Изследванията за фертилитет са много важен елемент при оценка на възможността за забременяване и предписването на лечение при нужда. С помощта на различни тестове лекарят може да открие причината, поради която не можете забременеете в момента.
Препоръчително е гинекологът да направи някои основни изследвания. Или да Ви пренасочи към репродуктивен ендокринолог (лекар, специализиращ в областта на фертилитета) или уролог (лекар, специализиращ в областта на мъжките репрудуктивни проблеми) за по-задълбочени изследвания на фертилитета.
Изследванията за плодовитост включват и двамата партньори. Въпреки общото схващане, че бремеността се случва само в тялото на жената, зачеването на дете изисква двама здрави родители.
Според Американското дружество по репродуктивна медицина (ASRM), 25% от всички случаи на безплодие се дължат на един или повече фактори. Например, ASRM съобщава, че 40% от случаите на безплодие се дължат на проблеми при мъжете, докато 25% от жените, които имат проблеми да забременеят се дължат на овулация извън нормата.
Тестове за плодовитост при жените:
Всеки случай е различен и няма един универсален тест за плодовитост, който да се прилага. По-инвазивните изследвания за фертилитет, като диагностична лапароскопия, се прилагат само когато симптомите или други тестове насочват в тази посока, както и когато причината за безплодие не може да бъде открита по друг начин.
При жените тестовете за плодовитост могат да са:
- Основен гинекологичен преглед.
- Тестване за болести предавани по полов път (някои полово предавани болести могат да причинят безплодие).
- Кръвен тест, който може да провери за тромбофилия и антифосфолипиден синдром (в случаи на повтарящ се спонтанен аборт), както и за различни хормони, включително LH, FSH, хормони на щитовидната жлеза, андрогенни хормони, пролактин, естрадиол (E2) и прогестерон. AMH или антимюлеров хормон също може да бъде тестван.
- Част от тази кръвна картина трябва да се направи в определен ден от менструален цикъл на жената, която желае да забременее. Например, FSH обикновено се проверява на третия ден от цикъла на жената, която желае да забременее. Прогестеронът обикновено се проверява на двадесет и първият или двадесет и втория ден от цикъла на жената, която желае да забременее.
- Изследване с ултразвук се използва, за диагностика на поликистозни яйчници, по-големи кисти на яйчниците, фиброиди и понякога за потвърждаване на овулация.
- Изследването с ултразвук се използва и за проверка на формата на матката и дебелината на маточната лигавица. Броят на антралните фоликули, който предсказва броя на наличните яйцеклетки в яйчниците на жената, може също да се направи чрез ултразвук.
- Изследването с HSG или хистеросалпингограма се използва, за да се провери дали фалопиевите тръби са отворени и не са блокирани, както и за оценка на формата на матката.
- Биопсия на ендометриума, която включва извличане на малко количество тъкан от маточната лигавица (или ендометриума), е тип тест, който не се прилага обичайно.
- ERA тест – прави се върху материал, взет чрез биопсия на маточната лигавица. Дава информация за това дали матката е готова да приеме имбриона
- Хистероскопия е изследване, което включва поставяне на подобна на телескоп камера през шийката на матката в матката, за да се разгледа по-отблизо вътрешността на матката. Този тип изследване се прилага, ако HSG изследването показа потенциални аномалии или резултатите не са напълно ясни. Вашият лекар може също да направи биопсия на ендометриума по време на този преглед.
- Сонохистерограма е изследване, което включва поставяне на стерилна течност вътре в матката (чрез катетър) и след това оценка на здравето на матката и стените на матката чрез ултразвук.
- Диагностичната лапароскопия е един от най-инвазивните тестовете за фертилитет. Този тест се прилага само когато симптомите водят до възможна ендометриоза, като част от лечението за запушени фалопиеви тръби или в някои случаи когато няма намерена ясна причина за безплодието.
Референции:
Lindsay, Tammy J, and Kristen R Vitrikas. “Evaluation and treatment of infertility.” American family physician vol. 91,5 (2015): 308-14.
