Цервикална дисплазия е появата на клетки с абнормална морфология в шийката на матката. Наричат я още цервикална интраепителна неоплазия. Като причината за нейното наличие може да е контакт с папиломен вирус (HPV). Тъй като този вирус е силно променлив, само някои щамове причинят рак. Въпреки това внимателното наблюдаване на случая е за препоръчване.
Взимането на цервико-вагинална цитология е начинът за откриване на цервикална дисплазия. Ако при изследването на структурата на клетките под микроскоп се открие аномалия, се препоръчват допълнителни тестове. Например колпоскопия – метод за диагностициране на рак на шийката на матката.
Най-общо казано състоянието е промяна в клетките на шийката на матката, причинена от човешкия папиломен вирус (HPV), пренасян по полов път. Методът на цитологичен скрининг открива въпросните лезии. Но според тях може да говорим за няколко вида цервикална дисплазия.
Обикновено заболяването се развива безсимптомно. Ако жената не ходи редовно на профилактични прегледи, трудно би го открила. Ето защо рутинното посещаване на гинеколог е от съществено значение за всякакви промени, които могат да настъпят в клетките на маточната шийка. Ако биват забелязани възможно най-рано, лечението може да започне навреме.
В миналото цервикалната дисплазия е била класифицирана като лека, умерена и тежка. Но с годините тази класификация се е променила. И днес говорим за цервикална интраепителна неоплазия.
Въз основа на въпросния термин и според появата на абнормни клетки при цервикална биопсия, цервикалната дисплазия се разделя на следните групи:
Необичайните промени, които настъпват в клетките на шийката на матката, обикновено се причиняват от човешкия папиломен вирус. Съществуват обаче и други фактори, които увеличават риска от развитие на цервикална дисплазия при жената, например:
Жените, които са били изложени на диетилстилбестрол (нестероидно естрогенно лекарство) по време на бременност, също може да доведе до цервикална дисплазия с течение на времето. Болестта се развива и поради недостиг на витамини и заради някои фактори на околната среда. Например излагане на тютюнев дим.
При 1% от жените се наблюдава определена генетична предразположеност към образуване на рак на маточната шийка.
Основният тест за откриване на цервикална дисплазия е цитонамазка или Papanicolaou (PAP) тест. Освен тях, може да се направят и някои изследвания, които да потвърдят или отхвърлят диагнозата с по-голяма точност.
Ето и някои от допълнителните диагностични методи за цервикална дисплазия:
Лекарят извършва цервикален лаваж с 3% или 5% оцетна киселина. Ако пациентът има цервикална дисплазия, тя променя цвета си и става белезникава. В този случай резултатът е положителен. Но ако епителът не променя цвета си, то той е отрицателен и не става дума за заболяването.
Те откриват наличието на генетичен материал от човешки папиломен вирус (HPV).
Чрез процедурата се анализират шийката на матката, влагалището и цервикалния канал. Заедно с нея гинекологът може да вземе проба от маточната стена за биопсия. Именно резултатите от нея могат да покажат изменения.
Решението за извършване на допълнителни тестове към цитонамазката зависи от конкретния случай и съмненията на специалиста. Те могат да възникнат според резултата, получен от PAP.
Тя може да изчезне без необходимост от какъвто и да е вид лечение. Все пак, ако се установи, е необходимо наблюдение от три до шест месеца. То има за цел да провери дали засегнатата област няма да се разшири.
Но не така стоят нещата при умерените до тежки дисплазии. Те трябва задължително да се лекуват, за да не прераснат в рак. Обикновено се прибягва до отстраняване на тъканта с анормални клетки. За тази цел има различни методи:
В най-тежките случаи на цервикална дисплазия се налага хистеректомия. Процедурата включва отстраняване на матката, което възпрепятства забременяването на жената.
Независимо от терапевтичните възможности за решаване на проблема, дисплазията изисква периодично наблюдение, продължаващо между 3 и 6 месеца според случая.
Жените с цервикална дисплазия могат да забременеят въпреки състоянието. На това мнение са гинеколозите, които проследяват такива случаи. Освен това, ако лечението е започнало още преди бременността, може да се направи колпоскопия. Тя няма противопоказания за това, но в хода на действията на екипа може да има риск от преждевременно раждане. Има и варианти за ремисия след раждане.
От друга страна, не е доказано, че наличието на цервикална дисплазия при майката има отрицателен ефект върху формирането на плода или постигането на нормална бременност.
Извършването на рутинни гинекологични прегледи не бива да се подценява. Те могат да открият всякакви минимални промени в репродуктивния тракт при бременни жени. Ако жената няма деца и е с открита лезия от висока степен, се препоръчва операция – конизация.
В други случаи, с контролирани нискостепенни лезии вследствие на цервикална конизация, бременността не може да бъде противопоказана. Все пак, не е доказано, че дисплазията има отрицателен ефект върху развитието на плода. Но фокусът отново е над наблюдението на пациентката. Има случаи, при които конизацията повишава риска от цервикална недостатъчност, която може да доведе до преждевременно раждане. Затова се препоръчва редовно измерване на дължината на маточната шийка. При случаи на скъсяване са показани превантивни лечения като цервикален серклаж или песари.
Рискът от цервикална интраепителна неоплазия може да бъде намален. За целта е добре да се избягват рискови полови контакти, както и да се правят редовни гинекологични прегледи.
Ваксинацията срещу човешки папиломен вирус е един от основните начини на превенция.
Чудите се има ли лек за цервикална дисплазия? Разбира се, има различни терапевтични начини за справяне с това заболяване. Въпреки това е обичайно цервикалната дисплазия да се повтори при жени, лекувани преди това. Съществува риск някои жени да се заразят повторно с HPV вируса. Или той да се появи след като е бил скрит в друга част на тялото ѝ.
Този текст има информативен характер. Той не замества консултацията със специалист.
