Възпалението и температурата при COVID-19 могат да повлияят негативно на функцията на тестисите. Това показва скорошно проучване, публикувано в Journal of Endocrinological Investigation. То се базира на данни за репродуктивното здраве на мъже три месеца след преболедуване от болестта.
Въпреки че инфекцията SARS-CoV-2 клинично не се открива в тестисите, индиректните възпалителни ефекти и температурата могат да нарушат тяхната работа. Това обяснява екипът от учени, начело с д-р Д. Паоли. Според него обаче, са необходими още дългосрочни данни за това има ли увреждане на параметрите на спермата след възстановяване, както и цялостна андрологична оценка на възстановените пациенти.
В проучването участват 80 мъже, изкарали COVID-19 преди три месеца към датата на започването му. Те са диагностицирани между юли 2020 г. и януари 2021 г. Всички са преминали през андрологичен преглед, като им е извършен ултразвук на тестисите, анализ на спермата, оценка на целостта на ДНК на сперматозоидите (TUNEL), тест за анти-сперматозоидни антитела (ASA), оценка на профила на половите хормони (общ тестостерон, LH, FSH). В допълнение, на всички пациенти е приложен въпросник за Международния индекс на еректилната функция (IIEF-15). Параметрите на спермата им са сравнени с две съвпадащи по възраст здрави контролни групи преди COVID-19, съставени от нормозооспермични (CTR1) и първично безплодни (CTR2) субекти.
Средните стойности на параметрите на спермата от възстановените мъже със SARS-CoV-2 са в рамките на петия персентил на СЗО 2010 (1/100 (стотна) част от измерената съвкупност за съответния показател). Средният процент на фрагментация на ДНК на спермата (%SDF) е 14,1 ± 7,0%. Тестът за желатинова аглутинация (GAT) е положителен при 3,9% от пробите от кръвен серум, но не е открита положителна проба от спермална плазма. Само пет лица (6,2%) са имали общи нива на тестостерон под лабораторните референтни граници. Средният двустранен обем на тестисите е 31,5 ± 9,6 ml. Еректилна дисфункция е открита при 30% от пациентите.
Освен това, докато пациентите с олигозооспермия представляват 16,2% от общия брой участници, 12,7% от леките и 24,0% от тежките пациенти с COVID-19 са имали олигозооспермия. Екипът не е открил забележими разлики между пробите от сперма, получени както от контролните групи, така и от пациентите, преболедували COVID-19. Няма и корелация между параметрите на спермата и историята на тежестта на COVID-19 или наличието на температура три месеца след възстановяването.
COVID-19 изглежда не причинява пряко увреждане на функцията на тестисите, докато непрякото увреждане изглежда преходно. Двойките, при които мъжете са изкарали ковид, е по-добре да изчакат опитите за бебе, смятат учените. Особено, ако се налага асистирана репродукция, трябва да минат три месеца след възстановяване от инфекцията.
Епидемиологичните данни идентифицират мъжкия пол като рисков фактор за тежка форма на COVID-19 и повишена смъртност. Това неравенство вероятно се дължи на комбинация от начин на живот, специфична за пола честота на съпътстващи заболявания, стареене и присъщи биологични различия между половете. Или на хормонална (т.е. различните ефекти на тестостерон, естрогени или прогестерон) или генетична основа . ето защо епидемията от SARS-CoV-2 кара изследователите да се съсредоточат върху два съществени проблема с репродуктивното здраве на мъжете. На първо място това е възможното присъствие на SARS-CoV-2 в семенната течност,. Второто е въздействието му върху функцията на тестисите.
ACE2 – молекулярната мишена за SARS-CoV-2, се експресира в човешкия тестис. Но връзката му с инфекция на тестисите и, следователно, с нарушена сперматогенеза, е противоречива. Няколко автори са изследвали наличието на SARS-CoV-2 в спермата, но към днешна дата основният консенсус е, че шансът за откриване в тази биологична проба е незначителен. Общо публикуваните данни показват, че SARS-CoV-2 е докладван в около 3 % (12/386) от изследваните проби.
Въпреки че SARS-CoV-2 теоретично може да достигне спермата от кръвта през бариерата кръв-тестис, инфекцията изглежда не е клинично очевидна в тях. Това може да се обясни с факта, че ACE2 и TMPRSS2 не се експресират съвместно в тъканта на тестисите. Освен това, малко проучвания са открили наличието на SARS-CoV-2 в кръвта. Възможно е увреждането на тестисите да бъде индиректно причинено от болестта COVID-19. И впоследствие сперматогенезата да се наруши чрез различни механизми.
Инфекцията и възпалението на репродуктивния тракт са важни фактори за безплодие. Тежкият COVID-19 индуцира високи серумни нива на провъзпалителни цитокини. В критични случаи индуцира така наречената „цитокинова буря“, която върви с висока вероятност от увреждане на тъканите. Няколко проучвания показват високи нива на семенни про- и противовъзпалителни цитокини, маркери за апоптоза и нарушена антиоксидантна активност. Има и компрометирана сперматогенеза при мъже, възстановяващи се от COVID-19. Това предполага наличието на възпалително състояние в мъжкия генитален тракт.
Нерегулираните цитокини и хемокини могат да предизвикат автоимунна реакция с последващо изменение на тъканта на тестисите. TNF-α и IL-1β, по-специално, могат да доведат до оксидативен стрес в клетките и така да компрометират целостта на бариерата кръв-тестис. Това предизвика анти-сперматозен автоимунен отговор. Той може да повлияе както на качеството на спермата (концентрация на сперматозоиди, подвижност), така и на способността за оплождане на сперматозоидите и сливането на гаметите.
При COVID-19 учените откриват повишени нива на LH и намалени съотношения T/LH и FSH/LH пациенти в сравнение с проби на здрави пациенти. Допълнителни данни, предполагащи намеса на SARS-CoV-2 във функцията на половите жлези, са в съответствие с ниските нива на тестостерон при пациенти с COVID-19. Може да се предположи, че промяната в качеството на спермата може да бъде причинена от нерегулирани възпалителни медиатори, семенна антиоксидантна защитна система и нива на гонадални хормони. Температурата също може да предизвика промени при тази на тестисите. Те от своя страна влияят отрицателно върху развитието на зародишните клетки и временно понижават качеството спермата и целостта на ДНК на спермата. Следователно треската, предизвикана от COVID-19, може да промени параметрите на спермата дори при отсъствие на вируса в спермата.
Няколко проучвания оценяват ефекта на SARS CoV 2 върху качеството на спермата, показвайки нарушени параметри на спермата. Трябва да се отбележи, че повечето от тях са направени средно 30–40 дни от възстановяването. Тъй като сперматогенетичният цикъл отнема приблизително 78 дни, за да бъде завършен, учените посочват, че най- подходящо е качеството на спермата да се оцени най-малко 3 месеца след възстановяването. Въпреки това, малко проучвания са взели предвид този факт.
Като цяло резултатите от проучването показват, че COVID-19 не води до пряк неблагоприятен ефект върху функцията на тестисите. Но същото не се отнася за температурата, възпалението и лекарствата, които са с преходно въздействие.
