Хабитуален аборт e термин, с който се означава загуба на бебето, настъпващо след няколко предходни. За да се смята за такъв, жената трябва да има две или повече последователни бременности, завършили със спонтанен аборт.
Това е проблем, с който се сблъскват много гинеколози в своята ежедневна практика. В тези случаи те трябва да насочат двойката към провеждане на специфични изследвания. Консултацията с репродуктивен специалист също е много важна.
Хабитуален аборт – същност
Клинично призната бременност е тази, която е визуализирана на ултразвук или тъканта от нея е идентифицирана след загуба на бременноста. Повтарящата се загуба при жената класически се определя като появата на три или повече последователни спонтанни аборта (два или повече според консесус на Американското дружество по акушерство и гинекология).
Какво причинява повтаряща се загуба на плода?
Хромозомни и генетични аномалии са виновни за повечето случаи на хабитуален аборт. Те са случайни събития или аномалии, които може да идват от яйцеклетката, сперматозоида или ембриона. Приблизително 12-15% от всички клинично установени бременности завършват със спонтанен аборт. Въпреки това, между 30 и 60% от всички зачевания приключат през първите 12 седмици от бременността. До 50% от времето жената дори не осъзнава, че някога е била бременна, сочат данните. Рискът от спонтанен аборт се увеличава с броя на предишните загуби на плода, но обикновено е под 50%.
Рискът от спонтанен аборт се повишава с напредването на възрастта на майката. Тя може да има лошо качество на яйцеклетките, което води до хромозомни (генетични) аномалии. Понякога не само при жената, но и при нейния партньор, може да има дефектни гени. Именно те са причина за аномалии и спонтанен аборт.
Изменения в матката също могат да доведат до спонтанно и повтарящо се прекъсване на бременността. За такива се смятат вродената неправилна форма (напр. двурога матка) и аномалии, получени с течение на времето. Спонтанният аборт може да се дължи на лошо кръвоснабдяване на плацентата или възпаление.
Имунната система на жената също сред главните заподозряни при случаите на хабитуален аборт. Хормоналните проблеми, сред които основно заболяване на щитовидната жлеза и диабет, са рискови фактори за спонтанен аборт. Аномалиите в кръвосъсирването на майката (вродени тромбофилии), също могат да повлияят на загубата на бременност.
Най-общо казано, факторите на околната среда, стресът и професионалните фактори по-рядко могат да бъдат свързани с това състояние..
OvaBoost®
Подобрява качеството на яйцеклетката.
Какви изследвания се налагат при хабитуален аборт?
Генетични изследвания
Първо, преди да се постави окончателна диагноза, лекарят трябва да извърши преглед на пациентката. След снемане на подробна медицинска, хирургична, семейна и генетична история, той назначава изследвания. Онова, което трябва да направи двойката, е да провери своята съвместимост. За тази цел се прави анализ на кариотипа и на двамата партньори.
Кариотипът е хромозомният или генетичен състав на човека. Той може да покаже аномалии както при жената, така и при мъжа, които могат да се предадат на техните наследници. И съответно да доведат до хабитуален аборт. Тъй като кариотипните аномалии са сравнително редки, лекарят може да избере да не извършва въпросния тест, освен ако не бъдат изключени други, по-често срещани аномалии.
Генетичните изследвания за безсимптомно носителсво на наследствени заболявания стават се по-достъпни и се прилагат все по-нашироко, вкрючително и в България.
Хистероскопия, цветна снимка и магнитен резонанс
Състоянието на матката (утробата) и маточната кухина (вътрешността на утробата) също трябва да бъде оценено. Това става по няколко начина – чрез ултразвук, ултразвук с физиологичен разтвор, хистеросалпингография (цветна снимка), магнитен резонанс и/или хистероскопия (оглед на вътрешността на матката чрез мини камера). Ултразвукът често се прави като първо изследване след аборт. Той може да даде информация за формата на матката и наличието на фиброиди (доброкачествени кръгли мускулни тумори). При ултразвукът с физиологичен разтвор се инжектира течност във вътрешността на матката. Така лекарят може да види дали има аномалии във вътрешността на матката, включително полипи (израстъци на лигавицата на матката), фиброиди или белези.
Хистеросалпингографията представлява рентгенова снимка на матката и тръбите. Чрез нея лекарят оценя не само вътрешността на матката, но и тръбите (независимо дали са отворени или не). Хистероскопията е малка хирургична процедура, при която камера се поставя през шийката на матката, за да достигне до матката. Така гинекологът директно визуализира вътрешността на матката. Ако се налага, той може да отстрани полипи и сраствания – чрез микро инструменти. Така например се премахват преграда, която жената има още от раждането. За да се оцени местоположението на фиброидите и в случаи на аномалии на формата на матката, се налага магнитен резонанс.
Други изследвания
Друго нещо, което трябва да се изследва при хабитуален аборт, са антифосфолипидните антитела, особено антикардиолипиново антитяло и лупус антикоагулант. Те са свързани с антифосфолипидния синдром, който може да е свързан със загуба на бременност. Тя може да се случи при всяка жена на или след 10-та гестационна седмица с „нормален“ ембрион. По данни на Американския колеж по акушерство и гинекология, въпросните антитела трябва да се проверяват при 3 повтарящи се загуби на всяка гестационна възраст.
Тестването за наследствени тромбофилии или необичайно повишено съсирване на кръвта не се препоръчва рутинно при жени, които са имали повтарящи се загуби на плода. Причината е, че проучванията не показват полза от прилагането на лекарства за предотвратяване на съсиреци при тези пациенти. Но изследване за абнормно съсирване на кръвта се препоръчително. Особено, ако пациентката има анамнеза за кръвни съсиреци, свързани с рискови фактори като операция, костни фрактури или продължително обездвижване. Или ако пациентката има родител (или брат или сестра) с нарушение при прекомерното съсирване на кръвта.
При хабитуален аборт значение има и изследването на някои хормони. Например тези за функцията на щитовидната жлеза и антителата, заедно с измерване на пролактин – отговорен за производството на кърма. Проверката на АМХ или изследване на яйчников резерв, за да се знае как функционират яйчниците, също се препоръчва. Според проучвания, някои изменения в работата им може да са свързани с хромозомни аномалии в яйцеклетките.
Ако жената има инсулинова резистентност или е изложена на риск от диабет, изследвания свързани с тези проблеми, също не бива да се подценяват.
Хабитуален аборт – какво е лечението?
Препоръките за лечение на пациенти с повтаряща се загуба на бременност се основават на основната причина за тях. При някои двойки тя не може да се открие трудно и могат да минат години. А това забавя и лечението. Без значение от резултатите от изследванията, шансът за успешна бъдеща бременност е висок – 77%. Този процент важи, ако прегледът не е показал аномалии. Докато, когато те са налице, пада до 71%.
Индивиди, при които се открие кариотипна аномалия (хромозомна или генетична), често се насочват за генетично консултиране. Там специалист може да обсъди каква е генетичната аномалия и вероятността за хромозомно нормална и анормална бременност в бъдеще. При някои двойки може да се наложат пренатални генетични изследвания по време на бременност, които да покажат какви гени притежава бебето. Това са:
- биопсия от хорионни въси – при нея част от плацентата се взима за изследване в края на първия триместър или в началото на бременността – втори триместър.
- амниоцентеза – при нея се взима част от амниотичната течност ( която заобикаля бебето по време на бременност) за анализ.
Повтаряща се заягуба на бременност и инвитро
При хабитуален аборт може да се наложи и изкуствено оплождане (ИВФ). Още преди трансфер е препоръчителна предимплантационна генетична диагностика (ПГД) на ембрионите. Инвитро процедурата започва със стимулация. При нея жената си поставя инжекции в продължение на няколко дни. Нейните фоликули се увеличават и достигайки определена дата и размер, от тях се извличат яйцеклетки. После във всяка една от тях се инжектира един сперматозоид. Получават се ембриони, които растат в лабораторни условия. След това една клетка от ембриона се биопсира и генетичният състав се анализира, за да се избегне поставянето на негодни ембриони, които могат да доведат до спонтанен аборт.
При аномалия на матката на жената може да се извърши операция в зависимост от дефекта. Ако се открие антифосполипиден синдром, могат да се дадат определени лекарства, които намаляват образуването на кръвни съсиреци. Докато при дисфункция на щитовидната жлеза или диабет, се предписват специфични лекарства.
Хабитуален аборт без причина – ами сега?!
Над половината от жените с повтаряща се загуба на бременност са с необяснима причина за нея. Това означава, че не може да бъде установена конкретна причина при изследването на двойката. На тези пациенти могат да бъдат предложени различни варианти, но няма универсална препоръка за лечение им в бъдеще. Въпреки това общият шанс за бременност е добър – повече от 50%, при това без никаква намеса.
Този текст има информативен характер. Той не замества консултацията със специалист.
