Лутеална фаза се нарича един от периодите на нормалния менструален цикъл. Нейната продължителност би могла да се различава при отделните жени.
Менструалният цикъл би могъл да се раздели на три фази. Ето, накратко, какво се случва във всяка една от тях:
Лутеалната фаза настъпва след овулацията и продължава до края на месечния цикъл. През тази фаза, след освобождаването на яйцеклетката, пространството, което до скоро е било запълвано от доминантния развиващ се фоликул, се изпълва с гранулозни и тека клетки. Те формират така наречения corpus luteum. В превод от латински език, това понятие означава жълто тяло.
Основната задача на жълтото тяло по време на лутеалната фаза е да подготви матката за имплантация на оплодената яйцеклетка. Имплантацията се случва тогава, когато оплодената яйцеклетка се прикрепва за вътрешната стена на матката.
През цялата ЛФ, съотношението между прогестерон и естроген, от една страна, и фоликулостимулиращ и лутеинизиращ хормон, от друга, е обратно пропорционално. С покачването на количествата от първите два – прогестерон и естроген, нивата на вторите два – FSH и LH, намаляват.
В случай, че яйцеклетката не бъде оплодена, жълтото тяло започва да дегенерира и след края на лутеалната фаза настъпва следващата менструация.
Веднъж формирано, жълтото тяло започва да произвежда прогестерон, като неговите количества в тялото нарастват, за сметка на естрогена. Правилното протичане на лутеалната фаза е от ключово значение, тъй като през този период тялото се подготвя за предстояща бременност.
Прогестегонът е ключовият хормон на лутеалната фаза. Той води до задебеляване на маточната лигавица, увеличава кръвоснабдяването ѝ и, като цяло, подготвя ендометриума както за самата имплантация на оплодената яйцеклетка, така и за последващото ѝ развитие.
Обичайно, продължителността на всяка лутеална фаза е около 14 дни, като разликите не са повече от ден-два. За да бъде възможно възникване на бременност, е изключително важно лутеалната фаза да не бъде с продължителност, по-малка от 10 дни.
Оптималната дължина на лутеалната фаза означава, че организмът ще има възможност да произведе достатъчно количество прогестерон, което да предизвика всички необходими благоприятни промени в маточната лигавица за приемане на оплодената яйцеклетка и износване на плода.
За да се определи дължината на лутеалната фаза, най-често като отправна точка се използва моментът на овулацията. Съществуват различни методи за определяне на овулацията:
Когато продължителността на лутеалната фаза е по-кратка от необходимото (10 дни), е налице т. нар. Дефект на лутеалната фаза, лутеална недостатъчност или къса лутеална фаза. При това състояние, маточната лигавица не е изложена достатъчно дълго и интензивно на въздействието на прогестерон, в резултат на няколко фактора: 1) по-ниски нива на хормона, като цяло, 2) по-краткия период, в който той усилено се секретира от жълтото тяло, 3) по-ниска възприемчивост на маточната лигавица към прогестерон.
Наличието на къса лутеална фаза би могло да попречи на успешното забременяване или износване на плода. Причината се крие във факта, че възникването и протичането на бременността се намира в пряка връзка със състоянието на маточната лигавица. Тъкмо затова е важно в случай, че е налице къса лутеална фаза, бързо и точно да се установи причината, която я поражда, и да бъде назначено най-подходящото лечение.
Нивата на прогестерон в женското тяло по време на ЛФ са постоянно високи. Ръстът в производството на хормона започва непосредствено след овулацията и започва да спада с наближаването на следващата менструация. Тъй като това е напълно нормално по време на ЛФ, изследване на нивата на прогестерон в кръвта би могло да бъде показателно за продължителността на този период от менструалния цикъл.
В случай, че резултатите показват намалено количество на прогестерон, е възможно да се касае даза Дефект на лутеалната фаза.
В допълнение към изследването на прогестерон след настъпване на ЛФ, Вашият лекар би могъл да пристъпи към проследяване на нивата на фоликулостимулиращ и лутеинизиращ хормон в овулаторната фаза.
Повишените нива на прогестерон през лутеалната фаза предизвикват повишаване на базалната телесна температура. Обичайно, при измерване на температурата непосредствено след овулация, тя трябва да отбележи ръст. Ако приемем, че средната продължителност на менструалния цикъл е 28 дни, то покачването на базаланата телесна температура през лутеална фаза се случва 12-14 дни преди следващата менструация.
Ендометриалната биопсия представлява процедура на остъргване на лиговицата от вътрешната страна на маточната кухина. С тънка кюрета лекарят преминава през цервикалния канал, за да достигне до вътрешността на матката. Взема се тъкан за изследване, която впоследствие се изпраща в лаборатория.
Разгледана под микроскоп, тази частица тъкан дава информация на медицинските специалисти до кой етап на менструалния цикъл е достигнала тя. Когато резултатите са готови, Вашият лекар ще ги анализира. В случай, че развитието на тъканта не отговаря на фазата от менструалния цикъл, в която се намирате, е възможно да бъдете диагностицирана с Къса лутеална фаза.
Една от най-често срещаните причини за настъпване на Къса лутеална фаза е ограниченото производство на прогестерон в женското тяло. Задачата на хормона по време на последната фаза от менструалния цикъл е да спомогне за удебеляването на маточната лигавица. По този начин, имплантацията на оплодената яйцеклетка се случва по-лесно, а имплантиралото се яйце се прикрепва по-здраво за нея.
Тъкмо поради тази причина, често спонтанните аборти, настъпващи в самото начало на бременността, се случват поради кратка ЛФ.
Други фактори, които биха могли да доведат до по-кратка ЛФ, са:
Коректното определяне на причината, довела до скъсяване на лутеалната фаза, е от ключово значение за назначаване на най-правилното лечение на състоянието.
Човешкият хорион гонадотропин подпомага производството на прогестерон в женското тяло. Самият прогестерон е характерен за бременността, тъй като благодарение на него се случва нормалното ѝ протичане и здравословното развитие на плода. Повишаването на нивата на прогестерон по време на ЛФ, биха могли да повишат шансовете за успешно забременяване.
Обикновено, лечението с Човешки хорион гонадотропин протича чрез поставяне на инжекции.
Кломифен цитрат, познат още като Кломид, въздейства върху функцията на яйчниците и подобрява качеството на извършваната от тях дейност. В резултат, те произвеждат повече на брой фоликули през фоликуларната фаза, като по този начин се увеличават и шансовете за забременяване.
Факторите във външната среда, които оказват вредно влияние върху репродуктивното здраве на жената, са не малко. Сред тях са стресът, прекомерното натоварване и недоспиване, прекомерната физическа активност и нездравословното телесно тегло. В случай, че се установи, че някой от тези фактори е причината за поява на къса лутеална фаза, Вашият лекар ще препоръча да намалите вредното влияние, което той причинява ежедневно.
В заключение, бихме искали да Ви уверим, че установяването на проблем в продължителността на лутеалната фаза не означава невъзможност за забременяване! Напротив, установяването на проблема би трябвало да Ви радва, доколкото имате яснота какви стъпки трябва да предприемете, за да оптимизирате шансовете си за зачеване.
Доверете се на своя лекар, за да успеете заедно да противодействате на Късата ЛФ! По този начин, ще намалите риска от продължителни неуспешни опити за зачеване и евентуален спонтанен аборт.
За дълга ЛФ се говори, когато менструацията настъпва 18 дни или по-късно от датата на овулацията. Само по себе си това не е медицински проблем, но жените с дълга ЛФ може да имат подлежащ хормонален дисбаланс. Удължена ЛФ се среща например при синдрома на поликистозните яйчници.
Ако цикилът не се появи в рамките на 14 дни след овулацията, винаги е добра идея да направите тест за бременност.
Референции:
Диагностика и лечение на нарушения в лутеалната фаза (Diagnosis and treatment of luteal phase deficiency: a committee opinion. Practice Committees of the American Society for Reproductive Medicine and the Society for Reproductive Endocrinology and Infertility Published:April 04, 2021DOI:https://doi.org/10.1016/j.fertnstert.2021.02.010)
