Задържан фоликул

Зад понятието задържан фоликул се крие всъщност състоянието, познато като фоликуларна киста или функционална киста на яйчниците. Какво на практика означава това?

Какво е задържан фоликул?

На първо място ще припомним накратко какво се случва в женското тяло всеки месец и какви промени настъпват в него по време на месечния цикъл.

Средната продължителност на месечния цикъл е 28 дни, като при някои жени той може да бъде по-кратък – до 24 дни или по-дълъг – до 35 дни. Неговото начало поставяме с първия ден на менструалния цикъл. В този период нивата на основните полови хормони естроген и прогестерон са завишени, а тялото работи върху възстановяване на маточната обвивка и постепенно се подготвя за отделяне на нова яйцеклетка през този месец. В един от двата яйчника започва нарастване и съответно съзряване на няколко фоликула, един от които ще се превърне в доминантен и ще отдели годна за оплождане яйцеклетка в периода на овулация. Стената му постепенно изтънява, докато не се разпука. В резултат той отделя годна за оплождане яйцеклетка и точно в този момент настъпва самата овулация и най-фертилният период от месечния цикъл.  

Възможно е обаче, фоликулът да не се разпука, а да продължи да нараства, достигайки диаметър по-голям от 3 см. Обикновено той задържа в себе си повече течност и се превръща във фоликуларна киста или т.нар. „задържан фоликул“. Задържаната във фоликула яйцеклетка губи своите жизнени сподобности след около 24 часа. Съответно през този месец тя не може да бъде оплодена и овулация на практика не настъпва.

Причини за възникване на яйчникова киста

Задържането на фоликул и образуването на яйчникова киста се дължат най-често на хормонален дисбаланс. Това е често срещано явление и много жени страдат от този проблем поне веднъж в живота си.

Ниските нива на хормона прогестерон обикновено са причина за възникването на яйчникова или друг вид функционална киста.

Образуването на такъв тип кисти не бива да Ви притеснява. Въпреки, че обикновено изчезват от само себе си, е добре все пак, те да бъдат проследявани от лекар.

Крие ли рискове „задържания фоликул“?

Функционалните кисти са напълно доброкачествени и безвредни. Откриват се при рутинен гинекологичен преглед. Обикновено се „изчистват“ сами от организма по време на следващата или някоя от по-следващите менструации. Състоянието е напълно безболезнено и рядко може да бъде усетено.

Ако обаче, фоликулът продължи да задържа течност и да нараства, това може да доведе до определен дискомфорт. Най-често той се изразява в тежест, болка в областта на яйчника, в който се намира задържания фоликул, а понякога и болка по хода на уретрата. В някои случаи, функционалните кисти могат да доведат до появата на извънменструално кървене, продължителна и по-обилна менструация или до хиперплазия на ендометриума.

Задържаният фоликул крие рискове в себе си, ако продължи да нараства и не изчезне след 3-4 менструални цикъла. Това създава предпоставки за неговото спукване и изтичане на течността в коремната кухина. Този тип явления спада към причините за т.нар. „остър хирургичен корем“. Състоянието е опасно на жената и изисква спешна оперативна намеса.

По преценка на лекар, може да се предприеме и оперативно лечение с цел поставяне на точна диагноза, изясняване на точната причина за нарастване на кистата и за уточняване на нейния характер. Тази операция би могла да бъде заменена и с пункция. Тя се извършва през влагалището под ехографски контрол. В зависимост от това с какъв характер е кистата и дали носи опасност, лекуващият лекар преценява какви ще бъдат последващите действия.

В определени случаи регулярното задържане на фоликул може да се окаже симптом на състоянието Ендометриоза. Все пак, не бива да бъркаме т.нар. „шоколадови кисти“, специфични за състоянието с функционалните кисти. Тук е мястото да кажем и, че задържаните фоликули са различни от тези, с които се характеризира Синдрома на поликистозните яйчници. При него налице е мрежа от малки антрални фоликули с размер до 10 мм. Тяхната поява прави невъзможно настъпването на овулация, а оттам – и разпукването на фоликула. Все пак двете състояния не бива да се бъркат.

Рискови фактори

Фоликуларните кисти са по-често срещано явление при жените в репродуктивна възраст. Риск от задържане на фоликул, съществува най-вече при:

• Жени, които са имали кисти в миналото,
• Жени с нередовен менструален цикъл,
• Жени, при които менструацията е настъпила преди 11-годишна възраст,
• Жени с хормонален дисбаланс,
• Жени с наднормено тегло и излишни телесни мазнини в областта на торса,
• Жени в период на пременопауза, когато нивата на естроген и FSH са по-високи, а тези на прогестерона и LH – драстично намаляват.
• Жени, подложени на ежедневен стрес.

Жените, които приемат противозачатъчни таблетки са по-малко застрашени от появата на яйчникова киста. Това е така, тъй като хормоналните противозачатъчни таблетки възпрепятстват настъпването на овулацията и не позволяват на яйчниците да образуват доминантен фоликул.

Как се лекуват яйчниковите кисти?

Както вече споменахме задържаният фоликул обикновено изчезва с някоя от следващите менструации, както и след регулиране на настъпилия евентуално хормонален дисбаланс. Често кистите остават незабелязани и лечение не се налага.

Все пак след откриването ѝ, кистата е необходимо да бъде наблюдавана от лекар. В случай, че тя започне да нараства е добре да бъдат направени и няколко допълнителни изследвания за уточняване на нейния характер. Така може да бъде изключена вероятността от някои по-сериозни състояния или да съответно да бъде приложен адекватен метод за лечение, ако това се налага.

В някои случаи, ако функционалната киста не изчезне и размерите ѝ останат под 5 см, може да се приложи хормонално лечение по схема. След минимум два менструални цикъла е необходимо да бъде направен още един контролен преглед. Ако и след хормоналната терапия, размерът на кистата не намалява, е добре да се предприеме оперативно лечение, особено ако тя нарушава правилната функция на яйчника или блокира кръвоснабдяването му.

Жените, при които често се наблюдава задържане на фоликул и често се образуват яйчникови кисти, трябва да следят редовно нивата на половите си хормони. По преценка на лекуващия лекар, могат да започнат лечение с орални хормонални контрацептиви. Противозачатъчните таблетки могат да се приемат за различен времеви период, в зависимост от индивидуалния случай. Целта е регулиране на хормоналния баланс. След прекратяване на приема, отново е необходимо да се извършват редовни гинекологични прегледи.

При жените в предменопаузален период, при които, заради драстичните хормонални изменения са се появили яйчникови кисти, също се назначава хормонална терапия. Тя включва приема на прогестерон във втората половина на цикъла. След настъпването на менопаузата, в повечето случаи, лечението на яйчниковите кисти е оперативно.

Задържан фоликул и киста на жълтото тяло

След овулацията настъпва т.нар. лутеална фаза. В нея, след освобождаването на яйцеклетката, фолилулът се превръща в жълто тяло, познато още като corpus luteum. Неговата основна задача е да подготви матката за имплантацията на оплодената яйцеклетка. Жълтото тяло започва да произвежда прогестерон, подготвяйки тялото за предстоящата бременност. Ако до края на лутелната фаза оплождане не настъпи, жълтото тяло дегенерира и отново настъпва менструацията.

В случаите, в които след спукването на фоликула, в жълтото тяло се събере кръв и диаметърът му също надвиши 3 см., говорим за киста на жълтото тяло. Тази киста, подобно на задържания фоликул също не е злокачествена и не представлява опасност. Тя също спада към функционалните кисти и се „изчиства“ от тялото с някоя от следващите менструации. Също както при задържания фоликул, кистата на жълтото тяло може да бъде третирана с хормонално лечение, в случай че не изчезне спонтанно и продължи да нараства. Лапароскопска операция е необходима, в случаите, в които кистата предизвиква силни болки и дискомфорт, и представлява опасност за здравето и живота на жената. Подобно на фоликуларната киста, операция може да се наложи с цел установяване характера на кистата и изключване на злокачествен процес.

За разлика от задържания фоликул, киста на жълтото тяло може да възникне и по време на бременност. Тя обаче изчезва до края на първия триместър на бременността, когато функцията на тялото бъде поета от плацентата.

Задържан фоликул и забременяване

Както стана ясно, функционалните кисти най-често са резултат от хормонален дисбаланс в женското тяло. Наличието им би могло да наруши процеса на овулация и последващата го лутеална фаза. Задържаният фоликул обикновено не е повод за притеснение и не възпрепятства трайно опитите за зачеване. Все пак е добре кистата да бъде наблюдавана и следена от лекар.

В месеца, в който е възникнала някакъв вид функционална киста, зачеване вероятно няма да може да настъпи. Това обаче в никакъв случай не означава, че жената има репродуктивен проблем.

Забременяването е напълно възможно след изчезването на задържания фоликул или кистата на жълтото тяло. След балансирането на хормоните в тялото шансовете са зачеване отново се повишават.

Не забравяйте, че начина на живот, храненето и физическата активност са сред най-основните фактори за поддържане на нормален хормонален баланс. Много често наличието на ежедневен стрес и вредните навици са причина за дисбаланс в нивата на хормоните и съответно – намаляване на шансовете за зачеване. Неведнъж сме казвали, че активният начин на живот, здравословната диета, спокойствието и умереното физическо натоварване са основният ключ към успешната, здрава и щастлива бременност.

Референции:
Farghaly, S A. “Current diagnosis and management of ovarian cysts.” Clinical and experimental obstetrics & gynecology vol. 41,6 (2014): 609-12.