Лапароскопия е съвременен диагностичен метод в гинекологията. Миниинвазивната процедура позволява на лекаря да постави по-точна диагноза на пациентката. Това става като огледа по-внимателно нейната репродуктивна система, включително яйчниците, фалопиевите тръби и матката.
Смята се, че въпросната практика, свързана с оглед на органите в коремната кухина, е въведена още през втората половина на XX век. Терминът лапароскопия идва от старогръцките думи „lapara” (корем) и „scopeo” (да се види).
Представлява по-детайлен оглед на органите в малкия таз и коремната кухина. Операцията е минимално инвазивна и се осъществява посредством лапароскоп. Инструментът е нещо средно между висококачествена оптична камера и осветително тяло. Той се поставя, като преминава през малък отвор в областта на пъпа.
Една лапароскопия може да се направи както с диагностична цел, така и с хирургическа. При нея може да се извършат редица гинекологични операции. Ето защо се разделя на два вида:
Диагностична – тя има за цел уточняване на диагнозата на пациентката. Използва се от репродуктивните специалисти най-често при безплодие при жената; аномалии на гениталиите; при образувания в малкия таз.
Оперативна – за да се отстрани лапароскопски причината за заболяването. Това може да бъде извънматочна бременност; миома; киста, ендометриоза и други.
Методът може да помогне на лекаря да диагностицира много състояния, които засягат фертилитета, като например:
Освен това процедурата е особено полезна и при неизяснено безплодие при двойката. Тя се препоръчва след извършване на други диагностични подходи, след които жената не е забременяла – по естествен път или инвитро. Разглеждайки репродуктивните органи, лекарят идентифицира състояния, които възпрепятстват зачеването и иначе са неоткриваеми.
Лапароскопията е проста амбулаторна процедура, извършена през коремната кухина. На нея най-често пациентката се подлага в болница. При това при пълна анестезия. Ето защо тя не изпитва никаква болка.
След като упойката подейства, лапароскопът се въвежда през предварително направени дупчици с размер около 5-10 мм. Те се правят обикновено в областта на пъпа. Други са направени в долната част на корема – за работните инструменти, които гинекологът използва. После се оглеждат матката, тръбите към нея и яйчниците.
Специалистът, който извършва въпросната лапароскопия, може да вземе решение и за коригирането на органи в малкия таз. Това става чрез така наречената координация „око-ръка”. Чрез оптиката той може да наблюдава всичко, което прави с инструментите – на специален видео монитор. Но за да го направи, трябва да има разрешение от пациентката в предварително подписаните документи.
В зависимост от това, което вижда лекарят на екрана, може да има и други стъпки, включително:
Той може да направи трети разрез в корема и да вмъкне инструменти, за да извърши тези допълнителни процедури.
Накрая лекарят премахва инструментите и зашива разрезите. Пациентката се извежда от упойка постепенно. Тя остава под наблюдение за няколко часа след лапароскопия. През това време медиците проверяват има ли някакви усложнения (те възникват рядко) и дали се възстановява добре.
След като жената бъде изписана, тя не може да се прибере сама. Налага се това да стане с придружител, тъй като след упойката може да има проблеми с координацията и не бива да шофира. Освен това може да изпитва известна болка и дискомфорт. Те отминават постепенно.
Заради въглеродния диоксид, който се инжектира в корема по време на метода, може да се появи и болка – в раменете и корема. Тя се получава заради неговото разсейване с времето.
При следните усложнения след лапароскопия, пациентката незабавно трябва да посети спешна помощ:
В сравнение с други хирургични процедури, които могат да помогнат на лекаря да диагностицира причината за безплодието, лапароскопията включва:
Освен това, рискът за постоперативни инфекции е много нисък. И ако пациентката получи лечение по време на процедурата, нейните шансове за зачеване се увеличават.
Трябва да се отбележи, че има някои противопоказания за извършване на лапароскопия. Ако пациентката има хеморагична диатеза; дифузен перитонит; механичен или паралитичен илеус; както и повишен анестезиологичен риск, то методът трябва да се отложи.
Рисковете, свързани с лапароскопията, включват:
Увеличеното използване на асистирани репродуктивни технологии, кара много лекари да препоръчат инвитро (IVF) веднага, преди лапароскопия. Въпреки това, в зависимост от състоянието, интервенцията се налага, за да помогне за забременяване.
Въпреки това, лекарят може да препоръча лапароскопия, ако смята, че може да помогне.
В много случаи лекарят може да диагностицира определено състояние и дори да оперира по време на лапароскопия. Това важи особено за ендометриоза и деформация на маточните тръби. Но преди процедурата репродуктивният специалист ще разговаря с вас, за да обсъдите внимателно предимствата и рисковете, които носи процедурата.
Ако ви предстои инвитро или друго лечение при безплодие, ще трябва да изчакате няколко седмици след лапароскопия, за да се възстновите напълно.
Този текст има информативен характер. Той не замества консултацията със специалист.
