В днешно време, животът на всеки един от нас е изключително динамичен. Ежедневието е натоварено и изпълнено с поети ангажименти и задачи с крайни срокове. Наистина, поставяме си цели от разнообразен характер, по-голямата част от които – по-краткосрочни, а други оставяме за по-напред във времето.
Забързани и преминаващи от една дейност в друга, се случва да не усетим как времето неусетно преминава. Дългосрочните желания остават все така далеч от нас, тъй като не е настъпил подходящият според нас момент, в който да вземем решението, че искаме да се превърнат в реалност.
Много на брой са проведените изследвания, които доказват, че с напредването на възрастта репродуктивните способности на жената започват трайно да спадат. Най-вероятно и безпроблемно е настъпването на бременност в периода между двадесет и двадесет и осем-тридесет години.
След тридесетата годишнина, в женското тяло малко по малко започват да настъпват изменения, включително и на хормонално ниво. С времето, те започват да внасят допълнителни трудности в опитите за зачеване. Освен това, всяка жена се ражда с определен брой яйцеклетки в своето тяло, но този резерв постепенно намалява.
Свързано с темата: Кои медицински състояния влияят върху изхода от АРТ
Разбира се, важно е да направим уточнението, че шансовете за забременяване в резултат от половия акт между двама напълно здрави партньори никак не са високи – едва около 20-25% в рамките на един месечен цикъл. Ако се доверим на горепосочените цифри, ще установим, че в рамките на една година вероятността за настъпване на бременност при една двойка е 80-90%. На някои двойки им отнема по-дълго време докато имат щастието да се зарадват на свое детенце по напълно естествен път, докато други имат късмета това да се случи по-бързо и съвсем без премисляне и напрегнато очакване.
Възможните причини са различни и не е задължително да се крият в репродуктивни проблеми.
Важно е да се отбележи, че наличието на голям брой сперматозоиди с правилна морфология и концентрация е изключително важно, тъй като всички заедно помагат на един, който да достигне до яйцеклетката и да я оплоди преди да стане твърде късно.
Зачеването, макар и често да е силно желано, е много комплексно и зависимо от редица фактори. Освен възрастта на жената, от значение са още честотата на опитите, тяхната продължителност и медицинското състояние на двамата партньори. Препоръчително е поддържането на сексуалното желание и осъществяването на полов контакт поне три пъти седмично, за да се повиши вероятността за успех.
В допълнение, има различни начини, по които самите Вие можете да подпомогнете общото си здраве и, в случай, че няма друг проблем, да скъсите дистанцията между себе си и сбъдването на своята мечта.
Ако опитите продължават в продължение на повече от година, е желателно прибягването до консултация със специалист. При по-възрастните двойки, този период на изчакване, без прибягване до лекарско мнение, е препоръчително да бъде по-кратък. По този начин, ще се повиши вероятността от успех в резултат от навременната експертна намеса.
Наличието на репродуктивен проблем също оказва съществено влияние върху вероятността за успех на опитите. Сред най-важните фактори, които са от значение за репродуктивното здраве на жената, са: честота на настъпване на овулация, проходимост на маточните тръби, хормонален баланс, наличие на предходни аборти.
При мъжете, това са: брой сперматозоиди, морфология на сперматозоидите, концентрация и мобилност на сперматозоидите.
Консултация с медицински специалист е необходима и дори задължителна в случаите, в които в продължение на година или повече време партньорите в една двойка са извършвали опити за зачеване, включително и в периода на овулация, без да използват предпазни средства.
Разбира се, търсенето на експертно мнение не бива да Ви плаши, тъй като е възможно да имате нужда от лека стимулация, която да доведе до желания резултат. Ако пък се притеснявате, винаги можете да се обърнете към своя лекар и на по-ранен етап. В случай, че всичко е наред, това ще Ви помогне да се успокоите. Ако пък се установи наличието на някакъв проблем, в по-ранен етап ще се пристъпи към неговото разрешаване.
Съветваме Ви да потърсите мнението на специалист по-скоро, в следните случаи:
Съществуват и случаи на имунологична несъвместимост у единия или у двамата партньори. Това означава, че организмът и на двамата произвежда антитела, които противодействат на половите клетки и пречат на оплождането.
Асистираните репродуктивни технологии представляват процедури, извършвани от медицински експерти в клинична среда. Чрез тях, по изкуствен начин се подпомага успешното забременяване при двойки с фертилни проблеми, при които в продължение на дълъг период от време не настъпва бременност – над една или две години.
В редица случаи асистираните технологии се оказват и единственият начин, който прави възможно раждането на бебе в семейството. АРТ методите са различни, що се отнася до етапите, през които преминават. Взимането на най-правилното решение за назначаване на конкретно лечение и избор на процедура обаче принадлежи на репродуктивния специалист.
Обикновено, специалистът препоръчва по-неинвазивен метод, като начало на лечението и в случай, че той не бъде успешен, прибягва до по-сложна процедура.
Свързано с темата: Психологическа подкрепа при двойки, преминаващи през АРТ
За да стане по-ясна причината за избиране на конкретен метод на асистирана репродукция, е полезно да поясним по какъв начин се формират яйцеклетките в женското тяло.
Хипофизната жлеза в мозъка регулира менструалния цикъл, като произвежда два хормона – фоликулостимулиращ хормон (FSH) и лутеинизиращ хормон (LH). Фоликулостимулиращият хормон подпомага нарастването на фоликулите в яйчниците, във всеки от които се съдържа яйцеклетка.
В хода на растеж на фоликулите, един от тях става доминантен и поради тази причина останалите спират своето развитие. В този момент, лутеинизиращият хормон се освобождава отново от хипофизната жлеза, като по този начин яйцеклетката успява да достигне своята зрялост. Когато фоликулът се спука и освободи узрялата яйцеклетка, настъпва овулацията. Тя попада във фалопиевите тръби и вече може да бъде оплодена от мъжките сперматозоиди.
В мъжкото тяло, сперматозоидите се образуват в тестисите, които представляват полови жлези с яйцевидна форма. В тях се образува и мъжкият полов хормон – тестостерон. В тестисите се извършва делене на клетките, в резултат от които се създават сперматозоидите.
След това, те се освобождават в надсеменника (епидидимис) – това е тръбичката, която свързва отводните тестикулярни канали. В нея сперматозоидите зреят в продължение на два до десет дни. При настъпване на еякулация, сперматозоидите се придвижват към пениса през пикочния канал (уретрата).
Този процес отново се регулира от хипофизната жлеза в мозъка, която контролира едновременното освобождаване на лутеинизиращ хормон и фоликулостимулиращ хормон в кръвта. Лутеинизиращият хормон подпомага производството на тестостерон при мъжете, който заедно с фоликулостимулиращия хормон насърчава производството на сперматозоиди.
[metaslider id=”1070″]
Неинвазивните асистирани репродуктивни технологии включват стимулацията на яйчниците (овариална стимулация) и вътрематочната (интраутеринна) инсеминация.
Това е метод, чрез който по изкуствен път се стимулира растежът на фоликули. Прилага се при жени, страдащи от липса на овулация или нередовна овулация, както и при производство единствено на ниски нива на хормоните, необходими за успешно зачеване.
Овариалната стимулация включва прием на хормонално лекарство (посредством орална таблетка или инжекция), която стимулира производството на фоликулостимулиращ хормон. По този начин, се подпомага развитието на повече на брой фоликули. Когато те нараснат достатъчно, един от тях ще се спука, за да отдели зрялата яйцеклетка. Ако партньорите имат полов контакт през този период от време, шансовете за зачеване значително нарастват.
Вътрематочната (интраутеринна) инсеминация е метод за лечение, който се прилага при жени със здрави фалопиеви тръби, които обаче, по някаква причина, не успяват да забременеят. Често се прилага в случаи на ендометриоза, неизяснен стерилитет, отклонения в спермалните параметри, цервикален стерилитет и двойки с по-леки имунологични проблеми.
Причината би могла да се се корени и в механични промени по време на половия акт – например, ако мъжът не успее да достигне до ерекция или има проблем, в резултат от оперативна намеса или травма. Изкуствената инсеминация би могла да се осъществи и в случаите на замразена семенна течност преди предстоящо за мъжа лечение от рак.
Процедурата включва поставяне на предварително обработена мъжката семенна течност през маточната шийка на жената във вътрешността на матката по време или около периода на овулация (тя би могла да бъде спонтанна или стимулирана).
Най-подходящото време за осъществяване на метода се измерва по няколко начина:
Вътрематочната инсеминация се осъществява между 24 и 48 часа след повишаването на лутеинизиращия хормон. Това може да стане по време на нормалния месечен цикъл или в условията на хормонална стимулация, в случаите, в които жената страда от нередовен менструален цикъл.
Комбинирана с овариална стимулация, би могла да бъде още по-ефективна. Методът е прост и безболезнен и отнема между 5 и 10 минути. Поставя се разширител във влагалището за визуализиране на маточната шийка. Следва почистване на маточната шийка и инжектиране на обработената сперма в матката, посредством пластмасов катетър.
Важно условие за прилагането на вътрематочната инсеминация е спермата да бъде обработена, тъй като в чистия си вид тя би могла да причини контракции/ колапс на матката. Обработката включва премахване на бактерии и остатъчни химикали, които е възможно да доведат до дразнене или инфекция. по този начин се повишава вероятността за проникване на спермата и оплождане на яйцеклетката.
След приключване на процедурата, жената може да осъществява полов акт със своя партньор, като не е необходимо спазването на определен период на въздържание. През цялото време, вътрематочната инсеминация се наблюдава посредством кръвно изследване на хормоните и сканиране чрез ултразвук. Този мониторинг е необходим, за да се предотврати развитието на твърде голям брой фоликули (опасност от развитие на многоплодна бременност).
Около две седмици след осъществяване на процедурата жената може да направи тест за бременност. Когато той е положителен, се осъществява сканиране чрез ултразвук. Това се случва не повече от месец след направения тест. Целта е да се провери доколко жизнеспособен е плодът.
Успеваемостта на вътрематочната инсеминация варира между 5% и 30%. Тя е зависима от множество фактори, сред които: причина за стерилитета, продължителност на стерилитета и възраст на партньорите. Шансовете за успех са по-скоро минимални, когато жената е на възраст над 45 години.
Ако след провеждането на няколко поредни опита за такава вътрематочна инсеминация, те се окажат неуспешни, е възможно специалистът акушет-гинеколог да Ви насочи към процедура по инвитро оплождане (IVF) или интрацитоплазмено инжектиране на единични сперматозоиди (ICSI).
Вътрематочната инсеминация с донорска сперма се прилага в хода на лечение на:
Мъжете, които стават донори на сперматозоиди, правят това анонимно и безвъзмездно. Комуникацията се извършва с лекар-специалист – уролог или андролог.
Те трябва да отговарят на редица изисквания.
Едва когато лицата, желаещи да се включат в донорска програма, отговарят на всички гореописани изисквания, те биха могли да бъдат одобрени за донори. За подбора на донори обичайно са отговорни екип от лекари и биолози. Те работят в съответната клиника или медицински център за асистирана репродукция.
Всеки донор би могъл да преосмисли решението си. Тогава той отказва семенната проба да се използва за целите на метода за асистирана репродукция. Това правило важи в случаите, в които тя все още не е използвана.
Отделянето на семенна течност се осъществява посредством мастурбация. Задължително условие е въздържание в продължение на два до пет дни преди посещението в клиниката/ медицинския център.
Сперматозоидите се замразяват и се поставят под карантина за минимум 180 дни. По този начин се намалява рискът от заразяване. Така единствено пречистена и „здрава“ сперма ще бъде поставена вътре в матката на жената, подложила се на вътрематочна инсеминация.
Самата процедура се извършва непосредствено преди овулация чрез тънка тръбичка (катетър).
Жената сама може да избере кой да бъде донорът. Предоставя ѝ се подробно описание на всеки от одобрените кандидати, което да помогне за вземането на решение.
Списъкът включва:
Давайки съгласието си да се превърне в донор, мъжът се отказва от всички правни и финансови отговорности, които биха възникнали за него към бъдещото бебе.
Терминът „Ин витро“ в превод от латински език означава „в стъкло“. Затова и бебета, родени посредством този метод на асистирана репродукция, често са наричани „бебета в епруветка“.
Инвитро е процедура за изкуствено оплождане, при която оплождането на зрялата яйцеклетка се случва извън тялото на жената. Сперматозоидите сами си прокарват път до яйцеклетката и един от тях прониква в нея. Важно е семенната течност, предоставена от мъжа, да е със здравословни параметри (мобилност, брой, концентрация, морфология и др.) Оплодените яйцеклетки остават извън женското тяло до развитието на млади ембриони. След като те са налице, се пренасят в матката на жената посредством ембриотрансфер.
Инвитро оплождането е метод за асистирана репродукция, прилаган при двойки, при които бременност по естествен път не настъпва в срок до 18 месеца след опити без предпазване в най-фертилните дни.
До него се прибягва най-често в следните случаи:
Броят им варира в различните медицински центрове, като най-често са между минимум 3 и максимум 8.
Инвитро оплождането би могло да бъде ефективен метод на асистирана репродукция в почти всички случаи. Изключение правят случаите на безплодие при жената, породено от анатомични проблеми на матката.
Свързано с темата: Какво показва статистиката за успеваемостта на инвитро процедурите?
Медицинският екип, който подкрепя и двамата представители на двойката през цялата процедура по инвитро оплождане, не е малък.
Състои се от:
Ето и кои са едни от най-важните показатели, определящи необходимостта от назначаване на процедура по ин витро оплождане.
Важно е партньорите в една двойка да са наясно, че вероятността за забременяване при жената започва да намалява след 30 години. Тя е и особено ниска след навършването на 40 години.
Преди окончателно вземане на решение за провеждане на процедура по инвитро оплождане се извършва изследване на яйчниковия резерв на жената. Състоянието на яйчниците се оценява чрез измерване на фоликулостимулиращия хормон на третия ден от менструалния цикъл.
Инвитро оплождането е свързано със свръхстимулиране на яйчниците. По този начин се стимулират много на брой фоликули, във всеки от които се развива яйцеклетка. Стимулацията става посредством фоликулостимулиращ хормон и лутеинизиращ хормон, които се отделят от хипофизната жлеза. Когато фоликулите се спукат, налице са средно между 7 и 10 яйцеклетки. Потенциално, всяка една от тях може да бъде оплодена и да се развие в ембрион. Имплантирането на ембрионите в матката се нарича ембриотрансфер (ET). При успех на процедурата, той води до бременност и развитие на плода до раждането на бебето.
Съществуват и инвитро процедури на естествен цикъл, при които жената не приема допълнителни стимулиращи хормонални препарати. Вместо това, се проследява естественият процес на овулация чрез ултразвук. Определят се стойностите на лутеинизиращия хормон.
Много вероятно е обаче да се наложат повторения на инвитро процедурата на естествен цикъл. Причината е по-ниската степен на изкуствена стимулация и развитието на една-единствена яйцеклетка в рамките на един цикъл.
През целия период на стимулация на яйчниците, състоянието на жената се проследява чрез кръвни тестове, които изследват нивата на естроген в тялото. Правят се и ултразвукови изследвания, проследяващи как се развиват фоликулите – брой и големина.
Това наблюдение се извършва ежедневно до узряването на фоликулите.
Когато фоликулите узреят, следва пункцията на фоликулите (спукване). По този начин яйцеклетките се изваждат от женското тяло (аспирация на яйцеклетките). Не всеки фоликул съдържа яйцеклетка, а някои яйцеклетки е възможно преждевременно да са спрели своето развитие.
Пункцията на фоликулите продължава между 15 и 40 минути. След товае необходимо жената да почине около час преди изписване. В някои случаи процедурата се извършва чрез упойка.
Извадените яйцеклетки се пренасят в изолирана среда (инкубатор), която благоприятства по-лесното оплождане от сперматозоидите. Те се поставят на едно място със сперматозоидите и по естествен път те биват оплодени.
В резултат, оплодената яйцеклетка се превръща в развиващ се ембрион, който е важно да се отглежда в строго определени условия.
Средно около 65% от яйцеклетките биват оплодени и само част от тях започват естествения процес на делене. В зависимост от възрастта на жената, между два и четири ембриона се връщат в матката и същият брой биват замразени.
В случай, че първият ембриотрансфер се окаже неуспешен, при втори опит и след размразяване се използват замразените ембриони.
Използването на донорски яйцеклетки в рамките на процедура по инвитро оплождане се налага често в някои от долуизброените случаи.
Донор би могла да бъде както непозната жена-доброволка, така и роднина (сестра, братовчедка).
Съгласно последните изменения на Наредба №28 от 20.06.2007 г., отнасяща се за дейности по Асистирана репродукция, жени до 51 години включително могат да се подложат на процедура по инвитро оплождане с донорски яйцеклетки.
Дарителките на яйцеклетки трябва да отговарят на същите изисквания като мъжете-дарители на сперматозоиди, с някои разлики. Трябва да:
Подборът на донори на яйцеклетки отново се осъществява от лекари и биолози, работещи в съответната клиника/ медицински център. Веднъж дарени, яйцеклетките биха могли да се оплодят веднага или да бъдат замразени.
Процедурата по интрацитоплазмено инжектиране на единични сперматозоиди е много сходна с процедурата по инвитро оплождане.
Разликата се крие в директното поставяне на здрав сперматозоид в яйцеклетката, вместо оплождането да стане по естествен път – произволно от един от множеството сперматозоиди. Това става чрез микропипета (игла), която улавя и засмуква единичен сперматозоид. Процедурата се извършва от ембриолог под микроскоп.
Методът е прилаган при двойки, в които:
И в този случай е необходимо извършването на пункция на фоликулите. В резултат, зрелите яйцеклетки се изваждат от тялото на жената. Лекарят инжектира поотделно всеки от сперматозоидите, извлечени от мъжкия еякулат, директно във всяка яйцеклетка.
По този начин се подпомага успешното оплождане по изкуствен път.
Самите яйцеклетки се подготвят предварително за процедурата, като обкръжаващата ги маса от клетки се отстранява. Така тя се позиционира по най-подходящия начин преди самото инжектиране. С помощта на микропипети, яйцеклетката се придържа неподвижна от едната страна. От другата – чрез микропипетите се въвеждат сперматозоидите.
Качеството и морфологията на сперматозоидите трябва да са максимално добри. По този начин ще се повиши възможно в най-голяма степен шансът за успех на приложения метод.
Сперматозоидите могат да произлизат както от спермата на мъжа в една двойка, така и от донорска сперма. В случаите, в които в спермата на мъжа липсват сперматозоиди, те могат:
Съществуват и методи за инжектиране на незрели сперматозоиди в женските яйцеклетки в случаите, в които има по-тежки отклонения от сперматогенезата.
Такива са ELSI, ROSI, които се прилагат след предходните две. Те заместват процедурата по интрацитоплазмено инжектиране на единични сперматозоиди (ICSI).
Отново, между два и пет дни са необходими, за да се случи оплождането и да се образува ембрион. Той се имплантира в матката с помощта на тънък пластмасов катетър.
Чрез прилагане на този метод е възможно диагностицирането на генетично заболяване в ембриона. То би могло да е налице при двойки, които или са носители на генетично заболяване, или са изложени на висок риск от предаването му.
Извършването на процедурата започва на третия ден след инвитро фертилизация. Тогава се прави биопсия на ембриона и от него се извличат единични клетки. На тях им предстои да се подложат на молекулярна диагностика. Самата биопсия се извършва под микроскоп, с помощта на микропипета, с която се позиционира ембриона. Същевременно, с лазер или киселинен разтвор, обвивката на ембриона се пробива и засмуква една-единствена клетка. Именно тя впоследствие ще се използва за генетична диагностика.
Преимпламнтационната генетична диагностика се прилага не само при двойки с репродуктивни проблеми. Подходяща е още и за:
Необходимо е възрастта на майката да бъде над 34 години, а възрастта на родителите – над 39 години.
Процедурата помага за:
Постарахме се да Ви представим най-важната информация за основните методи за асистирана репродукция. В допълнение към първата и втората част на статията, в следваща статия ще публикуваме и интервю с едно от прекрасните момичета на Сдружение „Зачатие“. Това е една силно емоционална лична история, която със сигурност ще Ви просълзи и усмихне едновременно!
Постарахме се да съберем на едно място, в общ списък, и всички инвитро центрове, съществуващи към момента в България. Надяваме се да попаднете на точното място и специалист, за да сбъднете своята мечта!
За информация относно процедурите в България, прочетете повече тук »
Източници:
Асистирана репродукция по метода ИКСИ (ICSI), www.zachatie.org
Асистираните репродуктивни методи, www.zachatie.org
Вътрематочна инсеминация с донорска сперма, New Life Fertility Center
Вътрематочна (интраутеринна) инсеминация, www.zachatie.org
Донорска програма, МЦ „Радост“
Донорска програма, МЦ „Св. Иван Рилски“, гр. Тутракан
Имате ли проблем със забременяването? Кога да започнете да се тревожите?, www.zachatie.org
Ин Витро (IVF): индукция на овулацията, www.zachatie.org
Интрацитоплазмено инжектиране на сперматозоиди (ICSI) – част 1, Мама, татко и аз.bg
Интраутеринна инсеминация (IUI), Ин витро център Димитров
Какво е ПГД (преимплантационна генетична диагностика)?, www.zachatie.org
Кой трябва да се лекува чрез IVF (или ICSI) и IUI?, www.zachatie.org
IUI – ИНТРАУТЕРИННА ИНСЕМИНАЦИЯ, МЦ Клиничен институт за репродуктивна медицина „Света Елисавета“ Плевен
PGD, СБАЛАГРМ „София“
PGD/ PGS – акценти, МЦ „Д-р Щерев“
What is assisted reproductive treatment (ART), VARTA.org
