инвитро рискове

Инвитро – какви са рисковете при и след процедурата?

Инвитро (IVF) е вид асистирана репродукция, повишаваща шансовете за бременност и раждането на здраво дете. Благодарение на съвременните технологии, тя дава шанс на много двойки да се сдобият с потомство. Но крие и своите рискове.

При процедурата зигота се произвежда от оплождането на сперматозоиди и яйцеклетки извън тялото на жената. След това тя продължава да се развива контролирано в лабораторни условия, докато стане ембрион. По-късно той бива поставен в матката на жената или нейните фалопиеви тръби в точно определено време.

Ако ембрионът се имплантира, бременността вече е започнала. Доведе ли тя до щастлив край – с раждането на живо и здраво бебе, то така нареченият IVF цикъл се счита за успешен. Често обаче ембрионът спира развитие още през първите седмици или се налага аборт поради някои усложнения. Такива могат да бъдат изоставане в развитието, липса на сърдечен пулс, отлепване на плодния сак, генетични аномалии и други.

Какви са общите рискове от едно инвитро?

Инвитро фертилизацията е често предлагана опция за двойки с репродуктивни проблеми. Той изисква интензивно хормонално лечение, което може да причини много медицински усложнения. Тоест то е свързано както с физическо, така и с психическо натоварване.

Резултатите от интервенцията никога не са сигурни на 100%. Това носи много емоции и стрес – основно за жената, но и за мъжа. Те са продиктувани и от това, че процесът се състои от няколко основни етапа. Една двойка първо трябва да мине през безброй прегледи, да се постави точната диагноза, да потърсят финансиране за инвитро – дали от държавата или от собствения си бюджет. След това се следят различни параметри, овулация, жената минава през стимулация. Изваждат се яйцеклетки, оплождат се с материал на мъжа, като се следи тяхното развитие. И така минава дълго време, докато дойде моментът на трансфера и дългото чакане за положителен резултат след него. Някои етапи изискват повторение, докато не се стигне до успех.

Времето, прекарано извън работа – за подлагане и възстановяване от лечението, също трябва да се вземе под внимание. Не всяка жена може да вземе болничен и да разкрие за плановете си пред работодателя, което също носи със себе си напрежение. От друга страна са ежедневните разходи, освен тези по процедурата, които не са малко.

Разочарованието от неуспешен цикъл в допълнение към огромните инвестиции под формата на време, пари и енергия, може да доведат дори до депресия. Тя може да се задълбочи и от други стресиращи обстоятелства. Такива са постоянните въпроси, задавани от близки и роднини; намеците на колеги и приятели; парадирането на двойки с деца на фона на безплодието на другите.

FH PRO™ за жени

Подготовка на жената към успешно зачеване чрез инвитро или по естествен път.
*Опаковка 180 капсули, едномесечен курс

Рискове при различните инвитро етапи:

Рискове в етапа на овариална стимулация

Известно е, че многото хормони, използвани за стимулация на яйчниците, могат в някои случаи да имат неблагоприятни ефекти върху тялото на жената. В това число влизат общо подуване или такова в областта на корема. Могат да се появят също коремна болка, емоционална нестабилност и неприятно главоболие. Освен това, голяма част от въпросните хормони се прилагат чрез многократни инжекции, които не само са болезнени, но могат да причинят и синини.

Необичайно, но сериозно усложнение на лечението чрез овариална стимулация, е синдромът на овариална хиперстимулация. Често той се проявява като натрупването на течност в гърдите и корема. В резултат на това пациентката се подува и може да съобщи за болки и увеличаване на теглото в рамките на няколко дни.

В този случай отделянето на урина може да намалее поради екстраваскуларна секвестрация на телесна вода. Това се случва въпреки адекватен прием на течности. Диспнея (сякаш въздухът не стига), гадене и повръщане, са други проблеми при жената след след хиперстимулация. Докато при по-лекото протичане на състоянието може просто да се прекъсне инвитро цикъла, при по-тежкото се налага интензивно лечение, включително парацентеза за облекчаване на асцит (подуване или т. нар. жабешки корем).

Въпреки че съществуват и някои опасения, че хормоналната терапия при инвитро циклите може да доведе до появата на рак, все още няма достоверни доказателства за това.

Рискове, свързани с извличането на яйцеклетки

Овариалната стимулация се извършва, за да се даде възможност за производство на множество овоцити или яйцеклетки. Те биват извлечени чрез ултразвуково контролирана трансвагинална фоликуларна аспирация – и на двата яйчника. Макар и по-необичайни, този процес също крие някои рискове:

  • Реакции към използвания анестетик;
  • Кървене от иглата;
  • Инфекция;
  • Увреждане на околните структури, включително пикочния мехур и черватa.

Рискове при ембриотрансфера

Обикновено, ако жената има повече качествени ембриони след оплождане на яйцеклетките, могат да й поставят два или три. Това става по преценка на лекаря, като увеличава максимално шансовете за успешна бременност. Но поставянето на два ембриона в матката увеличава шансовете за многоплодна бременност. Тя се среща при почти половината от бременностите, предизвикани от IVF и също крие известни рискове. Все пак износването и следенето на два ембриона е много по-трудно и стресиращо.

Многоплодната бременност увеличава рисковете – както за майката, така и за бебетата. Тя има по-висок риск от индуцирана от бременността хипертония, хидрамнион, преждевременно раждане или по-сложно раждане. Освен това плодът може да страда от по-висок риск от вродени малформации, преждевременно раждане, ниско тегло при раждане и необходимост от интензивни неонатални грижи. Понякога единият от близнаците не оцелява или има проблем, заради който лекарите трябва да действат спешно, за да запазят другия.

Рискове в етапа след успешен трансфер

Две седмици след поставянето на ембриона/ите, се прави кръвен тест за бременност. Ако той е положителен, жената се счита за бременна. Обикновено тя получава прогестерон още от стимулацията до деня на трансфера и потвърждаването на имплантацията. И най-често продължава да го взема поне до края на първия триместър.

Прогестеронът е хормон, който прави ендометриума по-дебел и подобрява кръвоснабдяването, подготвяйки го за имплантиране на ембриона. Той играе и важна роля за задържането му през първите седмици на бременността.

Има някои усложнения на бременността след IVF, като например:

  • извънматочна бременност – с честота от 2%;
  • спонтанен аборт – с честота от 21%;
  • многоплодна бременност – с честота от 28%;
  • хипертония, причинена от бременността – с честота от 10%;
  • преждевременно раждане – с честота от 22%;
  • спиране на развитието на ембриона – с честота от 10%.

Перинатални увреждания

Това могат да са тежки и необратими дефекти на жизненоважни органи и са значително по-чести при деца, заченати чрез ИКСИ или инвитро оплождане, в сравнение с тези, заченати по нормален път. Така нареченият перинатален период обхваща времето от 22-ра гестационна седмица и продължава до 7 дни след раждането.

Интрацитоплазменото инжектиране на сперматозоиди (ИКСИ) е част от протокола за инвитро. То позволява на мъже с диагнози като азооспермия, астеноспермия и тератозооспермия да се сдобият с потомство. То обаче е изкуствен метод на оплождане и заобикаля естествения процес на селекция на сперматозоидите. Възможно е ИКСИ да преодолее естествените бариери пред зачеването, причинени от генетични фактори за безплодие при мъжа. Хромозомни аномалии, мутации в гена регулатор на трансмембранната проводимост на кистичната фиброза или делеции на азооспермия (DAZ), са най-честите проблеми при ембрионите след ИКСИ. Ембриони , носещи този генетичен материал са с по-ниско качество. Без външна намеса тези генетични аномалии не се предават на потомството.

Честотата на нови хромозомни аберации при бременности, получени чрез интрацитоплазменото инжектиране, когато броят на сперматозоидите е изключително нисък (под 20 милиона на ml) е 10 пъти по-висока от тази при бременности с ИКСИ, използващи сперма от мъже с брой сперматозоиди, по-висок от това ниво. Това показва ново проучване, според което процентът на големи вродени дефекти се удвоява при ИКСИ или инвитро бременности.

ICSI – основни рискове

Увреждането на клетъчните органели, причиняващо вродени дефекти, е друг риск, до който води ICSI. Установено е също, че честотата на нарушенията на импринтинга се увеличава при инвитро бременности. Предполага се, че в тези случаи тератогенното влияние може да бъде по-скоро от ембрионалната културална среда, отколкото от използването на ИКСИ. Възможно е същият механизъм да е в основата както на безплодието, така и на дефекти на импринтинга.

Децата, заченати чрез инвитро техники, често се раждат с ниско тегло и са с повишен риск от преждевременно раждане. Те също имат по-лоши витални показатели преди, по време и след раждането и е по-вероятно да се нуждаят от хоспитализация след първата глътка въздух. Има и тенденция да са с по-високи нива на кръвната захар на гладно и кръвното налягане, в сравнение с нормално заченатите бебета.

Церебралната парализа, психологически заболявания, изоставането в развитието, се появяват по-често при тези бебета, отколкото при естествено заченатите, показват още данните.

Този текст има информативен характер. Той не замества консултацията ви с репродуктивен специалист.

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Кошница
Scroll to Top