Skip to content
Начало » Безплодие » Безплодие при жената » Поликистозни яйчници, като една от трудностите по пътя към забременяването
синдром-на-поликистозните-яйчници

Поликистозни яйчници, като една от трудностите по пътя към забременяването

 

Една от най-широко разпространените трудности при зачеване причинява появата на поликистозни яйчници. Обичайно, те се свързват с ендокринно заболяване, в основата на което стои хормонален дисбаланс. През последните години, тъкмо състоянието поликистозни яйчници се нарежда сред най-често срещаните причини за безплодие при жената и по-трудно забременяване.

Редица изследвания и проучвания по темата потвърждават този факт. Макар да говорим за поликистозни яйчници, всъщност не е задължително Синдромът на поликистозните яйчници да увреди самите яйчници. Дори това твърдение да Ви звучи като оксиморон, на долните редове ще Ви дадем повече информация за състоянието поликистозни яйчници. Ще научите повече и за възможните начини за противодействие на състоянието и поддържането на добро репродуктивно здраве при жената.

Поликистозни яйчници - честота на разпространение

Според проучване, проведено през 2011 г., появата на поликистозни яйчници и Синдрома е често срещано състояние сред 12-21% от жените в активна репродуктивна възраст. Същото проучване обаче гласи, че до 70% от жените, страдащи от поликистозни яйчници, остават недиагностицирани. Причината се крие в не толкова специфичните симптоми, които дори в комбинация, понякога рискуват да останат незабелязани.

И докато предходното проучване изследва тенденциите от гледната точка на Австралия, през 2017 г. ново, по-мащабно проучване се фокусира върху множество представители на женския пол на различните континенти, страдащи от поликистозни яйчници. Целта, която си поставят специалистите, е да установят доколко етническият елемент е възможно да окаже влияние или да формира тенденция по отношение на състоянието поликистозни яйчници. Резултатите показват, че най-слабо разпространено е състояние сред жените в Китай (4,4-7,3%), следват жените, населяващи Кавказкия регион (4,8-6,3%), чернокожите жени (5,3-7,1%) и европейките (13,8-18,6%).

По думите на многоуважавания професор Рой Хомбург, между 5 и 10% от жените, намиращи се между пубертет и менопауза, страдат от Синдрома на поликистозните яйчници. Тъй като от изказването му ни делят цели 10 години, съвсем нормално е днес процентът да е нараснал. Разбира се, честотата на разпространение на поликистозни яйчници и състоянието въобще зависи и от територията, която обхваща изследваният регион. Въпреки това, към днешна дата, се смята, че разпространението на поликистозни яйчници е средно около 25%.

Банер ОБ

История на Синдрома на поликистозните яйчници – от 1935 г. до днес

Синдром на Stein-Leventhal – това е другото медицинско наименование на Синдрома на поликистозните яйчници. Състоянието е описано за първи път от двама американски гинеколози през далечната 1935 г. Това е и причината той да бъде наречен тъкмо на техните имена.

В самото начало, двамата медицински специалисти го характеризират с липса на овулация (ановулация) и кисти на яйчниците (оттам - поликистозни яйчници). В продължение на много години, тъкмо тези фактори са служели като основание за диагностициране на Синдрома на поликистозните яйчници.

По-късно, е установено, че ановулацията и повишените нива на мъжки хормони в женското тяло (андрогени) са по-основателните критерии за наличие на състоянието. Кистите върху яйчниците далеч не се оказват определящи в този тип случаи. Напротив, в комбинация, всички тези фактори се превръщат в симптоми и основни характеристики на състоянието.

Среща на Националните институти по здравеопазване в САЩ, 1990 г.

На конференция на Националните институти по здравеопазване в САЩ (NIH) през 1990 г., американските експерти изготвят единна дефиниция за Синдрома на поликистозните яйчници. Тя се явява и обобщение на изводите, до които достигат те в хода на обсъжданията помежду си.

Още тогава се възприема нагласата, че наличието на състоянието е свързано с комбинацията от симптоми хиперандрогенизъм, олигоовулация и изключване на други здравословни нарушения/ заболявания.

Последваща среща на експертите в Ротердам, 2003 г.

На следваща конференция на експертите през месец май, 2003 г. в Ротердам, те въвеждат нова дефиниция за Синдрома на поликистозните яйчници. Тя помага за разпознаване на състоянието в случаите, в които са изключени съмненията за други заболявания. Съгласно нововъведените Ротердамски критерии, за да се диагностицира Синдромът на поликистозните яйчници, трябва да са налице поне две от следните три симптома:

  • Олиго- или ановулация (Нередовна или изцяло липсваща овулация )
  • Клинични или биохимични знаци за хиперандрогенизъм (Повишени нива на мъжки хормони в женското тяло)
  • Поликистозни яйчници.

Ротердамски критерии

Ротердамските критерии, изведени през 2003 г., разширяват предходната дефиниция на експертите чрез създаването на два нови фенотипа:

  • Жени с редовна овулация, при които обаче са налице поликистозни яйчници и хиперандрогенизъм
  • Жени с нередовна овулация, при които са налице поликистозни яйчници, без обаче да е налице хиперандрогенизъм.

Те служат за основа на всички горепосочени цифри, в резултат от проведените проучвания. Както вече стана ясно, съгласно тях, поставянето на диагноза за Синдрома на поликистозните яйчници, би могло да се случи, ако са налице поне две от следните три условия:

Олигоовулация/ Ановулация

Рядкото и нередовно настъпване на овулация (олигоовулация), както и абсолютната липса на овулация (ановулация) обикновено се наблюдават у жени с менструален цикъл, по-дълъг от 35 дни. Понякога са налице и при по-кратък цикъл, продължаващ по-малко от 21 дни. Въпреки това, е възможно овулацията да отсъства и при жени с редовен месечен цикъл. При тях, овулаторният статус би могъл да се установи чрез изследване на прогестерона в лутеалната фаза.

Хиперандрогенизъм

Хиперандрогенизмът се свързва със завишени нива на тестостерон в женското тяло. Установяването на проблема става най-лесно чрез измерване на количествата свободен тестостерон – самостоятелно или в комбинация със свободния андрогенен индекс.

Поликистозни яйчници

Наблюдавани чрез ултразвук, поликистозни яйчници могат да се диагностицират, ако във всеки яйчник е налице типичната мрежа от малки антрални фоликули, с размер до 10 мм. Възможно е специалистът да установи и едностранна поликистоза на яйчника, макар тя да е по-рядко срещана сред изследваните пациентки. Антралните фоликули се явяват важен показател за оставащия яйчников резерв при жената.

Правите опити за зачеване?

Продуктовата гама на FertilAid® е насочена към увеличаване на шансовете за забременяване по естествен път или чрез асистирана репродукция. Изберете една от опциите отдолу, за да разгледате продуктите.

Причини за поява на поликистозни яйчници

Причините за поява на поликистозни яйчници и Синдрома въобще остават по-скоро неясни. Досегашният опит на репродуктивните специалисти показва, че състоянието е комплексно и засяга няколко от физиологичните системи в женското тяло. Инсулиновата резистентност и затлъстяването са факторите, най-често разглеждани като възможна причина за поява на поликистозни яйчници.

Докато една част от експертите ги посочват за причина обаче, други ги определят по-скоро като последица от диагностицирания вече Синдром на поликистозните яйчници. Споровете и към настоящия момент все още не са разрешени, но състоянието е постоянен обект на не малко на брой проучвания и анализи.

Резултати от проведени проучвания за поликистозни яйчници

Редица специалисти, уповаващи се на проведени изследвания, твърдят, че някои индивиди са генетично предразположени към Синдрома на поликистозните яйчници. Това е и причината, поради която веднъж изложени на определени фактори на околната среда, у тях да започнат да се проявяват някои от типичните за състоянието симптоми. Най-често срещаните такива фактори са затлъстяване и инсулинова резистентност.

Съгласно проучване от 2018 г., в по-голямата част от случаите, в които са налице поликистозни яйчници, жените страдат от андрогенизъм. При около 2/3 от тях е нарушена здравословната секреция на андрогени в тялото. Причините за този хормонален дисбаланс включват свръхпроизводството на инсулин, което води до инсулинов излишък, както и вътрешен дисбаланс в регулацията на яйчниковата дейност.

Изводи

Въпреки множеството проведени през годините изследвания, специалистите не успяват да достигнат до единно мнение за причините, водещи до поява на Синдрома на поликистозните яйчници. Това е и причината всеки случай да се разглежда индивидуално от експертите по репродуктивна медицина. С оглед симптомите и оплакванията на всяка жена, се назначава най-подходящото лечение на поликистозни яйчници. Задачата на лекаря е активно да проследи доколко пациентките се повлияват от назначеното лечение и, в случай, че е необходимо, да предприеме адекватни мерки за промяната или прекратяването му в правилния момент.

Състояние или заболяване е Синдромът на поликистозните яйчници?

Вероятно забелязвате, че както на по-горните редове, така и в последващите параграфи по темата, наричаме Синдрома на поликистозните яйчници по-често „състояние“ и много по-рядко, почти никак – заболяване. Причината е, че и голяма част от репродуктивните специалисти не дефинират Синдрома като заболяване.

Понятието синдром, само по себе си, означава струпване, съвкувност от симптоми. Всички те са породени от една обща причина. Самият симптом представлява физическо или психическо проявление на някакъв здравословен проблем.

Синдромът на поликистозните яйчници се причинява в най-голяма степен от настъпилия в женското тяло хормонален дисбаланс. Причина за него биха могли да бъдат нарушената овулация, покачването на телесното тегло, появявата на акне или прекомерно нежелано окосмяване. Всички тези фактори се явяват симптомите, предизвикващи трудности в хода на опитите за зачеване.

Същност на състоянието

Обичайно, когато женското тяло е здраво, по време на овулация фоликулът нараства и узрява. В резултат, се разпуква и освобождава зрялата яйцеклетка във фалопиевите тръби.

Синдромът на поликистозните яйчници обаче се свързва с хормонален дисбаланс и други физиологични състояния, водещи до формирането на кисти върху яйчниците. Появата на кисти прави невъзможно настъпването на овулация, а оттам – и разпукването на фоликула и освобождаването на готовата за оплождане зряла яйцеклетка.

Как изглеждат поликистозните яйчници? 

Гледани на ехограф, най-често, поликистозните яйчници наподобяват огърлица от малки перли. „Перлите“ всъщност представляват малките кисти върху яйчниците. Техният размер не надвишава 10 мм, а общият им брой варира средно между 8 и 10 във всеки яйчник. В резултат от Синдрома на поликистозните яйчници, размерът на самите яйчници се увеличава, като понякога достига до троен обем.

Кистите, диагностицирани от репродуктивен специалист, биха могли да се намират около единия или и двата яйчника. В зависимост от индивидуалния случай, диагнозата би била съответно едностранна или двустранна проява на поликистозни яйчници.

Как се проявява Синдромът на поликистозните яйчници?

Синдромът на поликистозните яйчници би могъл да бъде разпознат видимо още преди или по време на пубертета. Към онзи момент, сред симптомите най-често са: преждевременна поява на окосмяване в интимната зона, хиперинсулинемия и повишени нива на прекурсорни молекули, които биха могли да се превърнат в андрогени.

След края на пубертета, симптомите биха могли да включват нередовна или липсваща менструация, безплодие и признаци на прекомерни нива на андрогени в женското тяло, включително хирзуитизъм и акне.

С напредването на възрастта, при жените, страдащи от Синдрома на поликистозните яйчници, нередовният месечен цикъл и излишъкът на налични андрогени се превръщат в по-малък проблем. Често, тези симптоми започват да се подобряват след достигане на 40-годишна възраст.  Всъщност, поставянето на диагноза за поликистозни яйчници и Синдрома трудно може да се направи след настъпването на менопаузата.

Метаболитни промени в женското тяло

За да са налице поликистозни яйчници, в женското тяло настъпват две основни метаболитни промени, които оказват негативно влияние:

  • Променя се съотношението между фоликулостимулиращия и лутеинизиращия хормон.
  • Повишават се нивата на произвеждания от женското тяло инсулин.

В комбинация от тези два фактора, нивата на тестостерон в тялото се повишават, а, заедно с това – и количеството на произвежданите от тялото андрогени.

Множество симптоми за поликистозни яйчници

Тъй като жените, страдащи от Синдрома на поликистозните яйчници, често имат множество оплаквания и симптоми, някои специалисти определят състоянието не като един, а като множество разнообразни синдрома.

В допълнение, не е установена генетична причина за предаване на симптомите на други представители на нежния пол сред семейството. Въпреки това, често са налице подобни случаи. В свое изказване за електронното списание за репродуктивно здраве на Медицински комплекс „Д-р Щерев“, проф. Рой Хомбург го потвърждава. Той обяснява тази възможност с комбинация от малки промени в определени гени, предаващи се от поколение на поколение.

Поставяне на диагноза: Поликистозни яйчници

Поставянето на диагноза за състоянието Синдром на поликистозните яйчници се случва задължително след консултация с репродуктивен специалист. Колкото по-скоро бъдат диагностицирани поликистозни яйчници, толкова по-лесно е да се предприемат скорошни мерки, които да повишат шансовете за забременяване. Затова Ви съветваме, ако имате някакви оплаквания, свързани със симптомите, водещи до Синдрома на поликистозните яйчници, незабавно да уговорите консултация с предпочитания от Вас лекар.

Наличието на поне две от горепосочените опаквания, съгласно Ротердамските критерии, е достатъчно за диагностициране на състоянието. Въпреки това, в случай, че има съмнения, наличието на поликистозни яйчници и Синдрома може да се потвърди чрез ултразвуково изследване или изследване на женските полови хормони.

Внимание!

Преди поставяне на съответната диагноза обаче, трябва да се вземат предвид следните факти:

  • При по-младите момичета окончателното регулиране на цикъла отнема до две години след първата менструация. Нередовен цикъл след втората година обаче е основание за вземане на мерки и изследване за Синдрома на поликистозните яйчници.
  • Ултразвукът не е достатъчно надежден метод за диагностициране на поликистозни яйчници при най-младите момичета. Резултатите при до 70% от тях биха показали положителен резултат и поликистозни яйчници, но, често, те са заблуждаващи.
  • При първоначалните изследвания за евентуално установяване на наличието на Синдрома на поликистозните яйчници, трябва да се изключат тестовете за щитовидните хормони и фоликулостимулиращия хормон.

Симптоми при поликистозни яйчници

Установяването на поликистозни яйчници и предприемането на стъпки към последващо лечение изисква правилно идентифициране на свързаните със състоянието симптоми. Ето и кои са най-често срещаните сред тях.

Нередовен месечен цикъл

Нередовният месечен цикъл е най-често срещаният проблем сред жените, страдащи от Синдрома на поликистозните яйчници. Основната причина за отсъствието на менструация всеки месец е нарушената овулация. В някои случаи, е възможно тя да е нередовна, а други – напълно отстъства. Това води и до нарушаване на естествения начин на функциониране на яйчниците.

Хирзутизъм

Хирзутизмът се характеризира с прекомерно окосмяване от мъжки тип, което се проявява при някои от жените, страдащи от поликистозни яйчници. То би могло да бъде в областта на гърдите, корема, лицето и пръстите. Окосмяването е породено от повишеното производство на андрогени от женското тяло.

Безплодие при жената

Безплодието при жената е сред най-сериозните симптоми за Синдрома на поликистозните яйчници. То би могло да се диагностицира след неуспешни опити за забременяване в рамките на 6 до 12 месеца, макар и без използване на контрацептивни средства. В случай, че жената има нередовна или липсваща овулация или лутеинова недостатъчна, е необходимо лечение на поликистозните яйчници, за да бъде възможно настъпването на бременност.

Наднормено тегло/ Затлъстяване

Затлъстяването все по-често се превръща в проблем, свързан с поликистозни яйчници. То засяга около 50% от жените, диагностицирани със състоянието, но често провокира и други метаболитни проблеми. В някои случаи, комбинацията от хиперинсулинемия, затлъстяване и хронична ановулация биха могли да доведат до рак на матката. 

Поява на акне

В някои случаи, един от неприятните симптоми на Синдрома на поликистозните яйчници, е поява на акне върху лицето на жената. Причината са отново андрогените, които се произвеждат в прекомерни количества от женското тяло. В резултат, секрецията на мастните жлези е по-активна.

Емоционална неуравновесеност

Синдромът на поликистозните яйчници би могъл да въздейства върху женското тяло както физически, така и психически. В комбинация с останалите симптоми, би могло да се достигне до отпадналост, депресия и понижено самочувствие, които допълнително влияят негативно върху здравето на жената.

Прекомерните нива на стрес в ежедневието биха могли да предизвикат инсулинова резистентност, която също доказано води до поява на поликистозни яйчници или някой от другите симптоми на Синдрома.

Свързани състояния с поликистозни яйчници

В резултат от гореизброените симптоми, които най-често спомагат за диагностицирането на Синдрома на поликистозните яйчници, възникват и свързани кардиометажолитни състояния, които също не са здравословни за женското тяло.

Такива са:

Инсулинова резистентност

Инсулиновата резистентност е налице, когато синтезирането на глюкоза в тялото е затруднена. Това състояние поражда необходимостта от производството на по-голямо количество инсулин от панкреаса. По този начин се достига до хиперинсулинемия, която би могла да доведе до производството на прекомерно количество андрогени в женското тяло. Това може да се случи чрез стимулация на хипоталмуса, надбъбречните жлези или яйчниците.

Произведените от тялото андрогени от кръвта навлизат в тъканите, където е налице тяхното действие. Пример за това са космените фоликули. Инсулиновата резистентност се наблюдава при над 30% от жените, страдащи от поликистозни яйчници.

Диабет Тип II

Инсулиновата резистентност и евентуална хиперинсулинемия са рискови фактори за пораждане на други метаболитни заболявания. Едно такова е Диабет тип II, който би могъл да се развие и в по-млада възраст от някои жени.

Често срещани симптоми на захарния диабет са отпадналост и умора.

Лечение на поликистозни яйчници

Лечението на Синдрома на поликистозните яйчници се назначава винаги от специалист по репродуктивно здраве. То би могло да протече по някой от долуизброените начини. 

Промяна в начина на живот

Най-основната форма за лечение на поликистозни яйчници е хранителен режим, съчетан с редовни физически упражнения. В комбинация, двата подхода водят до ефективна загуба на телесно тегло и подобряване на инсулиновата чувствителност.

Целта е възстановяване на редовната овулация, в случаите, в които тя отсъства, и балансиране на инсулиновите нива. В резултат, неминуемо вероятността за последващи успешни опити за зачеване ще се повиши многократно.

Медикаментозно/ Хормонално лечение

В случай, че предприемането единствено на мерки за промяна в начина на живот не окаже търсения резултат, е възможно да се окаже, че състоянието на жената е по-сериозно. В тези случаи се назначава лечение, потискащо производството на излишните количества андрогени в тялото. Назначеното лечение зависи в голяма степен от това дали жената търси начини за забременяване или по-скоро не.

  • Ако жената прави опити за забременяване, репродуктивните специалисти предписват лекарства или хранителни добавки, предизвикващи овулация. Пример за това са Кломифен цитрат и гонадотропини.
  • Ако жената не желае да забременее, лечението на Синдрома на поликистозните яйчници най-често включва прием на хормонални контрацептиви и медикаменти, намаляващи производството на андрогени.

Асистирани репродуктивни технологии

До методите за асистирана репродукция се прибягва в случаите, в които жената иска да забременее, но нито един от гореизброените методи за лечение не оказва резултат. Най-често, яйчниците се стимулират посредством овариална хиперстимулация. Разбира се, възможно е да се прибегне и до ин витро процедура, но преди предприемането на такава сериозна и инвазивна стъпка, репродуктивните специалисти опитват по-леки форми на лечение.

Ин витро процедурата е възможен начин за лечение на поликистозни яйчници освен в случаите, в които по друг начин не се достигне до настъпване на бременност, когато фалопиевите тръби на жената са запушени или ако е налице безплодие при мъжа.

Хирургично лечение

Хирургичното лечение е другата алтернатива, подходяща в случаите, в които овулация не настъпва чрез промяна в начина на живот или приема на медикаменти. В някои, макар и по-редки случаи, се прибягва до лапароскопска процедура. Посредством лапароскопия, се унищожават частите от яйчника, покрити с кисти. Унищожавайки засегнатата тъкан на яйчниците, нивата на андрогени в тялото рязко намаляват, а редовната овулация в голям процент от случаите се възстановява.

Макар и не в голяма степен инвазивна, процедурата по хирургично лечение на поликистозни яйчници би могла да доведе до сраствания или намаляване на броя на яйцеклетките в женското тяло. Имайте предвид тези факти и обсъдете внимателно алтернативите със своя лекар преди пристъпване към конкретен метод на лечение!

Изводи...

Запомнете, че Синдромът на поликистозните яйчници е напълно лечимо състояние. Дори да не е напълно излекувано, настъпването на бременност е възможно! Важно обаче е да се консултирате със своя лекар още при появата на първи съмнения за наличието на проблем.

Ако страдате от поликистозни яйчници, постарайте се да избягвате излишните нива на стрес. Те биха могли да задълбочат проявленията на състоянието, а Вие със сигурност не желаете това. Обратно, вслушайте се в съветите, които ще Ви даде Вашият лекар, и запазете позитивната си нагласа.

Опитът на специалистите в областта показва все по-добри резултати в резултат от лечението на Синдрома на поликистозните яйчници!

Call Now Button
Scroll To Top
0

Вашата количка