Посткоитален тест наричаме изследването, определящо взаимодействието на сперматозоидите с цервикалната слуз на жената и съвместимостта помежду им.
Посткоитален тест – какво представлява?
Известен е още под наименованието Simms-Huhner тест. Тестът е неизменна част от изследванията при двойки, чиито опити за зачеване завършват с неуспех в период около и над една година, и причината за това не е установена.
Целта на посткоиталния тест е да установи наличието, или съответно отсъствието на прогресивно подвижни сперматозоиди в цервикалната слуз на жената между 6 и 8 часа след вагинален полов контакт. Задължително условие е жената да се намира в период около очакваната овулация, тъй като именно тогава влагалищната среда е най-благоприятна и цервикалния мукус е най-пропусклив за сперматозоидите.
Въпреки, че посткоиталният тест е сред основните изследвания при определяне на причините за безплодие при двойките с репродуктивни проблеми, то не замества необходимостта от извършването на спермограма при мъжа и някои основни изследвания при жената.
Какви са условията за извършване на посткоитален тест?
Както вече споменахме, първото и най-важно условие при извършване на посткоитален тест е жената да се намира в периода около своята овулация. За правилното ѝ изчисляване съществуват различни методи, но при Simms-Huhner теста най-често се използва ултразвуковата процедура, наречена фоликулометрия.
Освен, че жената трябва да се намира в периода около своята овулация, друго важно условие е двойката да се въздържа от полови контакти, поне 2-3 дни преди извършване на теста.
След като пациентката бъде информирана за най-подходящия ден за осъществяване на процедурата, в рамките на 6 до 8 часа преди нея, двойката трябва да осъществи вагинален полов контакт.
Друго важно условие при осъществането на половия акт е двойката да не използва лубриканти или други подобни средства. Вземането на душ след това е позволено, но не и къпането във вана. За да бъде отчетен правилно резултатът от посткоиталния тест, жената не бива да прави вагинални промивки след половия контакт.
Посткоиталният тест се извършва най-късно 8-9 часа след акта, като в деня на изследването, с помощта на стерилна пипета се взема съдържание от задния влагалищен свод и цервикалния канал на жената. Пробата се поставя върху предметно стъкло и се наблюдава под микроскоп при увеличение 400х.
За постигане на най-правилни и достоверни резултати, трябва да бъдат изпълнени всички условия за провеждане на теста.
Какви са критериите за оценяване на посткоиталния тест?
След вземане на пробата и наблюдението ѝ в лабораторни условия, посткоиталния тест се оценява от специалистите по следните три критерии:
- Положителна проба (+) – показва наличието на 10 или повече сперматозоиди с линейно-прогресивни движения в пробата.
- Съмнителна проба – показва наличието на по-малко от 10 сперматозоида с линейно-прогресивни движения.
- Отрицателна проба (-) – показва липса на сперматозоиди в цервикалната слуз или, ако такива са налични, то те са неподвижни или трептящи на едно място.
Какви са възможните резултати от посткоиталния тест?
Резултатите от посткоиталния тест в общи линии съответстват на критериите за оценяването му. Възможните крайни резултати биха могли да бъдат нормален или положителен, и анормален или отрицателен.
Посткоиталният тест се счита за нормален, ако:
- Качеството на цервикалната слуз е нормално.
- Подвижността на сперматозоидите в цервикалната слуз е в рамките на нормалните нива.
- В пробата от цервикалната слуз е налично нормалното количество сперматозоиди.
Наличието на прогресивно подвижни сперматозоиди в цервикалния мукус говори за липса на цервикален фактор за безплодие.
Постокоиталният тест се счита за анормален или отрицателен, ако:
- В пробата от цервикалната слуз се наблюдават неподвижни сперматозоиди.
- В пробата от цервикалната слуз не се наблюдава никакво или недостатъчно количество сперматозоиди.
- Цервикалната слуз от пробата е по-малко вискозна, плътна и гъста, колкото е нормално в периода около овулацията.
Много често причината да не бъдат открити сперматозоиди във вагиналния секрет на пациентката, е липсата на еякулация или неспазване на времевия интервал между половия акт и вземането на проба. В такива случаи, посткоиталния тест се счита за невалиден.
Наличието на непрогресивно подвижни или трептящи сперматозоиди в цервикалния секрет, обикновено говори за наличието на антиспермални антитела при жената. Този вид антитела могат да се образуват както от женския, така и от мъжкия организъм. Те възпрепятстват достигането на сперматозоида до яйцеклетката и съответно затрудняват нейното оплождане.
Какво следва, ако резултатът от посткоиталния тест е отрицателен?
В случай, че резултатът от теста се окаже отрицателен, въпреки че всички условия за провеждането му са били спазени, и в пробата бъдат открити антиспермални антитела, е добре да се посъветвате със специалист по репродуктивна медицина, който да ви насочи към най-подходящия за вашия индивидуален случай, метод за лечение.
Ако антиспермалните антитела са налице при жената, вътрематочната инсеминация (IUI) би могла да бъде една добра алтернатива за лечение и успешно зачеване. Ин витро процедурата е друга възможно опция за двойката. За нейното прилагане обаче трябва да се вземат предвид и други фактори като възрастта на партньорите, предишни лечения и др. А ето и кои са останалите методи за асистирана репродукция, познати до момента.
Съществуват и други тестове за биологична съвместимост на сперматозоидите с цервикалната слуз, освен посткоиталния тест. Това са пенетрационният и кръстосаният пенетрационен тестове. За разлика от посткоиталния тест, при тях не е необходимо да има полов контакт. Подобно на Simms-Huhner тестa обаче пенетрационният и кръстосаният пенетрацинен тестове се извършват в дните около овулацията на жената.
Дори резултатът от посткоиталния тест да е отрицателен, съветваме ви да не се притеснявате и да не изпадате в паника. Съществуват различни фактори, които могат да повлияят върху верността на резултатите от теста. Неправилно изчислената овулация е сред тях, както и неспазването на времевия интервал между половия акт и вземането на проба.
