извънматочна-бременност

Извънматочна бременност и всичко за състоянието

Какво представлява извънматочната бременност?

Както подсказва името „извънматочна бременност“, тя представлява бременност, започнала своето развитие извън маточната кухина. Терминът е познат още като ектопична бременност. В долните редове ще разясним малко повече за това по-особено състояние, засягащо между 1 и 2 процента от всички бременни жени.

Както знаете, оплождането е процес, при който мъжката и женската гамета се сливат. Нормално това се извършва в разширената част на една от двете маточни (фалопиеви) тръби, наречена ампула. С помощта на ресничките, които покриват тръбата, оплодената яйцеклетка (зиготата) се придвижва към маточната кухина. Обикновено този процес продължава между 5 и 7 дни. След като достигне до матката, зиготата се имплантира в ендометриума и там, тя започва своето развитие. Този процес наричаме имплантация или нидация на яйцеклетката.

В случаите, в които транспортът на оплодената яйцеклетка до маточната кухина е прекъснат поради някаква причина, и тази имплантация не може да бъде извършена, е налице извънматочна бременност. Обикновено тя настъпва в маточната тръба, където зиготата „се прикрепва“ неправилно. Най-често това се случва в разширената ѝ част, но е възможно да се извърши и в стеснението на тръбата или т.нар. истимус. В тези случаи, налице е тубарна извънматочна бременност.

Много редки, но все пак възможни, са случаите, в които оплодената яйцеклетка се имплантира неправилно в маточната шийка, яйчниците или коремната кухина. Тези видове извънматочна бременност се наричат, съответно:

  • Цервикална бременност – извънматочна бременност, настъпила в маточната шийка;
  • Овариална бременност – извънматочна бременност, настъпила в един от двата яйчника;
  • Абдоминална бременност – извънматочна бременност, настъпила в коремната кухина.

Независимо от мястото, на което е настъпила изънматочната бременност, тя няма как да протече нормално. Нарастването на зиготата в маточната тръба или в друг орган, крие рискове за здравето и живота на бъдещата майка и поради тази причина, е необходимо бременността да бъде прекратена още в самото си начало.

Въпреки, че методите за диагностика и ранно откриване на това състояние непрекъснато се развиват, честотата на подобни случаи в последните години расте. Основните фактори за появата му обикновено се крият в нарушения транспорт на оплодената яйцеклетка към маточната кухина. Според специалистите обаче, съществува определена група рискови фактори, повишаващи честотата на поява на извънматочна бременност.

Причини и рискови фактори за развитие на извънматочна бременност

Запушени маточни тръби

Най-честата причина за развитие на извънматочна бременност са запушените маточни тръби. Някои изследвания сочат, че това състояние е налице средно при около 30% от жените с нарушено репродуктивно здраве. Запушването може да бъде както частично, така и пълно, като в единия случай съществува известна проходимост, а в другия – такава напълно липсва.

Когато маточните тръби са запушени във вътрешността си, те не са проходими и вероятността за настъпване на извънматочна бременност е много висока. Заради своята еластичност и разтегливост, запушените маточни тръби могат да задържат оплодената яйцеклетка до около два месеца. След този период, настъпва разкъсване на стената, което би могло да доведе до опасни последствия за здравето и живота на жената!

Причините за настъпване на извънматочна бременност заради запушени маточни тръби са немалко на брой. Най-често, до това състояние водят редица възпалителни процеси или прекарани заболявания на самите тръби или яйчниците.

Можем да обобщим състоянията, водещи до запушване и деформация на маточните тръби, по този начин:

  •  Т.нар. салпингити, или иначе казано предишни тазово-възпалителни заболявания на маточната тръба, причинени от хламидийна инфекция. Този инфекциозен процес нарушава двигателната активност на ресничките на фалопиевите тръби, и по този начин възпрепятства придвижването на зиготата и нейното правилно имплантиране.
  • Някои инфекции, настъпили след аборт или поставяне на вътрематочна спирала.
  • Хирургични интервенции в областта на маточните тръби. Примери за такъв тип операции са болест на Крон, отстраняване на апендицит и др. Подобен тип интервенции биха могли да са причина за срастване на маточните тръби с други органи.
  • Вродени деформации на маточните тръби.
  • Предходна извънматочна бременност. Наличието на такава, повишава значително риска от запушване на маточните тръби. Именно поради тази причина, е важно кога е установена извънматочната бременност и колко бързо е прекратена.

Ендометриоза

Ендометриозата сама по себе си, също повишава риска от настъпване на извънматочна бременност.

В случаите, в които са налице т.нар. „шоколадови кисти“, характерни за състоянието, се поражда необходимостта от хирургична намеса. Възможността от възникване на срастване с други органи е повишена, и по този начин Ендометриозата би могла да се окаже причина за запушване на маточните тръби от външната им страна.

Използване на вътрематочни контрацептивни средства

Въпреки своята почти 100-процентова защита от забременяване, вътрематочните контрацептивни средства, или т.нар. спирали, биха могли да доведат до възникването на извънматочна бременност.

Това е възможно, най-често при неправилно поставяне и използване на спиралата. При евентуално оплождане на яйцеклетката, тя няма как да премине към кухината на матката и да се имплантира успешно, именно заради наличието на вътрематочната спирала в нея. В този случай, вероятността от настъпване на извънматочна бременност е много висока.  

Напреднала възраст на жената

Извънматочна бременност би могла да настъпи при всяка една жена, независимо от нейната възраст. Жените на възраст над 35 години обаче, са по-предразположени към развитието на това състояние.

Не е тайна, че забременяването след 35-годишна възраст крие повече рискове както за жената, така и за плода. Това се дължи на хормоналните промени, настъпващи в женското тяло в тази възраст, както и на намаляващия яйчников резерв. Въпреки по-високия риск от настъпване на извънматочна бременност и по-ниските шансове за зачеване, много жени на възраст над 35, и дори над 40 години, се радват на успех. Научете още за забременяването в по-напреднала възраст тук.

Тютюнопушене

Според някои експерти, тютюнопушенето също създава повишен риск от настъпване на извънматочна бременност. Установено е, че рискът зависи от индивидуалните навици на жената и се увеличава спрямо броя изпушени цигари.

Дори да не доведе конкретно до извънматочна бременност, тютюнопушенето може да окаже негативно влияние върху цялостното репродуктивно здраве както на жената, така и на мъжа. За връзката между вредния навик и неуспеха в опитите за зачеване, научете тук.

Хормонален дисбаланс

Все още доказателствата за влиянието на хормоните върху настъпването на извънматочна бременност, са неубедителни. Все пак много учени смятат, че повишените нива на естроген и прогестерон, забавят придвижването на оплодената яйцжеклетка през маточните тръби и повишват риска от евентуална извънматочна бременност.

Асиситирани методи за репродукция

Някои изследвания сочат, че жените преминали през ин витро или друг асистиран метод за репродукция, имат по-висок шанс за развитие на извънматочна бременност. Репродуктивните проблеми и безплодието при жената сами по себе си, повишават риска от възникване на ектопична бременност.

Симптоми на извънматочна бременност

Както вече споменахме, извънматочната бременност трябва да бъде прекратена възможно най-бързо след нейното установяване. Това е наложително заради високия риск, който крие състоянието. Разбира се, най-сигурно ектопичната бременност би могла да бъде установена чрез вагинален ехографски преглед. За съжаление обаче правилното ѝ диагностициране в самото начало, не винаги е възможно. Проявите на ектопичната бременност и нейната симптоматика наподобяват други гинекологични състояния и често биха могли да заблудят както лекаря, така и пациентката.

При повечето жени с извънматочна бременност, симптомите по нищо не се различават от тези на нормалната бременност. Менструалният цикъл закъснява и при направен тест за бременност, резултатът обикновено е положителен. Другите, типични за бременността признаци, като гадене и чувствителност в гърдите, също могат да се проявят.

И, въпреки че извънматочната бременност, не без основание, е наричана от много специалисти „най-добрия имитатор в областта на гинекологията“, съществуват няколко характерни симптома, които е необходимо да бъдат споделени с лекар, възможно най-бързо след тяхната проява.

Ето кои са най-често срещаните симптоми, наблюдавани при жени с тубарна извънматочна бременност (бременност, настъпила в маточната тръба):

Силна и остра болка в долната част на корема

При част от пациентките с извънматочна бременност, се наблюдава т.нар. хиповолемичен шок. Той се характеризира с намален обем на циркулиращата кръв и най-често срещания симптом на състоянието е внезапна болка, която е изключително силна и остра. Локализира се в долната част на корема и е придружена със силно учестена сърдечна дейност, понижено артериално налягане и бледа, студена, и изпотена кожа. Възможно е състоянието да доведе и до загуба на съзнанието.

Състоянието хиповолемичен шок се обуславя от руптурата или разкъсването на засегнатата маточна тръба, в която е била имплантирана оплодената яйцеклетка. Все по-рядко обаче, пациентките достигат до това животозастрашаващо състояние. Благодарение на съвременните диагностични методи, е възможно наличието на извънматочна бременност да се определи още в самото ѝ начало и проявата на това състояние да бъде предотвратена.

Все пак, в случай че усетите необичайна остра болка в долната част на корема е добре веднага да посетите Вашия лекар!

Болка в областта на рамото

При разкъсването на маточната тръба и състоянието хиповолемичен шок, определено количество кръв попада в коремната кухина и се развива картина на остър хирургичен корем. Когато кръвта достигне до диафрагмата, се наблюдава дразнене на нерва, който инервира диафрагмата, и от там се появява болка в рамото.

Вагинално кървене

Хиповолемичният шок понякога е придружен и от вагинално кръвотечение, което е оскъдно и тъмно-червено. Това кървене само по себе си не може да обясни тежестта на състоянието.

При някои пациентки, извънматочната бременност е съпроводена от по-леки и неспецифични оплаквания. При тях, за разлика от тези, при които се проявява рутура на маточната тръба, е възможно да липсва болка в областта на корема. Ако такава все пак има, обикновено тя не е остра, а е коликообразна.

Тази коликообразна болка е придружена с оскъдно, зацапващо тъмнокафеникаво течение. То се дължи на естественото излющване на лигавицата на матката, когато в нея няма развиващ се плод.

Това състояние, наречено тубарен аборт, има по-благоприятен ход за пациентката, но отново трябва да бъде консултирано с лекуващия лекар, и извънматочната бременност – да бъде прекратена.

Както споменахме още в самото начало, извънматочната бременност, може да настъпи и в други органи, различни от маточните тръби. Въпреки, че това се случва сравнително рядко, ще споменем и типичните за останалите състояния, симптоми.

Абдоминална бременност

При абдоминална бременност, или извънматочна бременност, настъпила в коремната кухина, най-често се появяват болки в корема, гадене, повръщане, запек или диария. Болката в корема е предизвикана от движенията на плода, който най-често е недоразвит и с деформации. Характерно за тези случаи е, че той може лесно да бъде опипан през коремната стена, тъй като заема напречни и коси положения.

Цервикална бременност

Цервикалната бременност или извънматочната бременност, настъпила в маточната шийка е изключително рядко явление. При нея симптомите са липса на менструация и кървене, което протича без болка.

При вагинален преглед при такъв тип настъпила бременност, се наблюдава една изключително раздута и уголемена маточна шийка.

И, за да обобщим накратко, бихме искали отново да изброим основните симптоми, подсказващи наличието на извънматочна бременност, при проявата, на които е необходимо да се обърнете към лекар:

  • Силна и остра болка в долната част на корема, рамото или шията.
  • Силна болка, появяваща се от едната страна на корема.
  • Леко до силно вагинално кървене.
  • Замаяност или загуба на съзнание.
  • Ректално напрежение.

Диагностициране на извънматочна бременност

Поради неспецифичната симптоматика на състоянието, поставяне на диагноза на база единствено оплакавания на пациентката е доста трудно. Благодарение на съвременната медицина, за щастие, диагностицирането на извънматочна бременност в нейния ранен етап на развитие, е напълно възможно.

Модерните методи за диагностициране на бременност, могат да установят наличието ѝ още няколко дни след имплантацията на зиготата. Радиоимунният тест, служещ за откриване на човешкия хорионгонадотропин (ЧХГ), е най-добрият метод за това. ЧХГ молекулата присъства в урината на всяка бременна жена и наличието ѝ говори за бременност, но без да е ясно каква точно е тя.

Поради тази причина е необходимо проследяването на ЧХГ в динамика. При нормална маточна бременност, концентрацията на молекулата се удвоява средно за два дни, докато при извънматочната бременност, скоростта и е значително по-ниска. Тази специфика се наблюдава и при спонтанен аборт.

Ето защо, след установяване на бременността, е добре да се проведе и ултразвуково изследване. В периода на 5-6 гестационна седмица, чрез него се визуализира плодния сак. В случай, че той не бъде видян в маточната кухина, но тестът за бременност е положителен, би следвало да има съмнение за извънматочна бременност.

При такъв тип съмнения, най-сигурният начин за изясняване на състоянието, е лапароскопията. Тя представлява оглед на коремната кухина отвътре. Това се прави чрез много тънка тръба, която се вкарва през малък разрез.

Друг метод за установяване на извънматочна бременност е пункция на най-ниската точка на коремната кухина (excavation rectouterina). Интервенцията се провежда под упойка, след дезинфекция на влагалището и издърпване на маточна шийка напред, чрез специален инструмент. Под шийката в задния влагалищен свод се вкарва дълга игла, през която при наличие на извънматочна бременност, изтича кръв.

Лечение на извънматочна бременност

В общи линии, лечението на състоянието бива два вида:

  • оперативно и
  • медикаментозно.

До голяма степен то зависи от индивидуалното състояние и възрастта на пациентката, местоположението на неправилно имплантиранта зигота и състоянието на таза и маточните тръби.

Когато е настъпила рутура или разкъсване на маточната тръба и жената е изпаднала в хиповолемичен шок, се пристъпва към спешна оперативна интервенция, която има животоспасяващ характер. Най-често при такъв тип усложнения, се премахва увредената маточна тръба. Процедурата се нарича салпингектомия.

В други случаи, когато отново е необходима оперативна намеса, но тя няма спешен характер, може да се прибегне до отстраняване единствено на имплантираната зигота, без премахване на маточната тръба. По този начин се запазват шансовете на пациентката от настъпване на по-нататъшна бременност, но поради оперативната намеса, рискът от повторна извънматочна бременност се повишава. Този тип интервенции се правят с помощта на лапароскопска техника и са безкръвни.

Медикаментозното лечение на извънматочна бременност на този етап, също е възможно. Действието на медикамента се изразява в прекъсване на бременността чрез нарушаване развитието на ембриона. Препаратът се инжектира в плодния сак под ехографски контрол. По време на приема, жената получава оплаквания като коремна болка и вагинално кървене, подобни на тези по време на менструация. При медикаментозното лечение маточната тръба се запазва от увреждане и рискът от повторно развитие на извънматочна бременност е значително по-нисък.

Бихме искали да отбележим, че част от извънматочните бременности, могат да протекат и завършат като спонтанен аборт, и нито един от двата вида лечение, да не бъде необходим.

Има ли начин да се предпазим от възникване извънматочна бременност?

Тъй като основната причина за развитието на извънматочна бременност е нарушената проходимост на маточните тръби, е много важно да запазим тяхното добро състояние. Това е възможно при недопускането или своевременното лечение на възпалителни процеси в областта на тръбите. Поддържането на добро интимно здраве и безопасните полови контакти са сред основните фактори, които предпазват от болести и инфекции, предавани по полов път.

Освен това, на нераждали жени, не се препоръчва поставянето на вътрематочна спирала като контрацептивен метод.

При оперативни интервенции в областта на тази и коремната кухина, е необходимо маточните тръби, да бъдат предпазени от увреждане.

Разбира се, здравословният начин на живот, правилното хранене и редоното спортуване, също намаляват риска от проява на репродуктивни проблеми, в това число и настъпване на извънматочна бременност.

В заключение, бихме искали да отговорим на въпроса, който вълнува жените, диагностицирани с извънматочна бременност, а именно дали имат възможността да забременеят нормално. Отговорът е ДА, могат. Въпреки, че съществува риска от развитие на повторна извънматочна бременност, той е едва 10%. Изследвания показват, че 65% от жените, се радват успешна нормална бременност в рамките на до 18 месеца след лечението на извънматочната такава.

Затова Ви съветваме да остане спокойни, да спазвате препоръките на Вашия лекар и да не се притеснявате излишно.

Публикувано в

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Call Now Button
Scroll to Top