните нива на pH на влагалището, се оказват неблагоприятни за придвижването на мъжките сперматозоиди. Обратно, те се нуждаят от алкална среда, за да оцелеят повече от няколко часа във вагиналната среда. По този начин, те успяват да изминат дългия път до зрялата яйцеклетка и да я оплодят.

Обичайно, женското тяло по естествен път се грижи за регулирането на вагиналното pH така, че да подпомага придвижването на сперматозоидите.

LH

По време на овулация, нивата на лутеинизиращ хормон в тялото се повишават, а заедно с тях се увеличава и обемът на произведения цервикален мукус. Вагиналното pH достига до стойност около 7-7.5, което прави средата по-скоро алкална.

Естроген и цервикален мукус

Повишаването на нивата на естроген по време на този най-фертилен период водят до повишаване на обема цервикален мукус, втечняват консистенцията му и спомагат за промяна в киселинността на средата.

Всички тези изменения подпомагат оцеляването на сперматозоидите в женскта репродуктивна система до 48 часа! Оттам, те могат целенасочено да се придвижат до яйцеклетката и един от тях да я оплоди.

Все пак, имайте предвид, че...

Нормалните изменения в pH на вагиналната среда от киселинна до високофертилна се осъществяват по естествен път от женското тяло. Въпреки това, завръщането към нормалната киселинност на вагиналното pH би могло да се превърне в предизвикателство за жените, правещи опити за зачеване.

Стрес

Натрупването на стрес и присъствието на сперматозоиди във вагиналната среда по време на овулация създават допълнителна работа за вагината. Необходимо е повече време за нейното естествено прочистване и балансиране на киселинността.

Хормонален дисбаланс 

В случаите, в които са налице и други фактори, нарушаващи хормоналния баланс (ПКЯС, оксидативен стрес и др.), нормализирането на процесите допълнително се усложнява.

Затова и е изключително важно да подпомагате организма си във възстановяването на киселинната pH среда между отделните периоди на овулация. По този начин, ще спомогнете за оптимизиране на опитите за зачеване.

Твърде алкална вагинална среда

Когато pH на вагиналната среда се задържи с високи стойности, това въздейства негативно върху вагиналната флора.

Женските репродуктивни органи стават много по-податливи на инфекции. Те, от своя страна, биха могли да причинят допълнителни проблеми, дори и усложнения по време на бременността. Има няколко най-често срещани причини за това. 

Липса на добри бактерии

Твърде малко на брой добри бактерии, които да произвеждат млечна киселина. Тя е естествен подкисляващ агент и противодейства на вредните бактерии и евентуални инфекции.

Скорошен прием на антибиотици също би могъл да окаже влияние върху киселинността на вагиналната флора. Тяхното действие се изразява не само в убиване на лошите бактерии, но и на здравите такива, които ги заобикалят.

Препоръчваме Ви прием на кисели храни, като кисело мляко и кефир, но и киселото зеле би могло да окаже благоприятно въздействие (:

Сперматозоиди

Съгласно някои проучвания, алкалната природа на сперматозоидите също би могла да причини дисбаланс в pH на вагиналната среда. Затова и непосредствено след полов акт някои жени изпитват дразнене, а впоследствие се наблюдават възпаление или неприятна миризма.

Съветваме Ви да подсилите своя имунитет, за да забележите позитивен резултат.

Ниски нива на естроген

Когато нивата на естроген са твърде ниски, нивото на pH се повишава. В резултат, вагиналните тъкани стават по-тънки и това предразполага към дразнене и дискомфорт.

Приемът на фитоестрогени, като Червена детелина и Пчелно млечице биха могли да окажат благотворно въздействие за възстановяване за здравата вагинална среда.

Неутрално pH на влагалището

Продължителното запазване на неутрално pH (около 7) би могло да се отрази негативно върху вагиналната среда.

Някои от възможните последици са:

  • Неприятна миризма,
  • Дискомфорт,
  • Дори някои по-сериозни заболявания – бактериална вагиноза, вагинит, следродилни инфекции, повишена вероятност от преждевременно раждане.

Проучвания установяват, че много жени, при които е налице небалансирано pH, срещат по-големи трудности в хода на опитите за зачеване. Затова и те отнемат по-дълго време.

Прекалено киселинна вагинална среда

Ето кои са някои от основните причини за поддържане на по-ниско ниво на вагинално pH – а, оттам – и на киселинна вагинална среда.

Дехидратация на организма

Пиенето на голямо количество вода е от изключително значение за вагиналното pH. Водата спомага за намаляване на опасността от прекалена киселинност на средата. Мукозните мембрани в женската вагина се нуждаят от течности, за да се намират в добро здраве и да функционират ефективно.

Без достатъчно количество вода (поне 8 чаши дневно), цервикалният мукус, който балансира вагиналното pH, се произвежда в недостатъчен обем. Би могло да се окаже, че тъкмо поради тази причина опитите за зачеване не се увенчават с успех дълго време.

Небалансирано хранене

Хранителните навици, които биха могли да въздействат върху вагиналното pH, се свързват с приема на храни с киселинен характер. Сред тях са повечето fast food предложения, пържените и преработени храни и захарите. Кофеинът, алкохолът и тютюнът също биха могли да окажат влияние върху вагиналната среда.

Обратно, храненето с повече свежи сезонни плодове и зеленчуци и храни, богати на протеини, е първата крачка към алкализиране на организма.

Други фактори, които биха могли да окажат значение върху вагиналното pH

  • Високи нива на стрес и нездравословно тегло
  • Оксидативен стрес
  • Употреба на някои локални лубриканти
  • Цитолитична вагиноза, причинена от прекомерно нарастване на лактобацилите в тялото за кратък период от време

Как да подпомогнем естественото регулиране на вагиналното pH?

Поддържането на баланс между добрите и вредните бактерии спомага за оптимално вагинално здраве. За съжаление, много по-лесно е изпълнението на думи, отколкото на практика.

В ежедневието на жената има много фактори, които оказват своето негативно влияние. Такива са стресът, приемът на лекарства и антибиотици, изпотяването и др. Когато киселинността на вагиналното pH се промени, обикновено се наблюдава дразнене и неприятна миризма.

Млечна киселина

Един от начините за справянето с проблеми от типа и възстановяване на здравословно киселинно pH е употребяването на гел, съдържащ млечна киселина. Тя по естествен път противодейства на вредните бактерии, унищожава ги и възстановява pH баланса в женското тяло.

Чист състав

Препоръчваме Ви да не използвате продукти, съдържащи глицерин и пропиленгликол, тъй като те се определят като проникващи химикали. Движейки се заедно с водата към вагиналните клетки, те навлизат във вътрешността им и биха могли да имат токсичен ефект.

Обратно, заложете на продукти без токсини и високи нива на соли в състава си, които няма да увредят вагиналните клетки, унищожавайки полезните за вагиналната среда бактерии.

Обърнете внимание и, че голяма част от интимните гелове почистват, като не просто премахват евентуална неприятна миризма, но и лигавицата на влагалището, която играе ролята на броня на тялото срещу евентуални инфекции.

Как влияе pH на влагалището върху шансовете Ви за зачеване?

Разберете сами! Във всеки удобен за Вас момент, можете да проверите нивото на pH в тялото си посредством обикновен тест, който би трябвало да откриете с лекота във всяка аптека. Особено полезно ще Ви бъде да прибегнете до него, ако се чудите как да забременеете по-бързо!

Обичайно, тест лентата се поставя върху вагиналната стена за няколко секунди, както е указано на опаковката. Там ще откриете и диаграма, която ще Ви помогне да си обясните крайния резултат.

Балансираното pH на вагиналната среда е изключително важно за доброто репродуктивно здраве! Съветваме Ви да избягвате факторите в ежедневието, споменати по-горе, които биха могли да повлияят негативно на микрофлората. При някои жени, приемът на пробиотици и пребиотици също оказва решаващо значение.