Начало » Профилактика и лечение » Ембриотрансфер
ембриотрансфер

Ембриотрансфер

Ембриотрансфер наричаме последната стъпка при класическото ин витро оплождане и процедурата ИКСИ. От неговото правилно изпълнение до голяма степен зависят шансовете за успешно забременяване.

Какво представлява той?

Както и самото му име подсказва, ембриотрансферът представлява имплантацията на получения след изкуственото оплождане ембрион, обратно в маточната кухина на жената. Тази процедура обикновено се извършва между 3 и 5 дни след пункцията на фоликули.

Нека първо се върнем малко назад и припомним накратко какво се случва преди достигането до ембриотрансфера.

Процедура по ин витро или ИКСИ оплождане – стъпки

След проведената консултация със специалист по репродуктивна медицина и назначаване на един от двата метода за асистирана репродукция, при които оплождането се извършва извън тялото на жената, двойката преминава през няколко задължителни изследвания и попълва необходимите документи.

На първо място се уточнява т.нар. стимулационен протокол, който определя по какъв начин ще бъдат аспирирани яйцеклетките. Вариантите са:

  • Спонтанен (естествен) цикъл,
  • Лимитиран цикъл,
  • Контролирана овариална хиперстимулация.

Стимулацията на яйчниците цели повишаване на броя и качеството на зрелите яйцеклетки, непосредствени преди изваждането им. При нея, жената приема няколко хормонални препарата, а процедурата продължава 10-14 дни, докато са налице няколко задължителни условия.

След като фоликулите са достигнали диаметър над 18 мм и маточната лигавица е с дебелина поне 8 мм, започва процедура по узряване на яйцеклетките. След това идва ред на т.нар. „пункция“ на фоликулите, или „събиране“ на узрелите яйцеклетки от женското тяло. Пункцията се извършва вагинално, посредством аспирационна игла, поставена върху ултразувков апарат.

Непосредствено след извличането на фоликулите, всички те се предоставят на лабораторията в клиниката. Там те се промиват и на свой ред ембриологът прави проверка на добитите от фоликулите яйцеклетки. Не забравяйте, че броят яйцеклетки, не винаги отговаря на броя извлечени фоликули.

Междувременно партнорът предоставя семенна течност. Необходимо е в рамките на 3-5 дни преди това двойката да се е въздържала от полови контакти.

След „събирането на материал“ и от двамата парньори, следва процедура по оплождане. В тази стъпка е и основната разлика между класическото ин витро оплождане и процедурата ИКСИ. При ин витро оплождането, яйцеклетките се поставят в изолирана среда, максимално близка до маточната, заедно с хиляди, произволно избрани сперматозоиди, след което по естествен път биват оплодени. При ИКСИ процедурата, в лабораторна среда, чрез микропипета ембриологът улавя само един избран сперматозоид, който инжектира директно в женската яйцеклетка. Подборът се извършва на база оценка на спермалните показатели. Това прави ИКСИ подходяща процедура при случаите на мъжко безплодие.

След оплождането идва ред на ембриотрансфера.

Кога се извършва ембриотрансфер?

Ембриотранферът  се извършва най-често на 3-тия или 5-тия ден след пункцията, но е възможно това да се случи и на 4-тия. Това зависи основно от развитието и качеството на ембрионите. Третият ден е известен като клетъчен стадий и е предпочитан от някои специалисти. В много случаи се изчаква до 5-тия ден и развитието на ембриона до стадий бластоцист.

Ембриотрансфер на стадий бластоцист  

Трансферът в този стадий би могъл значително да увеличи шансовете за успех и да намали вероятността от многоплодна бременност. Затова и трансферът на бластоцити е предпочитан метод от много специалисти и пациенти. В този стадий изборът и селекцията на ембриони е по-лесен за ембриолога. По-лесно се взема и решението кои от останалите ембриони, в случай, че е необходимо и има такива, да се замразят.

Поради повишаващия се размер на бластоцита, процентът на успеваемост намалява при ембриотрансфер на по-късен етап. Освен това, на 5-тия ден след пункцията, маточната рецептивност (възприемчивост) е повишена, маточните контракции намаляват, а това се асоциира с повишен процент на успеваемост.

Ембриотрансфер на 4-тия ден

На 4-тия ден след пункцията ембрионът се намира в стадий морула. Според някои специалисти този стадий също е подходящ за ембриотрансфер.

Д-р Ирена Антонова, ембриолог  в САГБАЛ ”Д-р Щерев”, например, посочва няколко предимства на трансфера в ден 4. На първо място е възможността за по-добра ембриоселекция в сравнение с ден 3 и повече оставащи за замразяване ембриони, в сравнение с ден 5. След замразяване в този стадий, ембрионите имат по-голям шанс за преживяване. Според проведеното от нея и нейните колеги изследване, тази стадий е и най-подходящ за прилагане на асистиран хетчинг или – лазерно асистирано излющване на ембрионите.

Рискови фактори за успех

Освен повишените маточни контракции, потенциален риск за неуспех могат да създадат и фактори като неуспешното преминаване през вътрешното стеснение на маточната шийка и цервикалната слуз, която може да наруши оптималното поставяне на ембрионите. Неправилното поставяне на ембрионите в маточната кухина би могло значително да намали шансовете за успех. Както малко по-нагоре споменахме ембриотрансферът има ключово значение за крайният резултат от процедурата.

Ето защо, е добре лекарят да извърши внимателна и прецизна преценка на състоянието на маточната кухина преди процедурата по трансфер. За да се оптимизира техниката е добре да се предотвратят маточните контракции и да се отстрани цервикалната слуз от маточната шийка. От голямо значение е и преминаването и разполагането на ембрионалния катетър в маточната кухина. Добре е поставянето на ембрионите да се извършва под ултразувков контрол. Също така времетраенето между зареждането на катетъра с ембриони и трансферът не бива на надвишава 120 секунди.

В някои случаи достъпът до матката е ограничен поради цервикална стеноза или остър ъгъл между маточната шийка и матката. Това от своя страна затруднява ембриотрансфера. За да се улесни преминаването на катетъра в тези случай, в цервикалния канал се поставя малка „клечица“, наречена ламинария. Целта на дилатацията с ламинария е да разшири цервикалния канал. „Клечката“ е направена от пресовано водорасло от Амазония, известно със свойството си да набъбва и увеличава обема си. Именно по този начин ламинарията разширява цервикалния канал и улеснява достъпа до маточната кухина.

Колко ембриона са нужни за извършването на ембриотрансфер?

Обикновено в маточната кухина се трансферират 1 до 3 ембриона, с цел максимално увеличаване на шансовете за забременяване и едновременно с това – намаляване вероятността от многоплодна бременност. Някои специалисти препоръчват трансферът на 1 или 2 ембриона. Решението за това те оставят на пациентите, след като те са информирани относно броя и качеството на ембрионите.

В някои отделни случаи, е възможно да се извърши и трансферт само на един ембрион. Това може да се случи, когато това е първа или втора ин витро процедура за двойката, жената има вече родено дете или ембрионите са с много добро качество. Единичният ембриотрансфер е подходящ и за жени, при които съществува риск от развитие на овариален хиперстимулационен синдром или имат прекарани операции на матката, както и съпътстващи заболявания.

При повече от една или две неуспешни ин витро процедури и при възраст на жената над 40 години, може да бъде обсъден и вариантът за трансфер на повече от 3 ембриона.

Изборът на броя трансферирани ембриони е необходимо да бъде информиран и внимателно осбъден с екипа от специалисти, извършващи процедурата.

А ето и какви са изискванията за ембриотрансфер, според „Медицинския стандрарт за асистирана репродукция“:

Не се разрешава  поставянето в маточната кухина на повече от:

  • три ембриона на стадий до компактизация, включително при лица на възраст до 38 години и до два неуспешни предхождащи ембриотрансфера,
  • два ембриона на стадий бластоцист при лица на възраст до 38 години и до два неуспешни предхождащи ембриотрансфера,
  • четири ембриона на стадий до компактизация включително при лица на възраст над 38 години и/или над 2 неуспешни предхождащи ембриотрансфера,
  • три ембриона на стадий бластоцист при лица на възраст над 38 години и/или над два неуспешни предхождащи ембриотрансфера,
  • два ембриона независимо от стадия, когато е извършено подпомагане на излюпването (с химически агент или лазер), при лица на възраст до 38 години и до два неуспешни предхождащи ембриотрансфера,
  • три ембриона независимо от стадия, когато е извършено подпомагане на излюпването (с химически агент или лазер), при лица на възраст над 38 години и над 2 неуспешни предхождащи ембриотрансфера,
  • четири ембриона след криоконсервация и размразяване независимо от стадия,
  • пет ембриона след криоконсервация и размразяване независимо от стадия при лица на възраст над 36 години и над два неуспешни предхождащи ембриотрансфера.

Отлагане на ембриотрансфер

Отлагането на трансфера на ембриони е често срещано и има своите ползи. Обикновено причината за това се крие в хормоналния отговор на женското тяло. Знаете, че серумните нива на естрогена в женското тяло достигат своя пик непосредствено преди настъпването на овулация. От своя страна яйчниците в този период започват да произвеждат повече прогестерон. Той стимулира развитието на маточната лигавица и я подготвя за имплантация на оплодената яйцеклетка.

Всичко това се развива при идеални условия и естествен, нестимулиран цикъл. При ин витро процедурата обаче е възможно да настъпи десинхронизация. Това може да се дължи на хормоналните препарати, които жената приема с цел стимулация на яйчниците и производството на оптимален брой фоликули. В резултат на това серумните нива на естрогена достигат по-високи стойности в сравнение с естествения цикъл. Това предизвиква стартиране на овариален синтез на прогестерон. Повишението в нивата му по-рано от планираното, могат да доведат до преждевременно „презряване“ на ендометриума. А това намалява шансовете за успешна имплантация и бременност.

Десинхронизацията може да се избегне чрез отлагане на ембриотрансферта за следващия цикъл. До тогава ембрионите се замразяват и се съхраняват в криобанка.

Замразяване на ембриони

Процедурата по замразяване на ембриони е от изключително значение за качеството на ембрионите и последващия ембриотрансфер. Ембрионите се съхранят при свръхниски температури, най-често в течен азот.

Замразяването на ембриони цели да избегне нова хормонална стимулация на жената през следващия цикъл. Използва се в случаите на гореописаната десинхронизация и при наличието на по-голям брой ембриони с добро качество. Тази оценка на качеството се извършва от ембриолог, след като разгледа целия период на растежа и развитието им.

Замразяване се препоръчва и при Овариален хиперстимулационен синдром (OHSS), желание за намаляване риска от многоплодна бременност, както и при необходимост от запазване на фертилните способнсоти за бъдещ период.

Замразените ембриони се поставят в криоконтейнери и специална среда с течен азот, при температура от поне -196⁰C. Животът и преживяемостта на ембрионите не зависи от периода на съхранение, а от правилно извършената процедура по замразяване и съхранение.

Според някои специалисти в областта размразените ембриони, трансферирани в матката след възвръщане на нормалния цикъл и възстановяване от хиперстимулацията, имат по-голям шанс да се развият правилно. Това е така, тъй като тази техника наподобоява естественото зачеване. Въпреки правилното съхранение и запазване на ембрионите, все пак съществува риск от неправилното им развитие и възпрепятстване на бременността.

Успеваемостта на ин витро процедурата зависи от редица фактори. Според скорошни изледвания ембриони, преминали през размразяване, се свързват с по-високи нива на риск от високо кръвно налягане, но с по-малка вероятност за ниско или поднормено тегло на новороденото.

Какво предстои след ембриотрансфера?

Както вече споменахме ембриотрансферът е последната стъпка от класическото ин витро и процедурата ИКСИ.

Трансферът е безболезнен и наподобява вземане на цитонамазка. Възможно е да се усети болка и дискомфорт, но много рядко се налага анестезия. След извършването му е добре жената да остане в легнало положение и покой около 20-30 мин – до около час. В деня на ембриотрансфера не се препоръчва тежка физическа дейност и прекомерното физическо натоварване. Добре е да се отложат тренировките и активносите като фитнес, плуване и бягане.

Някои специалисти съветват да се ограничи и приема на кафе, шоколад, алкохол и енергийни напитки. Дългите горещи душове, слънчевите бани, сауните и солариумите също не са подходящи и е добре да бъдат прекъснати за определен период от време.

Около десет дни след трансфера се прави кръвен тест за бременност, отчитащ нивата на ЧХГ. Два дни по-късно в домашни условия жената може да направи и уринарен тест за бременност. При отчитане на положителен резултат, 20 дни след него се прави и първия ултразувков преглед.

Грижете се за здравето си! Понякога дори лека настинка би могла да окаже неблагоприятно влияние върху задържането и развитието на току-що трансферираните ембриони. Не забравяйте да се храните балансирано и здравословно.

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Shopping Cart
Scroll to Top